Ако така го чувстваш, следвай сърцето си и роди точно както то ти казва.
- Публикувана: 21 ноем. 2010, 15:30 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2011, 06:36 ч.
Да избера ли нормално раждане без упойка?
Аз раждах без упойка- ами боли си доста, но се издържа. При мен болки имаше за около час-час и половина преди раждането, към края станаха доста силни и почти непрекъснати. После самото раждане не беше чак толкова болезнено.
Колкото до викането- аз гък не казах, бях си решила,че звук няма да издам, защото се наслушах цяла нощ на крещящи жени, които само стресираха останалите родилки.
С две думи- със сигурност можеш физически да издържиш на болката, не е чаааак толкова страшно:)
Успех и да мине леко раждането!
Колкото до викането- аз гък не казах, бях си решила,че звук няма да издам, защото се наслушах цяла нощ на крещящи жени, които само стресираха останалите родилки.
С две думи- със сигурност можеш физически да издържиш на болката, не е чаааак толкова страшно:)
Успех и да мине леко раждането!
Родих нормално, без упойка, два пъти, по 4кг!
Просто ме беше страх от самата упойка и все си повтарях, че раждането е естествен процес и природата така го е измислила, че всичко да бъде в рамките на поносимото. Е, също така си повтарях, че, ако видя зора, винаги мога да си поискам упойка
Първия път от първата контракция до финала бяха общо 15 часа. Бавничко напредваха нещата, но си изтърпях всичката болка. Не беше страшно. Все пак между контракциите имаш достатъчно време да си вземеш въздуха. В някакъв момент се уплаших, че няма да се справя, поревах си малко, справих се с емоцията и продължих смело напред към финалната права.
Втория път нещата се развиха толкова бързо, че нямаше време за нищо! Всичко от-до няма и 2 часа и половина. Нямах време дори да се замисля за болката. В болницата ме приеха с 8см след няма и час и нещо контракции.
Самите болки както са ти казали и другите момичета са си като менструални, но по-силнички.
Важното е според мен да прецениш добре докъде ти е прага на търпимост - и физическа и психическа.
каквото и да решиш - леко и безпроблемно раждане!
и знай - всичката болка се забравя в мига, в който видиш малкото човече
Просто ме беше страх от самата упойка и все си повтарях, че раждането е естествен процес и природата така го е измислила, че всичко да бъде в рамките на поносимото. Е, също така си повтарях, че, ако видя зора, винаги мога да си поискам упойка
Първия път от първата контракция до финала бяха общо 15 часа. Бавничко напредваха нещата, но си изтърпях всичката болка. Не беше страшно. Все пак между контракциите имаш достатъчно време да си вземеш въздуха. В някакъв момент се уплаших, че няма да се справя, поревах си малко, справих се с емоцията и продължих смело напред към финалната права.
Втория път нещата се развиха толкова бързо, че нямаше време за нищо! Всичко от-до няма и 2 часа и половина. Нямах време дори да се замисля за болката. В болницата ме приеха с 8см след няма и час и нещо контракции.
Самите болки както са ти казали и другите момичета са си като менструални, но по-силнички.
Важното е според мен да прецениш добре докъде ти е прага на търпимост - и физическа и психическа.
каквото и да решиш - леко и безпроблемно раждане!
и знай - всичката болка се забравя в мига, в който видиш малкото човече
Аз родих нормално с епидурална упойка и ти препоръчвам да не пренебрегваш упойката. Тъй като родих много бързо, упойката ме хвана едва, когато вече бях родила.Все пак си изпитах болката, но поне докато ме шиеха не усещах нищо. По принцип аз съм висока и родих лесно, но ако случано си някое слабичко минионче, нормалното раждане може да продължи с часове и мисля, че не е необходимо да изтърпяваш тази болка при положение, че има начин тя да се намали. Успех и леко раждане 
По принцип аз исках да родя с епидурална упойка. Но така се случи, че анестезиологът закъсня и когато дойде, аз вече бях на магарето и по средата на процеса.
Винаги съм си мислела, че раждането е нещо много болезнено и страшно, но това поне в моя случай, съвсем не беше така.
Болят контракциите, но съвсем не са чак пък толкова нетърпими - хем аз съм жена с безболезнен цикъл, съответно не съм свикнала на подобна болка.
В мига, в който започнат самите напъни няма болка (поне при мен).
Въпреки че ми беше първо раждане, мина много бързо - 2 часа от приемането ми в болница до раждането на малката.
Да допълня: Когато трябваше да ме шият вече ми сложиха упойка. Малката се роди 3.470 и 52см
Винаги съм си мислела, че раждането е нещо много болезнено и страшно, но това поне в моя случай, съвсем не беше така.
Болят контракциите, но съвсем не са чак пък толкова нетърпими - хем аз съм жена с безболезнен цикъл, съответно не съм свикнала на подобна болка.
В мига, в който започнат самите напъни няма болка (поне при мен).
Въпреки че ми беше първо раждане, мина много бързо - 2 часа от приемането ми в болница до раждането на малката.
Да допълня: Когато трябваше да ме шият вече ми сложиха упойка. Малката се роди 3.470 и 52см
Galeto, MISHANA13, densi, terpsyhora, илка, dididv, elllen, Копнеж, благодаря много и на вас за хубавите и изчерпателни мнения!!! Аз лично издържам на болка, но цикълът ми е такъв, че понякога когато много ме боли припадам, със сигурност раждането е нещо различно и не е безболезнено независимо дали е с обезболяващо или не. Много нови неща научих, но най-странното за мен е, че самото излизане на бебето не е най-болезнената част от целия процес. Винаги съм смятала, че това е кулминацията!!! Дано се справя по най-добрия начин!!!
