произход /и финансови възможности/ на мъжа - проблеми!

Моето мнение е,че ако мъжа/жената искат да се усъвършенстват-образоват,реализират,
произхода няма голямо значение.
Ако този мъж иска да е с мен,родителите му нямат думата.
Щом съм създала семейство трябва да мога и да се грижа за него,защо трябва да чакам и да тегля,кой колко ми помага.
Да,имам нормални отношения,защото не очаквам нищо от тях-и те от мен.
Пиша от личен опит.

Ако мъжът е силен духом и поема сам отговорностите си - да се образова, да работи, да бъде добър човек и добър съпруг - тогава няма абсолютно никакво значение откъде идва и какви са родителите му. Ако е мързеливо пиянде дето ми виси на ръцете, тогава и златни да са родителите му, дреме ми на шапката. Важен е самият човек. С моя съпруг сме от различни раси, от различни краища на света, от две бедни семейства, но сами сме си постигнали всичко и не зависим от никого, и сега животът ни е добър. И на двамата родителите ни уважават за това и сме в много добри отношения, горди са че не разчитаме на тях. На тия закостенели предубеждения за произхода им е време да се пенсионират вече.

Най-голямо значение има възпитанието, основните ценности.  Ако си възпитан да държиш най-вече на материалното, естествено ще има проблеми.
Дидитка, при вас в двата края на света, са ви дали еднакво възпитание. 

Всички роднини на разстояние по не 50км+ и всичко ще е фитка.Щото почнат ли да се месят, мерят и т.н. пиши го бегало...И колкот по-рядко ги събираш на едно место толко по-добре. Иначе мерене на пишки винаги има. България сме все пак.

Авторката,ти с мъжа си ли се събираш или с родата му?

Естел,нека да не подценяваме родата, ако живеят  в същия град например!.... ако непрекъснато ви гледат в паничката, искат пари, искат услуги правят си сметки без кръчмар. все пак живеем в България!

никой не е написал обаче как общуват родителите на двете семейства. имайте предвид,че ниското образование и различният начин на живот вървят в комплект с определенно възпитание и по-жаргонен език... а ако има деца в семейството?

изненада, ако те не очакват нищо от теб и ти от тях е лесно! ОБАЧЕ ако ти НЕ обакваш, а те очакват... ако обичат да се месят и не само, тогава какво? не всеки разбира от намеци, имай предвид. а директен разговор би скапал отношенията и с партньора. ако ти можеш да живееш по един начин,чевстваш ли се длъжен/на да покриваш и техните нужди, защотото нямат твоите възможности?

а ако партньора очаква от теб ти да помагаш финансово и на семейството му, тогава какво?

Това какво общо има с етноса и/или религията на един от партньорите?

Пак няма нищо общо с етноса и/или религията на един от партньорите.

Естел, НИКЪДЕ не говорим за религия и етнос! и двамата сме българи!

говорим за различно социално положение, финансови възмогности и образование!

Моя е грешката-произход го изтълкувах като етнос и религия.

Всичко опира до отстъпки /от страна на двамата/ и РАЗГОВОРИ.

Всичко оказва влияние.Семейството има огромно значение, доколкото в него мъжът е изградил своя характер,представата си за семейство и ценности.
Значи при вас ти изкарваш повече,той по-малко и той очаква да помагаш и на неговите родители? Ето това някои мъже трудно разбират;че една жена спира да уважава мъжа,когато той стои и чака на нейните пари.А по мои наблюдения такива мъже има и те по принцип са получавали цял живот наготово в сем-то/най-често маминка е в главната роля/ и после търсят и такава жена за съпруга и е трудно да имат различни очаквания от тези,че трябва да му се дава и за него да се прави всичко.
Това,че родителите му се месят,е често производно от това покровителствено отношение към порасналото/не и за тях/дете.И не искам да съм лош пророк,но може би ще се месят и занапред,защото той вероятно няма самостоятелността и силата да се откъсне от влиянието им.

Възпитанието е ключово, разбира се, но не дава гаранция. Едни и същи родители са възпитавали мъжа ми и брат му и сестра му, например, но тримата сега са с различни ценности и мироглед, и само той е успял да излезе от блатото. Затова казах че зависи от конкретния човек и характера му, защото доброто възпитание не се "лепи" еднакво на всички деца.

Пак искам да подчертая, че образованието и произходът не са чак толкова определящи за характера и ценностите на един човек, колкото ги изкарваш. Една диплома не ти гарантира че човекът няма да бъде простак и няма да псува. И на село хората знаят как да възпитават свястни хора, както и градовете бъкат от простаци. Тези определения са много повърхностни.

А в обратната ситуация, как са нещата?

Аз мога да кажа нещата от женска гледна точка,ти кажи как е при мъжете. Предполагам не е по-различно.В човешката природа е да изпитваш респект към индивидите,които се справят в живота,имат амбиции,цели,независими са.И си мисля,че дори мъже,които искат жените им да стоят вкъщи и да гледат децата,без да работят, всъщност впоследсвтие почват да им се дразнят и да губят уважението си към тях,точно защото безропотно  са им се подчинили и са се обезличили. Т.е. уж го искат,но реално тази жена спира да им е интересна, защото живее за мъжа и е станала емоционално и финансово зависима.

