Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 29!

Таничка, нека суче детето щом иска.
Аз отбих, малко против моята воля, но стана много по-лесно от очакваното.
Сега само като го гушкам понякога се сеща и се смее и бърка в деколтето да цока.

цоп и аз пак тук ни в клин-ни в ръкав:(
гледамо бсъждате актуална тема за мен-отбиването. ами не,че толкова ми пречи това "пусто" кърмене,но явно пречи на другите-мъжът ми.
ходя на психолог,защото имам страшни фобии и лоши мисли,а именно,че нещо лошо ще се случи с някое от децата ми и предимно с малкото...или с мен,та в процеса на разговор засегнах и темата,че с мъжа брачния живот не върви-изнервени сме,не правим секс,не с едокосваме дори,само с екараме и т.н. и ме посъветваха да спра с кърменето,защото "той имал гърдите и тялото ми за чужда собственост" и "не съм секси"...абе неща от този сорт.отделно наистина нашето кърмене е много екстремно! той неможе да диша без мен и моите гърди,няма начин да заспи по друг начин и се буди по цели нощи дори и само така се успокоява! просто съм с постоянно веещи се на показ гърди и това е от раждането.да си призная взе да ми става вече обсебващо и реших да преразгледам становищата си ЗА дългото кърмене. реших,ако се поддаде на опитите ми да го отбия да го отбия наистина,но....той не се поддава и незнам какво да направя вече.истината е,ч еи аз съм и тако-и вако (хем така-хем иначе).......ма поне си споделих с разбиращи ме хора,ако не друго

Това пък за чуждата собственост ме разби!! Не са ли в крайна сметка твои гърдите и тялото и на когото искаш, на него ги предоставяш?!  
Пожелавам ти да се стабилизираш психически и нещата да се случват по най-добрия за всички ви начин!!  

гаца, голяма дивотия е това, да знаеш! Детето ти е малко да бързаш да отбиваш и един откровен разговор с мъжа ти би имал по-голям ефект.  Успех!

Гаца Баца (марита) намери някой да ти помогне в домакинството/отглеждането на децата. Отиди на фризьор/козметик/масажист. Виж се се мъжа си, поговорете, излезте, бъдете интимни. Мисля, че тези неща много повече ще ти помогнат, отколкото принудително отбиване, изнервено дете и препълнени гърди.
 

ами....мъжът ми работи всеки ден без почивни дни,парите все не ни достигат за чак такива екстри като излизания (тук това са едни от най-скъпите неща),идва си скапанясан и се пльоква пред телевизора......абе ужас!
сестра м ие при нас от месец и нещо и по план ще стои още месец.много ми помага и дори един път вече излизахме сами на бар,но....нищо не с епроменя.аз пак само за детето си мислих и говорих.аз просто съм обсебена от майчинството и това си е! присъствието на сестра ми дразни мъжа ми,но я търпи,защото вижда,че ми помага много,но от друга страна скандалите зачестиха все повече,защото той явно се чувства некомфортно.е освен нея няма кой друг да ми помогне грам дори! до преди да дойде тя бях просто в пълна безизходица,вкъщи беше занемарено,аз бях грозна и занемарена....абе пълна катастрофа! нямам приятелки,нямам никой!
всеки само ми дава съвети да съм отделила детето в отделна стая!  аз неискам и в отделно легло да го отделя,а камо ли стая......може и да съм нещо луда,но мисля така: "прегръщала съм достатъчно мъже и мога винаги д апрегръщам,но бебето ми е веднъж бебе и то е кратко.обичам си го него и сега искам него да прегръщам"...психоложката може и да е права,но това са моите желания.затова мислех с кърменето само компромис да направя.то и без това няма да с еотбие от днес за утре......

