До тези, научили детето си да заспива само

Според мен зависи от детето.Голямата ми дъщеря я разнасях за приспиване до 2г.някъде,а бебето откакто се е родило заспива само в леглото си.Голамата е заспивала в кошарата за игра и в столчето за хранене пред телевизора,като някой пенсионер,докато когато на Лори и се доспи започва да си търка учичките и да мрънка и я слагам в леглото.

Ох, моя си заспиваше сам, обаче не знам какво му става, колкото по-голям става, толкова повече не иска да се отделя от мен. До преди месец го слагах в кошарата, излизах от стаята и той за 5 мин. е заспал...сега рев, докато не го погушкам малко и не му попея не става.... Ще следя темата дано някой сподели как се научава дете да заспива само.

Не мисля, че става с "научаване". Моят заспива сам на обяд - слагам му любимите плюшени играчки, гушва най-любимата си, казвам му "лека нощ, мамо" и излизам. Сам си заспива. До годинката някъде обаче го приспивах на ръце и друг начин нямаше. Един ден просто започна да се бори с мен, да се дърпа и да плаче и като го оставих в кошарата се надупи и заспа.   На следващият пак така.
Вечер беше малко по-сложно - лягах с него на нашата спалня (до преди 2 мес. някъде) и като си поиграем 5-10мин, той се надупи, заспи и го местех в креватчето. Сега от 2 месеца влиза в кошарата за игра в хола, хапва задължително половин краставица  , гледа малко я От местопрестъплението, я някой друг сериал, кара ме да му казвам лека нощ, настоява да го казвам и на всяка плюшка, която ми показва, накрая заявява "ленош", надупва се и заспива.   После пак следва процедурата с местенето в неговото легло.
Просто само си реши детето, че само ще заспива. Писна му да го тръскам и разнясям ли, що ли, незнам, но сам реши. Никога не съм го "учила" да заспива сам - винаги го приспивах така както той предпочиташе - на ръце. Когато бяхме навън, друсах количката - само в движение заспиваше.
Мисълта ми е че то детето само в един момент решава, че ще заспива само... поне аз така мисля, по наблюденията над моето.   В интерес на истината не виждам начин "да го научиш" без да го оставяш да реве само в стаята, но лично аз не съм привърженик на това, просто нямам  нито сърце, нито нерви да го слушам да плаче.  

Аз, съм от тия много големите мами, дето чакат скоро свекита да ги направят Искам да ти помогна, но явно от детето си зависи. Моето диване голям ревлЮ беше, но сам си заспиваше във кошарката. Може би му е помагало, че живеехме във едно стайче  тогава,  и аз винаги съм била много близо до него. Дори и докато шетах, пак се ветреех около него.
Ако беше неспокоен го милвах и му пеех и така заспиваше. Не се е налагало на ръчичка да го нося за да заспи. Но не ме питай през ноща като се събуди, какъв цирк наставаше  На 9,10 месеца като стана, въртеше глевичка и казваше -нани, нани..така разбирах, че му се спи на обяд.
Но сигурно твоето и ти си го милваш и му пееш. Може би твоето слънчице има по голяма нужда от гушкане Знам, че много неща лежат на твоите ръце, но можеш ли гушкай си го, явно така се чувства по защитено... Успех ти желая, много успех

Приспивах на гърда. От около 2-3 месеца, като усетя, че вече не яде, а само дъвче, си вземам гърдата и си я прибирам. Два-три пъти плака, но малко и заспа, аз лежах до него. Леглото му е опряно до моето. Вече почти три месеца суче и после си играе, върти се, дупи се и заспива сам. Но аз лежа до него. Сам в истинския смисъл на думата не заспива. Снощи пак сука, после му дадох и малко мляко от шише и до пет минути, след като го изпи, беше заспал. В началото го слагах да легне върху корема ми и така заспиваше без кърмене, но вече не иска и много рядко заспива така.

Не знам какво разбираш ти под заспиване сам, дали да го сложиш в леглото и да заспи, без ти да си там или просто да заспи, без да го люшкаш, кърмиш, храниш и така нататък. Аз засега стигнах до тук в заспиването му сам, в смисъл, че не ме дъвче, докато заспи, а си играе и заспива. Като го отбия след наколко месеца, мисля и да го преместя в детската при батко му и там да се приспиват двамата. Дано минем с малко плач 

ми...моят син заспива относително сам - в кошарката, но аз трябва да легна отвън и да ме вижда през мрежата. и ме проверява от време на време  а съм станала, а е оревал квартала  като съвсем малък заспиваше по корем върху мен. след това започна да заспива в кошарката докато аз го потупвам по дупето или го галя по главичката и гръбчето. сега на "дърти години" се опитва да заспива докато суче.
моята тактика е да го оставям да каталяса и чак тогава го слагам да ляга, без значение колко е часа. имало е случаи следобедния сън да е от 18 до 19ч и след това беснее до 22-23ч, но пък така си спестявам доста проблеми 

но истински сам категорично отказва да заспива (без човек в стаята. ако се събуди и ме няма надава такъв вой, че от съседния квартал го чуват сигурно. хич не обича да е сам 

BAN,  тъкмо си мислех да пусна същата тема

За съжаление не мога да ти помогна, но се записвам да следя. Моят от новороден заспива само и единствено на гърда. Първите три месеца там и спеше. По някое време можех през деня да го приспя с биберон и люшкане в кошарата, сега вече не мога. Неговият проблем май е, че не може да заспива легнал. Ако е прав и го разнасям, ще заспи. Също и в столчето за кола, отскоро и в количката (откакто е в летния вариант). Остане ли легнал, целият се напряга и почва да се дере.

Чета за съвети, че вече трябва да ги оставяме сами да заспят. Звучи много добре - тихи и спокойни действия, с които да го унесеш и после да го оставиш в креватчето и да го оставиш сам, но на мен ми се струва неприложимо. Тази вечер успях да го приспя като влязохме в стаята на тъмно, той на коленете ми седеше и почнах да му разказвам приказка на английски (не знам защо, но повече ме регистрира като я говоря на английски - дали аз съм по-изразителна или му става интересно), като взе да се изнервя го друснах и накрая заспа. Но това за пръв път и е далеч от заспиване сам.

Затова на мен ми е интересно дали някой е приложил този метод към дете, което е заспивало само на гърда. Оставяш го в стаята да реве и излизаш.

БАН, а конкретно - при нас за да не приспивам с часове, е важно да уцеля часа. На него му се приспива на 3-4 часа и за да заспи бързо, трябва да хвана точния момент, не знам при вас дали може това да помогне.

Lulu25 го каза най-добре, точния момент е много важен. Съдейки по моите, ако изтървем момента заспиването ще е мисия невъзможна. Въпреки че никога не сме се приспивали, никога не заспиват при нечие присъствие в стаята изтървем ли момента дето се казва: Чакай да заспи  Ще се дерат (плачат а напоследък и викат) като им е самотно а не знаят защо са в леглото. Ето днес така се случи че пропуснахме следобедния сън и вместо да заспят в 20 ч. както винаги в 21 ч. още мрънкаха много изморени. И като по-малки са ми въртели тези номера, та относно това няма промяна.

И ние от юнската темичка - хоп при вас....  

При нас положението е доста зле, защото се приспиваме само и единствено /вече/ в столчето за кола, като го люляме с тати, той от едната страна хванал, аз - от другата и люляме настрани, дано се разбра....  
През деня тати е на работа и не ме питайте как люлям този кош сама   ужас....

