Как да науча дъщеря си да отстоява себе си?

Аз не разбрах колко голямо е детето? И какво е притеснителното. Като чета е около 3 години, така ми се струва, досега все се е водила по мама и тати? Ходи на градина?А на ясла ходила ли е?

И кое толкова те срази, не става ясно.
Нормално е децата да не са уверени от раз, трябва им време.

Смятам, че самочувствието и отстояването се възпитават - определено.
Много зависи от ситуацията у дома. Не закрилям децата и ги оставям сами да се оправят в ситуациите, а после често правим "разбор" какво са искали и какво са постигнали и защо се е получило така. Оставям ги да 'тренират' на мен непрекъснато: Ясно изразено и добре защитено желание има почти 100% вероятност да бъде изпълнено, за разлика от просто мрънкане...
Когато дъщеря ми беше на около 3г в една сладкарница поиска сламка. Казах й да отиде и да си поиска от сервитьора, тя отказа, защото се притесняваше и искаше аз да го направя. Отговорих й, че аз сламка не искам. Ако тя наистина иска - да си поиска, иначе няма да има. Тренировка

Ако говориш за малко дете - не можеш да му въздействаш с думи, а само с поведението си. Окуражавай я, когато направи нещо добре. А и какво толкова те е смутило в представянето на детско тържество? Опиши по-подробно как така "се води"? Приличаш вярно на някоя свръхамбициозна майка.

Ако имаш предвид, че "се води" по акъла на други деца или нещо такова, почти всеки има такъв период като дете, че и по-късно.

А и отстояването на позициите няма нищо общо с това дали детето рецитира пред публика или не, това поне би трябвало да е ясно.

И да кажа и аз - на първото тържество в детската градина 3 годишния ми тогава син тотално не искаше да участва. Помолихме госпожите да го оставят настрани, но те не се съгласиха. Като му дойде реда, той се изправи и заяви: "Три пъти ви казах, че не искам да пея и няма да кажа нищо. И не ми харесва микрофона". Всички родители изпокапаха от смях, ние с мъжа ми включително. Бяхме говорили с детето многократно да си каже стихчето, ама ето - насила хубост невинаги става

  Хлапето си е отстоявало мнението.

Не съм сигурна, че разбирам точно какво пита авторката на темата, но според мен всеки човек си има характер и съответно по-отворен или по-затворен.
Както трудно може да се узапти едно отворено и контактно дете, така и трудно би било да се научи едно затворено дете да бъде комуникативно и да отстоява себе си.
Още повече, на тази възраст не знак какво трябва да отстоява.
Ако му допада и доброволно се води по акъла на другите, защо не?
Все пак не всяко дете в дадена среда може да се изяви като лидер.
Около един лидер винаги има група, в тази група за да си трябва да спазваш дадени правила, така че сигурно за това се оставя да я водят.
Това обаче може да се промени.
Но насила едва ли може да я накарате да стане лидер.

Хората сме различни, не всички са еднакво уверени и не всички са лидери. Но едно дете за да "отстоява" нещо, трябва и да му се случва да "отстоява" , а не да получава всичко на тепсия. Само окуражаването не винаги е достатъчно.

Здравейте,
благодаря Ви за мненията. Самата аз признавам, че може би няма проблем, може би съм била под влияние на силни емоции, пък и думите на учителките ме бяха подвели и доста се разминаха с това което видях.
Дъщеря ми е на 4 години. Честно казано ми се иска да кажа, че е била само с мен и баща си...но не е. Не е ходила на ясла. Гледа я жена една година (когато малката беше на година и половина трябваше да се върна на работа), после я пратихме на градина. Там ми казаха, че детето е цитирам "не е лидер", тогава бях много смутена, за какво лидерство може да се говори на 3 години. В тази градина детето остана една година - в първа група.Няма да описвам градината, защото не е темата за това. Но преместихме детето в друга градина, където дъщеря ми ходи от този септември и именно там бе въпросното тържество.
Не съм свръхамбициозна, но наистина много се интересувам какво се случва с малката, питам учителките доста често как се справя малката, контактува ли с други деца. Може би сте прави няма проблем, сигурно се вторачвам прекалено много....смятах, че проблема бе, че само тя не успя да си каже стихотворението, демонстрира пълна липса на интерес към тържеството (въртеше се на столчето, занимаваше се с краката си), когато затанцуваха се оказа, че изоставаше, объркваше строя на останалите деца, само тя неможеше да си намери цветенце, на което да се спре, падаше и буташе останалите деца. Но да кажем че това има обяснение, нова е в групата, не и се отдават танците или нещо друго....
Мисля, че проблемът е в моята глава и детето ми се опитва да се впише във вече сформирала се група и затова каквото му кажат другите деца това прави....просто ми се искаше  да не се отказва от собствените си желания за някаква игра заради нечии други.
Благодаря ви за мненията!

