Не можем да правим обобщения. Всеки споделя своето мнение, на база своя опит. Аз съм убедена, че нагласата и психиката оказват влияние. Болката е субективно усещане и психическото състояние има значение.
- Публикувана: 21 ноем. 2010, 15:30 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2011, 06:36 ч.
Да избера ли нормално раждане без упойка?
Когато казвах на всички,че ще раждам без упойка много ми се смееха раждали и не раждали приятелки,но аз така бях се навила ,че даже се ядосвах на техния ироничен смях "ще видим по средата на раждането друга песен ще пееш" е да ама не, аз се бях настроила много позитивно дори нарочно четях и препрочитах само най-хубавите разкази от форума за раждането без упойка,и съм сигурна,че за моето раждане като страхотно преживяване това е повлиало на 90% по отношение на психиката разбирасе,другото зависи от други хора 
И тук мисля да благодаря на мамите,който не са запазили само за себеси спомени за хубави раздания в темите по този въпрос.Нагласата е много важна!!!
И тук мисля да благодаря на мамите,който не са запазили само за себеси спомени за хубави раздания в темите по този въпрос.Нагласата е много важна!!!
Нагласата е много важна!!!
Абсолютно съм съгласна! През цялата си бременност бях убедена, че ще имам леко раждане, възможно най-естествено и без упойка. Така и беше
[Абсолютно съм съгласна! През цялата си бременност бях убедена, че ще имам леко раждане, възможно най-естествено и без упойка. Така и беше
и при мен беше така. Същото стана после и с кърменето. Бях убедена , че ще кърмя и така и стана. Ако човек е убеден и силно иска нещо, то става! 
Ще кажа кое не му е вярното.
Бях с нагласата, че няма да боли чак толкова, че всичко ще бъде наред, че това ще е най-прекрасното изживяване в живота ми, че след нещата които съм преживяла, това не може въобще да ме стресне.Въобще и за миг не съм си помисляла за секцио или пък за упойка.
НО нещата се оказаха съвсем различни.
Така, че ще ме прощавате, но нагласата въобще не е определяща.
Защо - написала съм го преди няколко страници.
Бях с нагласата, че няма да боли чак толкова, че всичко ще бъде наред, че това ще е най-прекрасното изживяване в живота ми, че след нещата които съм преживяла, това не може въобще да ме стресне.Въобще и за миг не съм си помисляла за секцио или пък за упойка.
НО нещата се оказаха съвсем различни.
Така, че ще ме прощавате, но нагласата въобще не е определяща.
Защо - написала съм го преди няколко страници.
Тогава нямах усещане време, но знаейки часовете, тежките контракции трябва да са били около два часа и още 30-40 минути напъни. И при мен се наложи епизиотомия, но това рязване пък изобщо не го усетих.
Аз искам да попитам нещо като бъдеща мама първескиня, прощавайте, ще ви се стори странно, но ме вълнува.
1) Самата болка остра ли е, или по-скоро тъпа ? През цялото време ли е непоносима, или само на моменти ?
2) Какво значи "напън"- отвътре ли те напъва, или е съзнателен акт ?
Аз съм в 7 ми месец и имам фалшиви контракции, израязяват се във втвърдяване на корема, става тежко като гюленце, сякаш таралеж се свива. Такова ли е по време на раждането ?
Карамел` - както авторката на онзи пост, така и ти сте частни случаи, за нея така, за теб онака.... защо спокойствието и увереността имат значение го пиши и по дибелите книги и по статии и т.н. съвсем научно.
Но освен едната нагласа има и други влиаещи фактори....които могат да помогнат, а може и да съсипят всяка нагласа....
Има и усложнения и т.н. но вече са друга тема.
А и все пак се обсъжда нормално протичащо раждане, с активна родова дейност и т.н., а не като при теб.
svetla - често чак последните контракции 8-10 см разкритие са мнооогоо болезнени,може и от по-рано, но обикновенно началните са по-скоро тъпи и далечни, не по-силни от леки менструални...
Би трябвало да е на моменти...т.е. между самите контракции има паузи, тогава не боли... в началото са големи, после стават все-по начесто контракциите...като естествената контракция би следвало да почва леко да се засилва, да има пик, да отслабва...със система може и да почва като рязка болка и да прекъсва рязко или да изчезне паузата между контракциите.