Никакъв друг начин не "действа" - нито на спалнята /щом ме види, че лягам до нея, почва да се дере яко/; вече и на ръце не иска, само се опъва и пак реве; в количката бяха единични случаи, когато се приспиваше в нея; нито песни, нито галене.... успокоява се само в столчето за кола, но дори и да го сложа на спалнята и да го "клатя" - пак не става, само да се люля  
Имахме и люлеещ се кош. И той беше само за няколко пъти спане и го прибрахме.  
Сега се чудим дали да не купим някоя люлка /прим. от тези градинските/ и да я приспиваме там... останахме без ръце, пък и лошото е, че не може някой от двамата с мъжа ми да поспива, пък другият да я приспива и така да се редуваме, защото и двамата люляме...  

Ох, много дълго стана, но .... вече и ние не знаем какво да правим...  
А и най-кофтито е, че ако не я приспим с люляне в столчето, няма да заспи  , а се почва едно киселеене, ревове и т.н.
Имало е моменти, в които решавах "край с коша", да, ама не става, цял ден не спи и е една кисела   и пак наново.

Но наистина явно си е до дете и до "периоди".  

П.П. при нас няма "точен момент" - ако не е в столчето да се люля, не заспива 

моето бебе е по-малко от твоето, но все пак да се впиша   Аз го слагам да си легне и му давам 2 шумкащи играчки. Той си играе с тях и има-няма 10 мин. е заспал. Не знам дали при по-големите бебето важи това, но при мен засега действа  

Под "да заспива сам" разбирам да може сам да се отпусне в леглото си и да заспи, а не сам в стаята.  Например това, което е казала Катенцето, но също така и това, което е писала Рика. Моят син просто не мога да го накарам да застане и за две секунди на едно място, камо ли да легне, а след това да се отпусне, така че да се унесе.
С една част от вас се срещнахме и в предишната ми тема и знаете моят основен проблем - каквото и да измисля като метод за приспиване, в един момент то престава да действа. В случая приспиването на ръце вече е химера за нас и от 2-3 седмици спането е една безкрайна борба. Стиганхме до там, че онзи ден спа само сутринта и като се събуди в 12.30 повече не заспа до вечерта до банята  

Що се отнася до научаването - научава се и още как. Има много литература по темата и навсякъде се натъртва на факта, че трябва да помогнем на бебето да се научи да запсива само. Има деца, които са си naturals - както играе и заспива; други, които си искат определен ритуал - да ги сложите в леглото, да си гушнат любимата играчка или мама да им изпее песен; има и трети тип - като моето, което не знае как да се отпусне и да заспи. Като отпускане му действа само люшкане, носене, друсане и т.н. което всъщност не е отпускане, а стимулиране. За да се научи да запсива само, трябва да му се помогне  и разбира се, това е свързано с плач. Аз също не съм фен на безкрайното дране и на оставянето на детето да реве самичко, но има и други методи - гушкаш го, успокояваш го и пак го връщаш в леглото, за да запси там и т.н.
Изпълнила съм се вече с това спане и съм в абсолютна безизходица и вече волю-неволю от няколко дни прилагам разни такива методи, защото изобщо не мога да го приспя.   Затова и питам - майките постигнали успех с това начинание (имам спомен от разни теми за поне две майки прилагали Фърбър, но не помня никове) да споделят колко време им отне и все пак постигнаха ли траен успех.

Вие сте добре, при нас имаше дни, в които въобще не спеше /при положение, че сутрин става между 8.30-9.30 и вечер успяваме да я приспим между 23.30-01.00 часа  /.


Съмнявам се, че всяко дете може да се "научи"  . Поне при нас е изключено.  
Какво ли не сме опитали, не и не.... само кански ревове и нищо, по-зле става, май трябва да си чакаме да отмине и сама да реши, че иска да заспива до мама и тати примерно- мнооооого далечно ми се струва това...   ех....


И ние сме точно така.  

Моят син също няма идея по принцип как да се отпусне и да заспи, затова писах по-горе че търпеливо чакам пълното му изтощение (но наистина трябва да се уцели момента, иначе става още по-зле). когато го усетя че е дошъл въпросният момент, следва ритуала - къпане, кърмене, гасене на лампа и слагане в леглото. съответно изключително скоростно (защото той също така скоростно се изправя в момента в който го сложа), лягам залепила муцуна в мрежичката му, за да покажа че и аз заспивам.

да, известно време имаше много рев, гадно е, но реших че няма как именно защото бях стигнала и аз до момента в който се беше пренаситил от другите методи за заспиване. общо взето много бързо свикна, че очевидно няма да го взема, даже си хихикаме и понякога се закачаме през мрежичката. а понякога просто си слагам ръката на нея, той си натиска главата там и така надупен и захапал палеца заспива. но задължително ме проверява докато не заспи съвсем.

ако не е достатъчно изморен или превъзбуден обикновено следва много рев. в такива ситуации предпочитам да го извадя още малко да подивее и да се измори или обратното - да го успокоя (обикновено с кърмене). ориентирам се по него кое от двете да предприема.

идеята ми е, че поне според мен съвсем без рев няма да се разминете. но при постоянство от страна на майката свикват че "това е положението". няколко дни беше драмата, сега в общи линии и с малки изключения нямаме проблеми.

при нас проблемът е със среднощните събуждания - е те там вече нямам понятие как да го науча сам да заспива като се разбуди  затова чинно продължавам да ставам и да го слагам на гърда. преди две вечери му отказах веднъж и крещя с неподозирана дори от мен сила, не знам откъде го извади това гърло 

Рика, обнадеждаваш ме
Аз засега съм решила да прилагам тактика постепенно да се приучаваме. Първо ще опитам да го отуча от заспиването на гърда, и да го припивам с песен, приказка - каквото дойде, но непременно нещо звуково, наред с люшкането ако е нужно за да се успокои. Ако стане, после ще опитвам да го приспивам с песен/приказка, а той в леглото и накрая - сам в леглото.
Това е моята идея, пък ще видим дали ще проработи - ще споделям

Добре де, а през деня? На мен дневното приспиване ми е по-голям проблем.
Деян вече ми отказва кърмене през деня - само когато е много разреван и вече се е мъчил един час да заспи мога да го сложа на гърдата и да засуче за успокоение. Днес пробвах да легна както ти правиш - ами не му пука, че аз лягам; той пак става и започва да пищи. Лошото е, че докато не истеряса съвсем и не се разреве неистово, не се омаломощава, че да грохне и да заспи. А днес вече не издържах и го гушнах и го приспах на гърда, което не носи полза никому, само дето го оставих да се мъчи и да плаче

Повече от две седмици или...? Щото ние вече близо две седмици се мъчим и нямам никакъв резултат - досега нито веднъж не е заспал спокойно - все е след много рев.

Аз затова отказах вече всякакви опити - или по-точно правя така:
опитвам по някакъв друг начин за приспиване, ако мрънка - настоявам, но почне ли да реве/да се дере, опитвам се да я успокоя, не стане ли в рамките на 5-10 мин. спирам и си карам по стария начин със столчето. 
В противен случай се получава, че само се тормозим и двечките - аз хабя излишни нерви, детето се дере и все повече се разстройва и нулев резултат.

