Февруарки09

Ели, честит юбилей! Още много пъти по 30 да си все така готина и свежа! И много много здраве!!!      

Меги, честита ви радост! Да расте здрав, щастлив и палав малкия юнак! Много да ви радва!  

 Елфи, честит юбилей!Да си здрава, все така услужлива, много обичана и безкрайно щастлива!!!

Елфи, честит рожден ден! Пожелавам ти много здраве, щастие и усмивки!!!

Елфи , за теб с пожелание да посрещнеш още поне 100 ден дена  в отлично здраве и затънала до гуша в любов и щастие

 И от мен честито Ели - бъди жива, здрава, усмихната и мнооого щастлива!!! Нека до следващия ти рожден ден да се сбъдне поне една твоя мечта, ти измисли и нови, че да има и занапред.

Меги, честит ви втори юнак! Да расте здрав, игрив, усмихнат и щастлив! И вас да радва!

При нас нищо ново, затова и не пиша. Здрави сме, това е най-важното. За среща - не съм сигурна, че ще успея тази седмица. 

ЕЛИ, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ДА СИ ЖИВА, ЗДРАВА И МНОГО ЩАСТЛИВА! БЪДЕ ВСЕ ТАКА УСМИХНАТА И ВСЕОТДАЙНА!



Никой нищо не казва за вечерна среща, нито за национална   !
Хайде тогава да се съберем другата седмица, но до четвъртък, че после е Великден и ще пътуваме!  

Мимееее, ела и ни организирай, моля те!   

Ели, честит рожден ден, мила! Да си здрава, много обичана, все така позитивна, принципна и всеотдайна:))

Днес сутринта обличам Бела и й слагам един потник с панделка.
"Леле, колко си красива! Виж, каква хубава панделка имаш..."
Обръщам се да взема блузката и когато отново я поглеждам:
Злата физиономия, хванала панделката и дърпа ли дърпа.
"Не и'кам 'а'дел'а!!!"

По-отдавна:
Пред нашия блок има голяма полянка с 2-3 катерушки. Разхождаме се ние 3та и изведнъж в другия край на полянката се появява едно по-малко момиченце с майка си. Белослава се затичва към нея със "светлинна" скорост. Ние с Илия си говорим, "Бреей, тя май се е променила и иска и с други деца да си играе", но все пак тръгваме след нея, за да не падне. Настигаме я точно в момента, в който след 1-минутно тичане, застава пред детето и го блъска!  
На следващия ден:
Пак сме на полянката и тя се катери по пързалката. Същото детенце приближава с най-чаровната усмивка. Белослава прави злата физиономия и крещи "Ма'ш оттука".
Задавам й логичния въпрос: "Белка, ти не обичаш ли другите деца?"
А тя ми отговаря с доволна усмивка "НЕ!"  
По-късно виждаме в едно списание снимка на плачещо дете. Тя с усмивка: "Това е Сашо. Сашо п'ачи"
"Ти обичаш ли когато децата плачат?"
"ДА"  
"А обичаш ли когато мама и тати плачат?" /когато ни удря понякога се правим че плачем/
"ДА"
"А обичаш ли когато ти плачеш?"
"Не"

Та така с моето зло дете
Само да допълня, че вкъщи изразът "Марш от тук" го въведе тя; Почти винаги когато й се караме, я гушкаме и й обясняваме, че я обичаме, но не трябва да прави еди-как-си. Когато тя ни удря обикновено й казваме, че ни боли /понякога се преструваме, че плачем/, но въпреки това не й се сърдим... Въобще доста миролюбиво я гледаме НО...  

Разкажете и вие, някой детски бисер, да раздвижим темата

А за вечерната среща предлагам сряда - 19:00 - Избата - пишете кой ще дойде и аз ще запазя


деси, подейства ли му на Йони Меркуриуса? Бела се беше разкашляла във вторник от задна хрема и днес вече носът й е свободен, но все още покашля. И ние бяхаме 3дни по 2 пъти по 3топчета Меркуриус /ние си го назначихме  /

Наде, уникални са дребчовците. Но пред нас като родители предизвикателството е още по-голямо - как ще ги направим хора.

