Инсеминация
Вътрематочната инсеминация е процес, при който спермата се промива, концентрира и инжектира директно в матката на жената. Тази процедура се прави с цел увеличаването броя на сперматозоидите, достигнали до фалопиевите тръби (където яйцеклетката бива оплодена). Препоръчва се при двойки, направили няколко неуспешни опита за забременяване (в период от една година).
Вътрематочната инсеминация не бива да се прилага при жени със запушени фалопиеви тръби. Поради тази причина, проходимостта на тръбите се проучва чрез рентгеново изследване. Инсеминацията има много ниска успеваемост при жени над 40-годишна възраст.
Как се осъществява инсеминацията?
Жената бива стимулирана с медикаменти, за да произведе повече яйцеклетки (целта е 2 или 3 яйцеклетки да достигнат до зрялост). Има случаи, когато инсеминацията може да се осъществи и по време на естествения цикъл.( Тогава се следят нивата на лутенизиращия хормон (ЛХ) и се правят ултразвукови прегледи, за да се определи подходящият за инсеминацията период, без да се приемат медикаменти.)
Около времето на очакваната овулация, порция прясно отделена сперма се обработва чрез “измиване” в лабораторията. Този процес отделя сперматозоидите от другите компоненти на семенната течност. Процедурата по промиване на спермата отнема 60-120 минути, в зависимост от използваните техники. Отделената и промита сперма, съставена предимно от бързоподвижни сперматозоиди, се инжектира в цервикалния канал или високо в кухината на матката посредством много тънък и мек пластмасов катетър. Процедурата е безболезнена.
Успеваемост
Инсеминацията има ниска успеваемост, когато:
• Жената е над 40 години.
• Яйцеклетките са малко на брой и с лошо качество.
• Спермата е с лоши показатели.
• При жени с някаква степен на увреждания или сраствания в таза.
Успеваемостта е по-висока при жени, които нямат спонтанна овулация и са стимулирани с медикаменти.
Вътрематочната инсеминация не се препоръчва за повече от 4-6 цикъла. Ин витро оплождането е следващата стъпка в лечението и има много по-висока успеваемост.
Предимства на инсеминацията.
Инсеминацията не изисква пункция на фоликули за добиване на яйцеклетки и обща упойка.
Рискове.
Усложненията, възникващи след вътрематочната инсеминация, са индивидуални. Изключително рядко се наблюдават инфекции или спазми на матката.
Тази таблица представлява съпоставка между ин витро и инсеминация, като ни запознава с възможните рискове, с процентите на успеваемостта и с цените.
Ин витро
Началото на ин витрото е поставено през 1978 г. в Англия от д-р Робърт Едуардс и Патрик Степто. Това е нова революционна система за лечение на стерилитета, която даде нова надежда на много семейства. Ин витро оплождането е процедура, чиято цел е да увеличи шанса за зачеване при двойки, при които други методи за зачеване са били неуспешни или невъзможни.
Същността на ин витрото е сливането на сперматозоида и яйцеклетката извън женксия организъм. То се извършва в специализираните центрове под контрола на гинеколози и ембриолози.
Приложим е както при неизяснения стерилитет, така и при други изяснени репродуктивни проблеми. Ин витро оплождането е подходящият избор за много семейства, защото им гарантира голям шанс за успешна бременност. Това важи най-вече за жените под 35 г. Решението за това не трябва да се взема прибързано, но и не бива да се отлага дълго, за да не се изпусне момента, когато яйчниците отговарят най-добре.
Процедурата обхваща следните етапи:
Диагностика (изясняване на стерилитета),
Стимулация
(на жената се дават медикаменти, за да започнат да зреят повече яйцеклетки в нейните яйчници)
Най важната част от стимулацията е лекарят да прецени какъв протокол за стимулация е най-подходящ.
