Денива, не мога да не се съглася с теб!
И не мога да се стърпя да не изразя и аз мнение, щото ми е странно това "да оставим децата сами да ес оправят". Ами за разлика от етапите на двигателно развитие и т.н, поведението в обществото и умението за живеем с другите, възпитанието, не са качества вродени, а такива които трябва да се придобият, да се научат. Естествено, олезно е в някакви граници да се оставят и да си общуват самостоятелно, излишна е прекалената намеса, но детето да се държи грубо и да не му се обясни, че това е неправилно - това за мен е меко казано странно. Не казвам, че ще разберат от първия (или стотния ) път, но да все някога ще има някакъв ефект.
Миме, а ако утре отиде и пререди на опашката "смотаняците", които си чакат реда? Къде е границата? (не се заяждам, дискутирам и си го позволявам, защото знам, че не си обидчива )