До тези, научили детето си да заспива само

Тъй като с една част от момичетата, отговорили тук, се "знаем" от една друга моя тема, а и така или иначе целта на тази тема не беше точно да е оплача че детето не спи, не изпадах в излишни обяснения на пробелма ни. Но явно трябва.
Наратко - приспиваме се от ден първи като синковеца държи все да е с някакъв различен метод - в люлка, с кърмене, с тупкане по дупето като по-малък, на ръце и т.н. Но след известно време всеки метод престава да действа. Затова исках да го науча да засива сам. Знам, че тези методи са свързани с постоянство, упорство и много плач и затова исках някой минал по този път да ми даде кураж, че макар и на 8-9 месеца не съм изтървала влака.
И пак повтарям не държа детето да спи в определен момент, просто го виждам че му се приспива - търка си очите, прозява се, очичките му стават червени и подутички. Пробвала съм го да го слагам при първи симптоми на сън - нищо не става, просто си лежеше в кошарата (сега вече се изправя и не мога да го накарам да легне  ) докато не започнеше много да му се спи и пак сме изтървали момента.  

v_d и аз си мислех, че си го знам детето, но то така бързо се променя, че докато науча "графика" и той вече е променен. Вече не знам след колко часа му се приспива - просто го гледам дали му се спи и така...

Вечерното спане не е проблем, защото явно за 6-7 месеца научи ритуала преди нощния сън - къпане, кърмене и люшкане за сън,  и ототгава нямаме проблем с това - не се съпротивлява. Затов апитах за някакви дневни ритуали преди спане, защото нищо не ми идва наум.
Това е във връзка с тези методи, за които като цяло започнах темата - т.е. ако го оставиш да реве и в каря на краищата накрая детето не си заспи само, ами пак го успокоиш ти, е нямало смисъл от цялото реване преди това. Така то всъщност научава, че грубо казано "трябва да плача много силно и дълго, за да ме вземе мама", а не "мама няма да ме вземе, ами по-добре аз да си заспя сам". Когато много е плакал ми позволява да го гушна или да го накърмя да заспи, но преди това не иска.  

Оф, дано вече на всички стана ясно какво и защо питам, че изписах цял роман....

Аз точно това исам вече да приложа - да се нареве и да запси, ама не знам дали ще ми издържат нервите 

Явно има деца, които "подлежат на контрол" - и пак опираме до индивидуалността на децата.
При нас не става.

ами не точно, но като оставяш едно детете да се нареве достатъчно на брой дни или седмици според нуждата, то схваща, че никой няма да откликва на нуждите му...както и да е... това друга тема вече...

Дневни ритуали може да измислиш - влизате в стаята, затваряте щори, пердета, за да стане притъмнено като за сън, обличате пижамата, прочиташ много кратичка приказка.... това е достатъчно за ритуал...


В една друга тема ако не бъркам Таня беше пускала един линк, за ученето как да заспи само...и то всъщност не беше точно да се нареве до насита бебето.... обаче не знам дали ще мога да я намеря тази тема, понеже не съм сигурна за заглавието...

До колкото помня и от една от отчетната тема майка учеше по подобен начин детето, като го оставяше, но ако плаче се влизаше на определени интервали и се успокояваше бебето и така докато заспи...
Също помагало някой друг да го приспива, а не майката...но предполагам денем това не е голям вариант, за който си гледа сам детето.

Angel_Dust, благодаря ти, но няма нужда да търсиш стари теми - аз методите ги знам.   Интересуваше ме има ли успели с прилагането им в по-голяма възраст (8-9 месеца) и ако да колко време им е отнело и кой метод са приложили.

Ама нормално е на неговата възраст да си мени графика постоянно - те самите му нужди от сън-бодърстване се менят.
Ако щеш вярвай на неговата възраст моят син спеше два пъти по за 10 мин. или 2 пъти по 20 мин.... карал е с по 30-40мин сън на ден. Вярно вечер си лягаше рано, ама цял ден луда ставах, пък и като си легне рано - става рано... бях се зомбирала. Другото което е че спеше почти само на вън в количката. В къщи беше мисия невъзможна.   Ходех като лудите по улиците по цял ден, че поне за малко да спи и да се понаслаждавам на тишината.   Чак на годинката мина на едно спане дневно и тогава започна да си спи вкъщи пък и количката му беше къса вече и нямаше как. Иначе до годинката бях или на ръце и люлеене до припадък или навън - т'ва е положението, ако щещ.  

