Ако се страхуваш от самото изследване ,бъди спокойна само се страхуваме неоснователно ,за болка не може да се говори по скоро за усещане.....Аз съм за амниоцинтезата ,направих си я и пак бих си я направила ,заради малкото човече и заради себе си.Риска от преждевремено раждане е минимален....не съм се страхувала от това ни най малко.....успех и кураж по пътя който е хубав но не е лек.........
- Публикувана: 25 авг. 2004, 12:07 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2004, 12:50 ч.
какво мисилите за амниоцентезата илипренаталната диагностика
Аз съм от Добрич, дадох кръв в университетска болница във Варна - пращат серума в София и от там се получават резултатите в рамките на една работна седмица. Мисля, че името беше доц. Ангелова. Мога да потърся и телефона, ако някой желае. Тя е много любезна, страда, че никой не я търси за генетични консултации, а това й е работата. Сподели ми, че се подготвят да правят амниоцинтези и във Варна, но на този етап не се правят.
Моят индивидуален риск беше оценен на 1:500 и аз се отказах да правя амниоцинтеза. На 36 години съм.
Моят индивидуален риск беше оценен на 1:500 и аз се отказах да правя амниоцинтеза. На 36 години съм.
В зависимост от възрастта. По-малко от 1:250 беше за моята възраст - точната цифра беше 1:248, но се прибавят и разни други фактори - тегло, УЗД, и не знам какво още, изчислява се индивидуалния риск. И все пак решението е лично. Смята се, че след 36 годишна възраст всяка жена задължително трябва да направи амниоцинтеза. Аз обаче не се реших да пътувам до София през върлото лято, още повече, че бебето е инвитро - не ми се искаше да рискувам ни-най-малко.
Здравейте,
аз се включвам малко по-късно, но все пак.
При мен биохимичния скрининг е дал висок риск,лекарят ми не е обърнал внимание и не ме е насочил към амниоцентеза и така родих дъщеря си,която има иключително тежко хромозомно заболяване, а за съжаление е един прекрасен ангел.
Много е важно да се направят тези изследвания
аз се включвам малко по-късно, но все пак.
При мен биохимичния скрининг е дал висок риск,лекарят ми не е обърнал внимание и не ме е насочил към амниоцентеза и така родих дъщеря си,която има иключително тежко хромозомно заболяване, а за съжаление е един прекрасен ангел.
Много е важно да се направят тези изследвания
Цитат на: alegra
здравейте, позволявам си да поставя тази тема за обсъждане, въпреки че изисква строго професионално мнение. Мисля, че в случая също токлова важно е и субективната оценка и решение, което майката взема, разбира се след професионална консултация.
Аз съм на 34 години и това е първата ми бременост, нямам наследственна обремененост. В същото време риск от генетично увреждане за плода винаги съществува.
Затова все още не мога да взема решение дали да се подложа на амниоцентеза, при която има 0,3% риск от аборт но да поема отговорността да направя всички изследвания или да не се подлагам на това голямо изпитание
Вече се срещнах с няколко доктори които имат различно мнение по въпроса, пък и серумен скрининг също не може да даде сигурен отговор. Решението трябва да го вземе всеки за себе си.
Аз съм на 34 години и това е първата ми бременост, нямам наследственна обремененост. В същото време риск от генетично увреждане за плода винаги съществува.
Затова все още не мога да взема решение дали да се подложа на амниоцентеза, при която има 0,3% риск от аборт но да поема отговорността да направя всички изследвания или да не се подлагам на това голямо изпитание
Вече се срещнах с няколко доктори които имат различно мнение по въпроса, пък и серумен скрининг също не може да даде сигурен отговор. Решението трябва да го вземе всеки за себе си.Аз лично на 34 г. бих се подложила на амниоцентеза!
Здравей Алегра,
Второто си дете родих на 38г и поради възрастта ми направих амниоцентеза. При нея освен синдром на Даун, се отхвърлят и други тежки генетични малформации.
Манипулацията беше в Майчин дом - София. При мен протече така - под ехографски контрол с игла през корема се взима малко от околоплодната течност. Убождането изобщо не се усеща. Мен ме пуснаха да си ходя веднага - без вливания или други процедури. Разбира се с препоръка няколко дни повечко почивка.