Предписват се лекарства за стимулиране на яйчниците, целта е формирането на оптимален брой яйцеклетки – този процес се контролира чрез регулярни ехографии и проследяването на нивата на хормоните. Обикновено пациентите получават лекарства, известни като гонадотропин-релизинг хормон агонист или гонадотропин релизинг хормон антагонист – тези медикаменти възпрепятстват преждевременното узряване и отделяне на яйцеклетки от яйчниците по време на IVF стимулацията. След това се предписват медикаменти, известни като гонадотропини, които стимулират яйчниците, с цел образуване на по-голям брой яйцеклетки. Гонадотропините се прилагат под формата на инжекции, които се поставят в корема, горната част на ръката или бедрото. Лекуващият лекар определя най-подходящата за пациента доза и го информира за възможните рискове, странични ефекти, както и за ползата от тези медикаменти.
Пункция (когато узреят, яйцеклетките се изваждат под упойка извън тялото на жената),
Оплождане
(яйцеклетките се оплождат в лаборатория със сперматозоидите на партньора и се поставят в инкубатори, в условия, максимално близки до тези в утробата на жената)
Проба от семенната течност трябва да се предостави от партньора чрез мастурбация в деня, в който се аспирират
яйцеклетките. Изисква се въздържане от еякулация между 3 до 5 дни преди деня на пункцията. След като пробата е дадена, спермата
се подготвя за оплождане на яйцеклетките в лабораторията. В случаите, когато мъжът е ангажиран и не може да даде материала в същия ден, се препоръчва да даде предварително семенна течност, която да бъде замразена в лабораторията и да се използва в подходящото време. В други още по редки случаи, когато в еякулата няма сперматозоиди, се стига до специфични манипулации : MESA (Аспирация на сперматозоиди от епидидимиса), TESA (Аспирация на сперматозоиди от тестиса), TESE (Екстрация на сперматозоиди от тестисa).
Най - важния етап от ин витрото е оплождането на яйцеклетките. Оплождането е осъществяването на
контакт между половите клетки в подходяща среда. Сндартния метод е IVF (In vitro fertilization). Яйцеклетката и сперматозоидите се поставят заедно в специална среда. Оплождането става спонтанно между тях. На следващия ден всяка яйцеклетка се изследва за признаци на оплождане. Ако има такова в центъра на яйцеклетката се наблюдава образуване на два пронуклеуса. Единият от тях съдържа генетичният материал от яйцеклетката, а другият – от сперматозоида. Възможно е обаче да няма нито една оплодена яйцеклетка. Ако това се случи, ембриолозите следва да направят интратцитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката (ICSI), за да се получат ембриони за трансфер.Когато броя на сперматозоидите е намален се прилага методът ICSI. Дали ще се приложи стандартен IVF метод или ICSI могат да преценят биологът и акушер-гинекологът след предварителен спермален анализ.
Инкубиране (за дни оплодените яйцеклетки се превръщат в развиващи се ембриони),
Трансфер
(така развилите се ембриони се трансферират в матката на жената с надеждата един или два да се имплантират там успешно и да дадат начало на дълго чаканата бременност)
Ембриотрансферът може да се извърши на 2-ри, 3-ти или 5-ти ден. Гинекологът и ембриологът
обсъждат с пациентите качеството на ембрионите и заедно вземат решение на кой ден да ги трансферират и колко от тях да бъдат пренесени в матката. Обикновено се трансферират 1-3 ембриона. Понякога може да препоръча да се изчака развитието на ембриона до пети ден , известен като стадий бластоцист. Трансферът на Бластоцист става все по-популярен при ин витро оплождането, тъй като това може да увеличи шанса за успех и да намали вероятността за близнаци, тризнаци или повече ембриони. Ембрионите се слагат в матката с помощта на катетър (малка тръбичка). Процедурата е безболезнена и не се налага анестезия. В редки случаи обаче се ползва такава, ако цервикалния канал на жената не е лесно достъпен и манипулацията причинява болка. Ембрионите се поставят в малко количество течност в катетъра, който се пъха през шийката на матката. Ембрионите се поставят така, че да достигнат най-горната част на матката. Ембриотрансфера може да предизвика леки спазми. Възможно е ембрионите да не се поставят на точното място, което води до загубата на ембрионите. Друга възможност е да попаднат във фалопиевите тръби и да предизвикат извънматочна бременност. Съвсем малък е риска от кървене или инфекция като резултат от трансфера. След кратък период от 14 дни се прави теста за бременност.
