Бях дива, избухлива, суперслаба секси мацка, всеки ден купони и дискотеки, но не бях щастлива, нещо, което много ме натъжаваше. Сега съм слаба секси майка, която не е ходила на дискотека от 2 години и не е излизала вечер от 1год., с малко тъмни кръгове под очите, вечно бързаща за някъде, но много щастлива с новия си начин на живот, като майка и съпруга, нещо,което никога не съм предполагала, че ще се случи толкова рано.
- Публикувана: 23 фев. 2011, 17:09 ч.
- Последно мнение: 2 март 2011, 13:32 ч.
Каква бях, каква станах
Бях,каквото бях ,а сега се питам какво ли не бях?
хареса ми!!
Бях безстрашна. Сега съм изтъкана от страхове. Вече не живея за себе си, а за детето си, а то расте и вече няма нужда от мен.
Аз обаче се загубих в грижите по него. Придобих нови страхове, вече не съм онова момиче, на което не му "пука". Сега съм скучна жена на почти средна възраст, която още се пита къде се загуби това лудо момиче??????
Аз обаче се загубих в грижите по него. Придобих нови страхове, вече не съм онова момиче, на което не му "пука". Сега съм скучна жена на почти средна възраст, която още се пита къде се загуби това лудо момиче??????
Бях тиха, скромна и набожна. Сега съм тройно противоположна 
......сега много избухлива, невротична с тъжна и уморена душа и усмивка ,която не достига до очите ми... 
Помните ли колко дълги бяха дните, ваканциите и годините. Сега се търкулват като миг 
Да. Най-дългото ми лято беше преди първи клас
Не ти ли е раничко да остаряваш, Клер? 
Точно преди двадесет години един млад мъж ми каза, че съм празноглава красавица, която никога нищо няма да постигне и въобще, съм паразит (на гърба на обществото?)
Той, разбира се, отдавна е забравил този свой изблик. Аз, разбира се, никога няма да го забравя (пуста скорпионска злопаметност
).
Предполагам, този вече не толкова млад мъж има друго мнение (като се надявам да не се отметне от онази част, с красавицата.
)
Но това са младежки спомени и терзания.
Ясно е, аз съм дебела, скучна лелка.
Точно преди двадесет години един млад мъж ми каза, че съм празноглава красавица, която никога нищо няма да постигне и въобще, съм паразит (на гърба на обществото?)
Той, разбира се, отдавна е забравил този свой изблик. Аз, разбира се, никога няма да го забравя (пуста скорпионска злопаметност
). Предполагам, този вече не толкова млад мъж има друго мнение (като се надявам да не се отметне от онази част, с красавицата.
)Но това са младежки спомени и терзания.
Ясно е, аз съм дебела, скучна лелка.
Ясно е, аз съм дебела, скучна лелка.
. 
Бях едричка, съжаляваща себе си от това, че околните ми се присмиват на теглото, без самочувствие.След някокя друга годинка придобих самочувствие и непукизъм относно килата.Излизах си, бях си доволна, похапвах си, не учих много, излизанията бяха на първи ред.Ноооо, дойде края на 12 клас и криво-ляво се завърши.Кандидатстудентската кампания премина успешно за радост на близките и мен и с голямо учудване на учителите, че съм с 5.63.И как няма, като кандидатствах с предметите, по които се готвих 4 години извън училище.Мина и студентството, завърших почти с отличие.Бях си спокойничка горе-долу.Омъжих се, роди се дъщеричката и непукизма ми се изпари.Отслабнах много и сега не ме познават тези, дето ми се подиграваха навремето.Нервна съм, досадна, сякаш съм в перманентен ПМС и по думите на мъжа ми.Дори и детето понякога ме моли да престана да говоря.Но аз не мога да се примиря, ако не си кажа това, което ме "мъчи".
Надявам се като порасне детето да стана по-търпелива.Само да не си остана с надеждата
Нервна съм, досадна, сякаш съм в перманентен ПМС и по думите на мъжа ми.Дори и детето понякога ме моли да престана да говоря.Но аз не мога да се примиря, ако не си кажа това, което ме "мъчи".Надявам се като порасне детето да стана по-търпелива.Само да не си остана с надеждата