И в двете ситуации, когато единият е напълно зависим от другия и "чака" на него, има проблем. Но разликата е там, че обикновено когато жената виси на врата на мъжа, то поне тя поема други ангажименти - отглеждане на децата, домакински работи. Така че пак върши нещо полезно. Докато при мъжете, това е рядкост, и когато те увиснат на ръцете на жена си, очакват тя освен изкарването на парите да им осигурява и манджата, и чистенето, и децата да им гледа отгоре на всичко. Затова според мен такъв мъж е по-трудно да бъде уважаван, отколкото жена в същата ситуация.

ти градиш ново семейство, не увеличаваш създадено вече... няма роднини, баби, дядовци и тн. един два пъти в месеца, някоя събота на гости и т'ва е ..... иначе втория ден от Коледа, Великден и рожденните дни...през другото време създаваме нашето си семейство, нашите си традиции, нашите шеги и тн

ако очакват да ги подпомагаш финансово, предстои много деликатен разговор.ти си длъжна да осигуряваш благоденствието на своето семейство ( по-скоро да помагаш, защото ако ти носиш всичко на гърба си, то това живот ли е?!) . другите да се оправят....

Не винаги мъжете са се радвали  на днешната "еманципация" . Хилядолетия е било нормално да издържат жените си.  И децата.  Май нещо е останало от това. Мъжът трябва да е силен, смел, а жената - кротка и нежна. Твоята май не е била такава.

Но има мното като теб, които са се опарили от есна, и решават, че всички са такива.

  Произход, или финансови възможности се визират? Не е едно и също.
   Да, за да вървят добре нещата е от значение да са от подобна среда и със сходно възпитание. Не може в неговото семейство хората да са всички четящи, да следят що-годе културните прояви и да слушат опера, нищо драстично, но все пак популярните неща, а в нейното да надигат ракийката от обяд и да разпускат с Драгана, едната рода да държи детето да "следва" , а другата да се присмива на професорите, щото вземат по малко от всеки автотенекеджия и да очакваме, че тия семейства ще се разбират, та да няма дрязги. И съответно и влюбените, продукт на толкова различни мирогледи, като им мине влюбеноста да видят, че всъщност са коренно противоположни в схващанията си.
  Хората трябва да са си съответни.
   

Ааааа....тая еманципация вие си я натресохте...А и то една радост покрай нея хеле пък в българския й прочит...Банкет да дигнеш Щото е било нормално да издържат жените си, ама пак също толко нормално е  - а се обадиш - дум един профилактичен форхенд по мордата и тема за размисъл дали пак ще знаеш много. Вие си изберете "пакета"... А иначе сме се парили от секви така че не ни мислете нас.

Тоз па, тоз па... тц тц тц...   Ти що все си готов да биеш като не ти отЪрва любовта ве  или те отървА 

Не само че е нормално, но и за нашите мъжове е въпрос на мироглед и на чест.

Не съм готов! Моделът го изисква от мен! Ужасна историко-антропологична ирония Казано на простоцарски "Без гадости нема сладости"

Не знам некой мъж да е доволен, ако женка му редува гадости със сладости  Все ви се ще второто... айде от мен да мине - третото 

Моделът... Бъди мъж, излез от модела.  Ама ха - моделът изисквал мъжът да е мъж, да изкарва пари, да храни семейство, да бъде опора. Зае... модела.  Като не изкарваш пари, какво ти пречи да й фраснеш един по мутрата.

Произходът, т.е. образованието, професията и обществената среда на родителите имат голямо значение. Човек винаги е функция на родителите си. Без значение в какви отношения е с тях. Когато си расъл 20 или 25 год в едно семейство няма как то да не окаже влияние върху характера, възгледите, мирогледа и начина ти на живот. Не казвам, че всички стават като родителите си, но те оказват влияние. Не е добре, когато мъжът е с по-ниско образование от жената. От опит го казвам. Доходите като че ли не са толкова важни, тъй като са по-променлива величина. Но по-високото образование на жената често комплексира мъжа. А комплексиран мъж е лошо. Не е непреодолимо разбира се, зависи от широтата на възгледите. Иначе аз лично съм категорично против влизането в каквито и да било финансови отношения с роднини и не го правя, както никак не държа моите родители да общуват с неговите. И не е поощрявам такова общуване. Важното е ние двамата да се разбираме и да общуваме помежду си и всеки със своите роднини. С роднините на другия - само по желание.
В заключение - ако целта на темата е избор на партньор и авторката се колебае мога да кажа следното. Ако имаш избор между двама души, които обичаш еднакво, единият от твоята среда, другият от по-ниска класа, бих посъветвала да избереш първия. Но това естествено почти не се случва. Ако обаче обичаш човека и той те обича, по-ниската класа не е непреодолим проблем. Просто иска малко повече такт и усилия.

съвет от патило: Ако искаш сериозни отношения, включително и деца си търси момче на твоето ниво!