При нас с моята сладурана беше така - дълго време бяхме с развален режим , спахме през деня и то в леглото на мама и тати.После към година и месец се преместихме , тя си имаше собствена стая и още първата нощ я сложихме да спи там сама . След около седмица разбра , че там е нейното място с нейното легло и започна да ходи до стаята си и да си ляга в кошарката. За това много важно беше , че оставяхме притворена вратата , а преградата на кошарката я махнахме! Тя си влизаше сама , като иска да играе или спи. Но промяната беше огромна за нея , това да има собствена стая само с нейните неща! За мен беше чудо , защото си лягяше навреме и не се будеше и най-важното спеше през ноща!
Сега сме си същите! Отиваме да се къпем двете и после бум в кревата обличаме се, и тя си гушва шишето или рака (любимата и плюшка), и заспива блаженно! Рядко се буди освен ако не е жадна и няма вода. Но е много по-спокойна откакто спи самичка в отделна стая!

Според мен беше заради рязката промяна при нея. Но рвежима и постоянството също са важни , за да спи детето само! Важно е и ако не му харесва да е на тъмно докато спи да има ношна лампа.Ако се буди често може дори да му пуснете лекичко музика , когато се събуди да стои спокойно. Моята обича за слеобедният й сън да слушка музика тихичко!

ВАжно е детето да свикне , че щом ще си ляга ще е само , а това не винаги е много лесно! Някои плачат , но след време се научават! Няма точна рецепта за това как точно се приучава , но със сигурност е въпрос на навик , постоянство и наблюдение как точно обича детето да спи , при какви условия ще остане само в стаята и как го подготвяте за сън.

При всяко дете е различно, зависи и от родителите също. Още от самото раждане трябва да се създаде ритуал на детето по заспиването вечер - гимнастика, игра, песни , танци и каквото ти дойде на ума, ако можеш да направиш така че между предпоследното и последното хранене да не спи и да го измориш много, след това му правиш една хубава баня и един отпускащ масаж, като го нахраниш и то детето е каталясало и си заспива, а като видиш , че все още не му се спи не го насилвай да заспива, като се изтощи само ще заспи. Много пъти съм заспивала а той си играе на дивана. А ако детето има нужда от гушкане и нежност дай му го - общо взето води се по детето. Ние сме на 6 месеца и не можем да спим в количката и затова и разходките са ни по кратки, но се съобразявам с детето както му е кеф. Децата сега са много по умниот колкото сме били ние, не се опитвай да го вкарваш в правила и да го караш да спи дай му свобода, играй си повече с него, и самото дете ще се чувства много по спокойно и сигурно и ще започне само да се отпуска и заспива.
Не го насилвай дай му свобода
Успех!!!

Ама май не четете много    На мен вечерното заспиване не ми е проблем - проблемът ни е през деня. Споделете какви са вашите "ритуали" за дневния сън. 
DRUzi, нямаме възможност да отделим детето, така че докато не сменим апартамента той ще си все при нас.
Днес педиатърката най-накрая призна, че това нашето "май не е от зъбите" и "може би става въпрос за хиперактивен синдром"  А аз съм на път отново да се откажа от опитите да го науча да засива сам и да търся нов начин за приспиване, само дето вече се изчерпих откъм варианти. 

Колко пъти на ден спи?

защо го приспиваш защото трябва да спи или защото му се спи и се сърди

До скоро - 2 пъти, но откакто отказа да бъде приспиван преди месец имаше дни с 1 спане или с три кратки.
Приспивам го, защото му се спи и започва да мрънка, да се криви, а след време и да плаче истерично

ами може би като порасне сам ще се откаже щом така иска така го приспивай, няма да го оставяш да се сърди и да се нервира

Аз не съм авторката на темата, но .... този въпрос ми изправя косите   /повечето ми познати го задават   /

Ако не я приспя, бебка НЯМА да заспи, а се почва едно мрънкане, което преминава в рев и извиване, въртене, полягване и търкаляне, и следва якото дране, че й се спи, а не може да заспи.
Естествено, че не насилвам детето да яде, спи и т.н., но като дойде времето й и се доспи, става страшно  . Трябва си "качествено" приспиване.  

BAN, значи все пак сте добре, щом за вечерта нямате проблеми....  

Как? Нали това се опитвам да обясня вече в цяла тема, че нямаме начин, който да действа вече.


И аз като че ли това не мога да го обясня на никого............   Все ми повтарят: Като каталяса няма как да не заспи! Няма как ама друг път - онзи ден будува 7 часа и половина и накрая вече беше някакъв ад от пищене, тръшкане и огъване.  

Той въпросът както го разбирам не е "защо го приспиваш?"
а е защо - "защото ти държиш да спи точно в този момент?" или "защото детето е уморено, но не може да заспи само"

А разлика между двете има огромна...

А приспиване вън в количка или кола? това доста деца унася и за денем е перфектно.
А хиперактивен...чак....малко пресилено лепене на диагнози ми идва....зъбки също не бих винила.

Нощем как приспиваш, че е по-малък проблема?
И какво значи, че това че си го гушнала , за ад се успокои и заспи не носи ползи никому...ако това действа...просто си създаваш сама проблема...и на детето.

При моя син мрънкането и плача идват ако изпусна момента да го сложа да спи. 
Аз съм същата - напоследък ми се приспива много рано, но после ми минава (няма как да легна по времето в което ми се приспива) и после будувам до среди нощи. Предполагам, че и при тях е така.
На моя син съм му хванала цаката. Ако стане преди 8 сутринта (което е рядко) 13:00 - 13:30 трябва да е в леглото иначе изпускам момента и започва мрънкането, плаченето, упорства, че няма да спи, а едва гледа.... Ако стане след 8 (което е обичайното)  го слагам да спи към 13:30-14:00ч. Ако се опитам да го сложа по-рано също става страшно - реве като магаре в кошарата и след 10-15 минутен рев така се е разсънил, че няма заспиване повече. 
Идеята ми е да се опиташ да го наблюдаваш и да "нацелиш" точния момент в който виждаш, че му се приспива, но да не е съвсем каталясал - защото това понякога води до обратния ефект. Също и да не се опитваш да го приспиваш ако не му се спи. 
Ако трябва и се чувства добре нека спи и само по веднъж на ден - няма лошо. 

E, същото де, то и момичето попита същото... ама аз не познавам някой, който ей така си приспива децата, без те да имат нужда или просто, защото трябва да спят... 
Че то детето, ако не иска да спи, ще е тормоз и за майката, и за детето.
Моя приятелка се опита да наложи обеден сън на дъщеря си, е, след няколко седмични опити, се отказа... излишни нерви. И детето й не спи през деня  , но е доста енергично и въобще не дава признаци за нужда от сън. 

ти не познаваш, ама има такива - бол....щото трябва режим да се спазва, пък какви били нуждите на бебето - не е важно, те да си го нагласят както им е удобно...и полезно според тях ...

а във вторият случай - да, правилно е да си приспиваш детето, а не да го оставиш да се бори само със себе си...

а въпросът "защо приспиваш" само по себе си го задават хора, които изобщо смятат приспиването на бебето за грешно - т.е. правилното за тях е - бухаш в леглото и като  се нареве ще си заспи...вероятно....

