Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

И с моето дете се случваше същото.Играеше си сам на пясъка или стоеше сам на пейката, но не за да не пречи на общата игра, а защото има аутизъм и не може да играе в общата игра.Когато го извеждах аз в някой парк се държеше по същия начин.Не учавстваше в общата игра въпреки неимоверните ми усилия да го включа.Играеше сам на пясъка, защото не желаеше да играе с другите.
В училище сега пречи на другите деца, досажда им, говори им фрази от детските, защото не може да поддържа качествен разговор.Децата го приемат като странен, госпожата ме съветва да го взимам по рано от училище, защото се натоварва и това е така.Много пъти отивам да го взема и го гледам седнал на една пейка чете комикс на госожата или книжката за динозаврите(на госпожата).Това се е сетила милата да му даде да го успокои.Изключително съм изненадана от усета на госпожата да намира начин да го успокоява.Когато започне много да пречи в час го праща до ресурсната да се успокои или до лавката да си купи нещо за да се размагнетизира сензорната система.Мислех, че Мишо не може да лъже заради спецификата на диагнозата.Но госпожата го е наблюдавала и ме убеди, че се справя в лъжата.Основната му лъжа е "аз не бия децата, те мви се смеят, те ме бият"Истината се оказа друга - Мишо се опитва да им привлече вниманието с хватки от детските и заплахи за спасение на галактиката и за смачкване като мравка.Децата се защитават от опитите му за привличане на внимание, а Мишо ми звъни да ми се оплаче, че някой го бие (а този някой се защитава  ).
Проблемите ни в училище се, че все още се учи да общува в екип.Проблемите в училище са повече от проблемите на детската площадка, където пак не може да играе, но на детската площадка обикновенно аз се намесвам и съм му падар.В училище госпожата се грижи за 24 талибана в клас и има само две очи и две ръце за всички.Аз понякога само с едно дете - моето едва се справям и не очаквам от госпожата да се справя с него така както аз.
Все още работя със себе си да не скачам за най малкото нещо да търся под вола теле и се опитвам да не съм мнителна към всяко оплакване от него.
Помолих госпожата да ми казва за всеки проблем за да намрам начин да се справям с проблема.Тя се притесняваше в началото да се оплаче, защото се чувстваше длъжна да се справи и смяташе че ако ми се оплаче това означава, че не се справя.Но в края на краищата нейната работа е да ги обучава на четмо и писмо, а не да ме замести мен като му трепери по начина по който аз му треперя.А от нея още 23ма родители очакват да трепери върху отрочетата им.Не и е лесно.И на мен не ми е.По късно ще кача едни клипчета какво прави Мишо на двора с децата.Аз се крия зад едно дърво и рева и снимам  .

Катина, Горе долу и при нас е така. Може би нещата се тушират малко повече, защото таткото често присъства в часовете, като си чете някаква книга, седнал на някой чин. Опитаха да не влиза в час за известно време. И детето не го искаше, но пречеше повече и това дразнеше учителката. Но нито за миг не се отделя от училище (стои пред класната стая). Тя е малко на настроения - един ден го прегръща и му казва, че го обича, а на другия казва на таткото: "Не знам какво да правим." А то горкото я обича. Един ден тя си завързвала обувката, а то се приближило и я целунало по бузата. Кажи, кое "нормално" дете на 8 години ще го направи? И кое "нормално" дете на тази възраст ще гледа с толкова голямо упование родителите си и ще им вярва безкрайно? За съжаление, с времето трудностите с другите деца ще се увеличават, защото с възрастта децата стават все по-жестоки и безцеремонни. Така че трябва да се състезаваме с времето, за да станат децата ни  изглеждащи просто затворени, но вършещи и казващи  общо взето приемливи неща.

констанца, а вие работите ли с психолог? Като чета постингите ти имам чувството, че разбиранията ти са останали на ниво, където основните хора от този форум бяхме от преди 2 години. Надявам се да не се обидиш, защото ти дойде като медицинско лице и често ни изтъкваш да се учим от вашият път.