напъна...с извинение се усеща все едно мноого спешно ти се ходи по голяма нужда. когато усетиш това, вече следва и съзнателният акт да напъваш както и когато обаче ти кажат лекарите/акушерките, за да изкараш бебето.
И да по време на раждането пак има и втвърдяване, но при истинските контракции има и болки.
Но освен едната нагласа има и други влиаещи фактори....които могат да помогнат, а може и да съсипят всяка нагласа....
Има и усложнения и т.н. но вече са друга тема.
А и все пак се обсъжда нормално протичащо раждане, с активна родова дейност и т.н., а не като при теб.
svetla - често чак последните контракции 8-10 см разкритие са мнооогоо болезнени,може и от по-рано, но обикновенно началните са по-скоро тъпи и далечни, не по-силни от леки менструални...
Би трябвало да е на моменти...т.е. между самите контракции има паузи, тогава не боли... в началото са големи, после стават все-по начесто контракциите...като естествената контракция би следвало да почва леко да се засилва, да има пик, да отслабва...със система може и да почва като рязка болка и да прекъсва рязко или да изчезне паузата между контракциите.
напъна...с извинение се усеща все едно мноого спешно ти се ходи по голяма нужда. когато усетиш това, вече следва и съзнателният акт да напъваш както и когато обаче ти кажат лекарите/акушерките, за да изкараш бебето.
И да по време на раждането пак има и втвърдяване, но при истинските контракции има и болки.
разбира се, че има случай, в които и най-добрата нагласа не може да помогне, но пък в общия случай много често именно нагласата се оказва решаваща! ами то е като са скочиш с парашут - ако предварително не се настроиш, че нещата ще са наред, никога няма да се навиеш да го направиш!
(не искам да обидя някой като сравнявам раждането със скок, така че предварително се извинявам!)
svetla, болката е по-скоро тъпа, като в началото има паузи между отделните контракции, през които не усещаш абсолютно никаква болка... така че знаейки, че след силната болка идва момент на пълно разтоварване, се справяш! с напредването на раждането паузите без болка стават все по-кратки и по-кратки, като в последните минути, когато започват напъните, напрактика изчезват.. тогава е най-гадно, но пък бързо минава, не се плаши! моите болки не бяха като менструалните, но пък като започнах да раждам нямах никакво колебание какво се случва.. трябва да ти кажа, че аз така и не усетих и тези напъни "като да ти се ходи по голяма нужда", макар че акушерките вечно ме питаха за тях... в крайна сметка - болеше ме, имах разкритието, не усещах напъни, само контракциите и ми казваха кога да напъвам.. не беше трудно - просто ги слушах! сигурно аз съм някаква нечувствителна, не знам, но така се случи при мен!
(не искам да обидя някой като сравнявам раждането със скок, така че предварително се извинявам!)
svetla, болката е по-скоро тъпа, като в началото има паузи между отделните контракции, през които не усещаш абсолютно никаква болка... така че знаейки, че след силната болка идва момент на пълно разтоварване, се справяш! с напредването на раждането паузите без болка стават все по-кратки и по-кратки, като в последните минути, когато започват напъните, напрактика изчезват.. тогава е най-гадно, но пък бързо минава, не се плаши! моите болки не бяха като менструалните, но пък като започнах да раждам нямах никакво колебание какво се случва.. трябва да ти кажа, че аз така и не усетих и тези напъни "като да ти се ходи по голяма нужда", макар че акушерките вечно ме питаха за тях... в крайна сметка - болеше ме, имах разкритието, не усещах напъни, само контракциите и ми казваха кога да напъвам.. не беше трудно - просто ги слушах! сигурно аз съм някаква нечувствителна, не знам, но така се случи при мен!
Абе принципно съм съгласна,че нагласата играе голяма роля.Обаче в случая при мен не помогна...
С първото раждане,отидох ужасно спокойна,смятах,че няма да боли кой знае колко...Уви,грешах и то много,боля ме зверски.Сега отидох леко уплашена,понеже знаех,че боли много...Останах приятно изненадана..
С първото раждане,отидох ужасно спокойна,смятах,че няма да боли кой знае колко...Уви,грешах и то много,боля ме зверски.Сега отидох леко уплашена,понеже знаех,че боли много...Останах приятно изненадана..