Тъй като с една част от момичетата, отговорили тук, се "знаем" от една друга моя тема, а и така или иначе целта на тази тема не беше точно да е оплача че детето не спи, не изпадах в излишни обяснения на пробелма ни. Но явно трябва.
Наратко - приспиваме се от ден първи като синковеца държи все да е с някакъв различен метод - в люлка, с кърмене, с тупкане по дупето като по-малък, на ръце и т.н. Но след известно време всеки метод престава да действа. Затова исках да го науча да засива сам. Знам, че тези методи са свързани с постоянство, упорство и много плач и затова исках някой минал по този път да ми даде кураж, че макар и на 8-9 месеца не съм изтървала влака.
И пак повтарям не държа детето да спи в определен момент, просто го виждам че му се приспива - търка си очите, прозява се, очичките му стават червени и подутички. Пробвала съм го да го слагам при първи симптоми на сън - нищо не става, просто си лежеше в кошарата (сега вече се изправя и не мога да го накарам да легне  ) докато не започнеше много да му се спи и пак сме изтървали момента.  

v_d и аз си мислех, че си го знам детето, но то така бързо се променя, че докато науча "графика" и той вече е променен. Вече не знам след колко часа му се приспива - просто го гледам дали му се спи и така...

Вечерното спане не е проблем, защото явно за 6-7 месеца научи ритуала преди нощния сън - къпане, кърмене и люшкане за сън,  и ототгава нямаме проблем с това - не се съпротивлява. Затов апитах за някакви дневни ритуали преди спане, защото нищо не ми идва наум.
Това е във връзка с тези методи, за които като цяло започнах темата - т.е. ако го оставиш да реве и в каря на краищата накрая детето не си заспи само, ами пак го успокоиш ти, е нямало смисъл от цялото реване преди това. Така то всъщност научава, че грубо казано "трябва да плача много силно и дълго, за да ме вземе мама", а не "мама няма да ме вземе, ами по-добре аз да си заспя сам". Когато много е плакал ми позволява да го гушна или да го накърмя да заспи, но преди това не иска.  

Оф, дано вече на всички стана ясно какво и защо питам, че изписах цял роман....

Аз точно това исам вече да приложа - да се нареве и да запси, ама не знам дали ще ми издържат нервите 

Явно има деца, които "подлежат на контрол" - и пак опираме до индивидуалността на децата.
При нас не става.

ами не точно, но като оставяш едно детете да се нареве достатъчно на брой дни или седмици според нуждата, то схваща, че никой няма да откликва на нуждите му...както и да е... това друга тема вече...

Дневни ритуали може да измислиш - влизате в стаята, затваряте щори, пердета, за да стане притъмнено като за сън, обличате пижамата, прочиташ много кратичка приказка.... това е достатъчно за ритуал...


В една друга тема ако не бъркам Таня беше пускала един линк, за ученето как да заспи само...и то всъщност не беше точно да се нареве до насита бебето.... обаче не знам дали ще мога да я намеря тази тема, понеже не съм сигурна за заглавието...

До колкото помня и от една от отчетната тема майка учеше по подобен начин детето, като го оставяше, но ако плаче се влизаше на определени интервали и се успокояваше бебето и така докато заспи...
Също помагало някой друг да го приспива, а не майката...но предполагам денем това не е голям вариант, за който си гледа сам детето.

Angel_Dust, благодаря ти, но няма нужда да търсиш стари теми - аз методите ги знам.   Интересуваше ме има ли успели с прилагането им в по-голяма възраст (8-9 месеца) и ако да колко време им е отнело и кой метод са приложили.

Ама нормално е на неговата възраст да си мени графика постоянно - те самите му нужди от сън-бодърстване се менят.
Ако щеш вярвай на неговата възраст моят син спеше два пъти по за 10 мин. или 2 пъти по 20 мин.... карал е с по 30-40мин сън на ден. Вярно вечер си лягаше рано, ама цял ден луда ставах, пък и като си легне рано - става рано... бях се зомбирала. Другото което е че спеше почти само на вън в количката. В къщи беше мисия невъзможна.   Ходех като лудите по улиците по цял ден, че поне за малко да спи и да се понаслаждавам на тишината.   Чак на годинката мина на едно спане дневно и тогава започна да си спи вкъщи пък и количката му беше къса вече и нямаше как. Иначе до годинката бях или на ръце и люлеене до припадък или навън - т'ва е положението, ако щещ.  

Сега имаме ритуал пред обедното лягане - нареждаме плюшени играчки в определен ред от двете страни на кошарата, ходим да си мием сапунерката, сапуна, ръцето и лицето - това задължително иначе лошо ми се пише   После помъкваме на повивалника един огромен мечок (пречка ми се много ама к'во да правя) сменяме памперса и дрехите и отива да води мечката при другите играчки да спи.  


За съжаление не мисля, че ще намериш "универсален метод". По-скоро ще успееш с метода проба-грешка отколкото с нещо универсално.  

И моето бебече е на 8 месеца  и аз искам да го науча да заспива сам, но като ви чета и се връщам на това, което първоначално си мислех, че без рев няма да става работата, а не ми се иска да е така.
Една приятелка ми каза, да го оставям сам в стаята да се нареве и ще заспи...ама на мен сърце не ми дава...все едно съм го изоставила. Много е гадно 

8-9 месеца не е късна възръст...да не говорим, че за много деца още е ранна възръст за подобно нещо.

Гледам, че много момичета казват, че са им казали - "да ги оставт да реват и че ще се нареват и ще заспят...."
Незнам вашите бебета как реват, но моето разплаче ли се силно (т.е. наистина да реве, не просто да мрънка) в един момент започва да се дави, много често и повръща (от секретите се дави и повръща)... Честно казано мен ме е страх като съм до него да го оставям да реве много, пък камо ли да го оставя в другата стая "да се нареве и заспи". 

Де да знам прочетете тази статия за плача - http://gimli.logris.org/plach.html

Честно казано аз съм върл противник нещата да се случават, учат, налагат ако щете по метода - "остави го да реве, ще се нареве и ще се научи" (повярвайте ми това е най-честият съвет, който получавам от познати с деца  ). Безумно ми се струва да го причинявам и на него и на себе си умишлено. По-скоро го приемам, че ще научи, че "света е гадно място, където на никой не му пука, че плача". Де да знам - аз като голям човек няма да ми е приятно да се разплача и някой да ме затвори в някоя стая "да се нарева"... приемете, че те плачат, защото за тях нещото за което плачат в момента е "най-важното нещо на света" въпреки, че на вас може да ви се струва абсолютно безсмислено и глупаво - за тях не е така. 

v_d - аз също съм против... моето само засилваше истеричен плач, ако ен му се обърне внимание...че се и захласваше чат-пат....не мога да си представя подобно изтезание да му причиня... но явно все пак за някои това е метода....

Диването ми е по същия начин и затова не го оставям да плаче сам, а съм при него в стаята. Има и такива методи, когато си до детето щом плаче и му показваш, че си там, но също така и че с плач няма да постигне своето.
Ама може и да се научи да си извоюва всичко с плач, защото така е най-лесно. Не знам за вашите деца, но моят вече определено се опитва да ме действа с плач, а е само на 9 месеца  

П.С. А ритуалът ви за заспиване ме кефи максимално   

Не съм много съгласна с това, че ще се научи да извоюва всичко с плач. 
Прочети статията - на мен ми беше много полезна. Копирам ти само края:

Изследователите Силвия Бел и Мери Ейнсуърт провели няколко проучвания през 1970-те, които е трябвало да сложат край на теорията за разглезването. (Интересно е да се отбележи, че винаги, и дори до наши дни, тези писатели на книги за отглеждане на деца, които препоръчват оставянето на бебето да плаче, са основно мъже, с малки изключения. Как стоят в действителност нещата, е изяснено от жени.) Тези учени изследвали 2 групи двойки майка-бебе. Първата група били майки, които отговаряли незабавно и грижовно на плача на бебетата си. Втората група майки били сдържани в откликването на плача на бебетата си. Учените установяват, че бебетата в първата група, чиито майки са откликвали по-бързо и грижовно, по-рядко използвали плача като средство за комуникация на 1-годишна възраст. Тези деца били по-уверени и привързани към майките си, имали по-добре развити умения за комуникация и били по-малко хленчещи и манипулативни.