От последният ти постинг ми се струва, че детето ви не се отделило то вас. Нормално е едно дете да харесва родителите си, но още по-нормално е дете на 8 години да се опитва да бъде самостоятелно. И липсата на самостоятелност е това, което притеснява родителите на високофункционални деца. Надявам се, че ти е ясно, много деца от спектъра изглеждат добри, защото имат незряла нервна система. Емоциите  злоба, завист, лукавство, гняв са нормални /дори се учат още от 6 годишна възраст в училище, значи специалистите са преценили нуждата/, децата трябва да ги познават и да могат да ги различават, най-вече, ако друг се опитва да ги манипулира. Как да се държим - кога да прегръщаме и кога не, също показват етап на зрялост.
Няколко човека от форума сме работили с общ психолог /на индивидуални сесии/ и ни помогна кой където имаше нужда.

От постингите ти виждам някаква неприязън към другите хора, и към другите деца, явно и вие имате нужда да работите по приемането на хората, те не са лоши, те са си разнообразни хора. Когато човек полага усилия да намери точните хора, вижда че се намират всякакви видове и това се предава като усещане и на децата ни. В големите градове София, Пловдив, Варна и други имаме шанс да търсим...понякога хората в малките градове са лишени от избор. Новите хора няма да са тези, които не усещат емоцията в разказа "Майчина сълза".

Исках да ти кажа, че имахме една потребителка Деси, която полагаше големи усилия да ни разкаже опита си от чужбина - тя казваше, че присъствието на личен асистент в клас, влияе зле на детето, на приемането му от другите деца и на вписването му с колектива. Може да потърсиш старите й мнения. Има логика.

Още нещо да те попитам за теглото, написала си тук "Сега е над 1,50 см и 50 кг и проблемът е вече как да не дебелее". Според наредбата за физиологичните норми едно дете на 8 години трябва да тежи 27 килограма и да е високо 130 см, дете на 9 години е посочено като здравословно да тежи 31 кг. и да е високо 131 см. Вие сигурни ли сте, че всичко е наред с храненето и метаболизма на храната, защото теглото е много над нормата /23 кг. над нормата/, а и ръста също.

Надявам се да не  приемеш с някакъв вид обида моят постинг, това е форум и всеки пише мнението си, на мен това ми е направило впечатление, все пак само от онлайн общуването.

Таня, по тази таблица моят син е на 9 години, а аз на 12/леко затлъстяла/.
Освем кг и ръста на детето, трябва да се има впредвид и тези на родителите и това, че децата все повече се различават от средните норми по височина и все повече пубертета пада на години и израстването става на по-малко години и спира.
1,5/50 е леко пълно дете, но далеч според мен от проблеми в метаболизма. по-скоро според мен в липса на активни движения.
За емоциите, Алек се научи мнотго рано на тях и то да ги различава много по-добре от мен. Бях писала, той е направо готов психолог.
За емоциите от голямо значение има и отношенията в къщи и хората с който си заобиколен и тези които срещаш всеки ден.
За разлика от това самостоятелността не е само оценка на емоциите, най-малкото е и адекватни действия спрямо тях.
Аз дори не съм в състояние да отговоря как бих реагирала на  "злоба, завист, лукавство, гняв". А за дете на 8 години?
 

Ох, Таня благодаря, че се включи.Усетих се сама по едно време  .
Относно предишно наше чудене във форума доколко да хвалим децата си - получих сканирани странички от тази книга от психоложката за която говориш.Естествено поръчах си книжката и днес ми я доставиха.Та тази психоложка ни е изчела, сканирала необходимите страници и ми прати сама да прочета отговора на въпроса си.Вижте в линка има сканирани странички от книгата.Просто е невероятна.Препоръчвам  
Относно стоенето в час.Не искам да присъствам в училище.Не мога да се стърпя да не се намеся да не му помогна за нещо, или да се удържа да не му се скарам или защитя някъде.Като казах, че рева и снимам зад едно дърво - ще обясня защо го правя.Не мога да сваля клипчетата, но ще ви разкажа.
Есента, децата се изкарват в училищния двор за около час.Госпожите сядат на една пейка и ги наблюдават.Това не е детска градина да ги занимава госпожата, а е училище, занималня и свободно време.Играят си кой както прецени.Аз съм снимала конкретно задния отворен вход на училището. Клоните на училищните дървета са окастрени, но все още неприбрани.Децата от 4 те първи класа плюс някои втори класове си играят отпред в двора, а отзад бандюгите се млатят с клони.Като казвам млатене си представете точно това.Разклонени ошумени клони в няколко детски ръчички се размахват и се бият едно с друго.Моето дете е там с клон в ръка.Първият ден ги изритах отпред всичките, вторият ден го свърши това друг родител, а аз третия ден ги снимах ревейки и представяйки си как се вадят нечии очи с клон.Рева, защото трябва да се науча да замълча и да не отида да го предпазя, да го оставя сам да се предпази, да го науча с отсъствието си да се поучи от грешките си.Ревах и когато се мъчех да се удържа да не ги напердаша всичките бандюги отзад как си мятат пясък в лицата.Криех се зад дървото и чаках....колкото мога да издържа -0 понякога цели 15 мин. устисках преди да отида и ги спра.Защо спирах и защо не се карах ли?Защото аз съм там само 15 мин. друг родител е там още 15 и ще ги спрем, но няма да ги научим да се поучат от грешките си, защото ние не сме с тях постоянно.Ако присъствам в часа ще е панаир, ще рева тук като каруцар, няма да издържа.Сега знам и позволявам да му се карат, да го наказват, но ако съм там ще го капсулирам и обгрижвам.Констанца да допълня Таня.От доста време си уча детето да лъже, дори да открадне, да се бие, да се защитава и да ги различава тези неща.Това е също част от оцеляването.Моят син също ни прегръща често и се мъчим да го отвикнем.Знам, че голяма част от тези прегръдки са за задоволяване на сензорна потребност, но също и защото е незрял емоционално.
Констанца и преди ти казах - на теб ти е по трудно отколкото на нас, защото си баба, а не родител и емоцията, която влагаш в детето е от друг ъгъл.

