За хамалските услуги

Всичко зависи от типа взаимоотношения в приятелския кръг. Понякога подобни дребни услуги укрепват приятелството. В други случаи между приятелите има повече дистанция и молба за такава помощ е неприемлива.
Когато ние се местихме, наш семеен приятел дойде чак от Казанлък до Бургас, за да помогне, при това без да сме го молили. Още няколко от Бургас, като чуха, че се местим, също дойдоха и така остана само да наемем камион за деня Х.
Просто в нашата приятелска среда това е прието. И пари на заем сме си давали немалки суми на юнашко доверие и без лихва, нищо че има банки. Да не говорим за по-дребни услуги.
Това са все приятели на мъжа ми от много години, а в мъжките отношения обикновено липсва сметкаджийството.

Мрете си да квалифицирате , хеле неща, които очевидно не сте разбрали 

В нашата среда предпочитаме да се събираме на маса, а не на кашони, ама който както му харсева.

Това е едно на ръка, а и другото е, че не виждам защо да карам приятелите ми да вършат нещо, което аз самата не бих свършила.
Т.е. аз не искам да нося кашони и давай да товаря приятелите си - това не го наричам точно приятелство, де.
Докато най-лесното е да извадиш някой лев и да дойдат с кашоните, да опаковат, да изнесат и да свърши всичко за 3-4 часа /това с правенето на няколко курса/.
Приятелите си не бих ги използвала за подобни услуги. Точно както не използвам приятелките ми да идват да ми мият прозорците, банята или плочките в коридора - за това викам жена за 2 ч. и всичко блести, а в същото време с приятелките ми си пием кафето на сладки приказки /не, че не могат да чистят и те - даже на някои много им се отдава/...

Аз пък вярвам, че приятели не са онези, с които купонясваме, а тези, на които можем да разчитаме в момент на нужда. И да, пренасянето е от онези неща, за които можеш да удариш едно рамо.
Има елемент на сметкаджийство, ако ти се свиди да отделиш от свободното си време, за да помогнеш на приятел.

Във връзка с това, има ли услуга, която бихте поискали от приятел, без той да помисли, че го използвате? Във вашите среди къде минава границата?

И аз не виждам как това излкючва събирането на маса, ама яденето и пиенето не е всичко 
Правилен отговор няма, въпрос на разбирания, няма смисъл да се заяждаме.


Писах по-напред, това са извънредни неща, не да ни мият плочките през седмица. Когато закъсаме някъде, викаме приятел, не Пътна помощ. Пак въпрос на разбирания.
Иначе кашоните си ги носим ние, никога не ни е било неприятно, обикновено еуфорията по местенето замъглява всичко  1-2 приятели + мъжът ми пренасят само тежките неща, които не се разглобяват - хладилник, скрин, електроуреди. Местили сме се 7 пъти, вече сме фурии, а времето е сведено до минимум

Границата е субективна. Да, обръщам се към приятели в моменти на нужда, както и те към мен. Редовно отговарям на въпроси в професионалната си област. Бих гледала нечие дете, пазарувала съм вместо приятелка и й занесох покупките до тях, и тем подобни.
Пренасянето на един апартамент е тежка работа, изисква се бус или направо камион ( не виждам как иначе се пренася трикрилен гардероб или матрак 180*200). Хамалските фирми обикновено пращат поне двама човека, екипирани са с бус, опаковъчни материали, въжета и т.н. и се спукват от зор. За да събера трима приятели свободни по едно и също време, да намеря камион, да накупя фолио и кашони и кой знае какво още със сигурност ще изхабя ужасно много нерви и пари, сигурно почти толкова колкото бих платила на хамали. Освен това,когато плащаш за една услуга имашправо да изискваш, а когато я получаваш даром- не.  Ще се сецне някой, ще се контузи, ще ми изтърве телевизора- това може да вгорчи отношенията. Не съм за един телевизор, да не бъда разбрана погрешно, но остава едно неудобство. Преди да се пренесем, още не бяхме сложили едната тоалетна и керамичната част седеше на пода. Мъжът ми нещо обясняваше на един приятел,и не знам какво стана, но той я изтърва и се потроши. Човекът се почувства много неудобно, искаше да я плаща, абе тъпа история. Верно е, че винаги може да се случи, но при пренасянето шансът е огромен.
Да дойде някой от Казанлък до Бургас за да ти пренесе нещо си е абсолютно неоправдано от икономическа гледна точка, сега ако човекът иска да дойде да се видите и търси повод това е друго нещо. Сметкаджийството няма нищо, ама нищо общо. Аз под сметкаджийство разбирам да си водиш отчет ти на кого и с колко си помогнал, и той на тебе , та да не се минеш.