Много други изследвания са правени след това, с цел да покажат неправилността на теорията за раглезването. Те доказали, че бебетата, на чиито плач не се отговаря, започват да плачат повече, по-дълго и по по-тревожен начин.

В едно изследване, което сравнява две групи бебета, едната група бебета получавала веднага грижовно успокоение при плач, докато другата група бебета са оставяни “да се наплачат”. Бебетата, на чиито плач майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко. От друга страна, бебетата, които били оставяни “да се наплачат”, не започнали да плачат по-малко.

Като цяло, изследванията на плача показват, че бебетата, на чийто плач се отговаря, се научават да плачат по-малко и “по по-правилен начин”, докато тези, на които не се обръща внимание, се научават да плачат “по-силно”.

От наблюденията над моето дете е 100% вярно. Той вече е едно много рядко плачещо дете. С дни не се разплаква... за мрънкане - мрънка, но да плаче - много рядко.
Не мисля, че тази си възраст (на колкото е твоето) манипулират. Те просто нямат друг начин на комуникация - не може да говори, не може да ти покаже, не може нищо да ти обясни - единственият начин за комуникация и привличане на вниманието ти към нещо е да плаче. То има нужда да общува но няма ресурса за това - единственият начин е плача.


Зависи какво "иска да постигне". Естествено че няма да го оставя пипне котлона колкото и да реве, но и ще се опитам да му обясня защо, независимо дали и колко ме разбира - не подценявай децата, макар да не разбират всичко те са много интуитивни и само по начина по който говориш или действаш им подсказва за какво иде реч. Ето моя например много работи баща си - но винаги е усещал колебанието в него. Ето ти пресен пример от снощи - Прибираме се от разходка и баща му го съблича, но чувам аз по едно време едни писъци от другата стая "Не, няма буя, така, така" (превод - не, няма да се обуя, така ще ходя (бос демек)) Та влизам аз в този момент само го поглеждам и той чинно сяда с чорапите в ръката и придърпва пантофите към него. Казах му, че ако не се обуе, няма да си играе, защото бос не се ходи - той премигна един, два пъти и каза "добе, буе" (добре, ще се обуя) Но в мен не усеща колебание и не ми играе номера. Знае, че кажа ли нещо ще го направя - т.е. никога не заплашвам само - кажа ли нещо на него му е ясно, че ако продължи ще си изпълня казаното. По-добре поработи над усъвършенстването на комуникацията по между ви, вместо да го игнорираш. Пак казвам - при тях интуицията е силно развита - използвай го. Нека само усети къде е границата, която не трябва да преминава - повярвай ми те много добре я усещат, но се пробват - ако мине, мине - и в това няма нищо лошо - така опознават. Пак ти казвам - моят син се държи съвършено различно с мен и с баща си. На него му мрънка и тормози в пъти повече отколкото се опитва да го прави с мен.  Но баща му не ме слуша - сега да си се оправя. 

П.П. Ама ние сме пълни с такива ритуали.  Постоянно се измисля, нещо което трябва да се прави постоянно.  След време се сменя и така до припадък. 



Не само за някои - за повечето.  Ама децата са си техни - те си решават. В крайна сметка детото става такова, каквото сами си го направим и всеки преценява сам за себе. 

Много добра и интересна дискусия! Според мен на тази възраст вече разбират доста неща и някой път реват и за глупости. Моят например реве когато му се спи, когато е гладен, когато иска да суче/да се гушне, когато се удари силно - това са случаите, в които ще откликна. Реве и някой път като си тупне на дупето без да е успял да стигне целта, която е искал или като не успява да си отвори вратата, защото като я отвори, опира в него. В тези случаи го оставям и той млъква.

Като чета, в много описания и моят е същия. Няма начин да го сложа в леглото и да заспи сам. Ако е още спокоен, си играе докато му се приспи и почва да реве. Ако го оставя да реве, ще пищи и ще се захласне от рев. И накрая пак ще го гушна и пак ще го сложа на гърдата и ефектът от цялото упражнение е никакъв.

И на мен ми се искаше някой да ме успокои, че е научил детето да заспива само след като преди това е било приспивано, но..... нещо резултатите не са много обнадеждаващи май

За самото приспиване, при нас като че ли почва да действа метода със слагане в скута, гръбчето му в моя корем и започвам да издавам монотонен бръмчащ звук. Няколко пъти проплаква и се извива, но понеже го държа с ръце отпред, не успява да се изтръгне. Моментът е като почне вече да мрънка, че му се спи (не при първите симптоми и не повече от 2-3мин след размрънкването). Може би сте го пробвали вече, споделям, надявам се да бъда полезна. (както писах по-рано, тънката ми идея е като свикне с монотонния бръмчащ звук за приспиване, да го преместя от корема в леглото).

Lulu25 - ми да те успокоя между една година и два месеца и две години детето ми си заспиваше само, както беше много приспиван, така почнах да му преча ако съм в стаята - целувка, лека, лампата и след 2 мин отнесъл плувката.... после пак имаше период, в които искаше аз да съм там докато заспива, т.е. да го гушкам  на спалнята просто...да "заспиваме заедно" до една възръст, после пак почна сам да си заспива...

Просто идва момента... за мен тези ужасии с ревовете просто са излишни.


И да плачът е начин на изказ на децата, докато не проговорят, нормално е осван за чисто физиологични нужди, да го използват и когато желаят нещо, когато се ядосват за нещо, когато се разочароват и т.н. просто те друг начин нямат да  споделят, да кажат, да покажат...
Като проговорят и ревовете "за глупости" намаляват, защото вече могат ясно да го кажат.

Абсолютно подкрепям!
Не мога да разбера защо ние възрастните понякога се държим като чак толкова възрастни. 
Lulu25 - замисли се, че в момента отварянето на вратата е най-важното нещо на този свят за това мъниче. То не може да степенува нещата по "важност и умност" Всичко "е най-важното нещо" към даденият момент. За теб може да е глупост, но в момента в който той не може да си отвори вратата той се чувства гняв, объркване (защо не става), дразни се ако щещ яд изпитва, че не му се получава... аз на твое място още като видя, че започва да се дразни, отивам показвам му защо вратата не може да се отвори, премествам го леко, показвам, че като не стои пред нея тя се отваря... той така се и учи да търси начини да се справя, а не само да стои пред нея, да прави едно и също и тя пак да не се отваря. Другия път когато нещо не му се получи ще търси и друг начин, а няма да бърза да се ядосва, дразни и реве. 
Хайде един пример - на теб някой ти е запушил устата, сложил те е на един стол и държи детето ти в своя скут и не ти го дава. Не можеш да говориш, не можеш да покажеш по никакъв начин, че искаш да си го вземеш, не можеш да стигнеш до него. Логиката сочи че детето е добре, гушнато е, никой не му прави нищо лошо - но ти си го искаш. Понеже няма как да кажеш нещо или да направиш нещо съм сигурна, че ще дойде момента в който ще започнеш да ревеш...защото емоцията не подлежи на логиката - в този момент ти си искаш детето и безсилието от това, че не можеш да изразиш желанието си те кара да плачеш. Е, да ама отсреща си мислят - "К'во пък е ревнала за глупости?" Защото видиш ли човека отсреща смята, че щом детето ти ти е "добре, гушнато е и никой не му прави нищо лошо" е глупаво да плачеш и не разбира защо го правиш. Пък и откъде на къде ще постигаш нещата с рев? Колко време ще ти трябва да изпаднеш в истерия, че си искаш детето, за да може да покажеш на човека отсреща, че всъщност ти това искаш?
Усещаш ли сега в какъв "капан" се чувства едно бебе - нещо е много важно за него, никой не му помага, игнорират го, а то просто иска нещо, но не намира начина да го разберат?

