Публикувана: 25 ноем. 2010, 17:29 ч.
Последно мнение: 8 дек. 2010, 19:51 ч.

как заживяхте без БНД, как преживяхте мъката,как възвърнахте усмивката си?

4 712
30
1

# 15 1 дек. 2010, 16:18 ч.

Мнения: 187

Цитат на: tennis_maker в чт, 25 ное 2010, 17:29

Как се справихте, как преживяхте пустотата, самотата, липсата му в хубавите, дори и редки моменти? Споделете опит и дайте съвети на онези, които им предстои раздяла. Има ли бърз и безболезнен начин - четене на книги, спортуване, мероприятия с приятели - ама как, ако има малко дете до вас. Остават ли самотните вечери само с мъничето между 4-те стени на жилището. И ако приятели и роднини са далеч!

Когато БНД ни напусна аз бях бременна във 2-ри месец, тогава си спомням, че заради бебето избягвах да мисля за раздялата. Отначало си помислих, че това е някаква шега, че той ще се върне, докато в един момент осъзнах, че всъщност не искам той да се връща, че така ми е по-добре. Сега няма кой да ми мрънка непрекъснато, да ми прави кисели физиономии и да ми разваля настроението. Спомням си, че преди да се разделим БНД само чакаше да види, че се чувствам добре, за да ми спретне скандал и да ми развали хубавия ден. Вярно са казали хората: "Човек, като губи не се знае какво печели".

# 16 1 дек. 2010, 19:19 ч.

София
Мнения: 6 477

Kermich, напълно споделям твоето мнение -
Сега няма кой да ми мрънка непрекъснато, да ми прави кисели физиономии и да ми разваля настроението. Спомням си, че преди да се разделим БНД само чакаше да види, че се чувствам добре, за да ми спретне скандал и да ми развали хубавия ден. Вярно са казали хората: "Човек, като губи не се знае какво печели".И сега като се помисля, че може някой да ми се мотае в къщи и изпадам в потрес, понеже съм наредила ежедневието направо перфектно без никакви БНД-та или каквито и да било мъжки елементи и съм си възвърнала усмивката отвсякъде!

# 17 1 дек. 2010, 19:54 ч.

Мнения: 54 626

Цитат на: Morgana в ср, 01 дек 2010, 19:19

И аз така

!

И ми е ведро и спокойно на душата Simple Smile

# 18 1 дек. 2010, 20:04 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: Morgana в ср, 01 дек 2010, 19:19

И аз, и аз Sunglasses

Направо не мога да си представя да живея с някой мъж - то само при мисълта за това и ми се струва обречено. Да ми се подмята някой из къщата, а на това отгоре и претенции да има... не, не, не е за мен! Naughty

Чудничко си живуркаме самички с детето.

# 19 1 дек. 2010, 20:48 ч.

Мнения: 2 510

За съжаление или щастие за мен и аз ще кажа същото, но има и хубави мъже, може да не са нашите, но...
Просто трябва да се успокоиш и както казах по-горе ,една Усмивка и много вяра в себе си.
Щастието не идва при отчаяните.
Пък, какво толкоз.
Имаше един подпис на една съфорумка "по-добре непридружена, отколкото зле придружена" и още един "Щастливо разведена".

# 20 2 дек. 2010, 07:58 ч.

Мнения: 1 931

Цитат на: Morgana в ср, 01 дек 2010, 19:19

И аз така. А кота помисля колко се страхувах как ще се справя, ами справям се чудесно. Намирам време за децата си, за работата и си изкарвам парички да се грижа за децата си. Това да няма екземпляр който да те скапва дните и да внушава страх е много хубаво нещо.
Наистина има и много свястни мъже, това са нормалните. Но ние сме попаднали на някакви изроди и идиоти, които са объркали и вижданията за семейство и отношение, просто защото техните са объркани.
Сега като гледам колегите около мен как говорят за половинките си и как и бащите поемат грижата за децата и отношенията в семейството и се радвам, че има все още нормални хора.

# 21 2 дек. 2010, 12:26 ч.

Мнения: 5

Все още ме боли раздялата, въпреки че аз сама взех решението да го напусна и въпреки всичко което ми причини този човек... Чувствам се самотна когато детето заспи и все още не мога да си обясня дали е заради неговата липса или просто заради идеята да имам мъж до себе си. Имам стотици въпроси в главата свързани с бъдещето - как оттук нататък, какво ни носи бъдещето, как ще се справим сами без дом, без близки роднини... даже в момента ползвам компютъра на моя приятелка за да постна, понеже всичките ми вещи (включително такива придобити още преди брака) останаха при него. Моля се за нов живот, защото в настоящия съм лишена от всичко за което съм мечтала... Боря се, въпреки че съм счупена на две и не зная до кога ще имам сили да го правя...