Сега имаме ритуал пред обедното лягане - нареждаме плюшени играчки в определен ред от двете страни на кошарата, ходим да си мием сапунерката, сапуна, ръцето и лицето - това задължително иначе лошо ми се пише   После помъкваме на повивалника един огромен мечок (пречка ми се много ама к'во да правя) сменяме памперса и дрехите и отива да води мечката при другите играчки да спи.  


За съжаление не мисля, че ще намериш "универсален метод". По-скоро ще успееш с метода проба-грешка отколкото с нещо универсално.  

И моето бебече е на 8 месеца  и аз искам да го науча да заспива сам, но като ви чета и се връщам на това, което първоначално си мислех, че без рев няма да става работата, а не ми се иска да е така.
Една приятелка ми каза, да го оставям сам в стаята да се нареве и ще заспи...ама на мен сърце не ми дава...все едно съм го изоставила. Много е гадно 

8-9 месеца не е късна възръст...да не говорим, че за много деца още е ранна възръст за подобно нещо.

Гледам, че много момичета казват, че са им казали - "да ги оставт да реват и че ще се нареват и ще заспят...."
Незнам вашите бебета как реват, но моето разплаче ли се силно (т.е. наистина да реве, не просто да мрънка) в един момент започва да се дави, много често и повръща (от секретите се дави и повръща)... Честно казано мен ме е страх като съм до него да го оставям да реве много, пък камо ли да го оставя в другата стая "да се нареве и заспи". 

Де да знам прочетете тази статия за плача - http://gimli.logris.org/plach.html

Честно казано аз съм върл противник нещата да се случават, учат, налагат ако щете по метода - "остави го да реве, ще се нареве и ще се научи" (повярвайте ми това е най-честият съвет, който получавам от познати с деца  ). Безумно ми се струва да го причинявам и на него и на себе си умишлено. По-скоро го приемам, че ще научи, че "света е гадно място, където на никой не му пука, че плача". Де да знам - аз като голям човек няма да ми е приятно да се разплача и някой да ме затвори в някоя стая "да се нарева"... приемете, че те плачат, защото за тях нещото за което плачат в момента е "най-важното нещо на света" въпреки, че на вас може да ви се струва абсолютно безсмислено и глупаво - за тях не е така. 

v_d - аз също съм против... моето само засилваше истеричен плач, ако ен му се обърне внимание...че се и захласваше чат-пат....не мога да си представя подобно изтезание да му причиня... но явно все пак за някои това е метода....

Диването ми е по същия начин и затова не го оставям да плаче сам, а съм при него в стаята. Има и такива методи, когато си до детето щом плаче и му показваш, че си там, но също така и че с плач няма да постигне своето.
Ама може и да се научи да си извоюва всичко с плач, защото така е най-лесно. Не знам за вашите деца, но моят вече определено се опитва да ме действа с плач, а е само на 9 месеца  

П.С. А ритуалът ви за заспиване ме кефи максимално   

Не съм много съгласна с това, че ще се научи да извоюва всичко с плач. 
Прочети статията - на мен ми беше много полезна. Копирам ти само края:

Изследователите Силвия Бел и Мери Ейнсуърт провели няколко проучвания през 1970-те, които е трябвало да сложат край на теорията за разглезването. (Интересно е да се отбележи, че винаги, и дори до наши дни, тези писатели на книги за отглеждане на деца, които препоръчват оставянето на бебето да плаче, са основно мъже, с малки изключения. Как стоят в действителност нещата, е изяснено от жени.) Тези учени изследвали 2 групи двойки майка-бебе. Първата група били майки, които отговаряли незабавно и грижовно на плача на бебетата си. Втората група майки били сдържани в откликването на плача на бебетата си. Учените установяват, че бебетата в първата група, чиито майки са откликвали по-бързо и грижовно, по-рядко използвали плача като средство за комуникация на 1-годишна възраст. Тези деца били по-уверени и привързани към майките си, имали по-добре развити умения за комуникация и били по-малко хленчещи и манипулативни.

Много други изследвания са правени след това, с цел да покажат неправилността на теорията за раглезването. Те доказали, че бебетата, на чиито плач не се отговаря, започват да плачат повече, по-дълго и по по-тревожен начин.

В едно изследване, което сравнява две групи бебета, едната група бебета получавала веднага грижовно успокоение при плач, докато другата група бебета са оставяни “да се наплачат”. Бебетата, на чиито плач майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко. От друга страна, бебетата, които били оставяни “да се наплачат”, не започнали да плачат по-малко.