Мисълта ми е че е хубаво понякога да се опитваме да видим нещата през очите на децата си и да не смятаме така повърхностно, че нещата за които реват са глупости.  Същото важи и за приспиването - то иска да бъде приспано по определен начин, а не да заспи само и не разбира защо аджеба това е навъзможно и защо трябва да заспива само след като не иска. 


Иначе за надеждата да започнат "на късна възраст" (9 мес. за мен специално изобщо не е късна възраст, даже е ранна, но това е друга тема) да заспиват сами - аз и по-горе писах - до годинката го приспивах на ръце, в количката, до него на спалнята - т.е. както той предпочита. След това той сам реши, че ще заспива сам. Ето днес се прибрахме, изпълнихме си ритуала преди обедния сън сложих го в кошарата, казах му лека нощ и излязох. След 5 мин. отидох да го завия.  Така, че рано или късно и този момент ще дойде и при вас.

V_d, напълно съм съгласна с теб всъщност, може би не се изразих добре. Когато се опитва да си отвори вратата и мрънка, го оставям да се помъчи сам да намери начин. Ако не успее, наистина и аз отивам да му помогна, но все пак му оставям време да се справи сам. Докато ако е гладен или му се спи, реагирам веднага. Също съм на мнение, че големината на проблема е различна за различните хора. И понякога за едно дете това, че са му взели химикалката може да е по-голям проблем, отколкото например  служебни проблеми за един възрастен. Може би това, което исках да кажа е, че все пак като родител опитвам да разчитам причините за този плач и да ги пресявам. Но наистина когато положението не е сериозно, то не е плач, а мрънкане.

Все пак, много ме обнадеждавате, че нещата може би ще си дойдат на мястото от самосебе си след годинката.

Имам пресен опит:

Преди 1 седмица решихме, че е крайно време дъщеря ни да заспива сама.
До преди това мъжът ми я приспиваше с люлеене. Практика, която на мен не ми харесваше много, но него не го затормозяваше и си караха така

Решихме се обаче чак сега, защото преценихме, че Моника вече знае, че не я изоставяш като излезеш от стаята и тъй като освен това знаехме, че при гледачката заспива така следобед.

Сложихме я в леглото й, обяснихме й, че е време за сън и я оставихме. Естествено почна да пищи - не е рев дори това, а определено израз на недоволство - след 10 мин се изтощи, видя, че няма смисъл и заспа. На следващата вечер рева 5 мин. На третата измрънка и това е.

Според мен е важно да уцелиш момента - да й се спи, но и дали е в психологическо състояние за това. Има едни критични моменти - между 8-10 месеца, когато бебетата доста се тормозят да не ги изоставиш и не мисля, че е добре точно тогава да ги учиш. 

Абсолютно по същия начин сме. 
Явно децата ни са със сходен темперамент. Почти съм сигурна, че при такива деца просто трябва да изчакаме "да отмине", иначе няма "научаване". 

Ще си дойдат! 
Мен всички ме плашеха, че щом му "угаждам" и го приспивам на ръце "ще патя", но ето че бебето вече стана малко дете и само започна да се справя с приспиването.  Просто те са още бебета и колкото по-малко насилваме нещата да стават по-бързо, толкова по-спокойни ще са и те и ние. 



Според мен не точно до темперамент. Поне при моя син мисля, че е засилен рефлекс за повръщане. Той повръща от трохичка храна, която не му допада на вкус. Дави се и има позиви за повръщане само като види нещо, което не яде или не му изглежда "ядливо", а аз го предлагам за ядене. Дави се и повръща при рев, при прием на лекарства... общо взето гадно положение. Аз лично за себе си знам, че не е от "лиготия" (специално за вкуса), защото аз съм същата. Сега вече донякъде мога да го контролирам (позива за повръщане), но като дете не успявах. И досега на моменти ми е трудно да го подтискам. 

Това го установих във връзка с носенето на ръце. Като беше малък само пищяха баби и лели - оставяй го, че научиш ли го на ръце, не можеш се отърва от него. Е, нямаше как да го оставя. Той пищеше винаги, когато беше в легнало положение (предполагам, че от там идват и проблемите ни със заспиването) и единственото спасение беше да е прав в ръцете ми. Ако трябваше да свърша нещо, го слагах в кенгуруто. Няколко пъти опитвах да направя нещо - само рев, дране и писъци. Е, научи се да седи, после да пълзи, сега почти и да ходи и сега и да искам не мога да го задържа в ръцете си. Подозирам, че със заспиването ще е същото. Виждам някакъв прогрес - вече почна да заспива сам в колата, в количката, или на като го разхождаш (като по-малък това беше невъзможно) - BAN, MayaAdi, при вас няма ли никакъв прогрес от самото начало?

О, и аз го слушах това, че постоянно е на ръце. Ама аз нали съм си тъпа и упорита им казвах да си гледат работата и си го носех. То и да лежиш по цял ден и да гледаш тавана или небето не е работа. И на тях им се раглежда, разсейва... и те са хора. 

Не е друга тема, напротив. За тези методи с плача, 8-9 месеца е късна възраст; на 2-3 е много по-лесно да бъде научено едно бебе да заспива така. А на 8-9 бебето вече има някакви изградени навици на заспиване "с патерица" и по никакъв начин не може да разбере защо в един момент някой иска да го промени и почва да плаче.
Както и предполагах, темата се измести от това, което питам.

Ами на нас все ни омръзва приспиването - по какъвто и да е начин, така че не знам кое бих окачествила като прогрес. По метода с плача също все още нямаме успех - всеки ден поне по веднъж имаме борба   .

От новородена я оставях в леглото незаспала и за 6 седмици се приучи ,че мама идва ,гушка без вадене от леглото,говори тихо,не светва лампите (светлината идва от коридора) ,пее тихичко и след  минутка излиза. Имаше плач ,но бързо свикна ,а сега е модел за спането,всички се чудят как спи по 1ас и половина на обед,и от 20 часа до 7.30 сутринта Но ако започваш със схемата която аз използвах на контролираното плачене ,се иска да се информираш за метода и да се подготвиш за безсъние няколко дни или;и поне седмица докато детето разбере,че нощта е за спане,не за игри с мама,за дълги разговори и ,че всички спят тогава. Успех,ще потърся линкове,май бях давала в една друга тема

Нямах предвид "темперамент" точно за повръщането и давенето. 
Имах предвид, че са по-темпераментни деца и всичко при тях е по-изявено като емоции - и за плача също. Дано сега поясних добре.

