Злоядо дете -как се справяте?????

Имам си две такива вкъщи. Не ги насилвам, колкото им се яде толкова. Като огладнеят пак ще си кажат. Ако децата имат сила да играят, да тичат, дори да са слабички, то пак не е проблем.

Браво Друга гледна точка

А какво значи злоядо?
Че не яде каквото и колкото и когато ние искаме то да яде ли?

Никога не настоявам/ не карам на сила, не моля децата да ядат, камо ли да се правя на шут и т.н. Само предлагам да седнем на масата, когато съм сложила за всички. Оставям винаги храна на достъпно място и няма умрели от глад вкъщи 

Голямата - злояда.
Малката - лакомия
Не насилвам, не я гоня с лъжицата. С дни не яла, карала е само на вода и сок.
Обаче имаме голям проблем със запека, който вече почти преборихме, но около 2-3 години беше кошмар. Не иска да яде, аз я гоня с киви, или круша. Ревове, увещания. Много е неприятно.
Иначе може да яде само солети и зрънчо, но не и давам, и тя седи гладна.
Сега започна да яде покрай сестра си. Общо взето ако не хапне, дребното ще омете всичко и каката ще си остане гладна 

Не насилвам, колкото иска - толкова.
Едно дете, колкото повече го увещаваш да яде, колкото театри и циркове да преживява, само и само да хапне 1 лъжичка, толкова по-злоядо и капризно става.
Храненето е физиологична нужда, която не бива да се превръща в театрални етюди.

чакам да кажат, че са гладни... тогава ядат сами, без да ги моля. Големият така остана без да вечеря в петък и събота... мъчно ми беше, но вече е на 6, ако огладнее през нощта, ще си каже... омръзна ми да го моля да яде... на ситното му ограничих млякото и започна да огладнява и да яде, преди това беше кошмар - само на мляко караше.  На големия му ограничих сладките неща, но не помогна...

Любимо ми е да го оставят детето, щом не иска...
Ми една моя позната си остави детето... и постъпиха в б-ца поради обезводняване на детето.
Та недейте така с лека ръка да казвате: оставете ги. Не е много правилно/безобидно.

П.П: аз моята щерка като беше на 4м. я оставих за... 8ч., белким огладнее... Но не огладня. Какво, да я бях оставила за още толкоз ли? Или като по-голяма можеше да яде по 2-3 солети за цял ден. И не чувстваше глад.

Шани, обезводняването няма нищо общо с нежеланието на едно дете да се храни. За да се обезводни, това означава, че не е приемало течности. Това е друг случай, който определено търпи своевременна намеса.

А мислила ли си как детето издържа психически?
Само внимавай чрез настояването си да не породиш по-сериозни проблеми.
Не би ме притеснило, че ще умре от глад. (имам си едно на 5год. фотосинтезиращо-живо  здраво е)
Притеснява ме насилственото ядене и насилственото повръщане след това.
Това се превръща в болестно състояние.Преминала съм през това (за да угодя на родителите си да хапвам). Повярвай ми, нещата не са никак, ама никак безобидни, още повече за едно 7год дете.

Затова от малък го научих, че седнем ли да ядем, се яде. Може да не изяде всичко, но няма да седи пред чинията и да гледа празно нанякъде. Иначе като по-малък, ако го хранех с лъжицата (не правете грешката да научите детето, че може и така, след като се е научило да яде само), "изяждаше" всичко, но ако сам трябваше да се храни, трябваше да съм по-твърда. Стояли сме и по 1 час над яденето, без телевизор (разбира се), без никакво забавление, просто чакам да си изяде всичко. Прибягвала съм и до Торбалан ("Ако не ядеш, Торбалан ще дойде"), който действаше до известно време, но после силата му намаля и накрая стигнахме до варианта да сядаме на масата, който е готов с яденето, става и отива да си играе. Който не си е изял поне половината, не става, и нищо забавно не му се случва.
И тези глупости, че да е злоядо означавало да не яде, когато ние искаме и колкото ние искаме, който ги е измислил, сигурно не е имал деца. Родителите много добре знаят какво количество храна изяжда детето и колко енерегия изразходва, и това че го карат да яде "когато искат и колкото искат" означава, че се съобразяват с нуждите му, защото са ги преценили. Не вярвам някоя майка да сипе половин кило кюфтета на 2-3 годищно дете и да каже, че е злоядо, защото не си е изяло всичко. А при нас порциите храна са символични, защото съм видяла колко яде детето и не сипвам повече, да не хабим храна, че след ядене каквото е останало в чиниите, хвърляме. Та на малкия порцията му е толкова малка, че не си представям как се наяжда с нея, а като прибавим и факта, че ако не настоявам, няма да докосне яденето, просто не мога да се съобразя с щуротии тип "ако не му се яде...".

Не мисля, че има терапия. Поне не универсална такава.
Старая са да го приемам, като временен елемент и да не се вторачвам толкова.
Колкото повече се намесваш, толкова повече се влошават нещата. От опит говоря. По - добре е детето да яде броени неща, избирателно, но да го прави с кеф, отколкото да гради негативно отношение към храната и храненето.

Виктори, ти явно просто никога не си била от другата страна.

а на мен ми е интересно - какво ще направи Торбалан като дойде 

е как какво, ще го отнесе с чувала за непослушни деца и ще го изяде за вечеря....

Идването на Торбалан е "чудна" стратегия да накараш едно дете да яде, защото ти си решил, че така трябва.



.
Бисер...