Колко време ви остава вечер с децата и как го прекарвате?

Е има мноооого професии, които ако се прибереш в 6.30 ще си голям късметлия...Ако си лекар, мед. сестра, полицай, даваш някакви дежурства, в магазин за мобилни услуги, кол център, продавач в хранит. магазин и т.н и т.ндо безкрайност......,може само да мечтаеш да си вземеш някога детето от ДГ.

и като погледнеш 17 часа - вече са остана ли 4-5 деца в групата

Прибирам се към 18ч и до 22 ч почти през цялото време играем ,рисуваме и де забавляваме. За мой късмет през седмицата свекърва ми е в нас и ме отменила с готвенето и чистенето така ,че мога да твърдя че имам време да се забавляваме с малката.

Разбирам притесненията ти. И аз понякога се чувствам като че ли времето ни заедно не е прекарано адекватно. Все има да се върши нещо, интегрирам я в заниманията - слагане на маса, готвене, чистене, пране, простиране, пазарене и т.н. Интересно и е. Но ми се иска да имахме повече време просто да си поиграем на нещо. Не че не играем, но поне на мен ми се иска да има възможност за още, сигурно и на нея 

Времето ни вечер заедно е различно (обикновено около 3-4 часа).  Невинаги правим нещо специално или си играем, но гледам винаги да правим колкото се може повече неща заедно с каката (например да ми помогне да просна дрехите, да направим сладкиш и т.н.). Опитвам се каквото и да правя, да я слушам внимателно (защото тя през 2 минути има да ми каже нещо  ) и да разговаряме, като  по този начин й отдавам необходимото внимание.
През част от вечерта тя си играе с бебето и всички го обсъждаме (я виж бебето какво направи и т.н., нали и аз съм била еди-каква си като малка) и му се радваме, като по този начин и то получава необходимото внимание (не че през останалата вечер не го получава:-)).
За мен лично от съществено значение е да има колкото се може повече комуникация и да правим нещо заедно.

Напоследък не ми остава много време- около час максимум. Разпитвам го как е минал денят му в детската градина, ако му се играе на нещо- играем, ако не- или гледа телевизия, или пак си говорим нещо. Следва къпане и ритуала по лягането( приказка и песничка)Редува се с претенциите кой да му чете- аз или баща му.

А когато са две /че и повече/ и едното е ученик в нашенската образователна система, която изисква да му се поясни изначално и подробно математиката, БЕЛ, Историята, Домашният бит /като е нужно да му се покажат кръстчетата, бодът зад игла, правият бод, чертането, схеми по електротехника/, да се видят времената по английски и т.н. и т.н.? И това след 18.00 , когато се прибереш дОма. В колата до къщи си говорим по детско- градински и училищни теми. Вечер в 21.15 /тази седмица съм засичала от любопитство и нужда да си легнат до 22.00, че за училище се става в 6.30, ни минута по- късно- ковем часа направо/- четем приказките и в 22.00 - по креватите. Училището почва в 07.45, пътят до там е половин час. Който може да подскаже от къде мога да крадна още час- два- да свирка. Обещавам големи почерпки.

Едно дете в ДГ нищо не е за у нас.    Нагоре с училището е по- кеф. Наслушах се и се начетох с години как родителите са отговорни за образованието на децата си. Възприех го, като установих, че у нас в училище ще стигне до едни ... низини образователни и си запретнах ръкавите. Обаче то не иска време фиксирано, иска занимания до тогава и толкова, колкото са нужни.

По обективни причини след работа захващам с големия домашни и уроци, а таткото захваща с малкия морския шах и НСЧ /и други аналогични/, докато посготви нещо междувременно, ако няма останало от предходни дни. Отскоро играем по 3-4 души на НСЧ, когато всичко ни е "на таман".
Оставяме време и на двете деца да поиграят заедно след вечеря /най- често/, т.к. имат нужда и от това и си го искат /да си играят заедно/.

Не меря времето, никога не съм го мерила. Колкото- толкова. Важното е работата да се свърши, да има резултати /уроците да са разбрани, най- вече и да е поиграно/. Иначе трябва да се повредим у нас, ако се вторачим и в часовник.

У нас или се работи по 8-9 часа или никой не те наема, т.е. не се работи. Което в доста домове /едно да речем 90%/ е невъзможно, когато няма кой да ти купи /подсигури/ жилището и да ти помага финансово или по друг начин.
Ако се намери почасова работа, то тя е толкоз много платена, че смисълът да се захване човек с нея клони към нула.
И аз, като bazel, не съм виждала и не познавам жени, работещи на половин работен ден.
Да не упоменавам работа в магазини от по 10 часа дневно. Не ми се започва темата въобще. Няма нужда.

Сериозно- за да се справи у нас човек е нужна основно желязна дисциплина /у всички/ и организация. В противен случай- изпадаш от борда.

2 - 3 часа ни е времето заедно...
Старая се много да ги гушкам, да изиграем поне една съвместна игра вечери, да говорим, да гледаме книжки, да редим пъзели, да ги разсмивам и пр...
Въпреки, че и къщата има належАюща нужда от разриване, старая се да съвместявам някак двете отговорности. И да ги степенувам. Не винаги ми се получава, но и аз съм човек, не мога да огрея навсякъде, уви.

Ето по тази и други причини, ще гледам да остана с едно дете.

