Браво на Настенка 
Все така да расте и да радва мама 
Все така да расте и да радва мама - Публикувана: 22 дек. 2010, 21:15 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2011, 15:58 ч.
Синдром на Даун /за нашите Слънчеви Деца/ - 11
Мили родители,
Исках само да ви изпратя още едно съобщение за нашата конферента обаждане с NACD тази събота. Можете да видите детайли отдолу. Ако имате възможност да дойдете много ще се радваме. Молим ви да ни изпратите потвердение до сряда ако ви е възможно. Ако вече сте го изрпатили много ви благодария. Няма нужда отново.
Надявам се че сте добре и да се видим скоро.
скаме да ви поканим на една много хубава възможност да чуем лично от Елен Доман, една от основатели на NACD (National Association for Child Development) в САЩ.
Какво: Конферентно Обаждане
С Кого: Елен Доман, една от основатели на NACD (National Association for Child Development). Тази организация работи с родители как да помагат на своите деца да постигнат свои потенциал, дали с синдром на даун или нормални деца. Те правият неврологични изледваня на децата и оформират индивидуални програми да се работят в къщи с тях, вклучително когнитивно развитие, фина моторика, реч, физиотерпия и.тн. Те опитват да се образоват с най известните начини и стратегии в всяка област.
Ще има и време за вашите въпроси.
Кога: събота, 1 Октомври
Час: 16:30pm-18:00pm
Таня Панкратц
/публикувам е-мейла на Таня, защото не всички со го получили/
Исках само да ви изпратя още едно съобщение за нашата конферента обаждане с NACD тази събота. Можете да видите детайли отдолу. Ако имате възможност да дойдете много ще се радваме. Молим ви да ни изпратите потвердение до сряда ако ви е възможно. Ако вече сте го изрпатили много ви благодария. Няма нужда отново.
Надявам се че сте добре и да се видим скоро.
скаме да ви поканим на една много хубава възможност да чуем лично от Елен Доман, една от основатели на NACD (National Association for Child Development) в САЩ.
Какво: Конферентно Обаждане
С Кого: Елен Доман, една от основатели на NACD (National Association for Child Development). Тази организация работи с родители как да помагат на своите деца да постигнат свои потенциал, дали с синдром на даун или нормални деца. Те правият неврологични изледваня на децата и оформират индивидуални програми да се работят в къщи с тях, вклучително когнитивно развитие, фина моторика, реч, физиотерпия и.тн. Те опитват да се образоват с най известните начини и стратегии в всяка област.
Ще има и време за вашите въпроси.
Кога: събота, 1 Октомври
Час: 16:30pm-18:00pm
Таня Панкратц
/публикувам е-мейла на Таня, защото не всички со го получили/
Imam pitane, varvim mnogo niski prekaleno niski do 1 godina bqxme s dva sm nad normata sega na 2 godini oba4e sityaciqta e razli4na- 4 sm pod normata/imam predvid ysredneniet stoinosti za kg ,rast, razmer na gardi i glava/.Vie kak ste v tova otno6enie?Iamli pri4ina za tova deteto da varvi po nisko pri polojenie 4e i az i majat mi sme 172 i 180..... 4ela sam 4e SD po princip sa po niski ot vrasnicite si no niakde ne pi6e za6to?
anieli , това са нормите за ръст и тегло при децата със СД
момчета и момичета
възраст тегло кг. ръст см.
