На колко години е този умник?
- Публикувана: 17 ян. 2011, 17:19 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2011, 16:51 ч.
Детето ми не млъква за 10 секунди дори ...
на 23.10 ще направи 4
ох,тая тема ме разтресе от смях 
имам си две маймуни/на 28,10 правят 4г/,които допреди година оплаквах,че не говорят
,с кой ли акъл 
сега ми свиват мозъка в кибритена кутийка за по-малко от 3 мин 
-и то на 2 езика
днес следобед,по повод това,че е петък,едната ме попита 10000000 пъти „защо няма гадинка утре?и защо няма гадинка в неделя?и защо чак понеделник?“ всичко това изстреляно с най-високите възможни трели и след оглушително „Мамооооо,...“
в това време другата ме питаше,без да си поеме дъх-„защо картофите са бели?“ „защо стават жълти сега?/ слагах масло/, „защо ги бъркаш?“, „защо с вилица?“.....
имам си две маймуни/на 28,10 правят 4г/,които допреди година оплаквах,че не говорят
,с кой ли акъл сега ми свиват мозъка в кибритена кутийка за по-малко от 3 мин -и то на 2 езика днес следобед,по повод това,че е петък,едната ме попита 10000000 пъти „защо няма гадинка утре?и защо няма гадинка в неделя?и защо чак понеделник?“
всичко това изстреляно с най-високите възможни трели и след оглушително „Мамооооо,...“в това време другата ме питаше,без да си поеме дъх-„защо картофите са бели?“ „защо стават жълти сега?/ слагах масло/, „защо ги бъркаш?“, „защо с вилица?“.....
Смях, смях, ама да не сме потърпевши. Моята като бебе не и се чуваше гласчето, където я оставя играе си кротко, даже и не плачеше. Но веднъж като проговори и проходи, почти едновременно в къщи е ад. За двуезично дете проговори много рано, малко след годинка казваше вече смислени изречения. Сега не само говори, но и през всичкото време се движи. Даже домашните като си пише е права и я подскача, я танцува. Преди като се движехме с автобус, влиза вътре и започва на бабите една по една хелоу, и повтаря докато не и отговорят. И започва един концерт в автобуса, пее, бабите и пляскат, тя продължава. Обича да говори с възрастните, след хелоуто и се започва един разговор. Колко пъти направо ме е било срам, такива разпити им прави на хората и като кажа да си тръгваме ми вика, чакай не съм довършила разговора си.
А е ужас, когато доворим по телефона, не търпи някой друг да говори, аз си говоря с някого, тя с мен. Избягам в едната стая, тя след мен.
Дори и като я сложим да спи се започва един концерт, пее ли пее. Преди, когато имахме монитор и тв не можехме да чуем, само картинки гледахме. Поне монитора сега го няма, та да се чуем.
Сега поне като е хубаво времето понякога играе със съседските деца, та има малко мира. Но не знам как успява, говори с мен на български, в следващия момент с баща си на английски и то вярно и на двата езика. И говори, говори, говори.
А е ужас, когато доворим по телефона, не търпи някой друг да говори, аз си говоря с някого, тя с мен. Избягам в едната стая, тя след мен.
Дори и като я сложим да спи се започва един концерт, пее ли пее. Преди, когато имахме монитор и тв не можехме да чуем, само картинки гледахме. Поне монитора сега го няма, та да се чуем.
Сега поне като е хубаво времето понякога играе със съседските деца, та има малко мира. Но не знам как успява, говори с мен на български, в следващия момент с баща си на английски и то вярно и на двата езика. И говори, говори, говори.
Това е моята тема Същата работа е и при нас. Вечно говорещ, вечно питащ, вечно искащ внимание. Или приказва, разказва, задава въпроси, но изключително много държи да го слушам, да внимавам в думите му и да се вживявам в разказа му, да реагирам с възклицания и жестове. И това не е най-лошото. Трябва да го гледам докато ми говори. Ако не го правя следва "Мамо... мамо... мааамо.. мамоооооо.... МАААААМОООООООО!!! Чуй ме де, ама гледй ме, виж де, виж". Дето се вика и чиниите докато мия го гледам него в устата, защото той нещо ми говори 
Същата работа е и при нас. Вечно говорещ, вечно питащ, вечно искащ внимание. Или приказва, разказва, задава въпроси, но изключително много държи да го слушам, да внимавам в думите му и да се вживявам в разказа му, да реагирам с възклицания и жестове. И това не е най-лошото. Трябва да го гледам докато ми говори. Ако не го правя следва "Мамо... мамо... мааамо.. мамоооооо.... МАААААМОООООООО!!! Чуй ме де, ама гледй ме, виж де, виж". Дето се вика и чиниите докато мия го гледам него в устата, защото той нещо ми говори Боооже, как те разбирам, ако знаеш!
При нас ситуацията е съвсем същата. Освен това, когато иска да ми покаже нещо, то това трябва да стане на секундата и да отида непосредствено до нещото, за да го видя. "Виждане" от другия край на стаята или от половин метър не се признава.