Judy, ученикът до колко часа е на училище? Защото аз си представям ясно как протича времето на децата, когато родителите им се приберат, но не ми е ясно какво се случва в интервала,  когато са свършили училище, а майка им (примерно) е все още на работа.
Иначе аз прибирам синът ми към 17.30- почти винаги от последните 2, макс. 3 деца, после пазаруваме двамата, пускаме пералня двамата, аз приготвям нещо за ядене, той снове около мен с ябълка или морков и каканиже нещо. После помага да сложим масата, вечеряме. Някъде м-у разтоварването на покупките и слагането на масата и татко му се е прибрал, после вдигаме масата и той избира какво да правим- играем малко, гледа филмче или просто аз му се жалвам колко съм изморена- лягам си на земята в стаята му, на някоя огромна играчка и му подавам топка да рита или играем нещо тихо и кротко. Следва баня с много пяна- съответно игра с пяната и топлата вода, които още го изморява, пижамата и приказка, ако иска. Не знам колко часа са това и дали могат да се нарекат посветени на него, но през цялото време сме заедно и не спираме да общуваме, което за мен е оптимален вариант за този момент.

Има нещо което гледах преди време в предаването на Гала беше и на гости психоложката Мадлен Алгафари.....много я харесвам.....та тя каза може всяка вечер да са 20-30мин.отделени за детето но то да знае че тези минути са само за него -не за телевизия,готвене и ли нещо друго а само за него...от тогава се старая да го правя и моята дъщеря която е почти на9г.си ги търси тези нейни минутки....тази вечер редихме пъзел и мълчахме но се чувствахме страхотно една с друга ...ако ме разбирате!

В V клас имат по 7 часа три пъти седмично и 2 дни- по 6 часа. Седмият час приключва в 14.30, шестият- в 13.35. Прибирането му е 45-60 минути.
Детето ходи на тренировки. Само това са му извънучилищните занимания. Ако имаше и други щеше да лудне. Двата дни без тренировки, когато се прибере по- рано, си пише домашните и си чете. Когато денят е дълъг- естествено излиза да поиграе с приятели. Аз, когато се прибера, не почваме тепърва да учим. До този момент домашните са написани и уроците- прочетени от него. Заниманията са за доразясняване и проверка. Оставането вкъщи на практика е за около 2-3 часа максимум при нас два пъти седмично. Във всяко семейство е различно. Според обстоятелствата.

Моите още не са ученици и не ми се мисли тогава как ще разпределям времето  

Винаги съм твърдяла, че не е важно колко време, а как го изкарваш с детето. Може за 1-2часа да успеете да се наситите един на друг. Може и за цял ден да си обелите няколко думи или и една игра да не изиграете.
Много често се прибирам късно- чак за приказката. Но в това време от 30-50мин сме си поговорили, казала съм няколко пъти, че ги обичам, нагушкали сме се, разказали са ми основното от деня, което искат да ми кажат или съм ги попитала. Ако усетя, че имат още какво да ми казват не гася лампата, а ги изслушвам, пак ги гушкам и целувам. Обикновено, ако е имало някакъв проблем през деня ми споделят и го обсъждаме. Явно го помнят и не забравят да ми кажат. В тези дни избирам кратичка приказка за да имам повече време за останалото.
Това е в дните, когато се прибирам късно.
Никога не лягат по-късно от 22ч (обикновено 21-21,30), защото децата имат нужда от сън.

Колкото за домакинстването- и аз не му робувам. Не се впускам да подреждам и чистя. Ако нямаме сготвено и липсва време- ядем каквото има. Иначе готвя с моята приятелка...тенджерата под налягане. Няма такова полезно нещо. Слагам всичко вътре, затварям и за 30мин вечерята е готова. Ако трябва да пестя време купувам замразени зеленчуци, нарязани. Често купувам и нарязано месо за готвене. В такива моменти максимума за готвене е 30мин.

Аз моята мома я взимам от градина към 4.30, лятото до вечерта висим навън, зимата половин -един час, след това вкъщи занимания всякакви - пъзели, конструктори, оцветяване, гледане на клипчета с песнички и подобни. Обаче до вечерта е изтрещяла зимно време, явно съм й недостатъчна, макар че казва колко обича да си играе с мама и много настоява да играем двете, не се занимава сама или поне рядко се случва. Ако случайно се залиса с нещо сама, успявам да измия някоя паница и да подредя. Готвим веднъж или два пъти седмично в делнични дни, ако ни домързи - взимам храна от стола и нося вкъщи. Абсурд да сготвя сама, докато е там, трябва някой да я занимава. Вечеряме, играем още малко и в леглото, към 9.30. Домакинствам, след като я сложа да си легне, ако не заспя заедно с нея. Но общо взето вечерта, след 2-3 часа прекарани само с мен, много й доскучава. Започва нарочно да разваля всички игри, които сме започнали, хулиганства и гледа да ме ядоса целенасочено. Като си дойде баща й, определено живва и започва да си играе с него. Аз ли съм такава скрофа или просто свикна в градината да е с повече хора и й е по-интересно, не знам...

"скрофа"  Не си  Просто децата обичат разнообразието. Може да играят една и съща игра месец дори, но с рзлични хора. Могат да слушат сто пъти една приказка, но четена по различен начин.  Изобщо, децата си искат разнообразие и да контактуват с много хора (деца и възрастни). И моите са така. И аз съм така