Публикувана: 25 ноем. 2010, 17:29 ч.
Последно мнение: 8 дек. 2010, 19:51 ч.

как заживяхте без БНД, как преживяхте мъката,как възвърнахте усмивката си?

4 715
30
1

1
2
3
Всички

25 ноем. 2010, 17:29 ч.

Мнения: 16

мили майки,

много от вас със сигурност са го обичали дори когато са взели решение да го напуснат, и със сигурност дори и агресивен, изневеряващ, груб, пияница или друг подобен той може би е бил добър събеседник, веселяк, интелигентен, изобретателен, симпатичен, сексапилен, романтик...

Как се справихте, как преживяхте пустотата, самотата, липсата му в хубавите, дори и редки моменти? Споделете опит и дайте съвети на онези, които им предстои раздяла. Има ли бърз и безболезнен начин - четене на книги, спортуване, мероприятия с приятели - ама как, ако има малко дете до вас. Остават ли самотните вечери само с мъничето между 4-те стени на жилището. И ако приятели и роднини са далеч!

Благодаря ви от сърце

# 1 25 ноем. 2010, 17:53 ч.

Мнения: 1 763

tennis_maker,виждам че си взела решение! Hug

и ти желая страшно много късмет и една истинска и чиста любов да срещнеш! забавлявай се с малкото си човече във всеки един миг и не мисли как,кога,дали. ще се случи!

# 2 25 ноем. 2010, 20:16 ч.

Мнения: 3 611

tennis_maker,
не си самотна - имаш детенцето си. То е смисъла на живота ти. Прегърни го силно и погледни напред.
С времето ще се успокоиш, ще го изживeeш - не става бързо, но пък със сигурност става. Тогава ще погледнеш с други очи и всичко ще бъде различно... а ТОЙ няма да има тази важна роля до теб и в сърцето ти.

# 3 25 ноем. 2010, 21:57 ч.

Мнения: 7 325

Ами .... усмивката се връща с времето. След първоначалните болка, пустота, самообвинения ще дойде момента в който ще разбереш, че си взела правилното решение. При някой става по бързо при други по бавно. Но както казва arrows винаги става.
Аз не изживях кой знае как раздялата си с БНД защото той се беше постарал да ме разочарова достатъчно и много преди фактическата ни раздяла аз бях престанала да го чувствам „ моя мъж “. Не че нямаше драми ( от негова страна ), при мен по скоро беше силата на навика, липсваше ми начина ми на живот а не човека, а и не исках той да страда.
А това че си далече от роднините - може да се окаже повече плюс отколкото минус.

# 4 26 ноем. 2010, 07:25 ч.

Мнения: 1 931

Самотата се усеща, нуждата и желанието да имаш близък човек до себе си, децата са си деца, но липсват и друг вид отношения. Но колкото повече ги мислиш тези неща, толкова повече гадно ти става. Така е в началото. Виждаш другите като двойки с децата, ти сам. Но с времето спира да ти е гадно и го приемаш различно. Важното е да си изживееш това сама и да не бързаш веднага да се втурнеш в нова връзка, та да страдаш повече след това. А и се замисляш за тези неща ако имаш достатъчно време.
На мен не ми липсваше точно този човек, а просто исках един истински човек до мен, но като го няма не бих се хванала с мъж просто за да има някой. А и като ти се запълни времето с деца, работа и в един момент нямаш време да мислиш за тези неща.

# 5 26 ноем. 2010, 08:33 ч.

Мнения: 3 611

Мацка,

сега прочетох другата ти тема и хем се ужасих, какво всъщност ти е причинявал този човек, хем се зарадвах, че вече си го изхвърлила от живота си. Мила, искаш усмивката си, искаш спокойствието си - ТОЙ няма да ти го даде. Емоционално и въобще всякак нестабилен, манипулативен, груб и егоистичен - той мисли само за себе си! Не позволявай да ти виси на врата, не позволявай да прехвърля собствените си неудачи на твой гръб, обърни се и кажи - дотук!
Сега ти е пусто, но вярвай ми - не ти липсва ТОЙ - липсва ти просто човек до теб, който ще намериш, когато си готова за това, когато си се отърсила от всичко отрицателно, нанесено ти от този паразит!

Както и в предния си постинг те посъветвах - няма да стане бързо да го изхвърлиш от мислите си и от чувствата си, но ще стане със сигурност и то ще стане по- бързо отколкото сега очакваш. Знам че не ми вярваш, аз самата преди месеци нямаше да си повярвам, но е така Simple Smile

# 6 26 ноем. 2010, 09:37 ч.

Мнения: X

tennis m - била си влюбена... а влюбването е от необяснимите неща в живота. Така се свързваме с неподходящи хора, насилници, безделници и прочее хора, за които всички извън нас им е ясно какви са. И все пак го правим. Лошото е и че трудно се къса такава връзка, но ако си дадеш 1-2 години без него, после ти, подобно нас тук ще се чудиш как си могла да стоиш при такъв мъж.