Не знам дали е въпрос до среди. На мен примерно не ми е удобно да искам от приятел да ми свърши мръсна и тежка работа.
Няма и смисъл да питам, ако може да ми я свърши някой друг... Товаря близките ми хора възможно най-малко- колкото по-близък ми е някой, толкова повече се старя отношенията ни да са гладки. Така си разсъждавам.

И в други теми е ставало въпрос, че мисля малко сбъркано. 

Рокси, зависи си и от мебелите, повечето гардероби се разглобяват и влизат в обикновена кола, не викаме никой за тях, парчетата не са тежки и са удобни за хващане. зависи и от количеството, един 4-стаен, с тежки мсивни старинни мебели е друг въпрос.

Кашоните са безплатни - от най-близкия магазин, така или иначе ги изхвърлят. Фолио не съм ползвала.
Бус си трябва, но той е 30-40 лв., в него влизат мартаците и печки, перални и т.н., имаме познати с бусове, ако са свободни те идват (и си им плащаме, колкото е на свободния пазар), но помагат при носенето, 1 човек + мъжа ми е достатъчен, друг и не търсим. Когато пък те се пренасят, ние ще помагаме.

Зълва ми като се местиха преди 2 г. им съсипаха бебешкото креватче и още куп мебели, това във Франция, така че никога и никъде човек не е застрахован от издънки, с приятели или фирма, въпрос на късмет.

Лили - Лу , зависи и как е настроен човек, ние често за занимаваме с пренасяне на мебели по разни апартаменти и в един момент става рутинно, нито го считам за мръсна, нито за тежка работа, просто част от живота. Познаваме приятелите си и знаме кои го приемат по същия начин, тях викаме. При всяко пренасяне има много забавни непредвидени ситуации, досега не съм видяла някой да е в лошо настроение, обикновено е голям смях
 

П.П. И аз се замислих, приятел = човек за ядене и пиене ли е само? Естествено не са и само за носене  При едно семейство, което е устроено вече, местенето е рядкост, че за 10 г. ще дойде 1 път приятел да помогне на мъжа ми да качи матрака и пералнята, не мисля, че е нещо неудобно. Хората са различни, нямаш нищо сбъркано 

Аз вече го казах - за мен границата е там, където става дума за нещо, което дори аз не бих свършила за себе си. Т.е. аз не искам да свърша някаква черна работа и никога няма да натоваря приятелите ми да я свършат.
От тях мога и искам друг тип помощ - емоционална понякога, друг път съвет /личен или професионален/. Ето, например, в момента моя приятелка ми проверява в кой пенсионен фонд съм, защото не съм получавала никога извлечения и не знам каква е процедурата за проверка; друга приятелка ми даде информация за работата ми преди дни, понеже има пряк достъп до въпросното инфо; кумът ни често ни преинсталира компа или дава някои съвети за него /ай-ти е/; моя приятелка офталмоложка /ако четеш, звънни ми   / преди 2 месеца прегледа баба ми, без да се налага да чакаме, да се записваме и т.н. Аз също правя неща по силите ми за приятели, но кашони няма да им нося, колкото и да ги обичам.