иначе е възможно да получиш следните " екстри"

1. лоши отношения с роднините и вечни скандали по този повод. ако си раснала в интелигентно семейство, приготви се за едно по-грубичко общуване, напиване, просташки език... липса на теми да разговор. Съмнявам се вашата и неговата рода да намерят общ език, а ако той и ти все пак общувате с родата на другия, ще видиш че това няма да издържи дълго.
2. различен кръг приятели и интереси, различни ценности  - няма как и да е иначе, щом сте расли в различни семейства. Имате ли деца - драмата е още по-голяма, едва ли би искала детето да "прихване" от речника и маниерите на родата на мъжа..
3. Завист и злоба  от страна на тези,които са на по-ниско ниво. Ти никога няма да имат това, което имаш ти и няма да възприемат твоя начин на общуване. Ако синчето така и не се реализира, а ти си успешна, ще те намразят още повече.
4. Ти не си лотариен фиш, колкото и да е ласкателно, не си и касичка. ако те точат за пари, само с категоричен разговор реши нещата.

общо взето  нещата са такива:

или ти го качваш на твоето ниво - финанси, работа, кръг в който и ДВАМАТА общувате, ценности...
или ти слизаш на неговото ниво, но едва ли...

Нота бене: В началото няма как да забележиш разликата, уж привидно сте гое-долу еднакви, уж той нещо е учил или учи...  уж се старае с изказа и маниерите, но........
ако сте поживяли достатъчно, вгледай се обкръжението, в навиците му, виж му езика и ценностите след периода на ухажване... и ще ти стане ясно!

имай предвид,че прекалено големите различия водят до конфликти, рано или късно, а конфликтите  водят до..........

ти си прецени..

Тези неща, които изброи, наистина могат да окажат влияние, ако един от двамата (или и двамата) позволят да се влияят от това и от произхождащите семейни намеси. Ако има истинска осъзната любов и уважение, връзката може да се издигне над тези неща.

пЪрдон, какви са тия глупости за произхода в страна, в която аристокрацията или е избита, или е потурчена, или избягва още преди 6 века? Т.е. страна, в която над 95% от населението неизбежно ще открие селски корени не повече от 6 поколения назад ако изобщо може да си проследи родословието дотолкова? 
Това за произхода може да важи в Англия, Испания, Германия където аристократите си знаят родословното дърво 1000 години назад. В България е само един жалък и обречен опит на част от простолюдието да отрече, че е такова 

Един тъп и прост мъж, колкото и да го обичаш, няма да стане умен и образован. Освен ако сам не го пожелае, но тогава вече не е тъп и прост, а ограничен от средата си.

Аз не бих свързала живота си с първия вид.

А защо деленето трябва да бъде само на "аристокрация" и "селяни"? Повече категории не можеш ли да измислиш? Много елементарно и черно-бяло е това делене. В реалността има много отенъци на сиво. Освен това нито аристокрацията, нито градският произход ти гарантират лични ценности, а точно личните ценности са най-важни за да се сговарят двама души.

ама защо трябва да отиваме  толкова далеч??? не говорим за аристокрация изобщо, говорим за семейството, в което човек е възпитан.  например:  ако твоята среда е предимно от интелигентни хора, ти учиш, амбициозен си, роднините ти също са интелигентни, а половинката я мързи да учи, в обкръжението му/и трудно ще намериш човек, който да споделя твоите ценности, да не говорим за възпитанието.....  е , как ще се спогодите? общия бит ще си остане единственото общо между вас, а конфликтите ще са всекидневни. ами празниците?
ако празникът за половинката е ракия на корем, въртене на гьобеци до припадък в среда на хора, с които няма какво да си кажеш, а ти имаш различно виждане за нещата? .... няма защо да търсим аристократични корени до 9то коляно, настоящата среда е важна!
какъв е смисълът да търсиш кой какъв произход е имал, ако настоящото обкръжение е 10 нива под твоето и не се спогаждате?? такива отношения са обречени, казвам го от личен няколко годишен опит. Моето търпение поне се изчерпа...

Тогава значи, че се е оженил за теб за да те използва да помагаш финансово на семейството му.
Ако вземеш че обеднееш, най-вероятно ще те зареже.

Колко познато,а?

Докато четях темата и се връщах многократно в началото на дружбата и брака с мъжа ми.
Ние сме точен пример за ситуацията, която описваш.
Беше адски трудно, моите родители го мразеха, мразеха семейството му, неговото семейство
също ме мразеше.
Осъзнах точно в този момент какво е истинска омраза.
Докраха ме до нервен срив, както моите родители, така и неговите.
Стигало се е до моменти в които започнах да мисля за самоубийство, защото не виждах друг изход.
Това беше пределната точка, в която ние двамата скъсахме всякаква връзка с родители, роднини и т.н. преместихме се на ново място, намерихме нови приятели, започнахме да градим живота си от нулата. Лека-полека всичко започна да се оправя, станахме господари на живота си.
Аз съм с академично образование, завършено в чужбина, съпругът ми с техникум от България.
Живеехме в града, в който преди това бях следвала, подкрепих го, помогнах му да завърши медицинско образование, медицински брат е в момента, много му хареса работата в болницата, след това се амбицира и завърши социални грижи, което тук се води за висшо. Сега е един прекрасен и любящ мъж, който с удоволствие ме придружава събота вечер на балет /хоби ми е/.