При ин витро оплождането, аспирирането на яйцеклетките обикновено се извършва чрез трансвагинална ултразвукова манипулация. Използва се вагинален трансдюсер на ултразвуково устройство, към който се добавя специален водач.
През него преминава дълга игла с която се пунктират фоликулите и се аспирира течността. След това се изследва под микроскоп за наличие на яйцеклетки. Фоликуларната пункция се извършва под анестезия и се наблюдава от анестезиологичен екип. Някои жени може да изпитат дискомфорт след манипулацията. Процедурата обикновено продължава около 30 минути, в зависимост от броя на фоликулите. Изолираните яйцеклетки се пренасят в инкубатор, който поддържа необходимата температура и условия за оплождането и по-нататъшно развитие на ембрионите. След фоликуларната пункция пациентите остават за около 2 до 6 часа в стаята за възстановяване. Манипулацията е амбулаторна и не налага болничен престой.
Mногоплодна бременност
Рискове за майката са: аборт, високо кръвно налягане, пре-еклампсия, диабет, анемия.
Рискове за плода са: преждевременно раждане (средната продължителност на бременността е 39 седмици за единична бременност, 35 седмици за близнаци и 33 за тризнаци), ниско тегло на плода, раждане на мътрвородено дете, дефекти по време на раждането.
Причините за настъпване на многоплодна бременност при нормално забременяване не са напълно изяснени. Тя може да се развие в следните случаи: наследствено предразположение, изкуствено стимулиране на овулацията, хормонални въздействия и др. След ин витро процедура, при трансфер на повече от 3 ембриона честотата е над 30%. По принцип триплодната бременност не трябва да се редуцира. При повече от три ембриона ембриоредукция се извършва по вагинален или абдоминален път чрез интраторакална инстилация в плодния сак на специално пуфериран разтвор от калиев хлорид. Това се прави около 9 -12 гестационна седмица. В последните години в повечето центрове се извършва трансфер на два или един ембрион с цел избягване на многоплодна бременност. Такава бременност причинява повече гадене и повръщане, преумора, киселини в стомаха, недоспиване и финансови затруднения емоционално изтощение и физическа преумора.
Ин витро Инсеминация
1. За жени под 35- годишна възраст 1. За жени под 40- годишна възраст
Усложнения
1. Задържане на течности в коремната област или гръдния кош 1. Не се препоръчва при жени със запушени фалопиеви тръби
2. Кръвни съсиреци във вените или артериите~> инфаркт, инсулт… 2. Не се препоръчва при жени с малко яйцеклетки с лошо качество
3. увеличение на яйчниците ~> разкъсване или усукване на яйчниците 3. Не се препоръчва при жени със здравословни проблеми
Успеваемост
С лоша апаратура: 20-27%
С добра: 50 % 5-30%
Цени
2000-4000 (цената включва както операцията, така и медикаментите) Около 20 пъти по- евтино
Аборт
Абортът е една от най-актуалните теми в днешно време, особено сред младото поколение. То много често се пита как е правилно да се постъпи – да се запази плода или да бъде унищожен, докато това бъдещо човешко същество е все още купчина клетки?
От биологична гледна точка абортът е прекъсване на бременността чрез изхвърляне или отстраняване на ембриона от матката, което предизвиква смъртта на ембриона. Звучи толкова лесно, а всъщност може да причини доживотни последствия.