0-1 години 2,5-9,9 2,3-8,7 45-75 45-72
1-2 години 6,9-12,4 6,3-11,1 68-85 66-83
2-3 години 9,1-14,5 8,6-13,6 76-93 76-92
3-4 години 9,5-19 9-17 78-96 77-98
4-5 години 10-22 10,5-20 83-104 83-105
5-6 години 11-26 11-24 89-112 89-113
6-7 години 13-31 13-29 94-118 94-120
7-8 години 15-38 15-35 100-126 100-127
Лизито на 15 септември тръгна на училище (като ми остане време ще кача снимки). Тръгна с желание, но после се изплаши и не и се влизаше много в класната стая. Първите дни ходеше с неохота, сутрин като я будехме се завиваше през глава, не искаше да се облича, по пътя към училище се стичаха тихо сълзички по бузките, но вече свикна и дори и хареса. На 22,09 бяхме решили да се наспим, но Лиза скокна от леглото в нямаше и седем часа, и започна да ни буди "Айде, мамо, тати!" Включи ни лампите, издърпа ни одеялото, показваше ни телефоните и се чудеше, защо алармата не е засвирила и така сме се успали. Вчера и днес става и се оправя с голямо желание. Като я взимаме от училището към 16-16,30 изглежда много щастлива.
Занятията им са от 7,45 до 12,00. Всеки ден имат индивидуални занятия по половин час с артикулационен терапевт. След обяд имат почивка и после занималня. В класа са 10 деца. Госпожата(сутрин) и господина (след обед) са много мили и ми се струва, че имат подход към децата. Лиза засега я хвалят, че внимава, спокойна е и се старае, а какво ще усвои ще видим. Тя сега се води нулев клас, а догодина ще е първи и госпожата се надява за две години да успеят да усвоят материала за първи клас. Аз най-много се радвам, че Лизито се чувства добре там.
Занятията им са от 7,45 до 12,00. Всеки ден имат индивидуални занятия по половин час с артикулационен терапевт. След обяд имат почивка и после занималня. В класа са 10 деца. Госпожата(сутрин) и господина (след обед) са много мили и ми се струва, че имат подход към децата. Лиза засега я хвалят, че внимава, спокойна е и се старае, а какво ще усвои ще видим. Тя сега се води нулев клас, а догодина ще е първи и госпожата се надява за две години да успеят да усвоят материала за първи клас. Аз най-много се радвам, че Лизито се чувства добре там.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B … D0%B0%D1%83%D0%BD - в уикипедията явно наскоро са редактирали статията за СД. Дори има раздели, които са предвидени, но все още не са написани.
nastenka_ , тази статия ще е много полезна за вас.
http://bg-bg.facebook.com/notes/talktoolsbulgaria/%D0%BE%D1%80%D … D/253728501328810 - Орално-моторни митове за Синдрома на Даун
nastenka_ , тази статия ще е много полезна за вас.
http://bg-bg.facebook.com/notes/talktoolsbulgaria/%D0%BE%D1%80%D … D/253728501328810 - Орално-моторни митове за Синдрома на Даун
Привет и от нас,
Да разкажа накратко и нашите „ученически неволи”. Засега сме на доста свободен училищен режим – позволено ни е да идваме малко по-късно – към 9 ч., докато свикнем да ставаме и да се оправяме за началото на учебните занятия – 8 и 20, а следобед повечето дни си поспиваме в детския център. Сутрин като влизаме в училището Герка запецва пред вратата на детския център и няма никакво желание да се качва на първия етаж, където й е стаята и досега всеки път с някакъв трик успяваме да преминем тази точка от траекторията. Знае тя къде е купонът. Но иначе заниманията са й доста интензивни. Тъй като е единствено дете в предучилищна група, влиза в часове по български, математика и музика с първи клас, а през останалото време се занимават с нея специалният педагог и логопедът. Учим по програмата Моливко за предучилищна. За празниците имахме и домашно – оцветяване без да излизаме от очертанията, оцветяване по легенда, очертаване по пунктир, оцветяване чрез групиране на летящи и нелетящи животни, рисуване на детски физиономии и др. Първостепенна задача сега ни е да наваксваме с фината моторика – писане, рисуване, рязане и пр. В други области пък сме напред с материала. Специализираните занимания се провеждат в една приятна и уютна стая заедно с още две дечица – момченце с аутизъм на 8 години и момиче с ДЦП малко по-голямо – 6-7 клас. Тъй като и двете деца вече са свикнали да си седят на чинчетата и да се занимават тихо и кротко, Герка гледа от тях и също свиква. И двете деца са много приветливи и добрички и много добре се учат. Идват и други ученици от училището за отделни занимания, така че на Гери не й липсва детска компания. Специалистите са много добри и отдадени на работата си, строги и взискателни, всеки ден ми показват какво са правили през деня, много съм доволна.