Отношенията ни с родителите ни никога не се оправиха, съвсем сами сме, добре , че имаме прекрасни приятели около нас, те са ни по-близки от роднини.

Аз съвсем не произхождам от аристократично семейство.
Родителите ми са от средната интелигенция, нереализирана в чужбина, и двамата не живеят в България. Нямат никакви заслуги в живота си, освен че са наследили родителите си и са профукали всичко. Но с нереални амбиции, аз да се омъжа за милионер и незнам си кЪв.
Майка ми е много властна жена, недоволна, нищо не е достатъчно добро за нея.
Може да те докара за 5 мин до нервна криза. Обичам я и я мразя едновременно.
Знам че и тя ме обича, но самите и методи на възпитание са близки до криминалните.

Неговите му родители го гласяха за слугата на сестра му, той да се грижи за всичко и всички.
Обърках им сметките с появата си. Те едва ли не очакваха да започна да ги издържам и тях, бях с добра работа тогава, толкова нагли хора не съм виждала, които си мислят, че целия свят им е длъжен. Та аз дори не му бях жена тогава. Казаха ми в лицето, че ако не пращам подаръци от чужбина нямали да ми дадат благословията си. Какво ме интересува тяхната благословия, аз да няма да си купувам място в тяхното семейство. Аз исках място само в сърцето на мъжа ми, а точно това е безплатно. Най-ценните неща на този свят са безплатни.
Сестра му ме плюеше като ненормална, няколко дена по-късно ми се обади, че иска да ми дойде със съпруга си на гости в чужбина, ама да и платя билета, останах втрещена, направо и затворих, нямаше смисъл от кореспонденция помежду ни.
Там където от самото начало няма уважение няма смисъл човек да си хаби енергията да се хареса на някого. По-разумно е тази енергия да се вложи в едно ново начало и човек да си гледа само собствения интерес, този на децата и съпругът/съпругата.
Родителите не са хората, които трябва да командват живота ни, нито пък ние сме тези, които трябва да изпълваме техните мечти и да живеем техния живот.

Както от жената се очаква да върти домакинството, така  и към мъжа има очакване ПОНЕ да го осигурява финансово. Фактът, че е решил да създаде семейство, вече не му позволява да се задоволява с малка заплата.  Няма значение дали жена му взема повече, важното е той да взема достатъчно, за да не чака на нейната издръжка.

Не бих допуснала до себе си мъж, с по - ниско образование и по - ниски доходи от мойте.
Родителите му, не ме интересуват изобщо.

Образованието не е всичко, Виктория, съвсем не е всичко за ума и интелекта на един мъж. Имам толкова познати с академично образование, а толкова плоски в мозъчните гънки и ограничени в общуването, че понякога предпочитам необразованата леля, която чисти офиса. 
Не омаловажавам образованието, аз самата държа на него, но не бих била чак толкова категорична. 

Разликата между умен и образован човек може да бъде доста голяма, но за съжаление някои хора не я виждат, и слагат сляпо знак за равенство между двете.

 


Аз, не съм казала, че е всичко.
Просто не бих се занимавала с мъж с по - ниско образование от моето.
Нито пък с по ниски доходи.

Предпочитам аз, да съм по - тъпата и да има достатъчно пари за да ме глези това е!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              


 

Аз пък все се връщам към първия пост, да не би нещо да не съм разбрала.  Оставам с впечатление, че авторката, която отдавна не се е появявала е доста неграмотна, с претенции. Не става дума за произход, а за пари главно. нейните родители, видите ли, имат пари.

Нещо като лъскава играчка? .... и като ни омръзне, отиваме в магазина за новия (по-младия), интерактивен модел играчка. 

Баш, баш...И после захвърлените играчки се вживяват като поредният текст на чалга-балада тип "режем вени"

   По добре да сте си еднакво тъпи.

Пеперудка го е описала много добре. Вариантите са два - ако чувствата ви са големи и наистина вярвате, че сте един за друг, най-удачно е да постъпиш като нея. Но дори да има и малко съмнение, не си струва да губиш семейството си заради този мъж. Между чука и наковалнята обаче няма да издържиш дълго. Ако родителите ти го приемат и няма проблем между тях, има вариант и да се отдалечите от неговите родители, но може би това ще го направи нещастен. Във всички случаи ще ви е трудно.
Лично аз за себе си и от опита си разбрах, че човекът до мен трябва да ми бъде максимално близък - от интересите и предпочитанията, през амбициите и ценностната система до темперамента и характера. И образованието също е важно. Мога да общувам с всякакви хора и да се чувствам добре, но от мъжа до мен бих искала да ми бъде сходен.  И семейството му също е важно. Казвам на база опит. Особено за мъж - добре е да наблюдаваш баща му, рано или късно ще прояви характерни негови черти. Изобщо не е задължително, но е често срещано.

Нещо лошо ли има в това!
Който може да си го позволи ще си вземе по - скъпа играчка.

Само че внимавай да не стане играчка - плачка!!!! 
Пък и скъпите играчки Лейди.. са по крехки...