Като цяло, изследванията на плача показват, че бебетата, на чийто плач се отговаря, се научават да плачат по-малко и “по по-правилен начин”, докато тези, на които не се обръща внимание, се научават да плачат “по-силно”.

От наблюденията над моето дете е 100% вярно. Той вече е едно много рядко плачещо дете. С дни не се разплаква... за мрънкане - мрънка, но да плаче - много рядко.
Не мисля, че тази си възраст (на колкото е твоето) манипулират. Те просто нямат друг начин на комуникация - не може да говори, не може да ти покаже, не може нищо да ти обясни - единственият начин за комуникация и привличане на вниманието ти към нещо е да плаче. То има нужда да общува но няма ресурса за това - единственият начин е плача.


Зависи какво "иска да постигне". Естествено че няма да го оставя пипне котлона колкото и да реве, но и ще се опитам да му обясня защо, независимо дали и колко ме разбира - не подценявай децата, макар да не разбират всичко те са много интуитивни и само по начина по който говориш или действаш им подсказва за какво иде реч. Ето моя например много работи баща си - но винаги е усещал колебанието в него. Ето ти пресен пример от снощи - Прибираме се от разходка и баща му го съблича, но чувам аз по едно време едни писъци от другата стая "Не, няма буя, така, така" (превод - не, няма да се обуя, така ще ходя (бос демек)) Та влизам аз в този момент само го поглеждам и той чинно сяда с чорапите в ръката и придърпва пантофите към него. Казах му, че ако не се обуе, няма да си играе, защото бос не се ходи - той премигна един, два пъти и каза "добе, буе" (добре, ще се обуя) Но в мен не усеща колебание и не ми играе номера. Знае, че кажа ли нещо ще го направя - т.е. никога не заплашвам само - кажа ли нещо на него му е ясно, че ако продължи ще си изпълня казаното. По-добре поработи над усъвършенстването на комуникацията по между ви, вместо да го игнорираш. Пак казвам - при тях интуицията е силно развита - използвай го. Нека само усети къде е границата, която не трябва да преминава - повярвай ми те много добре я усещат, но се пробват - ако мине, мине - и в това няма нищо лошо - така опознават. Пак ти казвам - моят син се държи съвършено различно с мен и с баща си. На него му мрънка и тормози в пъти повече отколкото се опитва да го прави с мен.  Но баща му не ме слуша - сега да си се оправя. 

П.П. Ама ние сме пълни с такива ритуали.  Постоянно се измисля, нещо което трябва да се прави постоянно.  След време се сменя и така до припадък. 



Не само за някои - за повечето.  Ама децата са си техни - те си решават. В крайна сметка детото става такова, каквото сами си го направим и всеки преценява сам за себе. 

Много добра и интересна дискусия! Според мен на тази възраст вече разбират доста неща и някой път реват и за глупости. Моят например реве когато му се спи, когато е гладен, когато иска да суче/да се гушне, когато се удари силно - това са случаите, в които ще откликна. Реве и някой път като си тупне на дупето без да е успял да стигне целта, която е искал или като не успява да си отвори вратата, защото като я отвори, опира в него. В тези случаи го оставям и той млъква.

Като чета, в много описания и моят е същия. Няма начин да го сложа в леглото и да заспи сам. Ако е още спокоен, си играе докато му се приспи и почва да реве. Ако го оставя да реве, ще пищи и ще се захласне от рев. И накрая пак ще го гушна и пак ще го сложа на гърдата и ефектът от цялото упражнение е никакъв.

И на мен ми се искаше някой да ме успокои, че е научил детето да заспива само след като преди това е било приспивано, но..... нещо резултатите не са много обнадеждаващи май

За самото приспиване, при нас като че ли почва да действа метода със слагане в скута, гръбчето му в моя корем и започвам да издавам монотонен бръмчащ звук. Няколко пъти проплаква и се извива, но понеже го държа с ръце отпред, не успява да се изтръгне. Моментът е като почне вече да мрънка, че му се спи (не при първите симптоми и не повече от 2-3мин след размрънкването). Може би сте го пробвали вече, споделям, надявам се да бъда полезна. (както писах по-рано, тънката ми идея е като свикне с монотонния бръмчащ звук за приспиване, да го преместя от корема в леглото).

Lulu25 - ми да те успокоя между една година и два месеца и две години детето ми си заспиваше само, както беше много приспиван, така почнах да му преча ако съм в стаята - целувка, лека, лампата и след 2 мин отнесъл плувката.... после пак имаше период, в които искаше аз да съм там докато заспива, т.е. да го гушкам  на спалнята просто...да "заспиваме заедно" до една възръст, после пак почна сам да си заспива...