Йоан , кащля доста по-малко. Тази сутрин се обади само веднъж. Емо, вчера е питал в градината как е, кашля ли и те са казали - не. Дано се оправи вече. Сега сме в пауза три дни и започваме следващите бонбонки.

За Избата съм много за. Там много ми хареса.
Само кажете от колко часа.

Йоан, напоследък също взе много да посяга. Хей така от нищото минава и ме удря по главата или през лицето. И всеки път , обясняваме, че така не се прави, че мама я боли. И баща му му казва, че мама не се бие, само се гали и целува. при което' за да му покаже започва да ме гали и казва - ооо мамо. При което след около 10-на мин Йоан идва, цапардосва ме отново и веднага след това започва да ме гали и вика о-о-о мамо.

Привет, мацки!
Не помня вече от кога не съм писала, уж успявам всичко да прочета, но време за писане все не остава. Но пък упорито следя за дата на вечерната среща.
Аз съм ЗА сряда в Избата! И дайте наистина да се организираме, че ще изтървем срока - нали ви казах на предната, че след 2 месеца пак ще се срещнем, а тя беше през февруари  

Ели, с голямо закъснение, честит юбилей! Да си все така лъчезарна, много обичана и щастлива!  

От днес Плами е ученичка. Преди час я заведох в яслата, като от седмица и повече я подготвям, че ако слуша ще ходи да си играе с децата, а ако не е послушна ще си стои сама в къщи, защото мама ще ходи на работа. Така и тази сутрин, питах я дали иска да си играе с децата, докато съм на работа и тя каза ДА. Като я заведох малко се посмути, но като чу децата вътре и влезе, без дори да ми каже чао. И аз се изнизах   И, не ми стана криво, че я оставям   само после като се обадих на милото да му докладвам и той - "леле, вече си имаме голямо момиче, как ми стана тъжно" ...... и аз се повкиснах, но сега съм ок. Добре, че имам много задачки за вършене, че да не се замислям много много.  

Иначе, за бисери не се сещам. Тя Плами от около месец започна да говори повече, да вкарва нови думи всеки ден по няколко, дори вече се опитва да ни имитира в говоренето и си приказва разни безсмислици, но с интонация и жестове. Напоследък и пее много, но само различни змуци, не и думи.

Спирам с писането, че да не ставам много досадна. Ще гледам вече да съм по-редовна, дано само Плами боледува по-малко, че то без болести няма да мине  

Усмихнат ден на всички!  

Ели, честито на патерица и от мен!

Аз пък да си похваля любезното кърмаче Вчера след следобедния сън се появи при мен с думите "Моля мамо сука"

Наде,аз ще дойда в сряда.Значи сме три засега...

И Ралица много говори.Бисерите са ежедневни и не ми хрумва нищо конкретно сега.Много е смешна като вземе книжката на батко си("Пипи дългото чорапче"),сяда на дивана и ни имитира как четем... Сочи с пръстче по буквите и издава нечленоразделни звуци,като от време на време вмъква и смислени думи-Томи,Аника...

Вчера Боян каза,че е започнал главата "Пипи претърпява коработрошение".. Като се замисли човек има логика...
Сещам се и за друг бисер.Пак на Боян.Съблича си всичките дрехи на пода за да влиза в банята и аз му казвам да сложи в пералнята само бельото.Той ме гледа леко объркано,аз пак пояснявам,че само бельото е за пране,при което той повдига гащите(тъмно сини),пуска ги пак на пода и си мърмори под носа"БЕЛЬО....тези са сини,значи анцунга ли?!"(той беше светло сив)....Щях да падна от смях!Гледайте,значи,как тече логическата мисъл! Бельо=бели дрехи

Яна,не може да му се отрече на твоето кърмаче-има подход!  