Бягай! Любов, обич, чувства, хващай си парцалите и беж да те няма, ако нямате дете!

При нас ситуацията е подобна...не искам да влизам в подробности, много ми е интелигентен партньора, страхотни деца имаме, много е добър, много е разбран, големи доходи има (много по-големи от моите образововани)- единственото, което няма е желанието за образование (и го разбирам с нашето образование)...но няколко години беше гигантска борба за мен- между нашите и него- между чука и наковалнята. Моите нерви в края никак ги нямаше...ама никак...пак по същия път трудно ще мина отново...

С най-добри чувства....пази се!

Мила авторке,
Пеперудка го е казала много добре!
Аз също мисля, че най-добре би се чувствала с човек от твоята черга и тоя акъл.   
Много е тъжно, когато в теб виждат дойна крава, длъжна да издържа родата до 9 коляно, защото се е реализирала и има. Винаги ще си лоша, никога няма да си дала достатъчно, все ще искат още и още...
А твоите родители ще им е адски мъчно като гледат как не те уважават и как сватовете вместо да се гордеят с твоите успехи, си все по-черна, а те вечно недоволни! Възможности за множество конфликти, опити за намеси от много страни ... ти реши!

Ако си готова като Пеперудка да избягате надалеч - супер, ако ли не - то по-добре не се захващай! Много щастие ти желая   

Този месец доста пъти ми се наложи да посетя Народната библиотека. За пореден път (предният път беше по студентските ми години) с тъжно удивление се загледах в голямото количество скромно и вехто облечени високообразовани (съдейки по книгите и езиците, на които четяха) хора на средна възраст.

В България правопропорционалната зависимост между академично образование и високи финанси е доста рехава.

Ако пък се загледаш по архитектурата на къщите по Витошката дъга и паркинга пред чалга-дискотеките - едва ли ще направиш връзка между образование + вкус и чалга + мутро барок. И да не се заблуждаваме от скорошните дипломи от Югозападния.

Мисълта ми е, че у нас често хора с академично образование са с доста скромни финансови възможности, както и обратното. В този смисъл изборът по-скоро е пари или интелектуален живот.

Много лошо има в това. А децата, когато има деца какво правят в случая? Защото създаването на семейство и деца не е игра.

Савина, имах предвид ''играчка'', а не семейство! Семейството за мен не е игра, особено когато са намесени деца.

Лошото на играчката е като ти излезе име на играчка. Тогава трудно ще те поискат за семейство като ти се доиска 

При нас случаят е точно гореописаният, та ще отговоря на въпросите.
Това, че е с по-ниски доходи оказва влияние на отношенията ни само в периодите когато остане съвсем без доходи - случва се от време на време, появява се завист, губи самочуствие като мъж.
Родителите неговите нямат никакви срещи с моите, нямат допирни точки.
Неговите от време на време искат помощ, но не финансова, а примерно да ги закара тук и там, това ми се вижда съвсем нормално де, въпреки че моите не искат, а са по-възрастни.
Имам нормални отношения с родителите му, завист не чуствам, радват се за нас.

За мен не е проблем, не смятам да създавам семейство.

Изказа се неподготвена...то и аз не исках да създавам семейство но се случи!!!!
Обикновенно човек и добре да живее, рано или късно се жени..обикновенно ти идва като гръм от ясно небе..на някои са им нужни години за да го осъзнаят!!!!

Ти пък всичко знаеш за чуждите изказвания. И желания. И нежелания.

Не мисля, че е неподготвено изказване. Много малко хора успяват да създадат добро семейство, изпълнено с хармония, а още по-малко - да възпитат спокойни, уверени и успешни деца. Аз от опита си досега мога да кажа, че ако човек няма потенциал, сили, характер и готовност да създаде истински добро семейство и да се отдаде на възпитанието на щастливо дете, по-добре изобщо да не го прави. Земята няма да пострада, ако голяма част от населението осъзнае, че не става за родител или добър съпруг/съпруга. Само ще и помогнем по този начин, а и на себе си и другите, които бихме могли да направи нещастни.    

Трън в очите ли ти станах  ...ако знаех желанията и нежеланията на всички жени, щях да съм най щастливия мъж на земята...но с вашите разбирания и капризи, доста често и самите вие не знаете какво искате..то може ли човек да ви угоди!!!!
Относно поста ми.. доколкото си спомням не е насочен към вас а лично към Лейдито..с което ако не знаете сме си доста близки и можем да си кажем всичко.
Лейди не ми се сърди.. знаеш че много те ценя!!!!

Няма за какво да ти се сърдя Соте.
На този етап от живота си наистина не мисля, че мога да създам семейство и да бъда добра майка.
Не искам да имам дете, което да бъде нещастно.

По добре от мен едва ли има кой да те разбере...живота е пред теб Лейди..пък и тепърва ти предстоят най готините години...наистина ще бъде грешка да се впуснеш да раждаш...има време за всичко в този живот, стига да е навреме все пак...но тепърва ще му мислиш...първо си довърши започнатото и тогава!!!!     