Решението е твое, но аз смятам, че е по-добре да се направи.
Успех и спокойствие!
Второто си дете родих на 38г и поради възрастта ми направих амниоцентеза. При нея освен синдром на Даун, се отхвърлят и други тежки генетични малформации.
Манипулацията беше в Майчин дом - София. При мен протече така - под ехографски контрол с игла през корема се взима малко от околоплодната течност. Убождането изобщо не се усеща. Мен ме пуснаха да си ходя веднага - без вливания или други процедури. Разбира се с препоръка няколко дни повечко почивка.
Решението е твое, но аз смятам, че е по-добре да се направи.
Успех и спокойствие!
Абе 34 си е още раничко 
Може би, защото аз съм на 33 
Тези малформаций наистина са ужасни и лошото е, че някои от тях не са наследсвени. Общо взето изследванията, които се правят са един вид игра с теорията на вероятностите. Въпреки годинките изкарани в Техническия Университет така и не хванах цаката на тази теория. Много абстрактна ми се виждаше.
На мен тук ми правиха БХС както му казвате и специален скан, за които е споменала Анан. Кръвният тест дава 65% отговор на въпросите ни. Комбинацията с ултразвук 95%. Знам при амниоцентеза отговорът е много по-точен, но не знам точно колко. Може би друга мама ще знае?!?!
Може би, защото аз съм на 33 Тези малформаций наистина са ужасни и лошото е, че някои от тях не са наследсвени. Общо взето изследванията, които се правят са един вид игра с теорията на вероятностите. Въпреки годинките изкарани в Техническия Университет така и не хванах цаката на тази теория. Много абстрактна ми се виждаше.
На мен тук ми правиха БХС както му казвате и специален скан, за които е споменала Анан. Кръвният тест дава 65% отговор на въпросите ни. Комбинацията с ултразвук 95%. Знам при амниоцентеза отговорът е много по-точен, но не знам точно колко. Може би друга мама ще знае?!?!
Здравейте, все още сълзите ми текат и не могат да спрат по изгубеното ми детенце.... поради това, че в рода ни няма никави случаи на аномалии и нямам 30 г не са ми правили нито скриниг, нито амниоцентеза..
Ако имате възможност, направете си тези изследвания,, бременността ми беше особено лека, чувствах се отлично, искахме и чакахме с нетърпение нашето бебче, но роди с малформации, преживя успешна операция, живя 4 дни и ... пустош.... Повярвайте ми - мъката е огромна, когато виждаш това малко човече да се бори с живота.... Не пожелавам такова нещо и на най-големия си враг...
Ако имате възможност, направете си тези изследвания,, бременността ми беше особено лека, чувствах се отлично, искахме и чакахме с нетърпение нашето бебче, но роди с малформации, преживя успешна операция, живя 4 дни и ... пустош.... Повярвайте ми - мъката е огромна, когато виждаш това малко човече да се бори с живота.... Не пожелавам такова нещо и на най-големия си враг... 
meri_ark, резултатите от амниото идват като вероятност 1 на X. На мен докторите ми казаха, че може вероятността да е много ниска и пак да е с увреждане, а може и обратното 
.
Tedivan, много съжалявам за твоето бебенце и за травмата, която сте преживяли
. Пожелавам ви от сърце здраво бебче и много радост около него.
. Tedivan, много съжалявам за твоето бебенце и за травмата, която сте преживяли
. Пожелавам ви от сърце здраво бебче и много радост около него. 
Здравей,
Второто ми бебе се роди с отворено небце, по-малка долна челюст и малко езиче с къса юздичка (Комплекс или синдром на Пиер Робен)
Гледали са ме на видеозон две различни лекарки. Не бяха го видели. Ама не го видяха и педиатрите при раждането - проблема го установих почти сама, защото бебето не можеше да бозае, виждах сянката на небцето, но не разбирах какво е точно...
Доста си задавах въпроса дали е могло да се разбере предварително.
При амниоцентеза не би могло да се разбере нищо. От бебето взеха кръв, след като се разбра това, и правиха генетичното изследване, което се прави и след амниоцентезата. Не откриха нищо нередно.