Моята дъщеря на всичко реагира доста емоционално и моментално - когато не й е кеф нещо; когато не й е удобно някакси; когато не й харесва така или иначе, това или онова; и  в повечето случаи с рев и опъване. И съответно обратното - с много веселие и смях, когато й харесва.
Докато при събиране с други бебета и дечица, виждам при повечето от тях някакво спокойствие и даже безразличие. 



Абсолютно същото се отнася и за нас.

Благодаря ти.   
При прилагане от самото начало ми е ясно, че действа и че всичко си идва на мястото. Имам жив пример с племенничката ми, която е само един ден по-голяма от нашия и спането й е приказка (Включително по цяла нощ от 4 месец, въпреки че е изключително кърмено бебе).
Въпросът ми беше когато моментът в началото е изтърван, дали има шанс когато детето е вече по-голямо.

Все едно си описала сина ми 

BAN - !Точно това имах предвид,че ще ти отнеме повечко време когато е на тази възраст,но ще е по лесно отколкото да научиш 2 или пък 3 годишно например да спи само . Не намирам линковете си,но ще потърся пак от английският сайт.
Ето ги ден по ден как да се процедира ,какво да се очаква и как да се реагира:
http://www.askbaby.com/baby-sleep-training.htm

Не разбрах дали прочете моя пост.
Точно това ме тормозеше и мен преди 10 дни, а ето вече заспива сама
Така че има шанс 

Да, прочетох.  Но вие пък сте от "по-големите" - след годинката рано или късно нещата си идва мястото - за едни на година и 1 месец, за други на година и 10 месеца - дано ние не сме от вторите

tanyatais, при нас оставянето да плаче сам не дава резултат. По-вероятно да доведе до нещо е ако съм до него, но не го приспивам, а само го успокоявам. Но вече 15 ден и това май не води до никъде - не е започнал да заспива по-спокойно или пък да започне да ни отнема по-малко време.

BAN -разбирам те,но прочете ли метода как и по колко да оставаш в стаята ? Това е важното .за да не се превърне приспиването в една постоянна компания докато заспи с часове:( Ако имаш нужда от превод след като се върнем от доктора вечерта ще седна да ти го преведа точка по точка за да ти е лесно.

Ние пък имаме съвсем лееееекичък напредък с това да се приспиваме пак на ръце   , че с този кош, току виж съм хванала някоя херния, пък съм и секцио...  
Пак плаче, плаче, извива се... но няколко пъти успях да я прилъжа да заспи в ръцете ми.   Ох, много съм доволна от този факт, предпочитам да е така. Пу, пу, 

ааа ето те с линка...правилно помня значи, че ти ги беше пускала тези статии

обаче тоза за 2-3 годишното не съм съгласна...там вече става без съпротивление, просто защото детето е достатъчно голямо и вече напълно готово и си идва естествено...въпроса е чака ли му се на някой до тогава или не...

tanyatais, на теб наложи ли ти се да чакаш по един час да се нареве преди заспи?  Мен ми се струва много ужасно това, въпреки че явно работи...
При нас като беше по-малък не действаше нито шъшкане, нито галене за успокояване, признаваше единствено цица, така че би бил абсурден метод. Пък и сега, влезе ли "във фаза", даже някой път и гърдата не действа... като че ли ме е страх да го пробвам този метод...

Da,но не е непрекъснат плач ,но и най-малкият плач е стресиращ за родителя признавам. Плачът при дете над 6 месеца не би продължел повече от няколко нощи и то не е постоянно.Успех!

Нищо лично ама аз не бих приложила нищо от този линк на моето дете. Звучи стерилно, дистанцирано, дресиращо и де да знам и аз какво още.  Остави ми горчив вкус в устата. 
Замислям се, че ако аз искам мъжът ми да ме гушне и да заспим заедно, а той вместо това ме целуне по челото,каже ми лека нощ и излезе от стаята с единствената цел да ме лиши от гушкане за да не би да ме разглези и да урони авторитета си (примерно) сигурно ще го замеря с нещо (и това е рафинирната версия за това какво ще му се случи). 

btw докато четях текста от линка се сетих за откъс от онова стихче "Заета мама"... който го е чел, ще се сети за коя част от него става въпрос. 

V_d, разрева ме рано-рано в събота 
 

Моята бебка си заспива сама,не съм я учила да я приспивам,тя сама си свикна да заспива както я оставя в креватчето,гушка си любимата играчка и заспива..

И аз всеки път като го чета рева. 

 

Методът работи ако се прилага последователно и не е имало драми. Предпочитам да имам спокойно дете,спящо си 11-12 часа спокоен сън в отделна стая ,вместо да имам дете, което разчита на нас да я забавляваме до нощите и да не може да заспи само или да спи между нас до предучилищна и да не  спи необходимите за възрастта си часове. Просто имам различни приоритети явно:)

tanyatais - нали знаеш, че между крайностите има и милион и едно средни положения

Има ,така е ,именно това имах предвид. За едни е крайност този прийом,за други е начин на спокойствие и предсказуемост на деня,нощта и интервалите помежду:)

Ами аз не съм прилагала този метод, но пак си имам спящо по 10-11часа. нощен сън дете. Не спи между нас по простата причина, че в началото мен ме беше страх да не го затисна, а после той не е изявявал такова желание. Ако сега поиска няма да му откажа - но такива индикации няма. И не смятам скоро да го местя в отделна стая. Никога (като изключим първите ок. 5 месеца в които имаше хранене през ноща - събуждаше се, ядеше и лягаше отново - без приспиване, просто го слагах и заспиваше) не сме нито играли през ноща, нито пили вода, нито нищо. И сега като се събуди през ноща (засичала съм го) си лежи, гледа, прави си справка там ли сме и спим ли и пак си заспива.   Да не говорим,че понякога го чувам, че е станал към 7 сутринта, но си лежи, чопли нещо, подрежда си играчките и ме буди чак към 8ч. като е огладнял.
Така, че не всички приспивани, прегръщани и гушкани деца преди сън са неспящи, ревящи, неспокойни и с нездрав сън.  
 

v_d -тук никой не говори за децата ,които спят през нощта без специален режим и са такива от раждането си ,а за това как да приучим децата да спят сами и какви са методиките за това. Аз само споделям метод с който съм понаучила поне 9 бебета да спят през нощта и ще е работещ метод,нищо повече

Никое бебе не е такова от раждането си.  Ако има такива бебета то те са 1 на 100.
Ти си започнала от новородена - лошо няма, детето си е твое, това е твоят начин - имаш право на мнение. Както и аз - а моето е, че бебе на дни и на месеци трябва да усеща, че му се откликва, за да се "научи" да се чувства спокойно и уверено.  Първите три месеца ми се бяха сляли - хранех на 2.5-3ч. и това беше денонощно.  И за миг не ми мина през ума да го "уча" да спи на по-големи интервали или да го лишавам от храна (каквата очевидно търсеше) за да спи. Ако иска да яде - яде, ако иска да спи и не се събужда за храна - спи. Така, че за протокола моето бебе не беше от тези 1 на 100 та да съм била нещо привилегирована. 
Аз споделям моят метод - много търпение и за мен е работещ. 
Няма лошо в това да има различни гледни точка - Истината никога не е една и никога не е проста. Всеки има своята истина. 

v_d - останах с впечатлението, че BAN не иска подобен тип мнения, а само в насоката как да го научи сега и по възможност веднага....независимо, че ще коства рев и т.н.
Та няма защо да спорите...явно избора за посоката е ясен...само подробностите в изпълнението се губят

Права си. 