Може би не трябва да се забравя, че абортът не е единственият изход от нежелана бременност. Първо могат да се вземат много и различни предпазни мерки, но ако все пак се стигне до бременност винаги има и друг вариант, който е спасителната лодка за нероденото бебче. Става дума за осиновяването. Има толкова много бездетни двойки навсякъде по света, които биха дали всичко, абсолютно всичко, за да могат да зарадват едно малко същество, да му помогнат да израсне, да се превърне в добър човек, който е способен на велики неща. Но нека не летим в облаците и да не забравяме, че не винаги става като по филмите и че е съвсем възможно бебето да няма късмет да бъде осиновено от любящи хора, а да остане до навършване на 18-годишна възраст в дом за изоставени деца, където животът му никак няма да бъде лек и розов, но въпреки всичко, може би, би оценило факта, че му е даден избор да живее и да управлява само съдбата си.
Много учени и лекари подкрепят теорията, че абортът не е убийство, тъй като до 3 месец ембрионът все още не се е развил. Това е така, но дори те не могат да отрекат, че ако на този зародиш му се дадат поне още 4 месеца, той ще се превърне в малко човешко същество, което ще има силата, само чрез своето съществуване, да промени много съдби, започвайки от тези на своите родители. Да не забравяме и колко много медицински и психологични проблеми може да причини тази процедура и най-малкия от тях е депресията, а най-големия - смърт за майката.
Като става дума за майката, не трябва да се омаловажава факта, че тя трябва да избере какво ще прави с детето си, тя, а не майка й или баща й. Дори да е малолетна/непълнолетна не трябва нейното мнение да се изключва, защото в крайна сметка това е нейният живот, нейното тяло, нейното дете. Тя ще носи белезите, тя ще търпи последствията.
Темата за аборта никога няма да бъде решена еднозначно, просто защото хората са толкова различни и винаги ще има по няколко гледни точки. Някои ще са много крайни, други ще се колебаят, трети просто няма да ги интересува, но в крайна сметка това не е важно, защото днешният свят не е създаден от мнението на един човек, а от правилно взетите решения на много хора.
Вътрематочната инсеминация е процес, при който спермата се промива, концентрира и инжектира директно в матката на жената. Тази процедура се прави с цел увеличаването броя на сперматозоидите, достигнали до фалопиевите тръби (където яйцеклетката бива оплодена). Препоръчва се при двойки, направили няколко неуспешни опита за забременяване (в период от една година).
Вътрематочната инсеминация не бива да се прилага при жени със запушени фалопиеви тръби. Поради тази причина, проходимостта на тръбите се проучва чрез рентгеново изследване. Инсеминацията има много ниска успеваемост при жени над 40-годишна възраст.
Как се осъществява инсеминацията?
Жената бива стимулирана с медикаменти, за да произведе повече яйцеклетки (целта е 2 или 3 яйцеклетки да достигнат до зрялост). Има случаи, когато инсеминацията може да се осъществи и по време на естествения цикъл.( Тогава се следят нивата на лутенизиращия хормон (ЛХ) и се правят ултразвукови прегледи, за да се определи подходящият за инсеминацията период, без да се приемат медикаменти.)
Около времето на очакваната овулация, порция прясно отделена сперма се обработва чрез “измиване” в лабораторията. Този процес отделя сперматозоидите от другите компоненти на семенната течност. Процедурата по промиване на спермата отнема 60-120 минути, в зависимост от използваните техники. Отделената и промита сперма, съставена предимно от бързоподвижни сперматозоиди, се инжектира в цервикалния канал или високо в кухината на матката посредством много тънък и мек пластмасов катетър. Процедурата е безболезнена.
Успеваемост
Инсеминацията има ниска успеваемост, когато:
• Жената е над 40 години.
• Яйцеклетките са малко на брой и с лошо качество.
• Спермата е с лоши показатели.
• При жени с някаква степен на увреждания или сраствания в таза.
Успеваемостта е по-висока при жени, които нямат спонтанна овулация и са стимулирани с медикаменти.
