Тема Незабравима (Unutulmaz) 161

Първа се записвам в новата темичка
Мокси бекрайно благодаря       
От мен лека нощ 

Мокси,благодаря за новата тема
 
 Лека нощ и от мен
 

Мокси благодаря ти още веднъж.    

Мокси,благодаря за новата тема!

Ляка нощ на всички момичета,които лягат.

И аз ви пожелавам лека вечер

Мокси, благодаря за поредното райско кътче!

Имаме си фея ний една
Мокси се нарича тя .
Грижи и любов дарява тя
и стопля нашите сърца .
 Райското ни кътче гледа да поддържа тя
като ни пренася в свят на чудеса .
Темата е с много стил и красота
за хора с романтични сърца .

Мила Мокси от сърце ти благодарим за грижите който полагаш за нашата великолепна и незабравима компания с която прекарваме едни много приятни и незабравими мигове   

 

Лека нощ на всички момичета който се пренасят в царството на сънищата и умната внимавайте какво ще сънувате 

Благодаря на Мокси за новата тема     

Лека нощ и от мен момичета

   

 

Страхотен мъж   

Малко да се отчета с едно преводче - разбира се любимата ми двойка - брат и сестра - кой от двамата е по-лошият...

Харун – Едже – Бату (в хотела):
Бату гледа записа:
Едже – честит рожден ден Ямур! Хайде, бъди здрава!
Харун – хайде да видим, духни свещите!
Ямур – подаръците може ли да отворя, татко?
Харун – разбира се, че може да ги отвориш.
Бату – всичко научих, ожени ли се, а?
Едже – колко щастлива изглежда, нали?
Харун – да; Едже – Харун и… целувка
Харун – какво правиш, Едже?
Бату – другата трябва да бъде отстранена.
Харун – това е рождения ден на Ямур. Не искам тя да вижда подобни неща, това го знаеш.
Бату – при това положение, не виждаш ли какво ни дължи това семейство. Какво ще се случи утре, никой не може да знае, нали така.
Едже (пред вратата на стаята) – Харун, никак не ми харесва, да правя това.
Харун – върви!
Едже – какво си мислиш, че ще намериш?
Харун – какво ще намеря, много добре знаеш.
Едже – аз вече ти казах, че касетата я няма. Колко още трябва да го казвам?
Харун - ти мен на глупак ли ме правиш? Върви! ….. Отвори тази врата! Отвори тази врата, Едже!
Едже – отварям, Харун, не ми викай! Ако вътре не намериш търсеното, какво ще направиш? На мен ще повярваш ли, кажи де Харун?
Харун – не, тогава ти ще убедиш Еда, ще й кажеш истината и всичко ще й обясниш, разбра ли ме? Сега отвори тази врата!
Едже – Харун, аз никога не съм те лъгала. Че не си разбрал това, и съм любопитна как сам ще потърсиш сметка на съвестта си.
Харун – Едже-е!
Едже – добре, отварям.
Харун – къде си я скрила, Едже?
Едже – след като не ми вярваш, след като си толкова сигурен, че касетата е у мен, тогава намери я!
Харун – така ли, добре… Къде е тази касета с лъжливо обвинение.
Едже – ето Харун, няма нищо, вярно ти казах.
Харун – ще те заведа при Еда, лице в лице, ти ще й обяснищ всичко.
Едже – знаеш, че те обичам. Аз повече от това нямам какво да казвам, за мен няма друга истина.
(Харун удря … стената вместо Едже)
Харун – ще направиш каквото ти казах, Едже, иначе не се бъркай!
Бату – и какво беше сега това? Защо е толкова полудял?
Едже – Еда е видяла снимките.
Бату – е-е, бомбата е гръмнала и се е разлетяла на парчета.
Едже   Еда изостави Харун. Подписването не се състоя.
Бату – аз от години не успявах, а ти с един единствен удар успя.
Едже – не се смей!
Бату – кой от нас двамата е по-лошият, сестричке? Аз не мога да реша!

Милена,благодаря за превода!      

Няма какво да коментирам.Харун бесен,нормално за него след случилото се.Той винаги по-принцип си беснее. А за твоята любима двойка и аз вече не мога да определя кой е по-лошият. И двамата са...хайде няма да използвам прилагателни...Обаче освен всичко и двамата не са добре с акъла... сигурно е наследствено...

Те братът и сестрата са ми любимци за превод, предизвикателни са, никак ясно не говорят, та затова, де. А към тях и Арас - и този артист така с говора. Ето още малко:

Едже – Арас (по телефона):
Арас – А-а-х!... Какво има?
Едже – Здравей, по повод сватбата на Еда…
Арас -  каквото и да е, повече не ме търси!
Едже – но, Еда не дойде на подписването. И зад това кой ли стои? Двете с Ямур са изчезнали. За сега Харун не може да ги открие. Ти случайно да знаеш къде може да са отишли?
Арас – не знам и не искам да знам…. Освободи ме от тази жена! Какво става, мислех че съм се отказал вече, откажи се!

Арас – Бурак:
Бурак – Трябва да говоря с г-н Арас.
Шофьор – г-н Арас не е свободен.
Бурак – много е важно, темата го интересува/засяга. Вижте, ако не ме приемете, поставяте под заплаха живота на шефа си… Ето така.
Шофьор – почакайте тук.
(Бурак намира снимката на Еда)
Бурак – о-о-о, ние с какво се занимаваме, а то с какво се оказа, че си имаме работа.
Арас – какво искаш?
Бурак – Нищо не искам. Бяхме на вечеря с жена ми … и когато отидох да си измия ръцете, един мъж опря пистолет в главата ми. Каза ми, да предам на шефа си поздрави от г-н Хазар, човекът е казал да не си играем игрички, или той ще ни покаже една игра… след това натика пистолета в устата ми и ме попита разбра ли, неразбрани въпроси останаха ли…
Арас – e-e-e?
Бурак – e-е-ми в беда сме… и вие и аз… неприятно… т.е. не може и да става на въпрос, но животът ни виси на памучен конец… не знам, така ли да го разбирам…
Арас – оттук насетне аз не се страхувам да изляза на яве… нищо не ме плаши по пътя/начина, който сме поели/предприели… ти ако се плашиш, вратат е ето там…
Бурак – грешно ме разбрахте… аз само съм загрижен/мисля за вас…
Арас – тогава, щом си толкова замислен, мисли само за работата! Напрегни си главата как най-добре да изпълниш исканото от г-н Арас. Става ли?
Бурак – но аз, само едно единствено нещо съм направил, г-н Арас…
Арас – добре! Ще се погрижа. Хайде…
Бурак – лека вечер, г-н Арас… Ти какво си мислиш е едно, аз какво ще направя е друго (ясно).