Нагласата естествено, че има значение, но според мен всеки човек си има свой собствен модел към успеха. При мен безрезервната вяра и желание за нещо не работят. Моят механизъм за успех е да знам какво е най-лошото, което може да се случи. В случая с упойката, минах без нея точно защото знаех, че мога да си я поискам, когато реша.
svetla, от моя опит - болката не мога да я сравня с никоя друга. Не е по-силна, или по-страшна, а е по-различна от друга болка. Дума, с която мога да я опиша е всеобхватна. Започва като напрежение, нараства и в пиковия момент обхваща цялото тяло, след което отшумява. При мен напъните бяха много отчетливи - едва ли не усещах как се разпъвам и изтласквам бебето навън.
svetla, от моя опит - болката не мога да я сравня с никоя друга. Не е по-силна, или по-страшна, а е по-различна от друга болка. Дума, с която мога да я опиша е всеобхватна. Започва като напрежение, нараства и в пиковия момент обхваща цялото тяло, след което отшумява. При мен напъните бяха много отчетливи - едва ли не усещах как се разпъвам и изтласквам бебето навън.
Нагласата е много важна!!!
Абсолютно съм съгласна! През цялата си бременност бях убедена, че ще имам леко раждане, възможно най-естествено и без упойка. Така и беше
Момичета , във всеки случай е добре да се мисли положително.
Ако отидеш да раждаш стресирана и уплашена определено няма да си помогнеш.
Когато мъжа ми ме возеше до болницата и получих поредната контракция в колата, определих болката като да си удариш крака в ръб на маса примерно, но по-продължителна. Поне при мен беше така. Трае около 30 секунди май. После има 5-10 минутки почивка. Накрая вече са по-начесто.
Другите контракции, подготвителните, те са като менстурална болка.
Аз за второто раждане се бях настоила точно как трябва да стане и то така и стана. Може да се каже, че бях по-спокойна от докторката.
Тя само се шашкаше, че не е водила скоро раждане без упойка и ме юркаше да си слагам краката по определен начин, а аз и обяснявах, че съм ок, обаче не мога да се сложа краката, както тя иска. Добре, че беше акушерката.
Другите контракции, подготвителните, те са като менстурална болка.
Аз за второто раждане се бях настоила точно как трябва да стане и то така и стана. Може да се каже, че бях по-спокойна от докторката.
Тя само се шашкаше, че не е водила скоро раждане без упойка и ме юркаше да си слагам краката по определен начин, а аз и обяснявах, че съм ок, обаче не мога да се сложа краката, както тя иска. Добре, че беше акушерката.
За мен рецептата за добро раждане е освен положителната настройка е и добра информираност, която доколкото е възможно да ни помогне да се предпазим от някои безумни медицински интервенции. Защото колкото и положителна да ти е настройката, като отидеш с 4см. разкритие и веднага ти спукат мехура и ти сложат системата с окситоцин, вероятността да имаш кошмарно раждане става голяма.
И двете деца съм ги раждала нормално и без упойка. При това имам супер нисък праг на болка.
При първото раждане много исках упойка, но докторката закъсня и когат дойде вече бях със 7 см.
Боля ме много още от 4те см разкритие, даже си повиках малко, но пък родих бързо на третия напън.
При второто раждане много се бях навила пак без упойка... реших, че щом веднъж съм успяла, то пак ще стане и без.
Болките определено бяха по-малки, този път не виках, само стисках мъжо за ръката и някак си ми беше много по-леко. Родих още с първия напън.
На всичките си приятелки им казвам за кураж, че щом аз дето хич не държа на блка успях без упойка, то и те ще успеят така, ако имат желание!
При първото раждане много исках упойка, но докторката закъсня и когат дойде вече бях със 7 см.
Боля ме много още от 4те см разкритие, даже си повиках малко, но пък родих бързо на третия напън.
При второто раждане много се бях навила пак без упойка... реших, че щом веднъж съм успяла, то пак ще стане и без.
Болките определено бяха по-малки, този път не виках, само стисках мъжо за ръката и някак си ми беше много по-леко. Родих още с първия напън.
На всичките си приятелки им казвам за кураж, че щом аз дето хич не държа на блка успях без упойка, то и те ще успеят така, ако имат желание!