абе каквото и да си говорим тук "неволята учи" като е само в градината примерно ще неще ще схване да си вдига гащите след тоалетна, както и прави моето но като е в къщи и ми стои поизчаква дали ще му ги вдигна....
като е сам според мен се чувства по свободен няма я дългата ръка на мама
в училище дай боже също ....
помня я Деси и аз как казваше че като иска детето и да е в масовото училище ще се научи да носи и гуменки и моливи и екипа за физическо и този за плуване и всичко както останалите .... ако не може значи просто не е за там ...

Катина, как го учиш да се бие и защитава.
Алек е много страхлив и отстъпчив. Той никога не е удрял и наранявал някого/не мисля и да го прави/, но някаква защита трябва да има.

   Констанца, не е вярно че децата в норма не прегръщат и не целуват учителката си.Присъствала съм на сцени как цял клас се струпва върху госпожата и всички се опитват да я прегърнат.
  В междучасията, когато съм в училището на сина си и се опитвам да говоря с учителката, разговор много трудно се получава, защото децата, борейки се за вниманието й ни прекъсват през 5 секунди.
  Още по трудно ми е да приема, че 8 годишните не уважават родителите си.Ако това е така , то ще означава, че напълно съм се провалила, като родител на средностатистическа 12- годишна дъщеря.
   Много често , когато синът ми не се вписва в околния свят ми се иска да изкарам всички останали неразбиращи, незаинтересувани или направо лоши, но това е все едно да гледаш света през криво огледало.В крайна сметка нали цялата ни борба е децата ни да заживеят точно в този свят, който толкова много ни плаши.
   За стоенето на родителя в училище ,мисля че с времето се преодолява.Аз никога не съм влизала с него в час, когато много пречеше го пращаха при психоложката или да се разходи по коридорите, в краен случай ми се обаждаха да си го прибера.Това се случваше през първия срок на миналата година, сега вече госпожата иска да го води и на "зелено" училище.Най-вероятно няма да се престраша да го пусна, но пък може да се организирам да отида с него.
Та си мисля, че бавно нещата се променят към по-добростига да има разбиране и от двете страни и да се избягват стресови ситуации.