Пък и ние често правим преустройства вкъщи. Приятелите ни също. Т.е. не става дума за веднъж на 10 г., но по-добре хамали да ми донесат новия диван и да отнесат стария, вместо да товаря приятелите си, като мога в това време аз и те да се забавляваме, докато хамалите работят. И не виждам проблем в това, че нито ми се занимава с мъкнене, нито искам приятелите ми да го правят.

Не ми е ясно защо бъркате приятелство с хамалство. За мен това е работа като всяка друга.

Това, което казваш, Рокси, е така.
Аз по принцип съм против вършенето на работа от приятели. Навремето дадохме счетоводството да ни водят приятели и към днешна дата малко съжалявам, макар че не е имало големи издънки, но виждам, че можеше и да е по-добре.
В много случаи, когато ни е трябвал майстор, сме викали познати и почти винаги сме съжалявали, защото накрая се оказва, че ние сме им направили услуга /но тук става въпрос за платени услуги/.

От друга страна, ако извикаш хамали и те повредят нещо при пренасянето, откъде си сигурна, че ще поемат отговорност за него? И други рискове има, които бяха споменати вече.
Изобщо нямам доверие на хората, занимаващи се с този бизнес.
Пък и както казах, никого не сме молили, когато чуха, че се местим, приятелите ни сами предложиха помощта си.
Смятам, че е нормално, както и другото също е нормално.

Когато закъсаме, викаме Пътна помощ. Не искам да тормозя приятелите ни с прозаични неща. По-добре да мога да разчитам на тях за емоционална подкрепа, докато за физическата дейност мога да си платя, без да обърквам плановете на хората, на които държа.
А и ние самите рядко си пренасяме нещо - плащаме си и ни го пренасят.
Това, че някой не ми мъкне мебелите, не означава, че не ми е приятел.

Т.е. от приятелите си ще поискаш да поемат отговорност за някоя счупена вещ? Странно.
Всъщност, точно по отношение на повреждането и гаранцията: 1. в договора за пренасяне си има и клаузи за обезщетение на повредени вещи; 2. става дума за хора, занимаващи се с физически труд и точно с пренасяне.
Нашите приятели се занимават с интелектуален труд и не разнасят постоянно тежки вещи, за да имат същата издържливост. Пък и на приятел дори не бих споменала за повредена вещ - ще си замълча и толкова, дори загубата ми да е с няколко нули.
И нас са ни питали приятели дали искаме помощ - отказвали сме учтиво точно с довода, че си има хора, специализирали се в пренасянето /виждала съм как вдигат по-голяма от мен желязна каса - 2 млади и яки момчета със специални колани и със специална стъпка за предвижване, докато същата каса после се опитвахме да я донаместим 4-ма човека с бутане и тикане и доста се озорихме/.

Човече, azaf го е написала наистина добре.
Имах предвид, че не бих помолила приятел да ми свърши нещо, което за мен е неприятно.

Ето, ти казваш, на вас ви е забавно да се местите и е нещо нормално в приятелския кръг да си помагате с мебелите итн.
На мен обаче местенето не ми е никак забавно. Като студентка съм се местила шест пъти сама, но без мебели. Викала съм си голямо такси, бутам куфари и кашони вътре и е ставало за един час. Не е било проблем. Но вече семейна нещата изглеждат по друг начин. Преместихме се януари 2009 последно- цял един ден, при положение, че кашоните ги опаковах предния ден, а спалнята и кухнята си останаха там.. Мноооого безсмислено прекарани часове!

Дано скоро не решим да сменяме квартала, че тогава съвсем ще се сдухам. Мебелите са много повече!
Само гардеробите в спалнята и детската са с височина 306см.  Е, как да викна Пешо примерно да дойде да мъкне..  


П.П. Лилита, фирмата, която ние викнахме, носи материална отговорност. Застрахована си, ако нещо повредят или издраскат.