Наде, добре че се разписа:) Споко за "злото дете", и Ралица е започнала да се прави на такава - в градинките е много конфликтан и потбутва децата на пързалката. Вкъщи удря по някои и друг шамар (но никога на мен ) и на моменти не знам как да се сържа с нея - с добро ли, с лошо ли

И мен ме включете за Избата - четирима:)

За бисери - Ралица вече (най-сетне) започна да повтаря много и да се оптва да говор, но масово обръща буквите в думите и става много смешно - пример - лимон - манол, леген - гелен, добре - будре Тези без превод нямат разбиране:)
Преди месец обяснявам на Жоро как се работи с пералня и му обяснявам за цветни дрехи -  и той ме гледа тъпо, на което аз отговярям " цветни=всичко различно от бяло, да не ме питаш какъв цвят"

И мен ме бройте за срещата!  

Наде, Зари малко се кротна! Казах й, че ако удря или бута другите деца, ще дойдат майките и ще я набият, ще я боли и ще плаче. От тогава не им посяга. Но сега имам друг проблем- бяга ми!    Щом излезем навън и бяга и се крие, а аз с количката трудно я стигам, веднъж се скри в един вход и докато я намеря се молих никой да не открадне бебето отвън; друг път изкочи на улицата и докато тичах след нея крещях на шофьора да спре; друг път отива зад блока при наркоманите и си говори с тях. Всичко става за секунди, докато вържа Станислав в количката и Зарина вече я няма. Сега го връзвам още в коридора и свалям количката заедно с него!    Абе, много е трудно с две малки деца!


Онзи ден един дядо черпи Зари с бонбонче и тя го пита: "Дядо, може ли бонче и за дугата ръцица?"
той: "Ами, нямам, утре ще ти дам още бонбончета!"
тя с един тъжен и влажен поглед гледа нагоре към него: "моля теее"
той: "Утре ще ти дам две!"
тя: "Тати ходи `абота, изкара парички, купи бонче Зари!"  , фръцна се и отиде да се пързаля.
Много е нахална!  

Наде, не е само твоето такова зло. Ралица е абсолютен темерут, изобщо не общува с деца на нейната възраст, когато сме навън и при всеки опит да я съберем с такива прави една буреносна ядосана физиономия. Онзи ден излизахме с Теди, хайде, че не си даде количката, в крайна сметка това си е нейно право, ама и беше сърдита и намръщена през цялото време. С по-големи деца, обаче няма никакъв проблем, даже и харесва. На тази възраст са така, ще се очовечат по-късно, ама направо си я представих като тръгне на ясла след месец-два, живот и здраве.
За бисерите, тя не приказва много, но има един-два бисера. Снощи, например, имаше авария и тока спря за два часа. Седяхме на свещи и играхме на "телефон", "познай животното", "отидох в гората, разрових листата" и т.н. Та Ралица умира да шепне и игра с нас на "телефон". Аз и казвах думи, трябваше да измислям такива, които може да казва. Шепна и:"Коте." А тя едно такова възмутено:"Нееее!" Казвам:"Какво"не",бе?Коте." А тя пак:"Нееее!" Най-накрая я каза думата, казала, обаче "писе", нищо, поне е схванала същността.  
Седя и си чета, а Ралица идва да иска нещо. Първо кресва заповедно: "Мааа!", аз обаче съм се зачела и не и обръщам внимание. Тя се приближава и умолително проточва: "Мамооо!" Аз продължавам  да си чета. Накрая слага глава на коляното ми и с подкупващ гласец:"Писеее?"   Направо с баданарката ме подкара.  
И пак за писета, което напоследък и е любимата дума. Карат се с кака си и Калина ядосано крещи:"Много си лоша, Ралице! Знаеш ли каква си? " И, докато търси подходяща обида, Ралица вметва невинно: "Писе?"
И по повод любезния кърмач на Яна  , моето вече бившо кърмаче се отби преди 2-3 седмици с малко помощ от таткото. Вчера се приготвяме за излизане, тя ме мерва как си слагам сутиена и се засилва от другия край на стаята , сочейки с пръст и издавайки цокащи звуци все едно суче на сухо. Помни, детето.