# 7 26 ноем. 2010, 12:46 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Не се чувствам нито сама, нито самотна. Имам дъщеря си.
А по повод на хубавите моменти - той се погрижи в рамките на една седмица да изтрие със замах всичко хубаво, което бяхме преживели заедно повече от десет години. Така че, сега си спомням само дните и емоциите, предшестващи раздялата. Наречи ме злопаметна, ако щеш, но така ми е по-добре.

# 8 26 ноем. 2010, 18:38 ч.

Мнения: 54 633

Цитат на: Nesiha в пт, 26 ное 2010, 09:37

Това е и моето мнение по въпроса Hug

.
Питам се и нямам отговор , какво ме е привлякло в БНД ooooh!

?
Но когато бях влюбена го идеализирах и не виждах очевадните неща ...
Вярно е ,че любовта е сляпа Peace

.

Пожелавам ти успех , tennis maker , остави лошите неща в миналото и гледай само напред Hug

! Сигурна съм , че ще се справиш ! Но бъди твърда и не му позволявай повече да те манипулира и да паразитира върху теб !

# 9 27 ноем. 2010, 00:12 ч.

Мнения: 408

Не знам на колко години си, но оставам с чувството, че съзнателният ти живот е започнал със запознанството с БНД .
Ако това е така, по трудно ще намериш новото СЕБЕ СИ .
Ако не е така, просто е достатъчно да се върнеш към това, което си.

# 10 27 ноем. 2010, 09:34 ч.

Мнения: 1 763

поглед-само напред и без дори мислъл да имаш назад! ще се правиш! Hug

# 11 27 ноем. 2010, 11:05 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

В началото на лятото и аз се питах това. Сега освен искренна омраза / до сега не познавах това чувство, но бързо се запознахме/ не чувствам нищо друго към този човек. Живота ми продължава, подрежда се бавно, но сигурно. Hug

Гледай напред, след няколко месеца ще е по-различно.
Приятелите много ми помогнаха. Имам деца, но не ми пречи да поканя някоя дружка у дома, ей така на чаша бира съвсем неангажиращо. Преоткрих стари приятелства, които бях загърбила заради БНД. Срещнах подкрепа у хора, които най-малко съм очаквала.

# 12 27 ноем. 2010, 22:12 ч.

Мнения: 2 510

Казваш си просто: Животът продължава, всичко хубаво престой. Въпросът е да вярваш в това и една усмивка.

# 13 28 ноем. 2010, 13:36 ч.

София
Мнения: 6 477

Всичко се преживява...Нали знаеш - това, което не те убива те прави по-силен.
За всеки от нас този период е бил различен. Аз лично го преживях тежко, макар че сега е далечен спомен и се чудя с кой акъл съм си правила толкова драматичен живота? newsm78

...А и като гледм БНД никак не го заслужава толкова много внимание...ама ей на..загубена съм била!
Така, че всичко отминава....

# 14 1 дек. 2010, 09:20 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Снежа63 в сб, 27 ное 2010, 22:12

Казваш си просто: Животът продължава, всичко хубаво престои. Въпросът е да вярваш в това и една усмивка.

# 15 1 дек. 2010, 16:18 ч.

Мнения: 187

Цитат на: tennis_maker в чт, 25 ное 2010, 17:29

Как се справихте, как преживяхте пустотата, самотата, липсата му в хубавите, дори и редки моменти? Споделете опит и дайте съвети на онези, които им предстои раздяла. Има ли бърз и безболезнен начин - четене на книги, спортуване, мероприятия с приятели - ама как, ако има малко дете до вас. Остават ли самотните вечери само с мъничето между 4-те стени на жилището. И ако приятели и роднини са далеч!

Когато БНД ни напусна аз бях бременна във 2-ри месец, тогава си спомням, че заради бебето избягвах да мисля за раздялата. Отначало си помислих, че това е някаква шега, че той ще се върне, докато в един момент осъзнах, че всъщност не искам той да се връща, че така ми е по-добре. Сега няма кой да ми мрънка непрекъснато, да ми прави кисели физиономии и да ми разваля настроението. Спомням си, че преди да се разделим БНД само чакаше да види, че се чувствам добре, за да ми спретне скандал и да ми развали хубавия ден. Вярно са казали хората: "Човек, като губи не се знае какво печели".