А да видим сега не е ли това отговорът на въпроса от другата тема: защо жените не искат да раждат   Че на кого му се бяга от хубавото   шегичкааа

Гореописаните ситуации са ми непонятни. Ние сме 11 години заедно и нашите родители не се познават.
При нас няма намеса, по никакъв повод, не сме допуснали да ни се каже каквото и да е. Бих казала, че и не сме споделяли особено.
Да, възпитанието е важно, но какво е нивото на мъжа става ясно след първите два разговора, няма нужда да се запозная с родата, за да разбера що за човек имам пред себе си.
Две неща категорично не свързвам с образованието: интелект и реазлизация. Да, могат да подпомогнат слабо първото и малко повече второто и дотам. Доста ми е странно и как намесихте маниерите в цялата работа, сякаш те се изучават в университета.
Животът ми досега е бил наситен с множество контакти с хора с разнообразен произход, образование и финансови възможности, както и реализация в живота. Познавам всякакви случаи, дори ми е било любопитно за определени хора как изобщо са разбрали графика на лекциите, камо ли да са научили нещо в университета. Виждала съм всякакви случаи, но на този етап не виждам да има някаква закономерност. Човек с потенциал и възможности ще развие способностите си и без да е задължително да учи. Няма задължителна зависимост между семейство, образование и реализация. Интелигентността е много видове и има много измерения, за жалост истински интелигентни мъже срещам доста рядко. Успешни, образовани да, но не и особено интелигентни.

Аз не искам да ъсм с мъж,който е с по-ниски доходи от мен.Образованието също е важно ,защото в наши дни са много малко хората ,коитоса предприемчиви и имат добър стандар без обарзование.
Винаги мнението ми за връзките между жена с образвание и кариера и мъж ,който няма особени амбиции и кариера като неравноправни.

Здравейте! Реших и аз да се включа в темата. Не ми се иска да го призная, но наистина, когато жената печели повече от мъжа и има по-добра и престижна ( ако така мога да я нарека) професия...нещо в отношенията между двамата се изплъзва. Тъй като в България все още се налага като модел "патриархата"..нека се постегнат милите ни мъже, а не да се комплексират, че жените им едва ли не са станали глава на семейството.
Това, разбира се, не се отнася до всички мъже- имам предвид мнозинството!

Аз лично нямам проблем ако мъжа ми е с по-ниски доходи (засега не е ). Според мен проблем би имало единствено ако той се подтиска от това. Не знам защо, но повечето мъже, с които общувам не могат да приемат жена им да носи повече пари 

Ако това кара мъжа ми да се чувства по-долу и ако му създава чувство за малоценност и го комплексира сигурно бих избягала  Ако все още нямате семейство и ако отношенията ви толкова зависят от семейството му, аз на твое място бих прекъснала връзката. Ако сега, докато сте мнго влюбени това ти прави впечатление и те дразни, когато връзката ви поулегне и имате деца това направо ще ти избоде очите.

Не знам мисля си, че двама души трябва да са заедно ако са щастливи, а ако не нека са щастливи разделени.    Не знам разсъждавам си и аз да не пропусна да изкажа някакво мнение 

Според мен има и друго. Не е важно само да печели повече от жената, а като цяло да печели добре. Иначе какво, тя взима 400, той 750 и пак ...така че от доходи до доходи има голяма разлика. Много зависи от сферите на развитие и нивата на заплащане като цяло. Много ясно, че топ мениджърка и склададжия няма да имат никаква база за сравнение. Двама продавачи обаче, с разлика в доходите...ами не виждам кой знае какво неравенство.

съгласна съм с Elichka_mama, че не е важно кой взима повече пари, а че много често мъжете се депресират от това, че партньорката им е по-амбициозна, печели повече и т.н. според мен за сериозна вързка важното е да се помисли какви ще са възможните източници на конфликти (какви са недостатъците на другия, които ни дразнят и обратно), а не конкретно кой от къде произхожда, да не говорим колко успели хора има с лош произход

Те СЕ депресират или ГИ депресират? Щото има много голяма разлика. Аз знам че жените винаги имат големи проблеми с личните местоимения и подлога в изречението ама айде да бъдем малко честни пред себе си.
И щом сте толко "за" тоя патриархат, той включва и "Марш готви и ражда и бриши сополите на чавето, да те не зачеластра по мордата" ама някакси тоя аспект не ви е много изгоден, нали? Тва криворазбраният прочит на българската еманципация си е живо бедствие.

И нашето семейство е подобно на описаното, само че с обърнати роли.
Съпругът ми е от много заможно семейство, и двамата му родители са лекари.
Моите са съвсем обикновенни, баща ми е докер, майка работи в земеделска фирма.
Съппругът ми е голям симпатяга, аз съм доста пълничка, но се обичаме.
Свекърът ми постоянно ми напомня откъде съм излязла и как ме били изкарали от мизерията, ами обидно е меко казано. От няколко месеца се преместихме да живеем при свекърите за постоянно,
проблемите ни се увеличават всекидневно.

