Още ми е трудно да го проумея-взеха ни апартамента!!!

Съжалявам авторката,но тя не е имала нищо за да и отнемат нещо.

Тереза, явно не познаваш законите, защото в почти всички държави от стария Европейски Съюз го има.
Имам още някакви спомени от лекциите по право в Германия, за това ще назова там закона.

Gebot der gegenseitigen Rücksichtnahme zwischen Eltern und ihren Kindern (§ 1618a BGB) /Der Unterhaltsanspruch volljähriger Kinder gegen ihre Eltern/.

Ще го обясня накратко, родители с приходи повече от 1100 евро на човек за длъжни да плащат издържка.
А студента има право да изисква издръжка за собственото си домакинство 640 евро, студентскуте такси се плащат отделно.

Има и студентски заем бафьог, но ако приходите на родителите са над една определена граница, студента не получава този студенстки заем. Така, че ако и родителите му отказват издръжка е принуден да ги осъди.

Освен това Тереза много от учениците завършват гимназията на 19 години, какво означава това, че докато ходят на училище родителите да ги изгонят ли?

Ама като се започне с това на 18 години да си гоните децата, я да видим колко от вас са изгонени без пукнат лев точно на 18 години, ще са много малко нали?

Когато създаваш дете поемаш отговорност, да му  осигуриш образование е най-малкото, което всеки родител би направил, ако
има възможност. Но да си изгониш детето на 18 години с думите оправяй се само, за мен си е чиста подигравка.

В България също можеш да претендираш за издръжка, ако следваш.
Но нали разбираш, че не говорим за това.
Спорът не е правен, а морален. Защото юридически авторката няма никакви права върху чуждо имущество, било то и на свекърва и.
А още по-нелепо ми се струва да претендира за имущество от хора, с които е в лоши отношения.
Понякога човек трябва да прояви малко достойнство.

И между другото, дали можеш да смяташ, също ми е интересно.
Десет години са живели безплатно в жилището. Вероятно са имали навършени 18.
Което по мои сметки отвсякъде прескача възрастта, в която могат да бъдат определени като деца.

Azzy, аз се извинявам, че отклоних темата, защото няма нищо общо с проблема на авторката 
Исках само да изясня набързо този юридически въпрос за издръжките.

Убеждавам се, че всеки дискутира темата на база собствения си събран опит.
Хора с любящи родители си мислят, че всички родители са такива и че срещу родителите не трябва да се предприема нищо,
но те изхождат от ситуцаията, че към добрите родители не трябва да се подхожда грубо, но такива родители
не биха разочаровали децата си.

Аз съм в групичката с не грижовните родители и разсъждавам по различен начин, както и по-добре мога да разбера разочарованието на някой, защото и аз съм го изживяла , макар по различен начин.

Проблемът тук са по-скоро не  родителите, колкото деленето на децата, т.е. едното дете получава имот, другото не.
Съвсем нормално е ощетеното дете да се почувства гадно.
Другият проблем е лъжата на родителите, ипотекирване за което семейството в последствие разбира.

Ако свекърите не бяха дали нито на сестрата нещо, нито на брата, мисля че проблем нямаше да има. 

Тинкърбелче, реши накрая за какво точно се бориш. Първо излизаш с погрешно твърдение, че "Дори на запад и университета се плаща от родителите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, и детето може да ги осъди", което е обобщаващо. Аз ти отговарям, че живея във въпросния запад, за който пишеш, и тук такова нещо няма. Ти обаче решаваш да подлагаш под съмнение познанията ми за законите тук, където аз живея, от гледната точка на каква?
После уточняваш, че в "почти всички" държави го имало. Е, не разбра ли, че аз живея в западна държава, в която няма такова нещо?
Аман от хора, които пишат без да четат. И ако ти се спори още повече, моля да ми цитираш норвежкия закон, който задължава родителите да плащат университетското образование на децата си. Ако не можеш, просто замълчи!
Между другото живея отделно от 14-годишна и съм самостоятелна финансово от 18-годишна. И никой не ме е гонил, просто това е мой избор.

Извинявам се на авторката за малкия оффтопик.

Oоххх Едната говори за една западна страна, другата говори за друга в същата.. посока . Тереса(...), замисли се, че в някои западни страни може да стоят така нещата.

Videregående skole или гимназията в Норвегия се завършва в голям процент от учениците на 19 години. Не ми се вярва родителите една година преди това да ги гонят от вкъщи.  
Ти защитаваш тезата, като не познавам един закон, той не съществува.  
Всяка държава подпомага по някакъв начин студентите си, ако е добре финансова предлага социални стипендии с малки лихви или въобще без лихви, ако не е толкова добре финансово създава закони родителите да финансират образованието и т.н.

Смятам, че не е етично към авторката да ишем в нейната тема за някакви си наши спорове.
За това няма повече да ти отговоря!  

Грешиш.
Познавам живота във всичките му измерения, включително и в онези, от обратната страна на Луната.
Човек не си избира родителите.
Това е Божа заповед, свята категория.
Приятелката ми има баща алкохолик, който и съсипа детството и и причини страшни неща като дете. Сега е беден, болен и разпадащ се старец, но тя се грижи за него с такава нежност и обич, че не знам дали има по-голямо наказание за този човек.
А приятелката ми е красива, богата, омъжена за прекрасен мъж, който я обожава и живее живот като на кино. И не дължи нищичко на баща си, материално имам предвид.
И аз мисля, че тя постъпва правилно.