Вътрематочната инсеминация не се препоръчва за повече от 4-6 цикъла. Ин витро оплождането е следващата стъпка в лечението и има много по-висока успеваемост.
Предимства на инсеминацията.
Инсеминацията не изисква пункция на фоликули за добиване на яйцеклетки и обща упойка.
Рискове.
Усложненията, възникващи след вътрематочната инсеминация, са индивидуални. Изключително рядко се наблюдават инфекции или спазми на матката.
Тази таблица представлява съпоставка между ин витро и инсеминация, като ни запознава с възможните рискове, с процентите на успеваемостта и с цените.
Ин витро
Началото на ин витрото е поставено през 1978 г. в Англия от д-р Робърт Едуардс и Патрик Степто. Това е нова революционна система за лечение на стерилитета, която даде нова надежда на много семейства. Ин витро оплождането е процедура, чиято цел е да увеличи шанса за зачеване при двойки, при които други методи за зачеване са били неуспешни или невъзможни.
Същността на ин витрото е сливането на сперматозоида и яйцеклетката извън женксия организъм. То се извършва в специализираните центрове под контрола на гинеколози и ембриолози.
Приложим е както при неизяснения стерилитет, така и при други изяснени репродуктивни проблеми. Ин витро оплождането е подходящият избор за много семейства, защото им гарантира голям шанс за успешна бременност. Това важи най-вече за жените под 35 г. Решението за това не трябва да се взема прибързано, но и не бива да се отлага дълго, за да не се изпусне момента, когато яйчниците отговарят най-добре.
Процедурата обхваща следните етапи:
Диагностика (изясняване на стерилитета),
Стимулация
(на жената се дават медикаменти, за да започнат да зреят повече яйцеклетки в нейните яйчници)
Най важната част от стимулацията е лекарят да прецени какъв протокол за стимулация е най-подходящ.
Предписват се лекарства за стимулиране на яйчниците, целта е формирането на оптимален брой яйцеклетки – този процес се контролира чрез регулярни ехографии и проследяването на нивата на хормоните. Обикновено пациентите получават лекарства, известни като гонадотропин-релизинг хормон агонист или гонадотропин релизинг хормон антагонист – тези медикаменти възпрепятстват преждевременното узряване и отделяне на яйцеклетки от яйчниците по време на IVF стимулацията. След това се предписват медикаменти, известни като гонадотропини, които стимулират яйчниците, с цел образуване на по-голям брой яйцеклетки. Гонадотропините се прилагат под формата на инжекции, които се поставят в корема, горната част на ръката или бедрото. Лекуващият лекар определя най-подходящата за пациента доза и го информира за възможните рискове, странични ефекти, както и за ползата от тези медикаменти.
Пункция (когато узреят, яйцеклетките се изваждат под упойка извън тялото на жената),
Оплождане
(яйцеклетките се оплождат в лаборатория със сперматозоидите на партньора и се поставят в инкубатори, в условия, максимално близки до тези в утробата на жената)
Проба от семенната течност трябва да се предостави от партньора чрез мастурбация в деня, в който се аспирират
яйцеклетките. Изисква се въздържане от еякулация между 3 до 5 дни преди деня на пункцията. След като пробата е дадена, спермата
се подготвя за оплождане на яйцеклетките в лабораторията. В случаите, когато мъжът е ангажиран и не може да даде материала в същия ден, се препоръчва да даде предварително семенна течност, която да бъде замразена в лабораторията и да се използва в подходящото време. В други още по редки случаи, когато в еякулата няма сперматозоиди, се стига до специфични манипулации : MESA (Аспирация на сперматозоиди от епидидимиса), TESA (Аспирация на сперматозоиди от тестиса), TESE (Екстрация на сперматозоиди от тестисa).