 

 Мисля, че ТИ имаш проблем с мъжа си, за това, че изкарва по-малко от теб и си си внушила, че това се дължи на родителите му и на произхода, (който той според ТЕБ не желае да превъзмогне), а не на някакви други обективни фактори(безработица,криза и др.,които ти наричаш оправдания). От там, започваш да го побъркваш в резултат на което, той се чувства кофти и споделя с родителите си, след което тяхните нормални реакции на самозащита ти възприемаш като завист, че родителите ти са по-заможни от неговите. Не вярвам, че родителите му искат финансова помощ, а мисля, че ти въприемаш така нещата, когато се касае за някакви разходи, които смяташ, че е редно да поемат те, а не за пореден път твоите родители.Родителите ви не общуват, защото ти си създала изкуствен конфликт по всички направления. Родителите ти презират мъжа ти поради бедния му произход и постоянно ти дуднат какъв е неудачник и ти се срамуваш пред тях с него. Това е толкова лошо, колкото и мъжа да не може да се откъсне от полата на мама. Ако нещата бяха обратно, ти от бедно семейство, а той заможен, всичко щеше да бъде наред. Дори и да беше лентяй и малоумник, ако родителите му имаха възможностите на твоите родители, всичко щеше да бъде наред, а родителите ти щяха да го уважават и щяха да имат отношения  с неговите. Накратко.Разбери, че бедните хорица нямат дълбоко загнездено нищо лошо спрямо теб и семейството ти, а просто ги е яд, че синът им е тормозен и неуважаван от родителите ти, а и от теб самата, защото , ако ти излезеш с позиция пред родителите ти, че това е твоят избор и настояваш да не говорят нищо лошо за него, и ако не им изнася да вървят еди къде си...нещата ще са наред, ноооо....ти се страхуваш да не спрат кранчето...повярвай няма да го спрат, а напротив, ще го отпуснат още повече ако са убедени, че си направила според теб верният избор с това златно, макар и бедно момче, а не да им се оплакваш постоянно. Това е моят анализ.

Не съм съгласен.Месят се тези родители, които дават пари, ане тези които не дават.Тези които дават смятат че трябва да дирижират всичко. Богатата мома не мое се откъсне от влиние , а не бедния момък, той няма причина да е до полата на мама ако тя не дава парички. Обикновено бедните момчета са доста по-самостоятелни.

И ние като се оженихме чухме какво ли не, как аз не съм за него, бедна, грозна и дебела,
как ме бил тормозел, държал се зле и т.н. и т.н. хорската злоба няма край.

Не виждам защо трябва да се сравняват финансовите възможности на мъжа или жената в едно семейство. Нима всички пари не влизат в семейния бюджет? В един период от време жената може да има по-голяма заплата от мъжа, а в следващия да е обратно. Това кой откъде е и с какъв произход е според мен са отживелици. Живеем в един глобален свят. При мен няма как родителите на приятелката ми или моите да се месят в нашите взаимоотношения защото едните са на 600км., а другите на 3 000км. Когато дойдох тук в Испания живеех по хосписите, но в течение на времето се устроих и в момента много испанци биха ми завидяли за доходите която получавам. Родителите на приятелката ми са също заможни хора, но по никакъв начин не ми натякват за произхода ми или за доходите ми. Което не им пречи да плащат образованието на дъщеря си в Англия.  Родителите на приятелката ми са също от смесен брак - той е испанец, а тя португалка и може би затова се отнасят към мен с разбиране.

Това пък какво общо има с темата.
Ивайло, пиши по грамотно...нищо не ти разбирам.

Смлях ти го малко по-добре, добавих една запетая и размених две думи в по-подходящ словоред. Дано сега, текста, да ти е малко по-достъпен

Ивайло, имаш право, но само частично!
Месят се по-простите. Независимо дали са богати и учени или бедни земеделци, да речем.
С ушите си съм чувала съвети към по-малозаможно момче, да си коткал неговата заплата, да вземал тази на жената, че като й свършела, тя да иска от майка си и баща си, щото те били имали много пари.
Но същата тази майка, смяташе, че й се полага сина да й дава определена сума пари месечно да си имала, да си купувала тоалети, щото сватята имала, а тя нямала. Което сам разбираш, че ако спази съветите на маминка, би означавало да иска от жена си, за да й дава пари за тоалети.
Не знам таз драма докъде стигна, но е доказателство за точно обратното, на това, което си написал.
Личното ми мнение е, че е най-добре и момичето и момчето да са от една черга и една социлан прослойка.

Най-добре е когато се женят да са искренни и жената да прави разлика, между искренните желания и обещания на мъжа и неговите реални възможности. Когато преди сватбата той надъхан от безумната любов и каже, че ще поднесе света в краката и, тя трезво да прецени дали той е способен на това. За това съвет и към мъжете- да не обещават нищо, да казват :- "Затягаме коланите още след сватбата, глад, мор, болести и скука, пък евентуално, ако спечеля от ТОТО 2, ще сме добре" и вече тя си прави сметката и започва да мисли за неговите човешки качества,а не да хвърчи и после :- ти ме излъга,"боли". Всичко това е примерно. Разбира се важно е и родителите да не са некви селяци като описаните от теб. Но не приемам тезата, че трябва да са от една черга. Трябва всеки да знае кво го чака, бедния мъж унижения, а богата жена натяквания от родителите. Тва е..