Просто идва момента... за мен тези ужасии с ревовете просто са излишни.


И да плачът е начин на изказ на децата, докато не проговорят, нормално е осван за чисто физиологични нужди, да го използват и когато желаят нещо, когато се ядосват за нещо, когато се разочароват и т.н. просто те друг начин нямат да  споделят, да кажат, да покажат...
Като проговорят и ревовете "за глупости" намаляват, защото вече могат ясно да го кажат.

Абсолютно подкрепям!
Не мога да разбера защо ние възрастните понякога се държим като чак толкова възрастни. 
Lulu25 - замисли се, че в момента отварянето на вратата е най-важното нещо на този свят за това мъниче. То не може да степенува нещата по "важност и умност" Всичко "е най-важното нещо" към даденият момент. За теб може да е глупост, но в момента в който той не може да си отвори вратата той се чувства гняв, объркване (защо не става), дразни се ако щещ яд изпитва, че не му се получава... аз на твое място още като видя, че започва да се дразни, отивам показвам му защо вратата не може да се отвори, премествам го леко, показвам, че като не стои пред нея тя се отваря... той така се и учи да търси начини да се справя, а не само да стои пред нея, да прави едно и също и тя пак да не се отваря. Другия път когато нещо не му се получи ще търси и друг начин, а няма да бърза да се ядосва, дразни и реве. 
Хайде един пример - на теб някой ти е запушил устата, сложил те е на един стол и държи детето ти в своя скут и не ти го дава. Не можеш да говориш, не можеш да покажеш по никакъв начин, че искаш да си го вземеш, не можеш да стигнеш до него. Логиката сочи че детето е добре, гушнато е, никой не му прави нищо лошо - но ти си го искаш. Понеже няма как да кажеш нещо или да направиш нещо съм сигурна, че ще дойде момента в който ще започнеш да ревеш...защото емоцията не подлежи на логиката - в този момент ти си искаш детето и безсилието от това, че не можеш да изразиш желанието си те кара да плачеш. Е, да ама отсреща си мислят - "К'во пък е ревнала за глупости?" Защото видиш ли човека отсреща смята, че щом детето ти ти е "добре, гушнато е и никой не му прави нищо лошо" е глупаво да плачеш и не разбира защо го правиш. Пък и откъде на къде ще постигаш нещата с рев? Колко време ще ти трябва да изпаднеш в истерия, че си искаш детето, за да може да покажеш на човека отсреща, че всъщност ти това искаш?
Усещаш ли сега в какъв "капан" се чувства едно бебе - нещо е много важно за него, никой не му помага, игнорират го, а то просто иска нещо, но не намира начина да го разберат?

Мисълта ми е че е хубаво понякога да се опитваме да видим нещата през очите на децата си и да не смятаме така повърхностно, че нещата за които реват са глупости.  Същото важи и за приспиването - то иска да бъде приспано по определен начин, а не да заспи само и не разбира защо аджеба това е навъзможно и защо трябва да заспива само след като не иска. 


Иначе за надеждата да започнат "на късна възраст" (9 мес. за мен специално изобщо не е късна възраст, даже е ранна, но това е друга тема) да заспиват сами - аз и по-горе писах - до годинката го приспивах на ръце, в количката, до него на спалнята - т.е. както той предпочита. След това той сам реши, че ще заспива сам. Ето днес се прибрахме, изпълнихме си ритуала преди обедния сън сложих го в кошарата, казах му лека нощ и излязох. След 5 мин. отидох да го завия.  Така, че рано или късно и този момент ще дойде и при вас.

V_d, напълно съм съгласна с теб всъщност, може би не се изразих добре. Когато се опитва да си отвори вратата и мрънка, го оставям да се помъчи сам да намери начин. Ако не успее, наистина и аз отивам да му помогна, но все пак му оставям време да се справи сам. Докато ако е гладен или му се спи, реагирам веднага. Също съм на мнение, че големината на проблема е различна за различните хора. И понякога за едно дете това, че са му взели химикалката може да е по-голям проблем, отколкото например  служебни проблеми за един възрастен. Може би това, което исках да кажа е, че все пак като родител опитвам да разчитам причините за този плач и да ги пресявам. Но наистина когато положението не е сериозно, то не е плач, а мрънкане.

Все пак, много ме обнадеждавате, че нещата може би ще си дойдат на мястото от самосебе си след годинката.