Сега разбирам, че тази година на конференция в Англия е имало доклад за пренаталната диагностика на цепнатини на устата и небцето. Около 20-22 седмица можело да се забележи с видеозон. 20-22 седмица обаче е късно за аборт и диагностиката може да доведе само до подготовка за на родителите.
Този вид аномалия е сравнително често срещана - на 700 бебета едно се ражда с незатворено небце и / или устна. Смята се за козметичен дефект, понеже не е свързано с други увреждания. Прави се една или повече пластични операции.
Моето момченце сега е на година и половина, операцията мина през пролетта и сега се храни хубаво и няма видима следа от проблема.
С таткото дадохме кръв за изследвания, с които се опитват да открият има ли нещо генетично, или няма, на по-високо ниво. Прави се европейско проучване по темата.
За самата амниоцентеза: От изолираните клетки се вземат хромозоми за изследване. От броя и вида на хромозомите може да се съди за грубите генетични дефекти - липса на хромозома или излишна такава, липса на парче от хромозома или разместване на парчета хромозоми - т.е. хромозомни мутации. Хромозомните мутации водят до тежки увреждания на бебето - синдром на Даун май е най-известен, и др - синдром на Търнър, на "свръхжена" и тн...
В същото време може резултатите да излязат напълно нормални и бебето да има някакъв проблем, който е резултат евентуално на протичане на бременността или точкова мутация, която не се вижда с просто око.
Не зная какво да те посъветвам, всеки сам си решава, може би е разумно да се ходи на триизмерните видеозони. С амниоцентезата отпадат само част от притесненията.
От друга страна, ако се паникьосваш и тревожиш, сьс сигурност ще навредиш на бебето, така че най-добре да си спокойна...
Второто ми бебе се роди с отворено небце, по-малка долна челюст и малко езиче с къса юздичка (Комплекс или синдром на Пиер Робен)
Гледали са ме на видеозон две различни лекарки. Не бяха го видели. Ама не го видяха и педиатрите при раждането - проблема го установих почти сама, защото бебето не можеше да бозае, виждах сянката на небцето, но не разбирах какво е точно...
Доста си задавах въпроса дали е могло да се разбере предварително.
При амниоцентеза не би могло да се разбере нищо. От бебето взеха кръв, след като се разбра това, и правиха генетичното изследване, което се прави и след амниоцентезата. Не откриха нищо нередно.
Сега разбирам, че тази година на конференция в Англия е имало доклад за пренаталната диагностика на цепнатини на устата и небцето. Около 20-22 седмица можело да се забележи с видеозон. 20-22 седмица обаче е късно за аборт и диагностиката може да доведе само до подготовка за на родителите.
Този вид аномалия е сравнително често срещана - на 700 бебета едно се ражда с незатворено небце и / или устна. Смята се за козметичен дефект, понеже не е свързано с други увреждания. Прави се една или повече пластични операции.
Моето момченце сега е на година и половина, операцията мина през пролетта и сега се храни хубаво и няма видима следа от проблема.
С таткото дадохме кръв за изследвания, с които се опитват да открият има ли нещо генетично, или няма, на по-високо ниво. Прави се европейско проучване по темата.
За самата амниоцентеза: От изолираните клетки се вземат хромозоми за изследване. От броя и вида на хромозомите може да се съди за грубите генетични дефекти - липса на хромозома или излишна такава, липса на парче от хромозома или разместване на парчета хромозоми - т.е. хромозомни мутации. Хромозомните мутации водят до тежки увреждания на бебето - синдром на Даун май е най-известен, и др - синдром на Търнър, на "свръхжена" и тн...
В същото време може резултатите да излязат напълно нормални и бебето да има някакъв проблем, който е резултат евентуално на протичане на бременността или точкова мутация, която не се вижда с просто око.
Не зная какво да те посъветвам, всеки сам си решава, може би е разумно да се ходи на триизмерните видеозони. С амниоцентезата отпадат само част от притесненията.
От друга страна, ако се паникьосваш и тревожиш, сьс сигурност ще навредиш на бебето, така че най-добре да си спокойна...