Най - важния етап от ин витрото е оплождането на яйцеклетките. Оплождането е осъществяването на
контакт между половите клетки в подходяща среда. Сндартния метод е IVF (In vitro fertilization). Яйцеклетката и сперматозоидите се поставят заедно в специална среда. Оплождането става спонтанно между тях. На следващия ден всяка яйцеклетка се изследва за признаци на оплождане. Ако има такова в центъра на яйцеклетката се наблюдава образуване на два пронуклеуса. Единият от тях съдържа генетичният материал от яйцеклетката, а другият – от сперматозоида. Възможно е обаче да няма нито една оплодена яйцеклетка. Ако това се случи, ембриолозите следва да направят интратцитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката (ICSI), за да се получат ембриони за трансфер.Когато броя на сперматозоидите е намален се прилага методът ICSI. Дали ще се приложи стандартен IVF метод или ICSI могат да преценят биологът и акушер-гинекологът след предварителен спермален анализ.
Инкубиране (за дни оплодените яйцеклетки се превръщат в развиващи се ембриони),
Трансфер
(така развилите се ембриони се трансферират в матката на жената с надеждата един или два да се имплантират там успешно и да дадат начало на дълго чаканата бременност)
Ембриотрансферът може да се извърши на 2-ри, 3-ти или 5-ти ден. Гинекологът и ембриологът
обсъждат с пациентите качеството на ембрионите и заедно вземат решение на кой ден да ги трансферират и колко от тях да бъдат пренесени в матката. Обикновено се трансферират 1-3 ембриона. Понякога може да препоръча да се изчака развитието на ембриона до пети ден , известен като стадий бластоцист. Трансферът на Бластоцист става все по-популярен при ин витро оплождането, тъй като това може да увеличи шанса за успех и да намали вероятността за близнаци, тризнаци или повече ембриони. Ембрионите се слагат в матката с помощта на катетър (малка тръбичка). Процедурата е безболезнена и не се налага анестезия. В редки случаи обаче се ползва такава, ако цервикалния канал на жената не е лесно достъпен и манипулацията причинява болка. Ембрионите се поставят в малко количество течност в катетъра, който се пъха през шийката на матката. Ембрионите се поставят така, че да достигнат най-горната част на матката. Ембриотрансфера може да предизвика леки спазми. Възможно е ембрионите да не се поставят на точното място, което води до загубата на ембрионите. Друга възможност е да попаднат във фалопиевите тръби и да предизвикат извънматочна бременност. Съвсем малък е риска от кървене или инфекция като резултат от трансфера. След кратък период от 14 дни се прави теста за бременност.
При ин витро оплождането, аспирирането на яйцеклетките обикновено се извършва чрез трансвагинална ултразвукова манипулация. Използва се вагинален трансдюсер на ултразвуково устройство, към който се добавя специален водач.
През него преминава дълга игла с която се пунктират фоликулите и се аспирира течността. След това се изследва под микроскоп за наличие на яйцеклетки. Фоликуларната пункция се извършва под анестезия и се наблюдава от анестезиологичен екип. Някои жени може да изпитат дискомфорт след манипулацията. Процедурата обикновено продължава около 30 минути, в зависимост от броя на фоликулите. Изолираните яйцеклетки се пренасят в инкубатор, който поддържа необходимата температура и условия за оплождането и по-нататъшно развитие на ембрионите. След фоликуларната пункция пациентите остават за около 2 до 6 часа в стаята за възстановяване. Манипулацията е амбулаторна и не налага болничен престой.
Mногоплодна бременност
Рискове за майката са: аборт, високо кръвно налягане, пре-еклампсия, диабет, анемия.
Рискове за плода са: преждевременно раждане (средната продължителност на бременността е 39 седмици за единична бременност, 35 седмици за близнаци и 33 за тризнаци), ниско тегло на плода, раждане на мътрвородено дете, дефекти по време на раждането.
