Пусках няколко пъти теми тук, но ходенето по мъките продължава. Накратко историята и после ще завам въпроса.
Аз, на 35, с дете на 2 от бивш съпруг, една извънматочна бременност и два ранни аборта (6та г.с) от настоящия. Съпругът ми - с дъщеря на 14 и преди 3.5 години бившата му съпруга прави аборт по нейно желание след 8ма седмица. При мен - една проходима тръба (другата е махната), яйчников резерв - добър, хормони - добре, генетични и имунологични - в норма всичко. При него - много добра спермограма по Крюгер, с ДНК фрагментация.
При последната ми среща с моя репродуктивен доктор, той каза, че при това положение логиката е проблемът да се търси в съпруга ми, на генетично ниво). (Уточнявам, той беше позабравил нашия случай и не погледна, че съпругът ми има дете от предишен брак и скорошна прекъсната бременност на бившата му съпруга.) Докторът смята, че мъжа ми трябва да направи кариотипизация, за да се установи дали при него няма такова генетично отклонение, което позволява само на женските бъдещи бебета да се развиват, а мъжките да завършват с missed. Спомена, че е много възможно да трябва да мислим за донорски материал (?!?!), ако се окаже генетичен проблем при мъжа ми.
Въпросът - много общо, как ви звучи всичко това? Дали е възможно за 3.5 г. да се случи чак такъв фатален (генетичен?!?) срив, че да започнем да обсъждаме донорски вариант? Дали и аз да пусна кариотип или само той? Доста ме обърка тази продължила 5 минути консултация... Моля, помогнете ми да се ориентирам!