Благодаря!;)

Защо, отдавате толкова голямо значение на родителите?
Все едно се жените за тях, не за мъжа или жената.
Мен лично никога не са ме интересували родителите на приятелите ми.
Познавам майката, само на последното си гадже, и според нея съм кучка.
От една и съща соц. прослойка сме...ама какво от това.

Ами то има ли в България различни соц. прослойки, май всички са равни, това ни е наследството от комунизма.

Вече отдавна не е комунизъм...

Нима в България е настъпила демокрацията?- или някъде другаде?- момиче ти си за всякъде но и за никъде и в тоя ред на мисли се сетих за един виц:
Пациент в лудница високо заявява:
- Аз съм Наполеон.
- Откъде знаеш? - пита го друг пациент.
- Бог ми каза. От друга стая се разнася вик:
- Не съм му казвал!

Дидо, така завоалирано се изказваш, че нищо не ти се разбира.

Ами за мен не всички са равни.

Както винаги...

Виктория, почти си права, ама почти. 
За съжаление напоследък забелязвам около мен сериозно финансово разслоение.  Съседи само ако погледнеш... комшийката се оплаква, че няма пари да си плати парното и дължала нам-колко хиляди на Топлофикация. Комшията от другата страна кара последен модел мерцедес, а жена му - джип някакъв, май пак е Мерцедес. Е нали се сещаш какво ще настъпи при "смесването" на тез две фамилии: ако момичето е по-бедното ще търпи натяквания - извадихме те от калта, все някога ще ги чуе, вярвай ми! Ако момчето е по-бедното - все ще се чуе - откъде се намери тоз мухльо...
Човек не живее сам, все му се налага понякога да общува и с родителите си и родителите на половинката си. И като ня някого не му е на кефа...
Дано да не си участник в такава "драма" или дори да не ставаш свидетел, че е много грозно

О, не изобщо няма такова нещо като равенство. Освен това, е вярно, че по-простите се месят повече, байганювски манталитет, какво да правиш. За съжаление, аз съм в подобна ситуация, мъжа ми е не само от по-бедно семейство, но и за разлика от моите роднини, които практически всички  са висшисти с хубави професии и се оправят в живота, то неговите родители и роднини са бачкатори- всички без изключение..със съответния манталитет - ракийка, чалгийка, простотийка... За години брак колко съм се наслушала и натърпяла от тях, не е истина просто...  не искам да коментирам културата им - никаква я няма! Освен това, интересите и кръговете на общуване са ни КОРЕННО различни. Разбира се, моите и неговите роднини общуват само когато се налага- покрай децата, иначе не - нямат пресечни точки. Когато имаме финансови проблеми не можем да разчитаме на  неговите роднини -  те са на принципа " има кой да ни дава" - тоест моите роднини. Когато обаче нещо  на тях им трябва - веднага тичат при нас, за да искат. Мъжът ми е интелигентен, образован, но семейната среда... проличава си от време на време, какво да се прави. Когато гостуваме на неговите роднини не мога да го позная... все едно съм го намерила в някоя долнопробна селска кръчма, пиян и даже речта му се променя тотално! Нищо общо с мъжа, с който живея!След няколко години съвместен живот все по-често ми идва наум, че съм избързала с преценката за него. Често се хващам, че го сравнявам с мъжете около мен - роднини, колеги и приятели и сравнението не е в негова полза. Освен това, съм съгласна с едно изказване от форума, че не финансовото, а именно интелектуалното и културното неравенство тежат повече. Не знам какво ще се случи с нас в бъдеще, но както казва една моя приятелка - освен мъжа се избира и семейството, трябваше да я послушам...

И според мен е много важно семейството,все пак то до голяма степен формира възпитанието и манталитета на човек.
И има различни прослойки,даже май са доста ясно разграничени.

Всеки случай е индивидуален, но да вземем  два примера. В единият случай едните са заможни и по-интелигентни, а другите са по-беднички и по-простички, - аз мисля, че ще се месят по-скоро първите. Във вторият случай, едните са по-заможни, но по-прости, а другите по-бедни, но по-духвни и интелигентни,  мисля, че пак първият тип ще се месят повече. Това е така, защото който дава средства и ги има разбира се, иска отчет, иска внимание, особено, ако е принуден да ги дава безвъзмездно и от тях се възползва и някой , който не е кръв (зета или снахата). Тези хора имат мотивацията да се месят и да искат "уважение". Не подценявайте човешката алчност и нормалния комплекс на тъстове, тъщи,сватове и и т.н.т, от това "да не сме прецакани, ако само даваме , а  не им ебем майката, даваме, а уважение никакво). В повечето случаи се месят по-заможните били те по-прости или по-интелигентни от сватовете. Е, има и случаи, където парите нямат значение, месят се всички. 

А има и вариант хората ,които са по-заможни да не се месят.Всичко  естрого индивидуално,но в крайна сметка,ако родителите са простаци е малко вероятно детето им да не е.
Примерно ,ако мъжът е от семейство на невишисти,които работят за 500 лева на месец,интересуват се само от телевизионната програма,салата и ракията и не побутват детето си да учи  и да се развива не виждам много голяма въможнст синът да се различава коренно.