сега ви чета, и благодаря за положителните отговори, и за настроението което ми вдъхнаха,
всичко ще си дойде на мястото и писъмцето ще дойде днес-утре
Винаги съм си мислела, че живота ми не бива да робува на очакване, но в момента е точно така, чувствам се разкрачена, между настоящето и бъдещето, и затова сякаш не живея пълноценно.
А имам и подкрепата на семейството си, защо мрънкам, просто не знам.
Тоест знам, искам да напусна работа, искам да правя нещо мое, имам толкова много енергия и сили и знам че ще постигна много, от друга страна чакам писмото, да съм сигурна, че няма да напусна напразно.
А може би, тук е разковничето, след като съм сигурна в себе си, не бива да чакам, а трябва да действам. Много мислех и реших, тия дни ще кажа че напускам, и ще започна да действам в посока, себеусъвършенстване и себеразвитие. Малко е рисковано, но "Съдбата обича смелите" , не може да мислиш позитивно, да искаш да се развиваш в правилната посока, а нещо в живота ти да не те удовлетворява.
Благодаря Ви, трябваше ми доста време и тази тема, разбира се, мнението на всеки един от вас, и всичките мисли, сентенции, цитати, и притчи, за да узрея за това решение, само мисълта за това ме кара да полетя.
Щастлива съм!