Детето ми не млъква за 10 секунди дори ...

Постоянно  И то на филмче, което се гледа за n-ти пореден път 
Голямата като че ли понамали приказките последната година  Така че може би надежда има 
Сега дребния проговаря и май ме чака същата история  Поне пред чужди хора навън е един тихичъъък...
В къщи горе-долу ги издържам, но понякога докато шофирам малко в повече ми идват 

Спокойствие и търпение - има светлина в тунела. В пубертета млъкват и минават в другата крайност - ще трябва да им теглите с ченгел думите от устата. 
Макар че и тогава не пропускат момента, точно когато сте най-заети с нещо - работа или разговор с шефа, да решат да споделят нещо особено важно. И понеже не можете да прекъснете на секундата това, с което сте заети, използват повода да се затворят и нито дума повече да не отронят - нека да ви е гадно! 

Ох колко има до пубертета.
И при нас е така, голямата говори непрекъснато, или с куклите, или на някой от нас, или на тв-то, или разказва приказки, или пее песни. В колата също, не мога за 5 минути да си събера мислите, люнимото ми е да ми каже, мамо обърни се да видиш, обяснявам че няма как да се обърна в движение, ама не тя си знае, докато не ми писне и не отбия някъде, за да видя какво толкова ми показва.
Малкото бърбори нечленоразделно или просто пищи, не знам кое е по хубаво. Ама пищи, та знае ли се. Като ги пратя в детската, и реша да се насладя на 1 минута спокойствие, се чуват викове, караници, писъци, и това не е решение.
За филмчетата, не ми казва гледай какво става, а непрекъснато пита. Мамо защо пепеляшка си загуби обувката, мамо защо снежанка чисти на джуджетата, мамо, мамо , мамо ....
Ако не отговоря, въпроса се задава докато кажа нещо. тествала съм я може да зададе един и същи въпрос около 1000 пъти. 
А вечер след работа главата ми гърми.
От друга страна се радвам че са контактни и любознателни. Имам двама племеника, братчета, колкото моите щерки, и двете си играят и си мълчат, освен когато се скарат за играчка. Подаряваш им нова играчка, и забравяш че има дете в къщата за около час-два. А са момчета.

Май трябва да направим конкурс за аудиофайлове с издаваните от децата звуци  Толкова пъти сме си говорили с мъжа ми, че това са неща, които няма как да бъдат възпроизведени - всяко превозно средство или оръжие издава специфичен звук, тъкмо си мислиш, че си чул всичко, и се задава някоя ново !&@^@%#&^%#@^&#^%@&#, което няма как да бъде предадено с нормалните човешки звуци 

А когато не си играе и не издава странни звуци - говори... Започва с "Мамо, имам една теория...",   или "Хрумна ми една идея...", или "Като порасна ще изобретя... "  Една теория трае средно половин час.

Запознава се с хората, говори си с тях, прави комплименти на продавачките, разправя вицове на шофьорите на такси...
Пее под душа, макар че нито аз, нито баща му го правим и нямам представа откъде го е видял...

Не говори в два случая - когато спи, и когато е болен.

В началото на първи клас имаше известно сътресение, но пък иначе е разбрано дете и бързо се ориентира в обстановката. Мълчи 35 минути ,но после наваксва в междучасията. А и госпожата му дава думата поне един-два пъти в час 

Сигурно ще ви прозвучи странно, но бърборенето не ме натоварва. Напротив, разсейва ме, пренася ме в далечните измислени светове на сина ми, където, честно казано ми е доста уютно.
Наслаждавам се на това, че сме близки, че споделя съкровените си мисли, че ни допуска да сме част от мислите му и всичко, което ни вълнува. Естествено е в процеса на израстване това да спре в един момент, но засега просто го слушаме 

Това е положението, повечето деца са такива, аз съм се сдобила с 2 броя от тези с непрекъснато шумоиздаване и то на два гласа. Най-голямата веселба е в колата, когато ми се задават по 2 въпроса от двамата едновременно, никой не изчаква другия и се започва една шумотевица ... Малчо покрай Коледа имаше авта и мълчеше, защото го болеше, но дори и тогава не беше тихо - намираше върху какво да барабани или да бръмчи с нещо или просто да мрънчи, ако не е намерил нещо достатъчно шумно. Понякога имам чувството, че главата ми става квадратна, но пък когато ги няма в къщи (на гости са или навън с татко си) е многооо тихо.

