Може ли да се предизвика раждане в 7.5 месеца?

Представям си колко си отчаяна, за да стигнеш до тези мисли. Опитай се да мислиш за нещо друго(колкото и трудно да е) .Няма ли кой да те подкрепи и да те разсейва от тези мрачни мисли? Говорила ли си с лекаря си за проблемите си.? Аз имах много лека бременност и наистина не мога да си представя как се чувстваш вмомента, но не мисля, че е добре за бебето да излезе толкова рано. Също и твойто затормозяване влияе много лощо на детето. Опитай се да мислиш за хубави неща, и избягвай да се подаваш на това отчаяние Намери си с нещо интересно да се занимаваш...

Идеята ми се струва безумна Хайде стига,устискай още малко,не рискувай живота и здравето на детето си.А и не знам кой болен мозък ще се навие да ти предизвика раждането.

Наистина си мисля, че е безумие! 
И мен ме боли и кръста и корема, лежах и в болница и продължавам да си седя постоянно в къщи ( от което откачам). Обаче само си мисля, дано устискам до деветия! Не искам изобщо да си помислям да раждам сега...Месец-два се изтрайват. Разхождай се през деня на чист въздух, за да се измориш и вечерта да спиш. Срещай се с хора, за да се разсейваш. Сигурно има начини!
По-добре ли е ако стане нещо с детенце да се чувстваш виновна цял живот? 

Здравей Wild cat,
и аз бих искала да те посъветвам да размислиш сериозно. Родих в 34 седмица след спукване на водите. Това специално в моя случай последва от една уж "безобидна" манипулация извършена от "добронамерен" лекар - вземане на секрет от цервикалния канал за изследване. Нямах никакви оплаквания, просто се "полагало по каса". Повярвай не съм изпитвала по- голям ужас в живота си от това преждевременно раждане. И после да гледам всеки ден малкото си бебенце да лежи безпомощно в кувьоз със системи в малките ръчички и да не мога да го прегърна и утеша когато плаче.... И аз качих много кг, болеше ме кръста и ми изтръпваха краката, но бях готова да изтърпя стократно повече само ако можех да спестя на детенцето си преживяното.
Помисли добре преди да си пожелаваш такова нещо. Дано прочитането на моят и на другите мами разкази да те убедят, че няма нищо по- ценно от това да родиш бебенцето когато си му е времето. Пожелавам ти го от сърце.
Един американски треньор по вдигане на тежести беше казал "Вие българите сте много интересни - ние в Америка казваме relax /отпусни се/, а Вие тук "стегни се бе, стегни се". Бих те посъветвала и да се отпуснеш. Да се опиташ да мислиш позитивно. Знам, че е по- лесно да се каже от колкото да се направи, но трябва да си силна заради детето. После, когато всичко това отмине ще видиш, че си струва всяка секунда болка.
Пожелавам ти от сърце да се справиш и след не по- малко от 3 седмици да си гушнеш живо и здраво бебенце.

Съществува и друга възможна причина за положението, до което си достигнала, и това не са физическите симптоми и неудобства, които чувстваш. Мисля си, че проблемът е по-скоро от психологическо или емоционално естество. Надявам се да не те обидя, но можеш да направиш и консултация с психолог или психиатър. Моя близка приятелка/макар и не бременна/ след едно почти драматично преживяване/поне за нея/ имаше този проблем с невъзможността да спи. Знам, че в продължение на дни не е спала и за час, имала е моменти, в които просто не е знаела къде се намира, нито е разсъждавала разумно и трезво. Накрая буквално рухна и стигна до психиатрична клиника. Нещо, което си мисля, че можеше да избегне, ако по-рано беше отишла при специалист. Сега вече е добре, но наистина е изживяла много трудни моменти. Надявам се, че при теб проблемът не е такъв, но все пак съществува такава възможност.

  Ти май сериозно го мислиш

Всички са така, няма лесно, мен ме болеше невероятно, а имах и контракции. Само да ти кажа, че като родиш хептен няма да спиш, така че, колкото и да ти е кофти сега си трай, че после почивка няма!


Наистина си намери някакво занимание - и аз редих един огромен пъзел, много ми помогна.

И как така с лека ръа рискуваш живота на бебето си........не е истина просто

Плодът се смята за зрял след 34 г.с, преди това рискуваш да родиш недоносено бебе с неголям шанс за оцеляване, белия му дроб не е напълно разгънат, как изобщо можеш да си го помислиш. Всички ни боли и чувстваме дискомфорт,ама нали имаме цел и приоритети в живота, трябва да се стискат зъби, ако искаме здраво и нормално дете.И на мен не ми хареса да пия хапове,ама ги пия, че нямам намерение да раждам преждевременно

Забелязвам че по тази тема всички сме единодушни. 
След всички тези мнения, особено на майките преживели преждевременно раждане трябва вече да си се убедила, че си на грешен път. Аз лично докато бях в болницата видях бебенцата в кувьозите и майчетата им дето идваха да ги виждат. Всеки път ми се просълзяваха очите. И си мислех че ако родя и трябва да ме изпишат като тези жени сама, без бебето в ръце, направо бих рухнала. 

Не искам да подценявам болките ти, но има и по-лоши неща. Само се успокой, дишай дълбоко и вземи да се занимаваш с нещо, което да те разсейва.