Я не се товари излишно. да не мислиш, че е кой знае колко странно поведението на детето. Моята дъщеря тръгна на 4 год. на градина и 2 месеца не пожела да говори с никого.  Накрая я убедих да говори поне с госпожите, защото не ми вярваха, че може да говори. А тя говори перфектно още от съвсем мъничка. Обаче така и не пожела да се заиграва с децата там и поиска да я преместя. Сега е в нова градина и няма проблем да говори с госпожите, да си казва думичките по английски, да пее, перфектна е със занятията, но още се назлъндисва да общува с децата. В смисъл говори си, но полека-лека, да не би да прекали  Трябва някой нея да я заговори, тя първа не поема инициатива никога. Принцесата и граховото зърно й викам аз.  Какво да направя, баща й е бил същия като малък, явно има на кого да се е метнала. Вкъщи не млъква и с познати деца си играе чудесно, но в градината не е в стихията си. Госпожите не спират да я хвалят, а и тя посвикна с новите деца вече. Много обича да си ходи в градината. Ще заобщува пълноценно, когато тя си реши. Моите притеснения бяха да не би да мълчи, ако я питат нещо учителките, но понеже на тях отговаря винаги и се старае, вече не ме притеснява. Пък някой да вземе да ми обяснява ледер ли ми е детето, ще падна, аз като че ли не мога да го видя с какъв характер е. На такъв психологически портрет - мерси 

Не разбрах защо не отстоява себе си... То като индивидуалист се е проявило детето
Или да отстоява това което може, доставяйки радост на другите ... Ако е толкова важно, говори и, че прекрасно знаех стихчето, песента и много хора биха били щастливи да я чуят. В случая става въпрос и за желание да бъде в група, да подкрепи останалите деца.
Но като цяло смятам, че е невъзможно да направиш стеснително дете, изявяващо се пред публика. Спомням си едни две малки момичета , едната забравяше всичко, като излезе на сцената, другата пък въобще не можеше да пее, но умираше за изява. Та го бяхме измислили така - излизаме двете, аз подсказвам текста и повтарям пей, моля те, сестра ми шепне "добре" и пее. Всички си умираха от смях

Да, Вие сте свръх амбициозна майка.
Детенце е още много малко, за да очаквате някаква ярка изява на способностите му.
Наслаждавайте се на близостта ви сега. Времето за осъществяване на гениални проекти ще дойде на по- късен етап.

Изява пред публика не е никакъв критерий за способностите и характера на човек. Моят син например е страшно "разтропан". Тръгна на ясла на 2 г., на тази възраст говореше като възрастен, учителките му казваха "Професора", командореше децата. В детската градина продължи с лидерските си изяви - ако не е на кеф, дори и любимите му приятели да го прикоткват да играят заедно, няма жива сила, която да го накара да се включи в играта. И приятелите му присядат до него и споделят вгаденото му настроение, вместо да споделят веселата игра с останалите. Но на сцена, горкият, направо умираше. На първите открити уроци по танци заставаше с гръб към строя на децата и не искаше да направи и една стъпка дори. Стихчетата си измърморваше вяло и набързо, колкото да се отчете, но почти никой не разбираше репликите му. И на мен ми се е искало да е най-добрият актьор и танцьор на сцената, ама не ми се получи. Дъщеря ми пък беше свита - както на сцената, така и сред децата. В момента тя е на 10 г., а синът ми на 9 г. Тя се промени, вече не се оставя да я ръководят, а той продължава да е лидер, но се научи да прави компромиси.
Мисълта ми е, че детето ти е много малко, не може да очакваш от него да има на тази възраст изявен и оформен характер. Тепърва ще се променя и ще мине през различни периоди.

Всеки родител познава най-добре детето си и всяко дете е различно, аз мога да споделя някои неща за сина ми. В нашето семейство, както и при вас, не е имало конфликти, детето растеше обградено от внимание; самият той никога не е бил агресивен към други деца. Но и никога не е бил лидер - просто си беше (както и досега продължава)индивидуалист. В градината почти винаги играеше сам и не обичаше друг да идва и да му разваля играта; сега в училището също има само 1-2 приятели,  не се вписва в групата, случвало се е да го обиждат, да го удрят, но той не знае как да реагира.
Опитвала съм да го уча да е по-решителен и да отстоява себе си - ами засега без успех. Това, което е заложено като характер, то ще се прояви и ние не можем да влияем много в тази насока. Не всички могат да са лидери, а и не е нужно. Аз го уча да е добър човек, държа на образованието и мога да му дам начална обща култура - другото вече зависи от него.