 

Бебка заспиваше и спеше само в ръцете ми до около 8 месеца,понякога и в шезлонга,като я приспивах на шум от сушоар до 1 годинка(много ефикасен метод за приспиване на неспящи деца).Сега е на 1г и 4 месеца.Постепенно я свикнах да заспива първо на спалнята до мен,а след това и като я оставям в кошарката и (залепена до спалнята). Първо за дневния сън, по-късно и за нощния.Не става лесно и бързо, все още не винаги се получава, но не е невъзможно.Отнемало ми е повече от 2 седмици и сме лежали и по 2 часа докато заспи.Отначало се сърдеше и плачеше, но пък на нас ни се отпуши и слъзното каналче така .За мен приспиването преди това беше голям стрес,защото тя много се противеше от малко бебе и спеше по малко.Сега обедният и сън трае 3-4 часа.Пожелавам ви успех и търпение.                                                                                                            П.п.Помогна ми това,че още не се изправяше и съответно се въргаляше до мен докато заспи,помагаше да се правя на заспала или да и обърна гръб. Сега денем ако не и се спи много първо се въргаляме на спалнята, а после я подканвам да си легне в леглото, а вечер си изпива млякото гушната в мен на спалнята,после я слагам в кошарката,пожелавам лека нощ и излизам.Както по-рано писах от 2м до около 1г спеше на шума от сушоар и даже се будеше като свърши диска, на който бяхме го записали от интернет.                                                                                                         

Не така осъдително, де....   
Никога не съм казвала, че искам да го науча веднага, а още по-малко независимо от това, че ще реве. Само аз си знам какво ми коства да си оставям детето да реве по няколко пъти на ден дни наред. Затова и исках някой минал по този път да ми даде кураж, че има смисъл и ще има резултат. Уви!     

не съм искала да звучи осъдително...просто ми се стори, че темата ще премине в за и против метода на приспиване с рев....
а ако не искаш да е веднага и независимо от това, че реве - ми не си го причинявайте просто...
а то детето ще се научи само да заспива когато е готово не и преди това...

и някой много точно отбеляза по-рано в темата, че точно 9-10-11 месеца са периода, в което детето се ужасява от изоставяне, децата почват да плачат денем ако излезеш за сек от стаята...та ...някак ми е най.не добрият  момент за подобни обучения.

BAN, а Деян буди ли се нощно време?

Иска ми се да попитам тук по-специално мами на дечица, които като бебета са били неспокойни и са се будели по няколко пъти на нощ. Чета различни мнения и виждания, а то  и всяко дете си е различно, разбира се. Моят син сега е на девет месеца и досега точно три пъти в живота си е спал по цяла нощ, така и не мога да открия магическата комбинация. Кърмим се, а в последно време ситуацията е по-зле и от при новородено - яде на час и половина - два през нощта, въпреки че си хапва нормално и през деня.
Чувала съм, че до около две годишна възраст непрекъснатият сън през нощта е труднопостижим. Как беше при вас? И правихте ли нещо специално, за да отучите децата от нощното будене или с времето това стана от самосебеси?
Благодаря за споделения опит!

Лулу, буди се нощем. Досега нямаме нито една нощ да е спал без да се събуди, като минимума от събуждания ние два пъти.  Но тъй като виждам, че са отделили това разискване в нова тема, ще отговоря там 

Иначе по моята тема - не постигнахме желания успех с плача, но поне някак си забрави, че не иска да бъде приспиван на ръце и, след едномесечни мъки, от 3-4 дена се върнахме отново към това. Явно реши, че въпреки че не му харесва да го приспивам на ръце, всъщност му е по-добре отколкото да се дере по 1 час преди сън.  И така - дотук с научаването да запсива сам.
Но все пак явно успях да го науча на нещо, а именно - да спи по повече. Вече не се буди на 40-тата минута, а спи по час и 15-30 минути без да се пробуди. 

А аз пък снощи, докато се опитвах да приспя бебка на ръце, обяснявах на мъжа ми, че ако ни види някой, ще каже, че не сме добре - да учим детето зорлем да заспива на ръце  - аз настоявам да заспи на ръце и я полюшвам, подрусвам, а тя реве и се опъва 

 

btw това реване и опъване при нас беше първият "симптом", че иска да заспива сам. 
В началото (като по-малко бебе) го правеше, защото не искаше да заспива (не му се спеше още), но след това като започна да го прави (вече си беше установил режима и знаех, че му се спи) пробвах да го сложа и на спалнята и "О, чудо" детето се надупи и заспа доволно. 

Ох, няма изгледи скоро това да стане при нас...  не знам вече, определено по никакъв начин не може да заспи без рев, единствено в столчето за кола /по-горе описвах как  /.
Но не мога вече, особено сама, тежи си така. 
Ех, ако заспиваше на ръце, щеше да ми е по-лесно.

Днес пак така - опитах първо на ръце - реве; после на спалнята - дере се; и накрая пак със столчето, вече тотално изнервена от изминалия 1 час в опити за приспиване  , пък бебка, ревяща и давеща се вече в сълзи и сополи. 
Кога ли ще мине вече този период... 

Вече решихме с мъжа ми да купуваме люлка със стойка и в нея ни е надеждата.  Че изкупихме сума ти неща, които не дадоха резултат.

а пробвала ли си да изместиш времето за заспиване - по-рано или по-късно...

Мили дами, моля за съвет. Малкият ми е на 2 месеца вече, но спи твърде малко. През деня почти никога не заспива, а нощем прави по 6-7 часа само: ( Поплаква си, разбира се, но това не ме притеснява, само наистина му се събират много малко часове сън. Дали е нормално? Благодаря ви предварително: )

Дъщеря ни е на 3 годинки и досега не се е научила да заспива сама, когато ние с тати сме си вкъщи. Но докато я гледаше бавачката (от 1 до 2-годишна възраст), само слушахме истории как следобяд си ляга и си заспива в кошарката сама и не вярвахме, та накрая накарахме бавачката да снима това с видеокамера и о, чудо! наистина детето си легна само, без протести и си заспа! Така и не разбрахме как го постига бавачката, явно от самото начало е установила някакъв ред с повече строгост, без да ни казва и е успяла!
Сега чакаме второ бебче и каката ще трябва да спи вече сама в другата стая, и силно се надявам, че няма да трябва да прекарвам близо по 1 час на вечер, за да я приспивам.

Дъщеря ми започна да спи сама в стая на 6 месеца. И двамата с мъжа ми бяхме супер изненадани как за първи път тогава успя да спи цяла вечер без да се събуди нито веднъж. Докато спеше в нашата спалня /хем на отделно креватче/се будеше по няколко пъти на нощ. Просто на детето сме му пречели да спи.    Друга причина не виждам. Изглежда сме й шумяли докато си лягаме, после с въртенето в леглото, похъркване... Сега стаята й гледа към вътрешен двор, адски тихо е. Нахранвам я, пускам й пеещата играчка за 20 мин. и я слагам в леглото. Спи си детето.  

Ако е към мен въпросът ------> всъщност тя няма време за заспиване, по-скоро като се размрънка, я пробвам.... но става въпрос за не по-малък от 3-4 /понякога и 5/ часов интервал на бодърстване

да, към теб беше...когато се размрънка може и вече да е прекалено късно, т.е. просто да си пропуснала момента за приспиване...