Причините за настъпване на многоплодна бременност при нормално забременяване не са напълно изяснени. Тя може да се развие в следните случаи: наследствено предразположение, изкуствено стимулиране на овулацията, хормонални въздействия и др. След ин витро процедура, при трансфер на повече от 3 ембриона честотата е над 30%. По принцип триплодната бременност не трябва да се редуцира. При повече от три ембриона ембриоредукция се извършва по вагинален или абдоминален път чрез интраторакална инстилация в плодния сак на специално пуфериран разтвор от калиев хлорид. Това се прави около 9 -12 гестационна седмица. В последните години в повечето центрове се извършва трансфер на два или един ембрион с цел избягване на многоплодна бременност. Такава бременност причинява повече гадене и повръщане, преумора, киселини в стомаха, недоспиване и финансови затруднения емоционално изтощение и физическа преумора.
Ин витро Инсеминация
1. За жени под 35- годишна възраст 1. За жени под 40- годишна възраст
Усложнения
1. Задържане на течности в коремната област или гръдния кош 1. Не се препоръчва при жени със запушени фалопиеви тръби
2. Кръвни съсиреци във вените или артериите~> инфаркт, инсулт… 2. Не се препоръчва при жени с малко яйцеклетки с лошо качество
3. увеличение на яйчниците ~> разкъсване или усукване на яйчниците 3. Не се препоръчва при жени със здравословни проблеми
Успеваемост
С лоша апаратура: 20-27%
С добра: 50 % 5-30%
Цени
2000-4000 (цената включва както операцията, така и медикаментите) Около 20 пъти по- евтино
Аборт
Абортът е една от най-актуалните теми в днешно време, особено сред младото поколение. То много често се пита как е правилно да се постъпи – да се запази плода или да бъде унищожен, докато това бъдещо човешко същество е все още купчина клетки?
От биологична гледна точка абортът е прекъсване на бременността чрез изхвърляне или отстраняване на ембриона от матката, което предизвиква смъртта на ембриона. Звучи толкова лесно, а всъщност може да причини доживотни последствия.
Може би не трябва да се забравя, че абортът не е единственият изход от нежелана бременност. Първо могат да се вземат много и различни предпазни мерки, но ако все пак се стигне до бременност винаги има и друг вариант, който е спасителната лодка за нероденото бебче. Става дума за осиновяването. Има толкова много бездетни двойки навсякъде по света, които биха дали всичко, абсолютно всичко, за да могат да зарадват едно малко същество, да му помогнат да израсне, да се превърне в добър човек, който е способен на велики неща. Но нека не летим в облаците и да не забравяме, че не винаги става като по филмите и че е съвсем възможно бебето да няма късмет да бъде осиновено от любящи хора, а да остане до навършване на 18-годишна възраст в дом за изоставени деца, където животът му никак няма да бъде лек и розов, но въпреки всичко, може би, би оценило факта, че му е даден избор да живее и да управлява само съдбата си.
Много учени и лекари подкрепят теорията, че абортът не е убийство, тъй като до 3 месец ембрионът все още не се е развил. Това е така, но дори те не могат да отрекат, че ако на този зародиш му се дадат поне още 4 месеца, той ще се превърне в малко човешко същество, което ще има силата, само чрез своето съществуване, да промени много съдби, започвайки от тези на своите родители. Да не забравяме и колко много медицински и психологични проблеми може да причини тази процедура и най-малкия от тях е депресията, а най-големия - смърт за майката.
Като става дума за майката, не трябва да се омаловажава факта, че тя трябва да избере какво ще прави с детето си, тя, а не майка й или баща й. Дори да е малолетна/непълнолетна не трябва нейното мнение да се изключва, защото в крайна сметка това е нейният живот, нейното тяло, нейното дете. Тя ще носи белезите, тя ще търпи последствията.
Темата за аборта никога няма да бъде решена еднозначно, просто защото хората са толкова различни и винаги ще има по няколко гледни точки. Някои ще са много крайни, други ще се колебаят, трети просто няма да ги интересува, но в крайна сметка това не е важно, защото днешният свят не е създаден от мнението на един човек, а от правилно взетите решения на много хора.