# 16 1 дек. 2010, 19:19 ч.

София
Мнения: 6 477

Kermich, напълно споделям твоето мнение -
Сега няма кой да ми мрънка непрекъснато, да ми прави кисели физиономии и да ми разваля настроението. Спомням си, че преди да се разделим БНД само чакаше да види, че се чувствам добре, за да ми спретне скандал и да ми развали хубавия ден. Вярно са казали хората: "Човек, като губи не се знае какво печели".И сега като се помисля, че може някой да ми се мотае в къщи и изпадам в потрес, понеже съм наредила ежедневието направо перфектно без никакви БНД-та или каквито и да било мъжки елементи и съм си възвърнала усмивката отвсякъде!

# 17 1 дек. 2010, 19:54 ч.

Мнения: 54 633

Цитат на: Morgana в ср, 01 дек 2010, 19:19

И аз така

!

И ми е ведро и спокойно на душата Simple Smile

# 18 1 дек. 2010, 20:04 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: Morgana в ср, 01 дек 2010, 19:19

И аз, и аз Sunglasses

Направо не мога да си представя да живея с някой мъж - то само при мисълта за това и ми се струва обречено. Да ми се подмята някой из къщата, а на това отгоре и претенции да има... не, не, не е за мен! Naughty

Чудничко си живуркаме самички с детето.

# 19 1 дек. 2010, 20:48 ч.

Мнения: 2 510

За съжаление или щастие за мен и аз ще кажа същото, но има и хубави мъже, може да не са нашите, но...
Просто трябва да се успокоиш и както казах по-горе ,една Усмивка и много вяра в себе си.
Щастието не идва при отчаяните.
Пък, какво толкоз.
Имаше един подпис на една съфорумка "по-добре непридружена, отколкото зле придружена" и още един "Щастливо разведена".

# 20 2 дек. 2010, 07:58 ч.

Мнения: 1 931

Цитат на: Morgana в ср, 01 дек 2010, 19:19

И аз така. А кота помисля колко се страхувах как ще се справя, ами справям се чудесно. Намирам време за децата си, за работата и си изкарвам парички да се грижа за децата си. Това да няма екземпляр който да те скапва дните и да внушава страх е много хубаво нещо.
Наистина има и много свястни мъже, това са нормалните. Но ние сме попаднали на някакви изроди и идиоти, които са объркали и вижданията за семейство и отношение, просто защото техните са объркани.
Сега като гледам колегите около мен как говорят за половинките си и как и бащите поемат грижата за децата и отношенията в семейството и се радвам, че има все още нормални хора.

# 21 2 дек. 2010, 12:26 ч.

Мнения: 5

Все още ме боли раздялата, въпреки че аз сама взех решението да го напусна и въпреки всичко което ми причини този човек... Чувствам се самотна когато детето заспи и все още не мога да си обясня дали е заради неговата липса или просто заради идеята да имам мъж до себе си. Имам стотици въпроси в главата свързани с бъдещето - как оттук нататък, какво ни носи бъдещето, как ще се справим сами без дом, без близки роднини... даже в момента ползвам компютъра на моя приятелка за да постна, понеже всичките ми вещи (включително такива придобити още преди брака) останаха при него. Моля се за нов живот, защото в настоящия съм лишена от всичко за което съм мечтала... Боря се, въпреки че съм счупена на две и не зная до кога ще имам сили да го правя...

# 22 6 дек. 2010, 22:32 ч.

София
Мнения: 433

Как заживях без БНД newsm78

Беше доволно отдавна, но помня, че първото, което направих бе да подредя всички дискове и да ги класифицирам по жанрове. На втория ден нарисувахме заедно със сина ми наша си обща картина. На третия си сготвих нещо по изцяло моя си рецепта. Всеки ден откривах с изумление и почуда по нещо ново и интересно. Мъката я преживявах с много секс, срещи с приятели, пътувания, вино и цигари. Но усмивката си възвърнах много, много след това. Споко, всичко минава bouquet

# 23 7 дек. 2010, 19:28 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: lilivid в пн, 06 дек 2010, 22:32

Мъката я преживявах с много секс, срещи с приятели, пътувания, вино и цигари. Но усмивката си възвърнах много, много след това. Споко, всичко минава bouquet

Как го направи това, бре жена? На кой остави детето? newsm78

Аз нямам време за нито едно от гореизброените неща...и финансова плънка за пътувания...за кекса - да не говорим - това изисква време и потенциал....А време няма..понеже никой не иска да направи деня 48 мчса поне... Wink

# 24 7 дек. 2010, 20:20 ч.

Мнения: 54 633

Morgana , bouquet

Точно това казах вчера , че моят ден трябва да е 48 часа Simple Smile

# 25 7 дек. 2010, 20:27 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Morgana в вт, 07 дек 2010, 19:28

Как го направи това, бре жена? На кой остави детето? newsm78

Kойто има желание, намира време за всичко.
Аз и друг път съм разказвала, че когато се запознах с гаджето си преди 2,5 години бях не с едно, а с две малки деца - Гого на 2,5 годинки и Иво на 2 месеца.
И за пътуване намерих време, и за секс, и за разговори по телефони и скайпове.
Ивче беше на 4 месеца като го помъкнах по самолетите.
Всичко е възможно, желание му е майката...