И за капак, когато задава въпрос, държи да получи възможно най-описателния и подробен отговор. Едносрично не мога да отговарям, защото после ще ме разпъне на кръст с уточняващи въпроси.
star, явно твоето и моето детенце много си приличат
Днес след по- дълго шофиране разбрах със сигурност, че най- много ме натоварва '' мамо, мамо, какво е това..., какъв е този знак,.... мамо, мамо, стигнахме ли.., какво ще правим после, утре ....'' , а не трафика. Постоянно обяснявам, че докато шофирам искам по- малко въпроси, но не... Сладко ми е, знам че скоро може би този период ще ми липсва, но на моменти направо откачам
Днес след по- дълго шофиране разбрах със сигурност, че най- много ме натоварва '' мамо, мамо, какво е това..., какъв е този знак,.... мамо, мамо, стигнахме ли.., какво ще правим после, утре ....'' , а не трафика. Постоянно обяснявам, че докато шофирам искам по- малко въпроси, но не... Сладко ми е, знам че скоро може би този период ще ми липсва, но на моменти направо откачам
eva_s, Mamagemelar , да са ви живи и здрави дечицата! Все така умни, пък макар и малко бъбриви!
Doret, напомни ми как моята дъщеря като беше на 4-5, когато се налагаше да пътуваме с автобус, винаги държеше да се качваме от първата врата и с дълбок поклон казваше на шофьора:" Добър ден!", след което с поглед намираше контрольорката- и на нея едно добър ден и като върже разговор, та докато пристигнем. Цялата сцена завършваше дружно махане на половината пътници като слезем.
star , много дълбокомислен диалог. Хитруша е тази Рая. Знае как да разтопи мама.
Doret, напомни ми как моята дъщеря като беше на 4-5, когато се налагаше да пътуваме с автобус, винаги държеше да се качваме от първата врата и с дълбок поклон казваше на шофьора:" Добър ден!", след което с поглед намираше контрольорката- и на нея едно добър ден и като върже разговор, та докато пристигнем. Цялата сцена завършваше дружно махане на половината пътници като слезем.
star , много дълбокомислен диалог. Хитруша е тази Рая. Знае как да разтопи мама.
Мамооо, мамоо, мамо, мамо......Мамооооооо
- Да, Рая, кажи!!!
-Ъъъъъ, забравих ....
-МОЛЯ ???
- Обичам те !
- Да, Рая, кажи!!!
-Ъъъъъ, забравих ....
-МОЛЯ ???
- Обичам те !
Поне не можеш да отречеш, че се е измъкнала елегантно от ситуацията.
те всички са такива хитруши и манипулатори. Моята дъщеричка редовно го прави този номер,особено,ако си говорим нещо с някой друг. "мамо,мамооо,маааамооо!, "кажи,нещо важно ли има?","Мамо много те обичам"! Това е моята тема Същата работа е и при нас. Вечно говорещ, вечно питащ, вечно искащ внимание. Или приказва, разказва, задава въпроси, но изключително много държи да го слушам, да внимавам в думите му и да се вживявам в разказа му, да реагирам с възклицания и жестове. И това не е най-лошото. Трябва да го гледам докато ми говори. Ако не го правя следва "Мамо... мамо... мааамо.. мамоооооо.... МАААААМОООООООО!!! Чуй ме де, ама гледй ме, виж де, виж". Дето се вика и чиниите докато мия го гледам него в устата, защото той нещо ми говори
Същата работа е и при нас. Вечно говорещ, вечно питащ, вечно искащ внимание. Или приказва, разказва, задава въпроси, но изключително много държи да го слушам, да внимавам в думите му и да се вживявам в разказа му, да реагирам с възклицания и жестове. И това не е най-лошото. Трябва да го гледам докато ми говори. Ако не го правя следва "Мамо... мамо... мааамо.. мамоооооо.... МАААААМОООООООО!!! Чуй ме де, ама гледй ме, виж де, виж". Дето се вика и чиниите докато мия го гледам него в устата, защото той нещо ми говори Боооже, как те разбирам, ако знаеш!
При нас ситуацията е съвсем същата. Освен това, когато иска да ми покаже нещо, то това трябва да стане на секундата и да отида непосредствено до нещото, за да го видя. "Виждане" от другия край на стаята или от половин метър не се признава.
И за капак, когато задава въпрос, държи да получи възможно най-описателния и подробен отговор. Едносрично не мога да отговарям, защото после ще ме разпъне на кръст с уточняващи въпроси.
По телефона не мога да говоря от него... Тъкмо си мисля, че се е захванал с нещо и решавам, че сега е момента да проведа разговор по мобилния и точно тогава той решава, че трябва да си говори с мен. Супер гадно за отсрещната страна на телефона, защото не знае с кого точно разговарям, а за служебните разговори да не обяснявам... Същото е и когато се заговоря с някой - задължително трябва да му обърна внимание за нещо супер "Спешно" И друг номер - понеже имаме проблем с адаптацията с градината и все гледам да си говорим за нея - колко хубаво е там, да го питам какво правят, и пр., та във всеки момент, в който е решил, че не му обръщам внимание идва и ми казва "Мамо ела да кажа ти какво правихме в градината". Аз съответно откликвам, а той с цялото си нахалство /вече завоювал цялото ми внимание/ ми казва: "Ами ниЧо не правихме в градината, ама тука ела да видиш какво правя сега"
luska , благодаря за настроението. Смях се със сълзи.