Заради многобройните септемврийски празници още не съм успяла да се справя със създаването на подходяща „работна” обстановка за ученичката вкъщи. Имам идея да прибера много голяма част от играчките и да оставя по-бедна откъм впечатления среда, като предварително подготвям игрите за след училище и през почивните дни, които ще трябва да са хем забавни, хем да провокират мислене. Ако досега акцентът беше върху стимулиране на сетивата, натрупване на усещания, впечатления, емоции, знания, както и върху общуването, то сега ще трябва да се редуват периоди на по-бедна на стимули среда, която да активизира въображението, асоциациите и мисленето и периоди на „натрупване” на знания. Ще й подготвям условия за малко по-продължителни самостоятелни занимания с едно нещо. Ще се постарая да поогранича времето пред компютъра и телевизора, като същевременно й „пробутвам” повечко забавни образователни филмчета. Тя напоследък е влюбена в децата от „Mother Goose Club” и вече научи някои песнички на английски наизуст:
http://www.youtube.com/watch?v=WLR98iCcYOI
Снощи пак се беше загледала в него, казвам й: „Герка, хайде да си лягаме, късно е.” А тя ме поглежда през очилцата: „Облечи си пижамата и тогава.”
Друг важен въпрос, който още не съм решила, е за спорта. Понеже заниманията в училище са повече „седящи”, смятам след училище да наблягаме на спортните занимания. От училището предложиха да я водят с децата от детския център на плуване, но може би ще я запиша на индивидуални занимания по плуване след училище, за да мога да й помагам за обличането и особено за изсушаването след тренировките. Ще я водя и на батут след училище, да се наскача, но ми се иска и още нещо, някакви танци например, защото танците много добре се отразяват и върху мозъка. Ще се радвам и други родители да споделят опит и идеи за спорт.
И накрая, един трик за сополиви нослета. От един сайт на руска кинезитерапевтка научих масаж на нослето, челцето и личицето, който подобрява кръвообращението и като с магическа пръчка премахна при Гери упоритите сополки, които никакви антибиотици, прополиси и какво ли не не успяха да изчистят. Според тази лечителка при активно кръвообращение никакви вируси и бактерии нямат шанс да оцелеят и, изглежда, е права, защото само няколко дни го правих този масаж на Герка сутрин и вечер и постигнахме невероятен резултат. Хубаво е да се прави и зимно време след охлаждане, което намалява кръвообращението около носа. Гери и сама се научи да си го прави, ще се опитам да я снимам и да кача филмче, а иначе масажчето се състои в следното: 1/ хваща се с едната ръка нослето в горната част, а с другата ръка, свита на столче, с основата на дланта се разтрива челото от носа нагоре като се получава леко разтегляне 2/ опитайте първо на себе си - с длани се обхваща под брадата, а пръстите са съответно от двете страни на носа, на слепоочията, палците при ушите и енергично се раздвижва цялото лице 3/разтрива се челото като се започва от основата на веждите към края и същите движения над веждите и така цялото челце.
