Отсвирих го, разбира се 
Следващия път ще си помисли преди да обещава.
- Публикувана: 12 ноем. 2010, 13:33 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2010, 19:15 ч.
Най-голямото предателство, което сте прощавали?
Следващия път ще си помисли преди да обещава.
Предателство на "приятелки" не съм прощавала. За това сега имам 1-2 истински.
Предателство от към милото простих, защото първо беше в началото на връзката ни и второ - не се познавахме кой знае колко дълго. Тъкмо бяхме "станали гаджета". когато негов приятел започна упорито да създава интриги м/у нас. Видиш ли "Тя е малка, ама ти като я караш у тях, сигурен ли си, че си отива точно у тях"... "Ама тя е с теб от ден до пладне" и такива глупости.. Когато аз му казвах, че въпросния се опитва да ни раздели отговора беше "Аз го познавам от 30 години, той ми е приятел"... Колко ме е боляло аз си знам, но мина време и сега с въпросния приятел дори не се и чуват... В никакъв случай не мога да кажа, че аз ги разделих, просто работейки заедно, милото започна да вижда какъв ПРИЯТЕЛ има и така.
Дано не ми се налага да прощавам нищо по-сериозно! Обичам си го и да си ми е жив и здрав, ама си е добричък!
Предателство от към милото простих, защото първо беше в началото на връзката ни и второ - не се познавахме кой знае колко дълго. Тъкмо бяхме "станали гаджета". когато негов приятел започна упорито да създава интриги м/у нас. Видиш ли "Тя е малка, ама ти като я караш у тях, сигурен ли си, че си отива точно у тях"... "Ама тя е с теб от ден до пладне" и такива глупости.. Когато аз му казвах, че въпросния се опитва да ни раздели отговора беше "Аз го познавам от 30 години, той ми е приятел"... Колко ме е боляло аз си знам, но мина време и сега с въпросния приятел дори не се и чуват... В никакъв случай не мога да кажа, че аз ги разделих, просто работейки заедно, милото започна да вижда какъв ПРИЯТЕЛ има и така.
Дано не ми се налага да прощавам нищо по-сериозно! Обичам си го и да си ми е жив и здрав, ама си е добричък!
Когато бях по-малка и животът не беше облъскал толкова, много страдах от предателствата и завистта на приятелките си, които не бяха и много, повечето ми бяха приятели.
С годините обаче се научих, че предателството е само чувство. Ако не позволиш да се почувстваш предаден, няма как да стане. В приятелските ми отношения знам на кого, за какво и кога мога да разчитам. Предпочитам обаче сама да се справям, за да не прехвърлям после отговорността за несполуките си на някой друг. Не очаквам от приятелите си да ме разбират и затова не страдам, когато не могат да ме разберат. Чувствам се спокойна с тези приятели, които имам, защото дори и да сме адски различни, дори да не ме разбират на моменти, винаги са до мен. Приемам техните критики, защото знам, че ми мислят само доброто и се старая да бъда до тях когато и колкото мога. Не се лъжем и не очакваме чудеса от храброст.
Останалите, просто не могат да ме наранят, предадат или въобще да ме накарат да се почувствам кофти, че чак и да им прощавам. Приемам фактите и това е, не ми тежи, понякога леко нагарча, но какво да се прави човещинка.
Преди години, спирах да контактувам с хората, които си мислех че са ме предавали, но после осъзнах, че аз съм причината да се чувствам така, а не другите. И сега живея по-спокойно и в мир със себе си и околните.
С годините обаче се научих, че предателството е само чувство. Ако не позволиш да се почувстваш предаден, няма как да стане. В приятелските ми отношения знам на кого, за какво и кога мога да разчитам. Предпочитам обаче сама да се справям, за да не прехвърлям после отговорността за несполуките си на някой друг. Не очаквам от приятелите си да ме разбират и затова не страдам, когато не могат да ме разберат. Чувствам се спокойна с тези приятели, които имам, защото дори и да сме адски различни, дори да не ме разбират на моменти, винаги са до мен. Приемам техните критики, защото знам, че ми мислят само доброто и се старая да бъда до тях когато и колкото мога. Не се лъжем и не очакваме чудеса от храброст.
Останалите, просто не могат да ме наранят, предадат или въобще да ме накарат да се почувствам кофти, че чак и да им прощавам. Приемам фактите и това е, не ми тежи, понякога леко нагарча, но какво да се прави човещинка.
Преди години, спирах да контактувам с хората, които си мислех че са ме предавали, но после осъзнах, че аз съм причината да се чувствам така, а не другите. И сега живея по-спокойно и в мир със себе си и околните.
Простила съм много голям грях на настоящия ми съпруг спрямо мен и детето ни,но това не означава,че съм се превърнала в Бяла Огромна Патица.
Напротив, направила съм го,защото така съм решила и съм преценила,че е по-добре за настоящия момент и е било за доброто.
Разбира се няма нищо ненаказано на този свят и всеки ще си отговаря за грешките и прегрешенията рано или късно,аз прощавам,но не забравям!
Напротив, направила съм го,защото така съм решила и съм преценила,че е по-добре за настоящия момент и е било за доброто.
Разбира се няма нищо ненаказано на този свят и всеки ще си отговаря за грешките и прегрешенията рано или късно,аз прощавам,но не забравям!
Мъжът ми не ме е предавал, но бивши са го правили. Прощавала съм само на един от тях, направих го няколко пъти и смятам , че съм сгрешила. Последното му предадетелство беше изневяра с най-добрата ми приятелка - нея не можах да преглътна. Затворих книгата завинаги и двамата поехме по различни пътища, въпреки дългогодишната ни история!
Chanel, това беше доста грубо! Още повече, че и твоя пример за най-голямо предателство не е от най-сериозните (да не кажа, че донякъде се припокрива с този на Шанталчето). 
Шанел е искала нещо за благото на цялото семейство,пък Шанталчето се сърди ,че не й плащат капризите...
