Имате ли библиотека?

Сега нямам библиотека, имам скринове и кашони.   Имам и електронен четец, не мога да го понасям, безнадеждно старомодна съм. В новото жилище, макар и на ограничена квадратура, съм отделила стената за библиотеката. Аз минах през даването на много от книгите си, нямаше как да ги разнасям, пък и съм чергар. Сега пак си купувам някои от тях. За мен идеалният дом е потънал в среднощна тишина, децата сънуват, в градината бродят сенки, камината гори и пламъчетата танцуват отразени в стари корици. Ред след ред, струпани спомени, преживявания, емоции. Аз се поклащам на стола пред огъня и прелиствам.  

На сина си купувам оригиналните издания на класиките - Алиса, Мечо ПУх, Островът на съкровищата, на Астрид Линдгрен от бебешки до Роня и т.н. В смисъл, с оригиналните илюстрации. Иначе трупаме поредици Мечо Пух по-бебешки вариант и Франклин, сега застъпваме Каю.   Но пък те са много голям помощник в израстването, с прекрасни текстове и картинки и аз съм "за". А за мен едни от най-крассивите илюстрации си останаха в Тримата мускетари.

И аз като Жаве съм фен на Агата Кристи и нейните книги мъкна с мен навсякъде, сега и на английски.   Дюма ми е също такъв уютен, любим, близък. Толкин, Маркес, Амаду... Това е част от мен. Но съм доста всеяден читател по принцип. И Бриджит Джоунс, и Убийства в Мидсъмър, и пътеписи - всичко чета и си купувам. Последната ми придобивка е книга за винарство. Френско. През живота си не съм отрязала и една лозова пръчка, ама така ми дойде отвътре.  

Аз пък не съм на периоди. Авторите, които харесвах преди 15 години са пак в челото на класацията ми. Тези, които не понасях, все така не ги понасям, макар периодично да пробвам да ги прочета. Кинг в това число.

п.П. Моето дете, макар че е малък, харесва нещата, които и аз харесвах. Засега. Макар че нямат картинки (Роня, например), той слуша много задълбочено, пита, интересно му е. Или аз съм много добър четец. 

Ние сме в ново жилище, младо семейство. Книги имаме, но вече нямаме много място. Чудя се къде да ги слагам, защото постоянно си купуваме.

Иначе родителите ми си имат цяла стена, която е само библиотека--с много книги  събирани през годините.

Снимайте ги тия библиотеки, похвалете се
Имам сериозен проблем - нямам представа каква библиотека трябва да си купя, от какъв материал така, че да не ми падне един ден библиотеката, заедно с книгите, върху главата. Дайте идеи откъде да си поръчам или да си купя нормална мебел, защото имам една стена с грозни ниски шкафове и искам да ги махна и да сложа висока библиотека, голяма, хубава, която да побере всичките ми книги, комикси, учебници по право, списания и всякакви други... Всичко, което гледам по известните мебелни къщи е или обидно малко, или просто няма такова. Явно ще трябва да се прави по поръчка, дайте съвет за материал и добри майстори

Аз моята ще я правя по поръчка, защото мястото ми е много малко, на тази стена трябва да се сместят много неща и около тях, чак до тавана, все рафтове и етажерки за книги ще бъдат. Така ми изглежда и уютно затрупано с книги.   Майстор - чакам да видя как ще ми изпълнят кухнята и ако са добри, ще ползвам тях вероятно. Но съм далеч от библиотеката все още. 

Имам библиотека, заема цяла стена в хола... Не мога без книги, не мога да си представя и дом без много книги... някак празно и неуютно ми е.

Забелязвам следната тенденция в дизайна на холната мебел през последните години: все по-малко (да не кажа никакво) място, предвидено за книги, но все повече място за лежане и за телевизор 

И аз го забелязвам това, но хората се оправдават с електронните четци 
За мен никоя джаджа няма да измести хартията и усещането да си четеш и разлистваш, затова имам огрмона библиотека - дървена и масивна, ужким антика се води, но кой знае, поже да са ме метнали
Побира много, адски много. Доволен съм.

Kак я съживихте тая тема  

На мен ми е малко смешно това с оправдаването, за вас не знам. Кой колко чете си е негова работа, ако си позволя малко перифраза това трябва да личи по неуловимото съвършенство на личността, а не по значката на ревера ( разбирай размера на библиотеката).
Да не говорим, че за мен книгата е съществена с това, което пише в нея, а не с усещането за хартия, корица и прочие сензорно-интегративни упражнения.

Библиотеки харесвам от този тип, както открити, така и закрити. У дома имаме просто открити рафтове един над друг на стената.

И нашият дизайн на хола, значи е модерен /само да учеличим мястото за лежане, ама пък не ще съседа да си продаде едната стая /. Нямаме почти никакви книги там. Но, за сметка на това, в спалнята, детската и коридора прелива.

Да, права си за написаното, но аз държа и на хартията като усещане.
Иначе много бих искал да заобичам и четците, много място е ми бъде спестено, но уви. Продължавам да се опитвам

И аз държа на хартията.
И в много голяма степен - на спомена за нея.
Просто ми е трепетно като отворя някоя от дядовите книги; всъщност цялата българска класика плюс Дон Кихот, Клетници и т.н. съм я чела на стария правопис.
Колкото и смешно да звучи, някак наистина я усещам тая връзка с миналото и близките ми чрез книгите.
После книгите, които аз съм си купувала - други асоциации, други спомени.
Всъщност всяка книга ми е спомен чрез образ; помня някакви любими неща дали са били на лява или дясна страница.
Ей такива работи; може да е странно - не знам.

Сигурна ли си че искаш да си гледаш учебниците по право? Аз само Сталев държа, всичко друго е в кашони.

Аз не си държа книгите в хола, пък не е като да нямам. Просто при наличие на друго място не смятам, че мястото им е в хола.

Нямам библиотека, такава каквато бих искала да е. Първо жилището ми е малко, второ все не намирам майстор, който да ми направи точно каквато искам.
Направо се чудя как има семейства без книги...