Съгласна съм че трябва да покажеш че ти пука за нея, но внимавай да не изпаднеш в позиция - аз не съм майката и нямам право да накажа. В къщи мъжът ми разрешава много, но и много изисква съответно при гафове наказва, в обратни ситуации поощрява, не мисля че синът ми го приема като „не баща ми“ ( макар че се обръща към него по име ), но за да се стигне до това сме имали много проби, грешки и проблеми. Мисля че трябва да се отнасяш към детето строго но справедливо за да изградиш уважение. Ти имаш идея как да възпиташ своите деца, но то е расло в различна среда и ти трябва да го приобщиш към реда в твоята къща. Най малкото ти ще прекарваш с нея повече време отколкото баща ѝ, а и физиологичните промени и обясненията им май пак се падат на теб.
На теория аз виждам нещата по този начин, от страни е много лесно да се раздават съвети, но на практика какво ще се случи никой не може да знае. Това което виждам от постовете ти е че не си предубедена което само по себе си е добро начало.
На теория аз виждам нещата по този начин, от страни е много лесно да се раздават съвети, но на практика какво ще се случи никой не може да знае. Това което виждам от постовете ти е че не си предубедена което само по себе си е добро начало.
Толкова дечица около тебе и това новичкото човече което идва във домът ти....и то във такива трудни годиниии...момичеее, ти имаш огромна душа и сърце!!!!! А съвети....абе какви съвети може да ти даде една жена като мене която е със едно дете, нищо, че е израсла във многодетно семейство.. Да ти е яка гърбината Душе, много народ, многУ нЯщУ чакат твоята обич и внимание 