А ето и линк към сайта на тази кинезитерапевтка, на който има и много други полезни упражнения, масажи и въобще информация за здраве:
http://www.vasilyeva.ru/index.php?link=health.php
Иначе Герка си е същата беладжийка, а скоростта, с която прави белите, продължава да ме изумява. Понякога ги предусещам, но пак не успявам да ги предотвратя. Като бяхме на Катарино, веднъж след като я бях изкъпала, изсушила, намазала с крем и облякла с чисти дрешки след басейна, за минутка докато се шушках в съблекалнята беше успяла да се върне при басейна и я заварих бодро да слиза по стъпалцата, до раменете – обувките си беше събула съвсем културно, но чорапките и дрешките - не. Преди два-три дни тъкмо бях сготвила леща и сложих солта, докато я разбърквах, се сурна зад мен и бух! още една шепичка сол в тенджерата! Току намирам шампоана ми за коса празен, пералнята заредена с цяло шише вениш и пр. и пр.
Засега приключвам, защото доста дълго стана /както обикновено/, но следващ път ще се постарая да пиша по-обстойно и за новите членове на нашата малка общност – да споделя собствен опит за някои „капани” при отглеждането на нашите деца.
Поздрави на всички родители и много, много целувки на децата.
Да разкажа накратко и нашите „ученически неволи”. Засега сме на доста свободен училищен режим – позволено ни е да идваме малко по-късно – към 9 ч., докато свикнем да ставаме и да се оправяме за началото на учебните занятия – 8 и 20, а следобед повечето дни си поспиваме в детския център. Сутрин като влизаме в училището Герка запецва пред вратата на детския център и няма никакво желание да се качва на първия етаж, където й е стаята и досега всеки път с някакъв трик успяваме да преминем тази точка от траекторията. Знае тя къде е купонът. Но иначе заниманията са й доста интензивни. Тъй като е единствено дете в предучилищна група, влиза в часове по български, математика и музика с първи клас, а през останалото време се занимават с нея специалният педагог и логопедът. Учим по програмата Моливко за предучилищна. За празниците имахме и домашно – оцветяване без да излизаме от очертанията, оцветяване по легенда, очертаване по пунктир, оцветяване чрез групиране на летящи и нелетящи животни, рисуване на детски физиономии и др. Първостепенна задача сега ни е да наваксваме с фината моторика – писане, рисуване, рязане и пр. В други области пък сме напред с материала. Специализираните занимания се провеждат в една приятна и уютна стая заедно с още две дечица – момченце с аутизъм на 8 години и момиче с ДЦП малко по-голямо – 6-7 клас. Тъй като и двете деца вече са свикнали да си седят на чинчетата и да се занимават тихо и кротко, Герка гледа от тях и също свиква. И двете деца са много приветливи и добрички и много добре се учат. Идват и други ученици от училището за отделни занимания, така че на Гери не й липсва детска компания. Специалистите са много добри и отдадени на работата си, строги и взискателни, всеки ден ми показват какво са правили през деня, много съм доволна.
Заради многобройните септемврийски празници още не съм успяла да се справя със създаването на подходяща „работна” обстановка за ученичката вкъщи. Имам идея да прибера много голяма част от играчките и да оставя по-бедна откъм впечатления среда, като предварително подготвям игрите за след училище и през почивните дни, които ще трябва да са хем забавни, хем да провокират мислене. Ако досега акцентът беше върху стимулиране на сетивата, натрупване на усещания, впечатления, емоции, знания, както и върху общуването, то сега ще трябва да се редуват периоди на по-бедна на стимули среда, която да активизира въображението, асоциациите и мисленето и периоди на „натрупване” на знания. Ще й подготвям условия за малко по-продължителни самостоятелни занимания с едно нещо. Ще се постарая да поогранича времето пред компютъра и телевизора, като същевременно й „пробутвам” повечко забавни образователни филмчета. Тя напоследък е влюбена в децата от „Mother Goose Club” и вече научи някои песнички на английски наизуст:
http://www.youtube.com/watch?v=WLR98iCcYOI
Снощи пак се беше загледала в него, казвам й: „Герка, хайде да си лягаме, късно е.” А тя ме поглежда през очилцата: „Облечи си пижамата и тогава.”
