Кръстена съм на баба ми /майката на баща ми/.
- Публикувана: 19 дек. 2010, 16:26 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2011, 15:26 ч.
Кръстени ли сте на някой?
На любимите ми баба Люба и дядо Мильо (вечна му памет). И не съм нито Мила, нито Милена, нито Миролюба. 
...а си Любомила
Ne sum.
.
На баща ми сестра му е починала много млада- на 36 години. Майка ми не я познавала, но е чувала само хубави неща за нея и ме е кръстила на леля Милка 
с надеждата и аз да стана добър човек като нея 
Така е избегнала кръщаването на свекърва( много не са се долюбвали), но пък е направила страхотен жест към нея, поне според мен.
с надеждата и аз да стана добър човек като нея Така е избегнала кръщаването на свекърва( много не са се долюбвали), но пък е направила страхотен жест към нея, поне според мен.
Кръстена съм на дядо ми по бащина линия
Кръстена съм на дядо ми Асен, бащата на баща ми. По характер не приличам на него, но спомените за него са пропили детството ми до голяма степен. Като никой друг умееше да поднася факти от биологията, географията, историята под формата на приказки, одушевявайки океани, треви и какво ли не още. Била съм още в предучилищна възраст тогава, но и до ден днешен тези науки са ми безкрайно интересни... А, и сините си очи имам от него. 
Иначе нашите са искали да ме кръстят Александър, били са убедени, че ще съм момче. В последния момент решили все пак да помислят и вариант за момиче – там било уж ясно, Мария на свекървата. Баба ми обаче се заинатила и казала, че има твърде много Марии, да измислят нещо друго. И така баща ми се сетил, че (по думите му) най-хубавото момиче в техния клас в гимназията се казвало Ася.
По характер не приличам на него, но спомените за него са пропили детството ми до голяма степен. Като никой друг умееше да поднася факти от биологията, географията, историята под формата на приказки, одушевявайки океани, треви и какво ли не още. Била съм още в предучилищна възраст тогава, но и до ден днешен тези науки са ми безкрайно интересни... А, и сините си очи имам от него. Иначе нашите са искали да ме кръстят Александър, били са убедени, че ще съм момче. В последния момент решили все пак да помислят и вариант за момиче – там било уж ясно, Мария на свекървата. Баба ми обаче се заинатила и казала, че има твърде много Марии, да измислят нещо друго. И така баща ми се сетил, че (по думите му) най-хубавото момиче в техния клас в гимназията се казвало Ася.