Таня,
по отношение на психолога - да, в продължение на четири години работихме с психолози от два центъра. Сега с детето работи и училищния психолог. Според нея то е с голям интелектуален и емоционален потенциал.
Що се отнася до мен, аз се възприемам не като злобен или озлобен , а като въздържан и деликатен човек поради възпитанието, което съм получила от родителите си и общуването с много хора с различни съдби. Никога не давам квалификации, не съдя хората за грешките им, не употребявам епитети и непристойни думи. През целия си живот съм се старала да не наранявам никого нито с произхода, нито с образованието си, нито с професионалната си реализация или личен живот.
Именно затова, отчитайки факта, че във форума пишат и майки, чиито деца са с по-сериозни проблеми, аз се въздържах да пиша за успехите на нашето дете - за това, че плува прекрасно, че разиграва театрални сценки, че се заиграва с непознати деца и т.н. (не искам да изброявам). Повечето от тежките ни проблеми останаха в миналото.
Съжалявам, ако и други като теб са усетили в поустингите ми желание да ви поучавам. Дали не си внушаваш поради това, че споменах за това, че съм лекар?! Мисля, че напротив, неразказвайки за безкрайните занимания и игри на нашия татко с детето, може би сте останали с впечатлението , че правим малко. Истината е, че ние действително залагаме най-вече на нашите собствени познания и усилия. Ако се случи някога някоя от майките да дойде от нас, сигурно ще си помисли, че е попаднала в детски дом, училище, кръжочна зала и т.н. У нас има не само играчки, игри, книги, но и много неща, направени заедно от бащата и детето - от картон, глина, пластелин и много, много рисунки. Те ходят на много места и стремежът е за колкото е възможно повече общуване.
И да - аз съм баба, но всъщност майка. Това е нашето семейство - баба, татко и дете. И това ще е вероятно проблемът ни за в бъдеще, как да обясним на момчето, че мама е предпочела да забрави за него. Но да не навлизаме в подробности. Вероятно можете да си представите какво означава това при положение, че бащата е личен асистент, а майката не участва по никакъв начин в отглеждането на детето.
И да - ние имаме наша система за справяне, която работи добре. Не залагаме на диети, добавки, а на обучение, възпитание и общуване.
Извинете ме всички, ако и този поустинг ви е прозвучал като опит да ви поучавам.

Снежа, все още не съм го научила да се бие, така, че вероятно подхода ми е грешен 
Основно го уча да разпознава сигналите при които се налага да се защити и да се бие.За целта трябва да разграничава добро и зло, шега и обида, подигравка и ирония, присмех и самоирония.Ти казваш, че детето ти разпознава емоциите, а моето дете все още не съвсем.Опасно е да се научи дете неразпознаващо тези неща да се бие, защото би могло да претрепе някого без причина.Това ми е и голямо гайле в училището.По едричък е от другите, заради възраста си, а и е много силен физически, напоследък и понапълня - иска да го запиша да тренира сумо (от някое детско е видял - да не мислите, че съм се сетила да му разкажа за този спорт  ).А иначе ходи на айкидо, но при този спорт няма борба, а само самозащита.Хватките ги знае перфектно, когато поискаме да ни ги покаже, брои на японски, назовава ги на японски, но не се сеща да ги прилага в ежедневието при вечерната борба с тати.Знаете тези вечерни техни битки са основно за сензорно разтоварване и част от сензорната му диета.
Констанца, ама защо реши, че не искаме да ни се хвалите.Напротив - отварям си ушите на четири за хвалби.Тази тема не е морга за оплаквания, нека има и позитивни емоции и хвалби.Знаеш ли как топлят душата.

Често ви чета , но ми е трудно да взема отношение по споровете ви а те в последно време се вихрят доста често в темата.

На този пост на Снежка обаче не се стърпях- Снежи , успя да ме разсмееш - нещо от което имах нужда тези дни .... Сега към Таня - моята дъщеря на 7 години беше 19 килограма на 8 - 21кг - на 9- 24кг и така все едно недоносче от новородено . обаче последната година навксва и в ръст и в тегло- така че тез мерки и теглилки - стандартните - са си много индивидуални- зависи наистина от метаболизма на детето но и от конструкцията на костната система, ръста на родителите - хайде сега няма да ви пояснявам че в класа на дъщеря ми има девойки по 1.75 а форми на жени и младежи с 42 номер крака - акселерацияа какво да се прави ...

Аз също ще те "поуча" констанца. Детето е достатъчно голямо и ако е задавал въпрос, досега да го е задал. Ако го зададе, просто ще бъде от любопитство. Не се опитвайте вие да обяснявате нещо което то "знае" или чувства.
Таня пишеше това, защото повечето от майките правим точно това, ограничаваме децата си защото ни е страх да не ги наранят физически и психически или те самите да не се наранят. От една страна е напълно права, но и прекалените ограничения също не са добри. Къде е мярката?
На една консултация ме попитаха да ли синът ми може сам да пресече шосе и да ли съм пробвала?
Втората част ми прозвуча страшно и до сега не съм пробвала и не смея да го оставя навън сам.