Друг важен въпрос, който още не съм решила, е за спорта. Понеже заниманията в училище са повече „седящи”, смятам след училище да наблягаме на спортните занимания. От училището предложиха да я водят с децата от детския център на плуване, но може би ще я запиша на индивидуални занимания по плуване след училище, за да мога да й помагам за обличането и особено за изсушаването след тренировките. Ще я водя и на батут след училище, да се наскача, но ми се иска и още нещо, някакви танци например, защото танците много добре се отразяват и върху мозъка. Ще се радвам и други родители да споделят опит и идеи за спорт.
И накрая, един трик за сополиви нослета. От един сайт на руска кинезитерапевтка научих масаж на нослето, челцето и личицето, който подобрява кръвообращението и като с магическа пръчка премахна при Гери упоритите сополки, които никакви антибиотици, прополиси и какво ли не не успяха да изчистят. Според тази лечителка при активно кръвообращение никакви вируси и бактерии нямат шанс да оцелеят и, изглежда, е права, защото само няколко дни го правих този масаж на Герка сутрин и вечер и постигнахме невероятен резултат. Хубаво е да се прави и зимно време след охлаждане, което намалява кръвообращението около носа. Гери и сама се научи да си го прави, ще се опитам да я снимам и да кача филмче, а иначе масажчето се състои в следното: 1/ хваща се с едната ръка нослето в горната част, а с другата ръка, свита на столче, с основата на дланта се разтрива челото от носа нагоре като се получава леко разтегляне 2/ опитайте първо на себе си - с длани се обхваща под брадата, а пръстите са съответно от двете страни на носа, на слепоочията, палците при ушите и енергично се раздвижва цялото лице 3/разтрива се челото като се започва от основата на веждите към края и същите движения над веждите и така цялото челце.
А ето и линк към сайта на тази кинезитерапевтка, на който има и много други полезни упражнения, масажи и въобще информация за здраве:
http://www.vasilyeva.ru/index.php?link=health.php
Иначе Герка си е същата беладжийка, а скоростта, с която прави белите, продължава да ме изумява. Понякога ги предусещам, но пак не успявам да ги предотвратя. Като бяхме на Катарино, веднъж след като я бях изкъпала, изсушила, намазала с крем и облякла с чисти дрешки след басейна, за минутка докато се шушках в съблекалнята беше успяла да се върне при басейна и я заварих бодро да слиза по стъпалцата, до раменете – обувките си беше събула съвсем културно, но чорапките и дрешките - не. Преди два-три дни тъкмо бях сготвила леща и сложих солта, докато я разбърквах, се сурна зад мен и бух! още една шепичка сол в тенджерата! Току намирам шампоана ми за коса празен, пералнята заредена с цяло шише вениш и пр. и пр.
Засега приключвам, защото доста дълго стана /както обикновено/, но следващ път ще се постарая да пиша по-обстойно и за новите членове на нашата малка общност – да споделя собствен опит за някои „капани” при отглеждането на нашите деца.
Поздрави на всички родители и много, много целувки на децата.
