Абортът - спонтанен или не, желан или не, последствия и преживявания!
За всички жени с подобни болки - не отминавайте, прочетете и ако не ви помогне, то няма да ви навреди! Може да погледнете на нещата просто като на поредната лична история или да й позволите да направи чудо във вашето сърце и да пусне пленникът на свобода.
Постабортен стрес - какво пък е това? Мислих, че това е само за жените, решили доброволно да убият своите деца /простете ми за тежката дума, но това е истината - ако ти си една от тези жени и сега четеш, моля те не спирай, продължи и ще намериш отговори на много въпроси, обещавам ти!/. Да, някои от тях не съзнават, че всъщносто още от самото начало това дете не е просто плът, но е жив човек, защото Господ му е дал дух и душа, а тялото тепърва се оформя...
Симптомите на постабортния синдром:
Цялото ти същество отрича истината за аборта. Не искаш да говориш, не искаш да си спомняш, защото те боли. Искаш булото на миналото плътно да покрие този ден, дори денят, когато си разбрала, че си бременна. Не желаеш да си спомняш. Това е нещо, което не се е случвало и ти е непознато - толкова много ти се иска да бъде така.- отричане
Вина изпълва душата ти, виновна съм, повтаряш си на ум. Нещо съм направила - ядох нещо, или пък пих твърде много кафе, ... не, не всъщност не взех достатъчно мерки, не си почивах както ми препорачаха, не се постарах още по-сериозно да се видя с лекар и да поговоря. Да, виновна съм, нещо съм извършила! Срам те е, не искаш да поглеждаш хората в очите, чувстваш се недостойна, по-малко човек! Замислена, заобградена с болката си, дълбаеш във - Вина.
Още първата ти вечер след аборта е изпълнена с безпокойство. Мирът си отива от теб, не можеш да заспиш. В следващите дни, месеци, години си намираш работа и работа и работа, за да не ти се налага да мислиш - за да отклониш мислите си от случилото се. Без мир се уморяваш и изтощаваш, пренапрягаш сърцето си, започват здравословните проблеми - стомахът ти не е наред, ... - безпокойство се е настанило в живота ти.
az ne sam napravila abort,deteto mi se rodi martvo,no se 4yvstvah to4no taka!parvo otri4ah i kazvah tova ne se sly4va,posle se 4ydeh kade sgre6ih,dali nezakasnqh s pregleda,sega me e obvzelo strah i bezpokoistvo.v tazi istoriq napisana ot drygo momi4e,otkrih 4ast ot sebe si i re6ih da q spodelq!
затова нека се хванем за вярата,която се е изгубила и да намерим сили да продължим напред и щастието така желано да дойде при всяка майка на ангел4е!
За всички жени с подобни болки - не отминавайте, прочетете и ако не ви помогне, то няма да ви навреди! Може да погледнете на нещата просто като на поредната лична история или да й позволите да направи чудо във вашето сърце и да пусне пленникът на свобода.
Постабортен стрес - какво пък е това? Мислих, че това е само за жените, решили доброволно да убият своите деца /простете ми за тежката дума, но това е истината - ако ти си една от тези жени и сега четеш, моля те не спирай, продължи и ще намериш отговори на много въпроси, обещавам ти!/. Да, някои от тях не съзнават, че всъщносто още от самото начало това дете не е просто плът, но е жив човек, защото Господ му е дал дух и душа, а тялото тепърва се оформя...
Симптомите на постабортния синдром:
Цялото ти същество отрича истината за аборта. Не искаш да говориш, не искаш да си спомняш, защото те боли. Искаш булото на миналото плътно да покрие този ден, дори денят, когато си разбрала, че си бременна. Не желаеш да си спомняш. Това е нещо, което не се е случвало и ти е непознато - толкова много ти се иска да бъде така.- отричане
Вина изпълва душата ти, виновна съм, повтаряш си на ум. Нещо съм направила - ядох нещо, или пък пих твърде много кафе, ... не, не всъщност не взех достатъчно мерки, не си почивах както ми препорачаха, не се постарах още по-сериозно да се видя с лекар и да поговоря. Да, виновна съм, нещо съм извършила! Срам те е, не искаш да поглеждаш хората в очите, чувстваш се недостойна, по-малко човек! Замислена, заобградена с болката си, дълбаеш във - Вина.
Още първата ти вечер след аборта е изпълнена с безпокойство. Мирът си отива от теб, не можеш да заспиш. В следващите дни, месеци, години си намираш работа и работа и работа, за да не ти се налага да мислиш - за да отклониш мислите си от случилото се. Без мир се уморяваш и изтощаваш, пренапрягаш сърцето си, започват здравословните проблеми - стомахът ти не е наред, ... - безпокойство се е настанило в живота ти.
az ne sam napravila abort,deteto mi se rodi martvo,no se 4yvstvah to4no taka!parvo otri4ah i kazvah tova ne se sly4va,posle se 4ydeh kade sgre6ih,dali nezakasnqh s pregleda,sega me e obvzelo strah i bezpokoistvo.v tazi istoriq napisana ot drygo momi4e,otkrih 4ast ot sebe si i re6ih da q spodelq!
затова нека се хванем за вярата,която се е изгубила и да намерим сили да продължим напред и щастието така желано да дойде при всяка майка на ангел4е!
мисля,4е 4овек незнае какво да каже в такъв момент,затова все ни казват неща от сорта""още си млада""или ''ще забременеш пак"" мен ли4но второто ме побърква и накрая взех да питам от каде знаят?аз също съм ве4е доста затворена в себе си и доста любими мои занимания вече не ме вълнуват,мн не ми се излиза,а наи-лошото е 4е 2 от моите по-близки приятелки са бременни и някакси не искам да ги безспокоя.знам ,4е винаги ще си спомням с много болка и тъга за слу4илото се,но трябва да намеря сила да преодолея това 4увство на страх и вина,НО ИСТИНАТА Е 4Е И АЗ ОЩЕ НЕЗНАЯ КАК!запо4нах да се опитвам да си намирам занимания ,да съм все зааета и да се опитвам да не мисля за слу4илото се ,но май още не се полу4ава.незнам дали ще успея да се избавя от хилядите страхове,които са ме обвзели!