Вчера на терапията , терапевтката беше подготвила нови задачи за Зайко. Той успя да се справи блестящо като показа логика и концентрация , с условие обаче че когато му дават задача с думи- той разбира примерно 30% и то ако са използвани ключови такива, затова се налага допълнително разяснение. Терапевтката ни похвали каза че се стремим да догоним връстниците до училище, обаче ... обаче понеже съм реалист някак усещам че не разбирам как ще ги догоним. Работим за когнитивна мисъл и виждам че там няма проблеми но в момента децата на неговата възраст опознавай света почти изцяло използвайки езика -научават нови понятия , системата от взаимоотношение- всичко всичко се гради на опознаване с помощта на езика , а моето дете не го разбира в буквалния смисъл на думата, сякаш мозъка му е глух. Какво правите, как се справяте, как преодолявате тази "езикова глухота" .

Катина, аз искам точно айкидо, но не мога да намеря такъв треньор. Също така уроците трябва да са му самостоятелни, защото той иначе няма да иска да ги посещава.
Очертава се, че ще имаме голям проблем със слушане на радио, гледане на видио и телевизия, където има говор или музика. Досега не е имал такъв проблем.

констанца, не се притеснявай да споделиш и успехите му, класическите  и арт терапии. Във форума според мен е споменавано всичко, но винаги сме гладни за още неща. Аз специално за възрастта от 2 до 6 години претендирам, че съм видяла и опитала всичко, което се е появило в София през изминалите години, всичко е дало резултат. Повечето неща съм ги описала в блога ми и там има много класически и алтерантивни занимания. Те са за деца 2-6 години. Но може да изникнат нови терапии. На мен например най-голямо удовлетворение ми донесе тази година балетното представление, където седях отзад в публиката и дъщеря ми си изигря танца като всяко друго дете от състава.

Снежа, злобата, алчността са в детските приказки. До сега ми беше неприятно да чета някой от тях на дъщеря ми, но в последната година ги започвам. "Хензел и Гретел" да не би да е приказка за доброто в отсъствие на злото... Как едни родители си изоставят децата и една вещица, престорена първоначално на добра жена, заключва едното за угояване.

Вие ме шашнахте за наредбата за теглотото. Аз съм голям почитател на таблиците. Например считам, че ако не бях гледала таблицата за говорно развитие, може би нямаше да се озовем преди втората година на логопед. А тази наредба е от 2005 година, все пак е съвременна и са отчетени новите тендениции. Ние често си сравняваме децата с другите майки и повечето от децата на възрастта на дъщеря ми са в тези норми. Естестевно 10%-15% отгоре или отдолу е поносимо. Но когато е много извън нормата ми прилича на ситуация неговорещо 3 годишно дете, но все някога ще навакса. А иначе дъщеря ми е 21 кг, а по тази наредба 6 годишните трябва да са 22 кг. Но като стане на 7 години трябва да е 24 кг, аз все и повтарям, че трябва да стане 3 кг. по-тежка, за да отиде в голямото училище. И тя се старае, яде и се мери

_re_ge , ех много сложен въпрос си задала. Както писах по-напред моето дете в началото на 2010 г. все почесто го определяха като аутист и изостанало 1 година в развититето си, говора не беше много адекватен...Това беше след три и половина години работа. Не знам кое е чудото, което изведнъж го отпуши. Аз спрях терапиите по ред причини, най-вече смяната на градините. Дали от последната ни добра градина, дали от добавките, дали от възрастта не знам. Но всяко дете има нужда поне от 3 години интензивна терапия, защото се учат основни неща. А после как мозъка се задвижва и наученото се прилага, на това май му се казва генерализиране и преди години майките с по-големи деца ми бяха казали, че няма гаранция, че ще се случи, божа работа. Ау, тогава много ме стресна, ти гледай по-спокойно и се уповавай, че няма невъзнаграден труд.

Иначе конкретно за "езиковата глухота", аз го наричам развитие на слуха - замислих се преди време какви игри развиват слуховите възприятия, имах и такава тема в Нашите деца. Помогна ми, че изоставих картинките, които са като прикачени към децата и започнах да говоря и обяснявам, да се опитвам да развивам представите. Например играта "лети, лети печка" "лети, лети пеперуда" и детето да отговяра - да, вярно, не не е вярно. Това го започнах след 4,5 годишна възраст на детето. Много ми помогна да се замисля в тази област и един семинар организиран от Логос АБВ. И всъщност аз това правя вече повече от година говоря, разговарям, питам. А на последната родителска среща в градината казаха, че трябва да се научат да рисуват с думи, това още ме вдъхновява, но май имам още да се трудя.