http://vbox7.com/play:a9e4d8d4d8
Това е при нас начина да корегираме походката на Пинокио
Ще ходим на гимнастика, за да ни станат по-плавни движенията, по-грациозни. Първите 2 години мислихме как да оцелеем и никаква рехабилитация не е правена на Валя, за да не натоварваме сърцето. Не можем да се качваме по стълби, изнасяме краката навън и това го отдавам на забавените масажи. Няма пропуски в децата ни, а всичко е от нашето мислене-да приемаме като презумция, че нашите деца не могат това и онова. Настоявайте и повтаряйте всичко многократно. Ще се убедите, че те могат неподозирани неща. За 1 мес. Валя научи буквите и това е пример, че Слънцата могат. Не чакайте само помощ от специалисти, а използвайте и малкото свободно време у дома да сте с децата. Вече играят сами двете ми дъщери, но аз пак съм с тях...............мисля, че трябва да им дам самостоятелност, но аз не съм готова за това
Спокойна нощ и Ви целуваме
Това е при нас начина да корегираме походката на Пинокио
Ще ходим на гимнастика, за да ни станат по-плавни движенията, по-грациозни. Първите 2 години мислихме как да оцелеем и никаква рехабилитация не е правена на Валя, за да не натоварваме сърцето. Не можем да се качваме по стълби, изнасяме краката навън и това го отдавам на забавените масажи. Няма пропуски в децата ни, а всичко е от нашето мислене-да приемаме като презумция, че нашите деца не могат това и онова. Настоявайте и повтаряйте всичко многократно. Ще се убедите, че те могат неподозирани неща. За 1 мес. Валя научи буквите и това е пример, че Слънцата могат. Не чакайте само помощ от специалисти, а използвайте и малкото свободно време у дома да сте с децата. Вече играят сами двете ми дъщери, но аз пак съм с тях...............мисля, че трябва да им дам самостоятелност, но аз не съм готова за това
Спокойна нощ и Ви целуваме
най накрая и на Стефи благодаря за пожелания 
Здравейте, момичета 
Не съм ви забравила, но много преживявания минаха през главата ми с детето- чудо.
Заведох я на екскурзия в Румъния да видим замъците Бран и Пелеш. Но втората вечер ми направи дихателна недостатъчност и се озовахме в детската болница в гр. Брашов. Приеха ни с пневмония, бактериална е била ми казаха лекарите във Варна, след като се прибрахме. Та, лекувахме я там 5 дни.
Много нерви, много перипетии имаше, но вече всичко е в миналото.
Пламенка, не съм те забравила мила, просто още се възстановяваме от преживяното. Ще се видим непременно.
Това засега.
Поздрави и целувки на всички малки и големи.
Не съм ви забравила, но много преживявания минаха през главата ми с детето- чудо.
Заведох я на екскурзия в Румъния да видим замъците Бран и Пелеш. Но втората вечер ми направи дихателна недостатъчност и се озовахме в детската болница в гр. Брашов. Приеха ни с пневмония, бактериална е била ми казаха лекарите във Варна, след като се прибрахме. Та, лекувахме я там 5 дни.
Много нерви, много перипетии имаше, но вече всичко е в миналото.
Пламенка, не съм те забравила мила, просто още се възстановяваме от преживяното. Ще се видим непременно.
Това засега.
Поздрави и целувки на всички малки и големи.
Здравейте,
Поради различни причини не съм се появявал отдавна, но се надявам да ме извините. Мама поне следи всичко стриктно
Първо искам да помоля да откликнем на молбата на организацията Down Syndrome International за съдействие. През този месец в ООН ще бъде внесена петиция, 21 март да бъде обявен официално за ден на хората със СД. Необходимо е колкото може повече хора да подпишат петицията. ТУК е обяснено за какво става дума. А ТУК е самата петиция с възможност да се присъедините към нея. Това може да направите най-късно на 16.10.2011!
И другото. Според правилата на сайта, теми като нашата трябва да съдържат максимум 50 страници. Ето защо заповядайте в НОВАТА НИ ТЕМА
Тази по-късно ще бъде заключена.
Поради различни причини не съм се появявал отдавна, но се надявам да ме извините. Мама поне следи всичко стриктно
Първо искам да помоля да откликнем на молбата на организацията Down Syndrome International за съдействие. През този месец в ООН ще бъде внесена петиция, 21 март да бъде обявен официално за ден на хората със СД. Необходимо е колкото може повече хора да подпишат петицията. ТУК е обяснено за какво става дума. А ТУК е самата петиция с възможност да се присъедините към нея. Това може да направите най-късно на 16.10.2011!
И другото. Според правилата на сайта, теми като нашата трябва да съдържат максимум 50 страници. Ето защо заповядайте в НОВАТА НИ ТЕМА
Тази по-късно ще бъде заключена.
X
Реклама