Мен друго ме вълнува много- къде тръскате трохите от покривката? Не, че не мога да отговоря вместо вас, но, все пак 
Как къде? През балкона. Храня гладните гларуси
- Публикувана: 8 март 2011, 00:47 ч.
- Последно мнение: 17 март 2011, 00:33 ч.
А на покривка ли се храните?
Как къде? През балкона. Храня гладните гларуси
Мен друго ме вълнува много- къде тръскате трохите от покривката? Не, че не мога да отговоря вместо вас, но, все пак
Като преди това съм обрала големите боклучки, разбира се. Или пък ги изхвърлям в мивката на течаща вода. Суеверието е такова - никога хляб не се хвърля на боклука. Мен друго ме вълнува много- къде тръскате трохите от покривката? Не, че не мога да отговоря вместо вас, но, все пак
Как къде? През балкона. Храня гладните гларуси
Храни ги, храни ги, аз от гълъби не мога да се отърва. Влизат вътре и като не могат да излязат - като в Птиците на Хичкок бях. Че от страх се и изпонасраха в хола.
На мушама, в хола или в кухнята. Никой не започва да се храни преди да са седнали всички, и никой не става, преди да са свършили всички. Някак си сме се синхронизирали. Трохите се забърсват в кофата за боклук. Синът ми сервира, съпругата ми разсипва, напоследък аз съм мияч на чинии, тенджери, тави.
Храни ги, храни ги, аз от гълъби не мога да се отърва. Влизат вътре и като не могат да излязат - като в Птиците на Хичкок бях. Че от страх се и изпонасраха в хола.
Ъх, звучи гадно. Гълъбите се оказаха по-нахални от гларусите.
Не обичам покривки в ежедневието. Имам няколко за празници, но за ежедневно ползване - не, благодаря. Масата ни е дървена, храним се върху нея с помощта на различни подложки - бамбукови, пластмасови, дървени... Нямам "ежедневни" и "официални" съдове и прибори - всичките са подбирани и купувани така, че да ни харесват и да се ползват с удоволствие, независимо дали е празник или делник.
Сервираме заедно, сядаме заедно, после отсервираме заедно. Всяка вечер, задължително. Говорим си, понякога можем да откараме и по два часа на масата.
Когато все пак ползвам покривка (на Коледа, Великден и т.п.) - изтръсквам трохите в банята. Но по принцип усещането на трохи, търкащи се в покривката и заплетени в нея, ми е малко гадно и е една от причините да не ползвам.
Сервираме заедно, сядаме заедно, после отсервираме заедно. Всяка вечер, задължително. Говорим си, понякога можем да откараме и по два часа на масата.
Когато все пак ползвам покривка (на Коледа, Великден и т.п.) - изтръсквам трохите в банята. Но по принцип усещането на трохи, търкащи се в покривката и заплетени в нея, ми е малко гадно и е една от причините да не ползвам.
Баба ми ми е оплела ленени покривки със салфетки за сервиране, в различни цветове на основния тон, които комбинирам в зависимост от цвета на сервиза, който ще използвам. Признавам, имам скъпи сервизи, Розентал, Цвибел Мустер и Лимож, но те се ползват само по конкретен повод, съчетани със съответната сребърна посуда и украси за маса.
В ежедневието ползвам един много хубав английски сервиз за хранене със сравнително съвременна шарка, в синьо и бяло. Покривка не слагам, сервирам директно върху масата, защото позволява. Храним се обаче отново със сребърни прибори.
При възможност - всички заедно.
Официално се храним в трапезарията, която е част от хола, неофициално - в кухнята, която по същество е още една трапезария.
Имам страст към хубав и стар порцелан (не само сервизи, но и вази, пепелници, полилеи), който си купувам при възможност.
В ежедневието ползвам един много хубав английски сервиз за хранене със сравнително съвременна шарка, в синьо и бяло. Покривка не слагам, сервирам директно върху масата, защото позволява. Храним се обаче отново със сребърни прибори.
При възможност - всички заедно.
Официално се храним в трапезарията, която е част от хола, неофициално - в кухнята, която по същество е още една трапезария.
Имам страст към хубав и стар порцелан (не само сервизи, но и вази, пепелници, полилеи), който си купувам при възможност.
На мушама, в хола или в кухнята. Никой не започва да се храни преди да са седнали всички, и никой не става, преди да са свършили всички. Някак си сме се синхронизирали. Трохите се забърсват в кофата за боклук. Синът ми сервира, съпругата ми разсипва, напоследък аз съм мияч на чинии, тенджери, тави.
С единствената разлика, че детето не сервира (още е много малко).
Много странно ми се вижда да седнеш с малко дете на бяла покривка, да извадиш кристалните чаши и порцелановите сервизи и накрая да си изтупаш покривката през прозореца.
И накрая ...кой ми сра в гащите?
