А за сведение на мен и мама МОФ колко време точно отнема тоз процес?
не знам, момичета, колко точно отнема да забравиш. знам само, че не всеки ден мислиш за това. знам, че все още се изнервям когато се чуем или прекарваме време заедно (защото доста често се отбива да види детето). знам, че все още горчи от обидата и разочарованието. знам, че с нищо не го съм го заслужила. знам, че когато се жених, мислех, че ще остареем заедно. мислех, че ще имаме куп деца, къща на село и куче на двора... мислех толкова много неща... уви! вече повече от година живеем отделно. и повече от година преди това живота ми беше ад - нерви, сълзи и безсънни нощи.
но знам и друго - знам, че няма да остана "самотна майка" (колко мразя този израз!!!). знам, че някой ден ще срещна човека, когото търся и който ме заслужава. и знам, че това ще е когато най-малко го очаквам. знам, че това ще се случи, защото силно вярвам в това! и може би тогава съвсем ще забравя...
а дотогава... периодично ще се връщам назад (защото обстоятелствата ме принуждават) и ще се опитвам да си припомням, че за да бъде синът ми ще е щастлив е необходимо да има двама щастливи родители. и това всъщност, е нещото, което укротява гнева ми...