А иначе, съм висока 170 и съм средна като тегло - 57 кг (вече 63).
А иначе, съм висока 170 и съм средна като тегло - 57 кг (вече 63).
Разбира се, че ще се справиш! Само да ти кажа, че кулминацията е, моментът в който вече бебко е в прегръдките на мама! Когато настъпи денят си вземи доброто настроение и знай, че не след дълго ще се запознаеш най-прекрасното детенце-твоето! 
Пожелавам ти да изминеш възможно най-краткия и безпроблемен път, за да стигнеш до този миг!
Успех!
Само да ти кажа, че кулминацията е, моментът в който вече бебко е в прегръдките на мама! Когато настъпи денят си вземи доброто настроение и знай, че не след дълго ще се запознаеш най-прекрасното детенце-твоето! Пожелавам ти да изминеш възможно най-краткия и безпроблемен път, за да стигнеш до този миг!
Успех!
А иначе, съм висока 170 и съм средна като тегло - 57 кг (вече 63).
Ами ако това иzобщо има zначение, такива са почти беz раzлика и моите ръст и тегло (е, ако трябва да съм точна, в момента съм маалко повечко от 57
, но тогава там някъде бях, zатова пиша тоzи отговор), а родих беz окситоцин и упойка две бебета по беz малко 4кг, първия път с един шев, втория иzобщо беz шевове минах. А имам абсолютно беzболеzнен цикъл, така че по таzи линия не съм привикнала на постоянни болки. Но или не боли чааак толкова страшно, или пък имам висок праг на болка самата аz, не zная. Във всеки случай, zа мен специално раждането не е страшно, а велико, винаги това каzвам на всеки, който пита. Боли, но... някак даже хубаво, колкото и да е силно на моменти 
Поне според мен е така. Пак и пак бих раждала...Но и винаги можеш да раzмислиш и да поискаш упойка все пак, няма нищо лошо в това. Както дойде
И аз родих две дечица без упойки - няма страшно. Боли, боли, колко да боли 
Преживява се, зависи колко си търпелива. Има по-чувствителни жени, които не изтърпяват болките. Иначе - най-трудни са последните 1-2 см. Поне при мен така беше. И двата пъти до 7-8 см. си бях напълно адекватна - без да ме притесняват контракциите. Даже втория път отидох в болницата с 6 см., и то защото ме накараха Трудното е от 8 до 10 см. и обикновено то трае 30тина минути и докато решиш, че не издържаш вече, то бебето е тръгнало и отиваш да го раждаш! Ако все пак ти стане много тежко и не издържиш - дори и да нямаш уговорка, винаги има един анестезиолог, който обикаля като цветарка и пита искаш ли епидурална Ще си "поръчаш" една Успех и се отпусни, всичко ще е наред!
И аз така избрах да раждам. Болката е силна, но зависи и колко време раждаш, все пак. При мен нещата напредваха мнооого бавно и от до всичко беше 14ч. Имай предвид обаче, че ако ти изтекат водите на фонтан в началото боли повече, защото е т.нар. сухо раждане (така беше при мен)..водите малко или много притъпяват болката все пак. На мен в средата на раждането ми сложиха система нубаин, защото неиздържах на болката...(макар че тоя нубаин, май само ме замая, иначе всичко си усещах)..но и всеки човек има различен праг на болка..аз мислех, че моят е висок, ама явно се бях лъгала.
На теб ти пожелавам бързо да стигнеш до пълно разкритие и най-голямото щастие на света на финала да е в ръцете ти Желая ти успех и всичко да мине леко
На теб ти пожелавам бързо да стигнеш до пълно разкритие и най-голямото щастие на света на финала да е в ръцете ти
Желая ти успех и всичко да мине леко 
Ти се подсигури все пак, че се не знае. Пък после можеш да откажеш.
Аз исках епидурална, но така се случи, че си изкарах без упойка. Няма да те лъжа - не е за мен тая работа
Тогава се зарекох, че ако имам следващо раждане ще е секцио с пълна упойка
С това твърдение, изхождайки от личен опит, изобщо не мога да се съглася.
Аз исках епидурална, но така се случи, че си изкарах без упойка. Няма да те лъжа - не е за мен тая работа
Тогава се зарекох, че ако имам следващо раждане ще е секцио с пълна упойка Имай предвид обаче, че ако ти изтекат водите на фонтан в началото боли повече, защото е т.нар. сухо раждане (така беше при мен)..водите малко или много притъпяват болката все пак.
Това за височината и килограмите не е съвсем така или поне не е задължително изобщо.
Висока съм 163см. и тежа 45кг.
Когато влизах да раждам, бях със 7кг. повече - 52кг., като изключим последното раждане.
Тогава (срам!
) качих 30кг.
И въпреки всичко родих нормално всичките пъти и никога не съм искала упойки.
Ужасявам се от тях, страх ме е, че може така да се стекат обстоятелствата, че цял живот да съжалявам, че съм поискала упойка.
Не съжалявам за избора си и ако трябва още 100 пъти да раждам, пак ще е без никакви обезболяващи!
Желая ти леко, бързо и успешно раждане!
Висока съм 163см. и тежа 45кг.
Когато влизах да раждам, бях със 7кг. повече - 52кг., като изключим последното раждане.
Тогава (срам!
) качих 30кг. И въпреки всичко родих нормално всичките пъти и никога не съм искала упойки.
Ужасявам се от тях, страх ме е, че може така да се стекат обстоятелствата, че цял живот да съжалявам, че съм поискала упойка.
Не съжалявам за избора си и ако трябва още 100 пъти да раждам, пак ще е без никакви обезболяващи!
Желая ти леко, бързо и успешно раждане!