За семейните празници

Понеже и аз като авторката-в един град, на една улица със свекърите, в един квартал с моите родители. Виждаме се и си ходим без предварителна уговорка, аз дори не звъня, като ходя-те също.Имаме нормални взаимоотношения-карали сме се, говорили сме, общо взето гледаме бързо да изглаждаме проблемите.
 Но нямаме традиции при празнуването-един РД-с тях, друг-с приятели. Определено аз също нямам възможност да празнувам една дата на две-три места с различно обкръжение. Те също така си празнуват-понякога с нас, понякога без нас...Не виждам драма, в случая едно добро обяснение може би ще свърши работа.

Криза.
Казваш, че децата ще се почерпят и толкоз.
За вашите празници, обявяваш, че няма да ги празнувате.
Неудобно малко, но кой разбрал, разбрал.

На мен не ми пречат нито моите, нито родителите на мъжа ми. Каним ги на всеки РД на децата и на именните им дни, но те не винаги идват. Врявата им идва в повече, затова.
Когато децата ми пораснат достатъчно и започнат сами да си празнуват рождените дни, със сигурност дори и аз и баща им няма да присъстваме на купоните им. Когато дойде този момент, просто ще съобщаваме, че детето ще си празнува еди къде си с приятели. Не вярвам някой да се засегне, че няма да е сред поканените на парти в дискотека.

Единствено на 1вият рожден ден на дъщеря ми събрах родителите от двете страни, сестрата на мъжа ми със семейството, и баба ми и дядо ми. )
Но преди това естествено си празнувахме в детски клуб, детски рожден ден.
След това много рядко се събираме по празници. Евентуално на Коледа отиваме при баба ми и това е.

Не, не всички.

Ами мъчение е за мен, но за целокупната ни рода това се подразбира като напълно нормално. Детето се радва, защото получава подаръци. Така или иначе събитието е 2 пъти в годината, изтърпявам ги.

На празниците на децата - задължително правим по 2 партита - фамилна вечеря (или обяд) и отделно парти за децата. За нашите с мъжа ми - според настроението, но по-често носим почерпка при родите и празнуваме с приятели. Не мешаме роднини и приятели.
От 12 години е така, не бих го променила, вече се събират 3 ситни  дзвера и най-възрастните почват да стават хардлайнери и да не допускат чуждо мнение, та гюрлутията от 13-14 души поуморява, но не предвиждам да се отказвам.
Всеки път се замислям колко празни места около масата са останали от първите ни семейни сбирки, колко от тях са се запълнили с нови лица (първо писах за празни столове, но лица щеше да е неточно ), гледаме снимки от предишни празници, спомняме си, слушаме едни и същи семейни истории от моето и на мъжа ми детство (вече се хванах, че и ние трупаме такъв досадничък репертоар ), спорим и викаме, но пред хляба не можем да се скараме сериозно. Като цяло, не го усещам като бреме, харесва ми да има такава приемственост. Даже като заглеждам маси в магазините, мислено смятам мога ли да сместя 13+ стола около нея, има още мегдан за потенциално увеличение.

Самото приготвяне не ми тежи, планираме бюджет, меню и продукти доста време предварително (не че са някакви суперспециални ястия, но все има постещи, такива на специална диета, деца, дето не ядат това и онова, та предизвикателството дори е забавно).  Сбирката правим обикновено събота вечер или в неделя на обяд, та да има време за предварителна подготовка. И двамата с мъжа ми обичаме да готвим, той е и доста експедитивен, та поема основната подготвителна работа. "Гостите" също ги включваме в подреждане, купуване на нещо забравено (за мой срам, тази година, за първи път от 12 години се сетих да купя свещи за РД на каката ), все някой звъни: "Тръгваме, нещо да вземем ли?" и аз все се присещам, че не съм взела. Това също става част от закачките на масата.

Абе като имаш пари и здрави нерви - нищо не е проблем....

Не обичам сбирките....Гледам да са колкото е възможно по-рядко.

Аз каня само тези хора, които са ми приятни. Гости по задължение не искам и не ходя на гости по задължение - трудно ми е да се преструвам.
На рожденият ден на детето каня само наши приятели с дечица, без баби и дядовци. Не бих имала против да присъстват, ако бяха читави и се забавляваха наравно с нас, а не да обсъждат приятелките ми и да цъкат с език ( свеки имам предвид)

Да, това е идея за практично "измъкване". Обаче го казваш на двете страни баби и дядовци, защото ако с едните празнуваш, с другите- не, в малкия град се разбира.

И аз имам проблем с каненето на родители. Моите очакват да бъдат поканени, а неговите предпочитат да си го спестят. У нас винаги всичко се е празнувало семейно, но у тях изобщо не се събират. И така или едните ще са обидени, че не са поканени или другите ще са натоварени ,че са поканени 

Благодаря на всички,които се включиха!
Разбира се ,че на самите детски купони ,нашите мили родители не идват.
Но свекърва ми има обичая,когато не я поканим една седмиица по-рано, да позвъни в  деня преди съответния празник и да пита учтиво кога ще си бъдем вкъщи ,за да мине и да остави подарък.Ами винаги в този момент си глътвам езика и я каня.Ами така и така тя ще идва ,се обаждам на моите родители и сбирката пак същата.

Ами...значи ти сама си го правиш...   
Защо трябва да каниш и вашите?
Минава свекървата в 5 следобед,черпиш я кафе с бисквитки,сладки приказки половин час ,и по живо ,по здраво....

Ама аз много добре осъзнавам ,че сама си го правя.
Ако не поканя моите родители по същото време ,със сигурност ще трябва да отделя друг ден и така още повече да проточим празника.

Любопитно ми бе да науча, как  другите семейства си организират празниците.

Още когато родих казах на мъжа ми, че аз роднински угощения на РД на детето не правя. Детският рожден ден затова е детски, за да е с деца. Не с една сюрия стари роднини, които ядат и пият.
Затова РД на сина ми се прави само в клуб - с изключение на първия, който бе груба грешка от моя страна да го организирам вкъщи.
Моят РД и на мъжа ми се празнуват, когато имаме възможност. И то с приятели вкъщи.
Понякога ходим при моите родители за обяд или вечеря за нечий празник, но това не е традиция.
Свекър и свекърва нямам, така че нямам ангажименти към другата част от родата.
Като цяло не се съобразявам с ничие мнение - освен с това на съпруга ми и не ме интересува кой ще се сърди и за какво. Празниците затова са лични, за да се взима лично решение.