произход /и финансови възможности/ на мъжа - проблеми!

пЪрдон, какви са тия глупости за произхода в страна, в която аристокрацията или е избита, или е потурчена, или избягва още преди 6 века? Т.е. страна, в която над 95% от населението неизбежно ще открие селски корени не повече от 6 поколения назад ако изобщо може да си проследи родословието дотолкова? 
Това за произхода може да важи в Англия, Испания, Германия където аристократите си знаят родословното дърво 1000 години назад. В България е само един жалък и обречен опит на част от простолюдието да отрече, че е такова 

Един тъп и прост мъж, колкото и да го обичаш, няма да стане умен и образован. Освен ако сам не го пожелае, но тогава вече не е тъп и прост, а ограничен от средата си.

Аз не бих свързала живота си с първия вид.

А защо деленето трябва да бъде само на "аристокрация" и "селяни"? Повече категории не можеш ли да измислиш? Много елементарно и черно-бяло е това делене. В реалността има много отенъци на сиво. Освен това нито аристокрацията, нито градският произход ти гарантират лични ценности, а точно личните ценности са най-важни за да се сговарят двама души.

ама защо трябва да отиваме  толкова далеч??? не говорим за аристокрация изобщо, говорим за семейството, в което човек е възпитан.  например:  ако твоята среда е предимно от интелигентни хора, ти учиш, амбициозен си, роднините ти също са интелигентни, а половинката я мързи да учи, в обкръжението му/и трудно ще намериш човек, който да споделя твоите ценности, да не говорим за възпитанието.....  е , как ще се спогодите? общия бит ще си остане единственото общо между вас, а конфликтите ще са всекидневни. ами празниците?
ако празникът за половинката е ракия на корем, въртене на гьобеци до припадък в среда на хора, с които няма какво да си кажеш, а ти имаш различно виждане за нещата? .... няма защо да търсим аристократични корени до 9то коляно, настоящата среда е важна!
какъв е смисълът да търсиш кой какъв произход е имал, ако настоящото обкръжение е 10 нива под твоето и не се спогаждате?? такива отношения са обречени, казвам го от личен няколко годишен опит. Моето търпение поне се изчерпа...

Тогава значи, че се е оженил за теб за да те използва да помагаш финансово на семейството му.
Ако вземеш че обеднееш, най-вероятно ще те зареже.

Колко познато,а?

Докато четях темата и се връщах многократно в началото на дружбата и брака с мъжа ми.
Ние сме точен пример за ситуацията, която описваш.
Беше адски трудно, моите родители го мразеха, мразеха семейството му, неговото семейство
също ме мразеше.
Осъзнах точно в този момент какво е истинска омраза.
Докраха ме до нервен срив, както моите родители, така и неговите.
Стигало се е до моменти в които започнах да мисля за самоубийство, защото не виждах друг изход.
Това беше пределната точка, в която ние двамата скъсахме всякаква връзка с родители, роднини и т.н. преместихме се на ново място, намерихме нови приятели, започнахме да градим живота си от нулата. Лека-полека всичко започна да се оправя, станахме господари на живота си.
Аз съм с академично образование, завършено в чужбина, съпругът ми с техникум от България.
Живеехме в града, в който преди това бях следвала, подкрепих го, помогнах му да завърши медицинско образование, медицински брат е в момента, много му хареса работата в болницата, след това се амбицира и завърши социални грижи, което тук се води за висшо. Сега е един прекрасен и любящ мъж, който с удоволствие ме придружава събота вечер на балет /хоби ми е/.

Отношенията ни с родителите ни никога не се оправиха, съвсем сами сме, добре , че имаме прекрасни приятели около нас, те са ни по-близки от роднини.

Аз съвсем не произхождам от аристократично семейство.
Родителите ми са от средната интелигенция, нереализирана в чужбина, и двамата не живеят в България. Нямат никакви заслуги в живота си, освен че са наследили родителите си и са профукали всичко. Но с нереални амбиции, аз да се омъжа за милионер и незнам си кЪв.
Майка ми е много властна жена, недоволна, нищо не е достатъчно добро за нея.
Може да те докара за 5 мин до нервна криза. Обичам я и я мразя едновременно.
Знам че и тя ме обича, но самите и методи на възпитание са близки до криминалните.

Неговите му родители го гласяха за слугата на сестра му, той да се грижи за всичко и всички.
Обърках им сметките с появата си. Те едва ли не очакваха да започна да ги издържам и тях, бях с добра работа тогава, толкова нагли хора не съм виждала, които си мислят, че целия свят им е длъжен. Та аз дори не му бях жена тогава. Казаха ми в лицето, че ако не пращам подаръци от чужбина нямали да ми дадат благословията си. Какво ме интересува тяхната благословия, аз да няма да си купувам място в тяхното семейство. Аз исках място само в сърцето на мъжа ми, а точно това е безплатно. Най-ценните неща на този свят са безплатни.
Сестра му ме плюеше като ненормална, няколко дена по-късно ми се обади, че иска да ми дойде със съпруга си на гости в чужбина, ама да и платя билета, останах втрещена, направо и затворих, нямаше смисъл от кореспонденция помежду ни.
Там където от самото начало няма уважение няма смисъл човек да си хаби енергията да се хареса на някого. По-разумно е тази енергия да се вложи в едно ново начало и човек да си гледа само собствения интерес, този на децата и съпругът/съпругата.
Родителите не са хората, които трябва да командват живота ни, нито пък ние сме тези, които трябва да изпълваме техните мечти и да живеем техния живот.

Както от жената се очаква да върти домакинството, така  и към мъжа има очакване ПОНЕ да го осигурява финансово. Фактът, че е решил да създаде семейство, вече не му позволява да се задоволява с малка заплата.  Няма значение дали жена му взема повече, важното е той да взема достатъчно, за да не чака на нейната издръжка.

Не бих допуснала до себе си мъж, с по - ниско образование и по - ниски доходи от мойте.
Родителите му, не ме интересуват изобщо.

Образованието не е всичко, Виктория, съвсем не е всичко за ума и интелекта на един мъж. Имам толкова познати с академично образование, а толкова плоски в мозъчните гънки и ограничени в общуването, че понякога предпочитам необразованата леля, която чисти офиса. 
Не омаловажавам образованието, аз самата държа на него, но не бих била чак толкова категорична. 

Разликата между умен и образован човек може да бъде доста голяма, но за съжаление някои хора не я виждат, и слагат сляпо знак за равенство между двете.

 


Аз, не съм казала, че е всичко.
Просто не бих се занимавала с мъж с по - ниско образование от моето.
Нито пък с по ниски доходи.

Предпочитам аз, да съм по - тъпата и да има достатъчно пари за да ме глези това е!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              


 

Аз пък все се връщам към първия пост, да не би нещо да не съм разбрала.  Оставам с впечатление, че авторката, която отдавна не се е появявала е доста неграмотна, с претенции. Не става дума за произход, а за пари главно. нейните родители, видите ли, имат пари.

Нещо като лъскава играчка? .... и като ни омръзне, отиваме в магазина за новия (по-младия), интерактивен модел играчка. 

Баш, баш...И после захвърлените играчки се вживяват като поредният текст на чалга-балада тип "режем вени"