Ами Китана, като се говори за Западна Европа, тя не се изчерпва с Германия   А и не разбрах в кои други държави освен Германия това е така. Защото от думите на Тинкърбелче оставам с впечатлението, че едва ли ние тук сме изключението.

Тинкърбелче, за последен (надявам се) път - никой никого не гони от вкъщи. Минала съм през тукашното университетско образование и познавам законовата уредба много по-добре от теб. Така че тезата ти "Щом в Германия е така, значи навсякъде е така" - не издържа.
Намери ли норвежкия закон, който задължава родителите да плащат университетското образование на децата си тук или още го търсиш? Да ме просветлиш и мен, дето не познавам тукашните закони, де ... Като го намериш, прати ми линк на лично съобщение.

П.П. И тук има наследствени спорове, но те са от друго естество. Обикновено е намесено извънбрачно дете или дете, за което другите не са знаели, но бащата е припознал много отдавна. И което дете също е наследник и също има право на дял от имАнето.

Azzy , приятелката ти е успяла да му прости, не всеки успява  

Тереза само спамиш и не се обосноваваш. Твърдиш, че няма такъв закон само защото ти не го знаеш. Няколко пъти го повтори вече.
Аз когато твърдя нещо и си посочвам извора, откъдето ми е твърдението.
Запада не се изчерпва с Германия, но в доста държави го има този закон.
И сега се обосновявам със законите, а не като теб с празни приказки.


Автрия
Студент навършил 19 години има право на 22 процента от приходите на родителите си, като границата на лукса е 1100 евро.
Заради дискриминация е премахната възрастовата граница. Еднократна смяна на Университета или специалноста бива толерирана от съда и родителите са длъжни да заплатят и втората избрана специалност, дори и първата да бъде прекъсната.
Студентът не е задължен по никакъв начин да работи по време на следване, защотот следването се приравнява на работна седмица.
Закона в Австрия се нарича Unterhaltsanspruch §140 ABGB (Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch).

Щвейцария
Закона се нарича Art. 276, Abs. 3, Art. 277 и гласи, че родителите са задължени да заплатят цякото образование да детето си независимо от възраста му. Образованието се избира единствено от детето. Под образование се разбира професионално /средно/ или академично. За аспирантура решава съд в съответния кантон /област/.

Няма нужда да ми отвоваряш, само за да кажеш, че щом така си мислела е наистина така.
Бих уважила някой твой пост само ако е наистина обоснован с доказателства.  
Ето ти сайт, където са описани всичките разновидности на издръжката от родители към деца/юноши/студенти в Европейските страни, включително и България.
Дали този закон се прилага практически или не, е вече друг проблем, но поне го има.
http://ec.europa.eu/civiljustice/maintenance_claim/maintenance_claim_fra_de.htm#2.

Съжалявам за спама, няма да се повтори!

Отново грешиш.
Не на нея се пада да съди баща си. Той и е баща.
На него дължи живота си, красотата си, чувствителността си и познанието си за света и най-вече силата на волята и характера си.
Защото единствено това води до успеха, както и любовта към живота.
А не мрънкащите, мързеливи неудачници, които търсят причината за житейския си провал в родителите си и недостсъчното наследство, което са им дали.

Теоретично е така, практически не е. Човек може да прости единствено със сърцето си и не всеки го може.
Има и други фактори, например дали родителите ще поискат прошка, ще се опитат да поправят грешката, а най-важното е дали изобщо ще се осъзнаят.
Има и малтретирани деца, едва ли те биха искали да имат нещо общо с родителите си.
Ако някой те е създал не означава, че ти е и родител. 
За това се прави различието между родител и биологичен такъв.

В много крайности изпадаш, примесени със сантименти и се объркваш.
Изваждаш събитията извън личността, което е страшно погрешно.
Този да поискал прошка, онзи да се опитал да си поправи грешката, изобщо манджа с грозде.
Как ще се позиционира гледната точка и живота си една стабила личност зависи само и единствено от нея и от никой друг.
За да постигне душевно равновесие, спокойствие и увереност.
Наясно съм каква рана могат да оставят едни такива събития върху психиката на едно дете и въпреки всичко твърдя, че е абсолютно възможно да живее това пораснало дете в хармония със себе си.
Това ти го казвам лично на теб. Повярвай ми, знам, че е така и това е правилния начин.
По-трудно е, знам това също, знам също, че повечето ги дълбаят тези рани цял живот, пренасят ги в семейството и децата си и така до края на света.
Дали ще скъсаш веригата на този порочен кръг зависи единствено и само от теб и никой друг, просто го знай. Без значение кой ще иска прошки, ще си признава грешки или ще пътува до Луната.

Именно. Дали ще простиш, ще обичаш, ще месите козунаци заедно, или няма  да си звъните и на Коледа, са си човешки взаимоотношения, и има достатъчно хора от всеки вид. Хора сме, не роботи, с всичките си трески и греди.
Заради това си има някакви закони и правила установени, които всеки трябва научи. По лесния или по трудния начин, зависи от човека. Авторката го е научила по трудния .

Моля ви направете си отделна тема,тази е за друго.