# 26 7 дек. 2010, 22:49 ч.

София
Мнения: 1 634

tennis_maker , аз се разведох когато моя син беше на 2г 8м.
И именно детето и желанието ми да му осигуря нормален живот, ми даваха сили да се наема с развод!

Ти имаш детето и не смятам, че трябва да прахосваш мислите и времето си на човек, който си решила че не трябва да е част от живота ти! И правилно си решила!

И аз получавах нежни обаждания и букети от рози след като БНД разбра, че съм подала молба за развод!
И какво от това??? Не се връзвах повече на обещания, сваляне на звезди и падане на колене! Stop

Как заживях без него ли?

Ами ЧУДЕСНО ЗАЖИВЯХ! Спокойно, уверено и с позитивни мисли! Детето беше до мен и майка ми, при която се върнахме след развода. Даже малко от колегите знаеха, но като разбраха - позавидяха повечето от тях! Wink

Ако си мислиш колко е бил миличък, весел и добричък - само се натъжаваш, той ще е в миналото, заедно със всичките му качества! Naughty

Няма незаменими хора, особено мъже! Peace

Успех!

# 27 7 дек. 2010, 23:00 ч.

София
Мнения: 6 477

Никси, не винаги опира само и единствено до желание. Нещата са много по-комплексни. Но браво на теб щом си успяла с двумесечно бебе да бъдеш си в час и да се виждаш с хора...Аз лично до третата годивка на дребната бях силно вампирясала и не знаех кога е ден и кога нощ...и заспивах и права в тролея....но това е друга тема....Та тогава не ми беше до никакви вижданки с никой - исках само 6 часа непробуден сън...ама нямаше...
Но както и по-горе писах - аз просто не исках и още не искам никакви мъже да ми се мотат из краката и дома....И така си върнах усмивката - с порастването на дребната и все повечето лично време, което имам

# 28 7 дек. 2010, 23:07 ч.

Мнения: 1 072

Никаква мъка не съм изпитвала и усмивката не е слизала от лицето ми, защото всеки миг съм гледала очичките на сина ми и безрезервната любов в тях.
Обичах бившия, затова се омъжих за него, имахме желано и чакано дете, но нещата се промениха, а може би влюбването ми попремина и аз прогледнах и видах, че не искам да прекарам живота си с този човек "докато смъртта ни раздели". Още по-лошо - не исках след 20 години да съм кисела и нещастно омъжена за човек, който вече ми е чужд, да натяквам на сина ми каква жертва съм направила за да му запазя бащата, да се самообвинявам и питам какво ли щеше да бъде ако го бях напуснала и т.н... Познавам такива кисели двойки, всъщност почти всички родители на мои връстници са така - майката и бащата се разминават като съквартиранти по коридора, тя гледа сапунки в кухнята, а той чете вестник на дивана...
Не, благодаря Naughty

Опекох си акъла и взех щастието си в свои ръце. Детето не е нито пречка, нито товар, нито причина човек да се измъчва или да прави компромис със себе си. Така че си събрах парцалите и детето и си отидох, а сина ми беше на 8 месеца. Това е едно от най-правилните неща, които съм правила в живота си!
Пък за твоя случай с физически и психически тормоз... Sick

Не виждам какво му мислиш. Освен ако не обичаш него повече от себе си, но тогава си за психиатрията Crazy

Желая ти успех Hug

# 29 8 дек. 2010, 15:30 ч.

София
Мнения: 433

Цитат на: Morgana в вт, 07 дек 2010, 19:28

Как го направи това, бре жена?

Като се замисля, и аз понякога се питам newsm78

До желание е било. Детето чат-пат оставях при свеки, а по пътувания съм го влачила с мен... Сега да ме попиташ хич няма да се подложа на тоя ритъм...

# 30 8 дек. 2010, 19:51 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: lilivid в ср, 08 дек 2010, 15:30

Цитат на: Morgana в вт, 07 дек 2010, 19:28

Как го направи това, бре жена?

Като се замисля, и аз понякога се питам newsm78

Голям мерак ще да е било Wink

Аз практически нямаше на кого да оставя дребната до годива и половина защото бях абсолютно и напълно сама...а БНД тогава беше във вихъра на авантюрата си и никак не искаше да гледа дребната дори за час-два....А желаещи да флиртуват с майка с количка просто нямаше....

Препоръчани теми

Случайни срещи с детето - нарушение?

Декларация за пътуване на дете в чужбина след приемането ни в Шенген?

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Причина:

Причина: