Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

За моят син беше любимото да мята гърнето през прозореца...
Много говори, че това са важни неща и не се хвърлят и се въоръжи с търпениеееее.

И моят мята по земята вече по рядко но още се случва. Говоря,приказвам но я ме разбрал ,я не....да вече ме слуша мнооого повече и повече разбира но и доста се ослушва. Аз го отдавам на период през който трябва да мине.
Мисля си ,че колкото повече му обръщаш внимание толкова повече ще хвърля. Аз като кажа "НЕ" моят синковец ме гледа право в очите и през това време шета с ръцете. Просто го виждам как ме проверява и до къде може да стигне.

Естествено, че ще хвърля, това им е интересно на тази възраст. И дъщеря ми хвърля и троши, не виждам нищо обезпокоително в това.

Ами аз съм забелязала, че  хвърля неща, които не иска или не са му интересни.
Примерно тая ябълка дето я е хвърлил, той сам ли си я взе или си я поиска и ти му я даде, или пък ти му я подаде, без да ти я е искал ?
Моят син хвърля неща, които не иска, пък съм му дала или пък които не му давам по принцип да пипа. Когато му кажа да остави нещото и тръгна към него да го взема, той го хвърля.
Храна хвърля когато не е гладен, пък му предлагам или когато се е нахранил и вече се лигави.
Когато нещо е ядосан, тогава се оглежда, хваща най - близкия предмет и го хвърля на земята. Тоя номер ми е добре познат и затова внимавам като го видя, че гледа сърдито, и пазя предметите наблизо  
Иначе храна като  хвърли от масата, отнемам му всякаква храна, и не му давам да продължи да се храни. До следващо ядене, тогава си хапва добре, без да помисля да хвърля  
Но с нещата, които не са разрешени за пипане, няма оправия, просто гледаме да държим на високо - телефони, цигари, фотоапарата, дистанционни, компютър, запалки и т.н.

Аз поне това успях да изкореня в началото още. Той и като бебе не хвърляше. В началото естествено имаше опити - хвърли нещо и ми се смее. Обяснявам (нищо, че е бебе и не разбираше), че не се хвърля и прибирам това което е хвърлил и не му го давам повече. Постепенно направи причинно следствената връзка - "аз хвърлям = мама прибира -> лишавам се от играчката, храната и т.н."
Сега не хвърля - подава ми това, което не му нужно или сам си го оставя накъде. Храната знае, че се оставя в чиния или върху салфетка иначе заминава в коша и после няма. Ако случайно хвърли играчка (понкога от радост го прави), играчката заминава на място до което той не може да достигне и повече не се повтаря.
Естествено е дете и изпуска понякога без да иска (то си личи кога хвърля и кога нещо неволно го изпуска) тогава му го подавам обратно или ако е храна, давам "ново" както той казва (примерно дуга солета, или кексче, или бисквита)
В този ред на мисли съвета ми е когато хвърли нещо му го прибирай. Реве не реве трябва да направи въпросната причинно следствена връзка. Ако я няма то си е дете и може би не осъзнава, че върши нещо нередно.
При мен беше до фанатизъм това с хвърлянето - наистина нямаше компромис. От една страна вкъщи има много стъкла (маси, врати, шкафове и пр.) и много големи огледала също - беше ме страх, че ще запокити някоя тежка играчка я в масата, я във вратата или прозореца, ще ги счупи и ще се нарани. От друга страна навън ме беше страх да не хвърли някоя играчка и да уцели лошо някое дете - никой не е длъжен да страда от това, че не съм научила детето си да не замеря другите деца. Като бебе пък ме беше гнус да му подам играчка която я е пуснал на земята знаейки, че може да я налапа след това  - перях всичко докоснало земята. Като беше бебе имахме и куче та и играчките изпуснати на пода вкъщи заминаваха в пералнята.  
В крайна сметка обаче резултата е добър - не хвърля, прави разлика кое може и кое не може да бъде оставено на земята (въпреки, че вече нямаме куче) и мисля, че и така би трбвало да бъде.  
Така, че пробвай - в началото няма да ти е лесно. Реват доста и не разбират "защо играчката изчезва", но в крайна сметка не е правилно да хвърлят и колкото по-рано го разберат толкова по-добре, защото и силата им става по-голяма и като нищо да стане някоя беля.  

А не е ли достатъчно обезпокоително това, че по този начин могат да наранят себе си, друго дете или дори теб (познавам майка, която отнесе удар със стъклено шише в главата, ходеше подута и синя седмици наред)?  
Най-малкото на тази възраст не преценяват нито силата си, нито евентуалният резултат на това "хвърляне и трошене".

V_D има и среден вариант - дава му се да хвърля неща, които са за хвърляне - топки, гумени играчки и на място, което е за хвърляне - примерно предполагам в детската няма огледала и големи стъкла.
Всяка майка се стреми да опази детето и имуществото си  но все пак зависи и за какво точно става дума.
Между другото дори да не хвърля никога детето, пък би могло да се спъне, да падне и да се нарани, или да счупи нещо при падането.

Играта с топка е навън. Може да рита и на коридора - но да рита, не да я хвърля.
За съжаление в детската (което сега е нашата спалня) има и огледало и четирикрилен гардероб с две врати, които са изцяло от огледала.
За съжаление те са още малки и няма как да преценят кое може (гумена играчка напр.) и кое не може (дървена или пластмасова такава) да хвърлят. Няма как да обясня на бебе или на едногодишно или даже сега защо едно нещо може да бъде хвърляно, а друго не - то се обърква горкото. Става - "мама веднъж дава, друг път не". Затова не давам нищо да се хвърля. И без това не виждам нищо смислено в хвърлянето и на какво евентуално може да го научи това.
Не ми пука нито за шкафовете, нито за огледалата и пр. "имущество"  - ама грам не ми пука - ще ги оправим, обаче ако счупи нещо и се пръснат тези стъкла в него не искам да си представям как може да се нарани.
Едно е да падне несъзнателно, друго е умишлено да чупи. Не ми пука какво ще счупи идеята е, че чупейки умишлено (хвърляйки) може да се нарани, а той може да хвърля по 200 пъти на ден, а съгласи се едва ли едно дете пада толкова често и толкова лошо, че да счупи нещо падайки. 
Другото пак казвам е това, че ме е страх, че ще халоса някое дете в главата ако е свикнал да хвърля. Като бебе и него за малко да го халосат с желязна количка (никак не малка) в главата, защото въпросното дете хвърляше каквото му попадне по главите на децата, защото го приемаше на игра. Не ми се ще да си мисля какво можеше да стане ако не бях на сантиметри и не ударих количката с  ръка в друга посока.
Чесно няма да ми е приятно детето ми да наранява други деца защото видиш ли така му е забавно да си играе. Това за мен не е игра.
Тук говоря за умисъл и без да иска - има фундаментална разлика. 
Идеята ми е че трябва да разбере, че хвърляйки може да нарани себе си или някой друг и затова не бива да го прави. 

Колкото до средните варианти - за мен те при толкова малки деца не важат, напротив - само ги объркват повече. В момента ситуацията е или-или, няма средно положение, защото те не могат все още да осъзнават и преценяват рисковете и опасносите. Объркват се защо веднъж може, а друг път не може - това за мен е мечешка услуга към тях. От там следва и тръшкането на децата и те са си прави за себе си, защото не може веднъж да е разрешено, а друг път забранено.

Ее, зависи какво хвърля, разбира се. Едва ли някой здравомислещ ще даде в ръцете на дете на тази възраст нещо опасно, чупливо и тежко, и няма да му мине през акъла, че на 5-тата минута може да бъде засилено нанякъде. Все едно да дадеш в ръцете на дете кибрит и да не ти скимне, че ще подпали къщата... Не ми се връзва някак си историята с това... шише.
И да, не преценяват, но точно ние сме тези, които трябва да преценяваме най - малкото до какви предмети имат достъп и колко са опасни последствията от тях.

Е хубаво, ама моят син от месеци наред си играе с количките на Мачбокс - железните. Има си малки колички, по-големи джипове. Това му е най-интересно. Представяш ли си ако не го бях научила да не хвърля колко неща могат да се счупят с едно желязно джипче?
Пък и в къщи не съм местила нищо на метър и половина височина - единствено ножовете прибрах. За всичко друго е обяснено и разбрано кое може и кое не може да го пипа. Не мога да прибера и пренаредя всичко. Той като иска да вземе нещо, което не му е давано преди ме погледжа и пита "можи?" и ако кажа Може - ок, ако не, казвам да го остави и че съм казала да не си играе с него и той отива да търси друго за игра. Някой път мрънка или плаче, ама дете е. Обснявам, залисвам, залъгвам и така. Хич не се виждам да оглозгам всичко на височина под метър и половина и да се чудя дали няма да му дойде на ума да се покатери на нещо за да докопа нещо. 
И какво не ти се връзва на шишето - шишето е на масата, двата са в стаята в един момент детето грабва шишето и го хвърля по майка си.

Не мога да разбера, защо се очаква две годишно дете да се държи като възрастен?
Че ако на 2 години не хвърля - а това за него е само игра и хвърляйки очаква да му върнеш предмета и пак да хвърли - кога, като стане на 50?
Аман от криворазбрана строгост и възпитание  

Като са двегодишни децата някой майки вземат, че така се престараят във възпитанието им, че се изтощат до край и се предават, а когато стане важно да възпитават и обясняват ги хваща липсата
Моля, не се засягайте, само мое мнение и наблюдение  

Напълно нормална част от развитието на детето, като лигите, които текат от устата, като лазенето, скачането, лапането на предмети и мръсни ръце и още и още...

Отговорност на всеки съзнателен родител е да развива детето си и неговата мисловна и физическа дейност, а не да го ограничава.

Има богато разнообразие от предмети и играчки за две годишни деца, които идеално стават за хвърляне.
А че хвърля храна, ами за не го няма разлика храна ли е топка ли е - все пак е дете на две години.

а колко дълго си задържат вниманието децата ви върху една игра/занимание? моя син макс.4-5 мин и вече минава на следващото откритие,като междувременно е хвърлил предишното.

Абсолютно нормално.
Този период продължава различно, но все пак в следващите 2 години ще бъде горе долу така.
Синът ми е на 2г. и 11 месеца, но рядко се заиграва с една игра за дълго сам, а дори и когато играем заедно скоро му става скучно. Когато четем книжки заедно също съм забелязала, че интересът му достига за две, три книжки и след това край...

Всичко  е въпрос на концентрация. Малките деца се концентрират за кратко и бързо се разсейват.
Не бива да им се сърдим 

Предполагам, че визираш мен.
Нито съм строга нито имам някакви болни амбиции за възпитание.
И не - не очаквам да се държи като възрастен, но очаквам да се държи приемливо за възрастта си според моите разбирания.
Нито на 2 нито на 50 за мен е приемливо да се хвърля.
Аз съм изкючетелно либерален родител, даже повечето от хората около мен ме упрекват, че съм прекалено либерална и се съобразявам с мнението, желанията и настроенията му. Не налагам нито режим на спане, ядене, игра. Нито се опитвам да го пречупя. Уважавам даже ината му и се съобразявам с тази негова черта, защото за мен не е недостатък да отстояваш нещо, което смяташ за правилно, дори и инатейки се. Той решава какво и кога ще яде, дали и колко ще спи, с какво и как ще си играе. Дали иска да отиде някъде или не, дали иска да общува с някого или не и пр.
ОБАЧЕ си имам правила, които както аз се съобразявам с него, така изисквам и той да се съобразява с мен. А те не никак не са много и чак толкова трудно изпълними - да не хвърля, да не се тръшка, да не вика и крещи и да не посяга. За тези неща съм непреклонна. Не ме интересува дали е на 2 или на 10 или на 50.
Обяснявам му откакто е бебе всяко нещо дори когато не ме разбираше. Нали не си мислиш, че му изтръгвам играчката и му я прибирам ей така без обяснение и го оставям ревящ и разтроен. 
И не - не смятам, че ще се уморя, защото специално с моето дете ми става все по-лесно с всеки изминал ден и става все по-разбран и вече и разбира какво му обяснявам и няма никакви драми. 

Не мога да разбера, защо се надпреварвате да оправавате нещо, което не би трябвало да се прави?
По-скоро има други "уморени" майки, които не им се занимава да обясняват и са оставили уж да го израсте детето....