Мен друго ме вълнува много- къде тръскате трохите от покривката? Не, че не мога да отговоря вместо вас, но, все пак
Как къде? През балкона. Храня гладните гларуси
Храни ги, храни ги, аз от гълъби не мога да се отърва. Влизат вътре и като не могат да излязат - като в Птиците на Хичкок бях. Че от страх се и изпонасраха в хола.
А това вече го преживяхме, но само с един гълъб. Само чака да отворя прозореца в кухнята. Едвам успях да му спася живота от ядосания ми мъж. Сега само чака да влезе в негово присъствие...
А за покривките и посудата - държа на практичността. Слагам посуда, която не се чупи (дуралекс в повечето случаи), покривка която на която не остават петна, не редя красотички по масата, за да няма инциденти с децата. Иначе чеиза ми е богат, но не виждам смисъл да ги използвам.
Много странно ми се вижда да седнеш с малко дете на бяла покривка, да извадиш кристалните чаши и порцелановите сервизи и накрая да си изтупаш покривката през прозореца.
а горките гладни птички?
На мушама, в хола или в кухнята. Никой не започва да се храни преди да са седнали всички, и никой не става, преди да са свършили всички. Някак си сме се синхронизирали. Трохите се забърсват в кофата за боклук. Синът ми сервира, съпругата ми разсипва, напоследък аз съм мияч на чинии, тенджери, тави.
Сменям "покривката" на всеки 4-5 месеца,4е е и с изгризани краища.И да си призная на мен си ми харесва.Моделът е такъв ,4е всеки го мисли за покривка
Покривката и постелките тупам в мивката. Виртуоз съм.
Иначе се храним както дойде, понякога на покривка, понякога на малки подложки. Сега масата ни е стъклена и просто няма начин да си сложа голите ръце върху студеното стъкло.
Иначе аз мразя кутийки, буркани, торбички и т.н. Напомнят ми за Студентски град, в който никога не съм живяла, но ме хвърля в тих ужас. Използваме порцеланови чинии, модерни както ги нарекохте по напред, обикновени прибори, само детето си има собствени, специални детски. Единственото странно ми е, че си пия виното в чаша за уиски. По удобна ми е от традиционните чаши за вино с форма на камбанка. Искам да намеря такива, с форма на цилиндър, но не са ми попадали досега.
Масата прибира този, който се наяде последен, с две думи- мъжът ми. А чиниите в миялната почти винаги пъхам аз, защото той не обича да пипа мокри чинии
Иначе се храним както дойде, понякога на покривка, понякога на малки подложки. Сега масата ни е стъклена и просто няма начин да си сложа голите ръце върху студеното стъкло.
Иначе аз мразя кутийки, буркани, торбички и т.н. Напомнят ми за Студентски град, в който никога не съм живяла, но ме хвърля в тих ужас. Използваме порцеланови чинии, модерни както ги нарекохте по напред, обикновени прибори, само детето си има собствени, специални детски. Единственото странно ми е, че си пия виното в чаша за уиски. По удобна ми е от традиционните чаши за вино с форма на камбанка. Искам да намеря такива, с форма на цилиндър, но не са ми попадали досега.
Масата прибира този, който се наяде последен, с две думи- мъжът ми. А чиниите в миялната почти винаги пъхам аз, защото той не обича да пипа мокри чинии
Да, на масата в кухнята има винаги покривка. Имам покривки за всеки сезон (на цветя, с есенни плодове, чисто бели, с леки орнаменти...), отделно си пасват цветово с кухнята. Имам и покривки за празници (Коледа, Великден). Може да съм шантава, но комбинирам цвета на покривката и с къпрпата за ръце в кухнята, със сълфетките за хранене. Допълнително под всяка чиния има бамбукова подложка (в универсални цветове и пасва на всички покривки с изключение на празничните). Имам сервизи за всекидневна употреба - порцеланови и сервизи украсени за Коледа.
Храним се винаги заедно най-вече на вечеря в 19-19.30ч.
Детето слага подложките, салфетките и приборите, а аз пълните чинии. После пак детето отсервира, дори се сърди, ако започна преди него.
Храним се винаги заедно най-вече на вечеря в 19-19.30ч.
Детето слага подложките, салфетките и приборите, а аз пълните чинии. После пак детето отсервира, дори се сърди, ако започна преди него.
Много странно ми се вижда да седнеш с малко дете на бяла покривка, да извадиш кристалните чаши и порцелановите сервизи и накрая да си изтупаш покривката през прозореца.
а горките гладни птички?
И като гледам препълнените кофи за смет, то се съмнявам горките птички да умрат от глад и да се налага вие да ги храните с вашите трохи.
Във Виена не съм виждала такива кофи за смет, нито съм виждала хората да си изтръскват покривките през прозорците и въпреки всичко птички има.