И двамата ми синове проговориха късно и се притеснявах за това кога ще започнат. Сега се чудя кога ще млъкна за малко поне...

Толкова искам да го науча да разказва ежедневието си, че не спирам да му задавам въпроси и да го провокирам да ми разкаже какво е правил в ДГ, на какво е играл и т.н. Много е скромен на обяснения, но не и на звуци. Вика, имитира, рецитира, пее от 6:30 до 21:30ч. А най-големият ужас за мен са любимите филмчета на Мики Маус. Тогава цялото крещене, повтаряне на реплики е съпроводено с бягане и скачане. След 22 мин ( времетраенето на фимчето) е вир вода.
Сега го уча как се говори тихо - все още безуспешно.

Така са наистина до пубертета - да. Изпитах го. Сега е мъкааа... А пък като му говориш - вече когато съм приключила това за което става дума, леееко се обръща и пита: "Какво каза?"

Озадачих се.
И моята дъщеря никога не спира да говори.
Да, вика ме през 1 минута да видя как във филмчето киха еди коя си птица; като гледаме нещо заедно не спират нито нейните въпроси, нито моите отговори.
Но всъщност истината е, че и на мен доста рядко ми се случва да спра да говоря, та затова сигурно нито съм се замисляла, нито пък ми е станало досадно.

Единственото по-неприятно е, че като легнат на обед да спят в детската градина, дъщеря ми с летящ старт се юрва да бърбори, и така парира доста опити за заспиване.
От началото на годината я местят поне 6 пъти на различно легло; също така веднъж я бяха сложили да спи на дивана, а друг път ѝ бяха опънали походно легло.

Малкият...въпреки че бученето не е в описаните тук размери, гони резултати. Брат му играе някаква игра с нинджи (на компа), той я играе същата, но с подскачане, издаване на звуци и всички "екстри". Филмчетата не се гледат, те са по-скоро фон, но ако спра детското и двамата писват. Този фонов шум ме побърква.
Свекърва ми говори непрекъснато, няма значение какво, просто говори. Аз умея да пропускам повечето покрай ушите си, но мъжа ми не може и него много го товари това говорене. Малкия е същия.

До болка познато.
Две седмици си бяхме в къщи, а в края на първата ми идваше да се гръмна!
Не млъкна за минута. Дори и като гледаше филмчета.
Втората седмица й извадих пъзелите. Оооо, чудо! Тишина.  
С часове мълчание, е от време на време нещо си дудне, но на нея си.
Познайте дали не съм й  купила още пъзели!?

Моя син дори на сън си говори понякога.  
Сега е във фазата да си играе на диалози. Само дето поема репликите на всички "участници" (въображаеми или неприсъстващи в стаята).   Пее си, бръмчи си, мърмаросва си... Изразходването на излишната енергия не помага - тогава само се увеличава неразбираемото мрънкотене, но тишина - йок!

Честно да си кажа, като цяло не ми пречи, стига да не крещи (за щастие отмина предиода в който пищеше от кеф и от всичко  ).

Има.Много от здравите и нормално развиващи се деца са именно такива.Малката ми дъщеря си говори сама непрекъснато,на 6г е.В тоалетната също си говори.И насън говори.Преди няколко години имаше период от около години ,в който постоянно говореше с въображаемата си приятелка Велика. Не просто говореше с нея,ами я гушкаше,караха заедно колело,спяха на едно легло.Караше ме и мен да я целувам тая Велика за лека нощ.Целувах въздуха.
Радвай се на детето си.

И моят син не млъква, напълно те разбирам.

Така като ви чета, хем се успокоявам,
че всъщност това е едно нормално развитие на детето,
хем не, защото латерната не спира 
Мецо, манията му по пъзелите отдавна отмина.
Вече ги реди за по 10-15 минути и то нов пъзел,
та и това не е решение, а и той докато реди
пак говори, цвили, пее ..... и така до безкрай 
Да са ни живи и здрави !
Прави са мацките с по-големи деца ... един ден ще искаме
да ни говорят ама тогава те няма да искат:(