# 22 6 дек. 2010, 22:32 ч.

София
Мнения: 433

Как заживях без БНД newsm78

Беше доволно отдавна, но помня, че първото, което направих бе да подредя всички дискове и да ги класифицирам по жанрове. На втория ден нарисувахме заедно със сина ми наша си обща картина. На третия си сготвих нещо по изцяло моя си рецепта. Всеки ден откривах с изумление и почуда по нещо ново и интересно. Мъката я преживявах с много секс, срещи с приятели, пътувания, вино и цигари. Но усмивката си възвърнах много, много след това. Споко, всичко минава bouquet

# 23 7 дек. 2010, 19:28 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: lilivid в пн, 06 дек 2010, 22:32

Мъката я преживявах с много секс, срещи с приятели, пътувания, вино и цигари. Но усмивката си възвърнах много, много след това. Споко, всичко минава bouquet

Как го направи това, бре жена? На кой остави детето? newsm78

Аз нямам време за нито едно от гореизброените неща...и финансова плънка за пътувания...за кекса - да не говорим - това изисква време и потенциал....А време няма..понеже никой не иска да направи деня 48 мчса поне... Wink

# 24 7 дек. 2010, 20:20 ч.

Мнения: 54 626

Morgana , bouquet

Точно това казах вчера , че моят ден трябва да е 48 часа Simple Smile

# 25 7 дек. 2010, 20:27 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Morgana в вт, 07 дек 2010, 19:28

Как го направи това, бре жена? На кой остави детето? newsm78

Kойто има желание, намира време за всичко.
Аз и друг път съм разказвала, че когато се запознах с гаджето си преди 2,5 години бях не с едно, а с две малки деца - Гого на 2,5 годинки и Иво на 2 месеца.
И за пътуване намерих време, и за секс, и за разговори по телефони и скайпове.
Ивче беше на 4 месеца като го помъкнах по самолетите.
Всичко е възможно, желание му е майката...

# 26 7 дек. 2010, 22:49 ч.

София
Мнения: 1 634

tennis_maker , аз се разведох когато моя син беше на 2г 8м.
И именно детето и желанието ми да му осигуря нормален живот, ми даваха сили да се наема с развод!

Ти имаш детето и не смятам, че трябва да прахосваш мислите и времето си на човек, който си решила че не трябва да е част от живота ти! И правилно си решила!

И аз получавах нежни обаждания и букети от рози след като БНД разбра, че съм подала молба за развод!
И какво от това??? Не се връзвах повече на обещания, сваляне на звезди и падане на колене! Stop

Как заживях без него ли?

Ами ЧУДЕСНО ЗАЖИВЯХ! Спокойно, уверено и с позитивни мисли! Детето беше до мен и майка ми, при която се върнахме след развода. Даже малко от колегите знаеха, но като разбраха - позавидяха повечето от тях! Wink

Ако си мислиш колко е бил миличък, весел и добричък - само се натъжаваш, той ще е в миналото, заедно със всичките му качества! Naughty

Няма незаменими хора, особено мъже! Peace

Успех!

# 27 7 дек. 2010, 23:00 ч.

София
Мнения: 6 477

Никси, не винаги опира само и единствено до желание. Нещата са много по-комплексни. Но браво на теб щом си успяла с двумесечно бебе да бъдеш си в час и да се виждаш с хора...Аз лично до третата годивка на дребната бях силно вампирясала и не знаех кога е ден и кога нощ...и заспивах и права в тролея....но това е друга тема....Та тогава не ми беше до никакви вижданки с никой - исках само 6 часа непробуден сън...ама нямаше...
Но както и по-горе писах - аз просто не исках и още не искам никакви мъже да ми се мотат из краката и дома....И така си върнах усмивката - с порастването на дребната и все повечето лично време, което имам

# 28 7 дек. 2010, 23:07 ч.

Мнения: 1 072

Никаква мъка не съм изпитвала и усмивката не е слизала от лицето ми, защото всеки миг съм гледала очичките на сина ми и безрезервната любов в тях.
Обичах бившия, затова се омъжих за него, имахме желано и чакано дете, но нещата се промениха, а може би влюбването ми попремина и аз прогледнах и видах, че не искам да прекарам живота си с този човек "докато смъртта ни раздели". Още по-лошо - не исках след 20 години да съм кисела и нещастно омъжена за човек, който вече ми е чужд, да натяквам на сина ми каква жертва съм направила за да му запазя бащата, да се самообвинявам и питам какво ли щеше да бъде ако го бях напуснала и т.н... Познавам такива кисели двойки, всъщност почти всички родители на мои връстници са така - майката и бащата се разминават като съквартиранти по коридора, тя гледа сапунки в кухнята, а той чете вестник на дивана...
Не, благодаря Naughty

Опекох си акъла и взех щастието си в свои ръце. Детето не е нито пречка, нито товар, нито причина човек да се измъчва или да прави компромис със себе си. Така че си събрах парцалите и детето и си отидох, а сина ми беше на 8 месеца. Това е едно от най-правилните неща, които съм правила в живота си!
Пък за твоя случай с физически и психически тормоз... Sick