  Според мен е важно да поговориш и да го обсъдиш с мъжът ти, защото в случая твоето мнение и усещене и бебчо, плюс таткото са единственото което има значение. Дали ще позволиш на някой друг да ти дава съвети и да се меси, зависи единствено от вас и вие си преценявате какво ще решите и изберете.
  При нас каките спяха в спалнята между мен и баща им до над две годинки, а беше персон и половина. Баща им беше свикнал вече да спи, само настрани плътно долепен до стената Да но кърмих над две годинки и бях спокойна за малките. Съвсем естествено започнаха да си спят в техните легла в спалнята при нас, когато се роди малката, те бяха на 2,9 годинки тогва и не три и нещо когато си взехме апартамент започнаха да си спят в тяхната детска стая, която е до спалнята.
  Малката досега все още спи при нас, макар че от както стана на годинка и малко, я приспивам в стаята на каките и по някое време като се събуди просто допълзява в спалнята. Скоро ще стане достатъчно зряла и голяма да не се буди, а и реално тя си има компания  в детската и все повече си играе и се занимава с каките.
  Мисля че почти никой не си е позволявал конкретно за спането да ми прави забележка, а за къременето още с каките свикнаха.
  Важно е да се разбере, че дългото къремне в нашето общество в момемнта и съвместното спане, макар реалон да са норма, все още будят недоумение. Просто повечето нямат досег и не са виждали голямо кърмаче и се водят по американските модели, за отделяне на детето в друга стая веднага след раждането, докато както самата ти усещаш в мометна и то за кратко, бебето има нужда единствено от мама.
  Мъжът ми когато се родиха каките ме подкрепяше за кърменето, но когато споменах две годинки, направо ме погледна и каза ама те тогава ще са големи. Месец след месец обаче когато растяха и наблюдаваше пред него самият целият процес, вече ни най-малко не му се виждаше странно това дълго кърмене. С Елена напротив, когато се роди и го помолих да ни направи една снимка докато я кърмя, коментара беше - Е, закъде бързаш, та ти ще я кърмиш поне две години 
   Пишеш, че си сама и нямаш подкрепа, няма ли начин да се запознаеш и да контактуваш по някакъв начин поне с други майки и да си имаш компания ? Наистина колкото и да обичаме децата си и да ни харесва да сме заедно имаме нужда да поговорим и с други хора и на други теми понякога.

Гаца Баца няма да давам съвет. Само ще кажа, че щом си щастилива да гушкаш детето няма защо да се чувствам гузна или да ти е съвестно. Моето бебе спеше в количка до 4 месец до леглото ми. След това спеше в легло, заради мъдрите съвети на роднини и приятели. Измъчих и себе си, и него. В един миг ми писна и си го прибрах при мен. Мъжа ми помръкна малко, но бързо свикна сутрин да гушка вместо мен - малкия. Не съжалявам че сина ми още спи при нас. Имам дете сега, после ще порастне и ще имам време да гушкам и друг в леглото.
Иначе аз имах схема как да не изолирам мъжа си и да му отделям време всеки ден дори и за малко. Говорих с него непрекъснато, за всичко, което ме радва, плащи или ми се струва странно. Изслушвах търпеливо и неговите проблеми и емоции, нито веднъж не показах че ми е досадно или не ме интересува точно сега какво е станало в службата или на пътя. Държа го в течение и сега. Нямаме време за себе си, по барове и кръчми не ходим, детето си гледаме сами, а интимни сме едва ли не по график - три пъти в месеца ако не сме умрели от умора. Но нито за ден не сме спрели да си говорим и да се разбираме. Мисля че грешката ти е била в това че не си му обяснила още в началото какви са намеренията ти и как точно искаш да гледаш детето. Мъжете обичат да са в течение. Надявам се да успееш да намериш решение на проблемите си и да се чувстваш спокойна и щастлива. 

Гаца, и аз да ти кажа намери време да му обърнеш повече внимание на мъжа ти, колкото и да ти е трудно и на теб, да не се чуства пренебрегнат, а кърменето според мен няма нищо общо с вашите взаимоотношения. Умората, изобщо не е за пренебрегване, нито при теб, нито при мъжа ти, може би ако имахте малко повече време за почивка, даже нямаше и да се сещате, че кърменето може да е някаква пречка във вашите взаимоотношения! Дано да намерите някакъв начин да си отдъхвате, че човек си има някакъв предел до който може да издържа.

Еп. 30