Не прочетох всичко, ако повторя нещо вече написано се извинявам.
И аз раждах в Шейново и препоръката ми е - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си вземи ВИП стая. Ако можех да върна времето назад, каквато и да е цената, си заслужава. Бяха свършили обаче когато аз се сетих.
Иначе болницата и персонала са ок, но ако е забранено влизането на таткото или бабата, зависиш изцяло от тях за елементарни неща - обезболяващи, одеало, вода, стигането до банята... Имах лошия късмет точно първия ден и нощ след раждането да попадна на 2 жени, дори не искам да ги наричам така, бяха си кучки, дето вгорчиха спомена ми от първата среща с бебето. Може би ако раждаш естествено не е чак такъв проблем, но с цезарово сечение първите дни са малко тежки.
Не искам да навлизам в подробности, още ми е обидно. Не мисля, че съм имала страшни претенции, но първите 24 часа след тежка операция човек има нужда от елеменратна помощ, а не да му крещат ако реши да ги повика за обезболяващо (което часове преди това са ти казали че ти се полага и са те питали дали искаш но кой знае защо не ти носят) или за да ми погнат да се изправя за да стигна до тоалетната след като 1 час се бях борила да стана. Какво, да се изпишкам в леглото ли?! ... В задълженията им влиза раздвижване след операцията, егати раздвижването... а да, и да ми се скарат че нощницата ми била в кръв вместо да я сменят ...
Или след като последното нещо дето съм чула е "бързо, губим тоновете" и после пълна упойка, да се събудя без корема и никой да не ми донесе бебето цяли 24 часа (след реанимацията) или да ми разкаже какво се е случило. Когато най-после ми го донесоха, едната от кучките просто пъхна количката в стаята и на мен ми трябваха 20 минути да стигна до него. Стигнах, разбира се, но още ми е обидно, нали това е най-специалния момент в живота? Същата тази кучка я видях как се мазни внасайки бебето на ръце в съседната ВИП стая ...
Дразнят ме изявленията, че тяхното отношение зависило от това дали ние сме лигли или принцеси, често срещам това мнение във форума... Не се държа като принцеса с никой, тази жена я виждах за пръв път. Дори и да съм я обидила с нещо, това причина ли е да не си върши работата?
Както и да е, следващите дни имаше и много свестни хора, една млада руса акушерка страшно професионално се държеше, жалко че не помня името и да я похваля.
А и аз вече се справах сама. Освен това бях им казала, че ще внеса писмено оплакване, говорих и с моя лекар и после онези двете се скъсаха да идват да ме питат имам ли нужда от нещо, само дето аз вече не исках нищо от тях, не исках и да ги виждам.
Отплеснах се, но ако можех да върна времето назад, пак щях да раждам там със същия лекар, но с ВИП стая поне за да не се налага таткото да се крие за да види бебето в този толкова емоционален момент... И още един съвет - питай лекаря си предварително и си купи обезболяващите, вземи малко, но добре обмислен багаж, храната там не става, така че си вземи поне шоколад, сок и вода.
И аз раждах в Шейново и препоръката ми е - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си вземи ВИП стая. Ако можех да върна времето назад, каквато и да е цената, си заслужава. Бяха свършили обаче когато аз се сетих.
Иначе болницата и персонала са ок, но ако е забранено влизането на таткото или бабата, зависиш изцяло от тях за елементарни неща - обезболяващи, одеало, вода, стигането до банята... Имах лошия късмет точно първия ден и нощ след раждането да попадна на 2 жени, дори не искам да ги наричам така, бяха си кучки, дето вгорчиха спомена ми от първата среща с бебето. Може би ако раждаш естествено не е чак такъв проблем, но с цезарово сечение първите дни са малко тежки.
Не искам да навлизам в подробности, още ми е обидно. Не мисля, че съм имала страшни претенции, но първите 24 часа след тежка операция човек има нужда от елеменратна помощ, а не да му крещат ако реши да ги повика за обезболяващо (което часове преди това са ти казали че ти се полага и са те питали дали искаш но кой знае защо не ти носят) или за да ми погнат да се изправя за да стигна до тоалетната след като 1 час се бях борила да стана. Какво, да се изпишкам в леглото ли?! ... В задълженията им влиза раздвижване след операцията, егати раздвижването... а да, и да ми се скарат че нощницата ми била в кръв вместо да я сменят ...
Или след като последното нещо дето съм чула е "бързо, губим тоновете" и после пълна упойка, да се събудя без корема и никой да не ми донесе бебето цяли 24 часа (след реанимацията) или да ми разкаже какво се е случило. Когато най-после ми го донесоха, едната от кучките просто пъхна количката в стаята и на мен ми трябваха 20 минути да стигна до него. Стигнах, разбира се, но още ми е обидно, нали това е най-специалния момент в живота? Същата тази кучка я видях как се мазни внасайки бебето на ръце в съседната ВИП стая ...
Дразнят ме изявленията, че тяхното отношение зависило от това дали ние сме лигли или принцеси, често срещам това мнение във форума... Не се държа като принцеса с никой, тази жена я виждах за пръв път. Дори и да съм я обидила с нещо, това причина ли е да не си върши работата?
Както и да е, следващите дни имаше и много свестни хора, една млада руса акушерка страшно професионално се държеше, жалко че не помня името и да я похваля.
А и аз вече се справах сама. Освен това бях им казала, че ще внеса писмено оплакване, говорих и с моя лекар и после онези двете се скъсаха да идват да ме питат имам ли нужда от нещо, само дето аз вече не исках нищо от тях, не исках и да ги виждам.
Отплеснах се, но ако можех да върна времето назад, пак щях да раждам там със същия лекар, но с ВИП стая поне за да не се налага таткото да се крие за да види бебето в този толкова емоционален момент... И още един съвет - питай лекаря си предварително и си купи обезболяващите, вземи малко, но добре обмислен багаж, храната там не става, така че си вземи поне шоколад, сок и вода.
