Бих казала, че да.Девер ми е свестен човек и с мъжа ми много се уважават и подкрепят.Имах честа да имам две етърви-девер ми се жени два пъти.С първата се напъвах много - непрекъснато ги подкрепях всячески и най вече нея.Тя не си заслужаваше и милимунда от усилията ми и от както се разделиха, повече от пет години с нея изобщо не се чуваме и виждаме.С втората му жена го давам по кротко, независимо, че тя е стойностен човек, но си има своите чепове.На една наша обща почивка на вилата преди две години, направи някакви техни семейни драми, та накрая си тръгнаха набързо - детето не било добре, възпалено му било дупето(то беше тогава наистина малко - на няколко месеца пеленаче), едва ли не там средата е неподходяща и тем подобни ....Милата ми свекърва беше бяла като платно, жал ми беше за нея.Та парен каша духа, но иначе сме в добри отношения, чуваме се по телефона често, събираме се по семейни тържества, ходим си на гости, но дотам защото усещам, че ме натоварват психически с вечните им проблеми...
- Публикувана: 4 апр. 2011, 23:01 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2017, 12:09 ч.
Близки ли сте със вашата/ия зълва/девер?
Не не сме близки и слава богу-правила съм безброи опити да станем приятелки ,но с ръка на сърцето мога да кажа е ужасен човек.Мога много да говоря за нея ,но започвам да се ядосвам.
Преди няколко дни мъжът ми ми сподели учуден как една наша почната е говорила със сестра си по телефона страшно много време ,аз му казах че повечето братя и сестри се разбират ,при него за жалост никога не е било така .Много я щадеше сестричката си ,но вече му стана ясно каква е .
Преди няколко дни мъжът ми ми сподели учуден как една наша почната е говорила със сестра си по телефона страшно много време ,аз му казах че повечето братя и сестри се разбират ,при него за жалост никога не е било така .Много я щадеше сестричката си ,но вече му стана ясно каква е .
С девер ми не съм близка, близка съм с брат му. Контактуваме нормално и това ми е повече от достатъчно - за чий ми е да сме близки? Двамата братя си имат отношения дълго преди аз да се появя в живота на единия и ще си имат и занапред, не намирам причина да се меся там, както и не бих толерирала намеса на съпруга ми в отношенията със сестра ми.
Авторката, теб какво толкова ти е странно в тази ситуация? Бъди си близка с брат ти /това е чудесно/ и остави съпруга си да се оправя със сестра си, за какво толкова се напъвяш да се сближиш с нея?
Авторката, теб какво толкова ти е странно в тази ситуация? Бъди си близка с брат ти /това е чудесно/ и остави съпруга си да се оправя със сестра си, за какво толкова се напъвяш да се сближиш с нея?
Е, то не е нужно всички да са типични. 
Нищо не пречи и двамата да се грижат за родителите си без да общуват помежду си.
Аз лично не съм близка с девер си. Не е лош човек, просто нямаме много общо. Нито мъжът ми е близък с брат ми. Пък и аз не толерирам много прекалено сближаване между двата рода. Само проблеми създава после.
Нищо не пречи и двамата да се грижат за родителите си без да общуват помежду си.Аз лично не съм близка с девер си. Не е лош човек, просто нямаме много общо. Нито мъжът ми е близък с брат ми. Пък и аз не толерирам много прекалено сближаване между двата рода. Само проблеми създава после.
А и когато остареят родителите нали трябва да се поделят грижите за тях, не може да се отметнеш.
Не може, ама може и още как; даже често това е причината да не си говорят.
А и когато остареят родителите нали трябва да се поделят грижите за тях, не може да се отметнеш.
А защо трябва да се грижите за родители те си??
[/quote]
Ama razbira se. Pravi se ,4e ne sachtestvyvat kato minat 65godini. Ama glupost neveroiatna..
[/quote]
Ama razbira se. Pravi se ,4e ne sachtestvyvat kato minat 65godini. Ama glupost neveroiatna..
А защо трябва да се грижите за родители те си??
Ama razbira se. Pravi se ,4e ne sachtestvyvat kato minat 65godini. Ama glupost neveroiatna..
[/quote]
1. Защо си поправила вярно написаното "родителите" на "родители те"? Нарочно ли?
2. За много хора едва на 65 г. е обида децата им да се напъват да им помагат. Та на 65 г. много хора още работят, пътуват, имат добри доходи, пълноценни хора са, даже някои мъже и деца правят...
Да, разбираме се- и с новата снаха /подчертавам новата, старата беше друга песен/ и с етърва ми. Много се радвам, че е така, защото в какъвто и вариант да се събираме, няма сърдити, намусени и т.н., а винаги е приятно. Това мчного зависи от настройката на другата страна обаче. Чувствата трябва да са взаимни.
Чак близки не мога да кажа, но не защото не се харесваме, а по причина на това, че живеем в различни държави и имаме 5-6 г. разлика. Иначе се разбираме, мъж ми си се грижи за нея, доколкото може (батко е все пак 
), помагали сме си една на друга, имаме си приказката...
Мъжът ми също като цяло се разбира с брат ми (той също е по-малък от нас, даже със 7 г.), помага му, интересува се от него...
За мен не е нормално брат и сестра да не се поглеждат и се моля никога на нас с брат ми да не ни се случва. На мъжа ми и сестра му също. Колкото и голяма да е разликата в годините (за момента и в приоритетите) при нас между братя и сестри, пак сме си близки и много би ме боляло да се изпокараме. Да не дава Господ!
), помагали сме си една на друга, имаме си приказката...Мъжът ми също като цяло се разбира с брат ми (той също е по-малък от нас, даже със 7 г.), помага му, интересува се от него...
За мен не е нормално брат и сестра да не се поглеждат и се моля никога на нас с брат ми да не ни се случва. На мъжа ми и сестра му също. Колкото и голяма да е разликата в годините (за момента и в приоритетите) при нас между братя и сестри, пак сме си близки и много би ме боляло да се изпокараме. Да не дава Господ!