Моля ти се,разгледай и прочети ТУК

Страницата се зарежда бвно,но изчакай докрай (пише и на англ и на бг език)
Сайта е много интересен The Biology of Prenatal Development
БИОЛОГИЯ НА ВЪТРЕУТРОБНОТО РАЗВИТИЕ
Има и филмчета за   бебето  в утробата (за разл седмици и месеци)
Дай шанс и на твоето бебче 

(смятам че не е единсвената информация в нета,която може да се намери) 

п.п.Ако не можеш да го отвориш,ще ти копирам инфото тук 

И аз бях с отекли крака почти цял месец преди раждането.На никоя не й е било лесно, но си заслужава усилията.Имаше в стаята ми  една родилка, на която бебчето беше в интензивния сектор.Побъркваше се милата да търчи след дежурния неонатолог непрекъснато.Това ли искаш- да го виждаш максимум веднъж на ден за секунди??? Прави нещо любимо, което да те разсейва.

Аз родих 2 седмици преди термин със секцио. Малката беше седалищно, пък и съм с един бъбрек който взе да се надува и нефролога каза да вадим бебето. В следствие на секциото и по-ранното раждане вкараха бебка в кувиоз заради трудна адаптация. 5 дни беше в кувиоза, 3 дни на кислородна палатка. Беше цялата в системи, захраниха я чак на 3 ден. 10 дни беше на антибиотици от които и в момента си носим теглото защото сме с много чувствително коремче и колики.

Нямаше и секунда да не мисля за нея, ходих при кувиоза всеки ден колкото ми разрешаваха, да и говоря. Няма по-тежък момент в живота ми и сега се обвинявам че не се преборих да дочакам термина 

Сега бебка е добре, расте, дивее (да чукна на дърво) но следващият път бъбрек небъбрек ще раждам нормално и то когато бебето реши да тръгне.

Успех миличка. Пребори се заради бебчето си 

Защо не потърсиш някакви алтернативни средства за обезболяване и подобряване на кондицията - йога, акупунктура? Не съм много в час с тези неща, но знам, че има начин да се облекчат подобни болки без лекарства.
Иначе ти пожелавам да устискаш, каквото и да ти струва това - просто нямаш представа колко мъчно ще ти бъде ако бебче трябва да седи в кувьоз... Тогава би съжалила 100 пъти, че не си издържала 

ей, мамче, я се стегни и мисли позитивно...
когато родих и бебчо започна да ме буди всяка нощ с рев (и досега е така), ми беше адски криво, кисело, не издържах, дето и ти пишеш, ама затова сме майки - да надскочим собствения си егоизъм и да поставим детенце на първо място
да не говорим, че природата като го е измислила 9 месеца, значи толкова са необходими, за да се развие напълно бебчето...
ако ти се рискува неговото и твоето здраве, действай, но ми се струва, че не е така

Боже ама ти сериозно ли го мислиш това?
Трябва да ти кажа, че аз изкарах цялата си бременност с безсъние и ми беше много гадно, но и за миг не са ми минали подобни мисли през главата. Дори си мислех, че това моето са "бели кахъри". Това е направо лудост и би било адски безотговорно решение!
Знаеш ли, че има жени, които карат много тежки бременности, лежат принудително на легло, с болки и куп здравословни проблеми и дискомфорт и твоите оплаквания направо бледнеят пред тях.
Освен това не виждам кой нормален лекар ще рискува и ще ти предизвика раждане само защото ти било писнало... Преждевременно предизвикване на раждане може да стане само по медицински показания.
Стегни се и си изкарай бременността до края. Мисля, че проблемът при теб е по- скоро психологически. Настрой се психически, че ще издържиш до края, защото малко ти остава. Може би наистина е хубаво да си намериш някакво занимание.
Ами те хората са казали- Лесно майка не се става.

Wild Cat, явно сериозно си ги мислиш тези неща, и може би това е така, защото не знаеш какво значи да се роди недоносено бебе. Добре, че повечето момичета са ти написали това онова, и то не в най-стряскащите краски.
Аз също си мислех подобни неща още в началото на първата ми бременност...от неинформираност и незнание...И не защото имах проблемна бременност, а за да не надебелея много Пълна простотия. Така и не се намери човек да ме стресне и да ми обясни наистина какво значи да се роди дете в седмия-осмия месец., Казваха ми само-"Не е хубаво"...и аз си трая, ама продължавам да си мисля. И в началото на деветия се роди дъщеря ми. Слава Богу бързо се приспособи и не изживях притесненията и неволите на майките и дечицата, родени рано. Втория път бременността ми бне по-тежка-наддадох пак много килограми, болеше ме кръста, гърба, краката, не можех да спя, да дишам не можех, но се молех колкото може по-дълго детето да бъде в корема на мама....
Недей така, предполагам ,че безсънието ти е психическо...и щом имаш едно око към хомеопатичните неща, пробвай се при класически хомеопат, а не при тези, които уж съчетават традиционната медицина с хомеопатия -те са гОла вОда!
И с риск да повторя момичетата тук - настрой се да мислиш положително! Отпусни се, и се отдай на приятни неща. Сърфирай в мрежата, занимавай се с неща, които са ти приятни. Не буди мъжа си вечер-бебето после ще се погрижи и той да не спи.
А, да, и като написах това-сега пък да не вземеш да се уплашиш, че голям ужас идва след това. Не, след като родиш ще можеш и да се наспиш, и да си починеш...зависи от организацията която си създадеш, и от благоразположеността на бебенце, разбира се. Но за да е то спокойно, трябва и ти сега да си спокойна.
От 7 месеца и половина не съм спала, гърбът продължава да ме боли, чувствам се ужасно...нощем ми идва да изхвърля и двете деца зад борда (защото има моменти, когато реват в стерео )....но в мига в който видя успокоените им личица и най-искрените усмивки на света разбирам,че всичко си струва, абсолютно всичко!