На много места тук чета, а и в реалния живот разни познати ми хленчат и се оплакват, как техните възлюбени били зависими от мама.
Според мен обаче жените сте маниачки на тема "забрави майка си, щом си с мен, аз съм важната" и много преекспонирате тоя проблем.
Къде според вас е границата?
Защото, аз, както не веднъж съм споменавал, уважавам и обичам много родителите си и никога не бих направил нещо, което да разочарова или нарани собствената ми майка. Още повеече, сега е възраст, в която може да разчита предимно на мен. Някак си нещата неусетно се завъртат и както тя ме е гледала и обгрижвала, сега е мой ред да сторя същото.
Доста често се вслушвам и в съветите й - не съм сгрешил досега. Естествено, винаги аз я питам, не е като тя да ми се бърка...и в един момент се замислих, сигурна в очите на много жени и аз съм мамин син
А всъщност не е никак така - аз го наричам уважение и любов.
Не я слушам сляпо, нямам нужда да се вкопча в полата й, нито да изисквам от нея, но и не мога да я пренебрегна, заради някоя жена. Слава Богу, тя не никога не ми се е бъркала във връзките и за лични решения винаги е адски деликатна, но това не означава, че има нещо, което да не мога да обсъдя с нея.
А обратното, от моите жени-познати (такива приятелки НЕ мога да имам) чувам предимно как мъжът е пълен пухъл, ако не постави съпругата на единствен и висок пиадестал. Майкта, кучета я яли, имала е своето време...
Това е грозно според мен, и неправилно. Когато човек създава семейство, той не престава да е нечий син/дъщеря, просто защото вече е съпруг/съпруга.
Как ги виждата вие нещата?
Според мен обаче жените сте маниачки на тема "забрави майка си, щом си с мен, аз съм важната" и много преекспонирате тоя проблем.
Къде според вас е границата?
Защото, аз, както не веднъж съм споменавал, уважавам и обичам много родителите си и никога не бих направил нещо, което да разочарова или нарани собствената ми майка. Още повеече, сега е възраст, в която може да разчита предимно на мен. Някак си нещата неусетно се завъртат и както тя ме е гледала и обгрижвала, сега е мой ред да сторя същото.
Доста често се вслушвам и в съветите й - не съм сгрешил досега. Естествено, винаги аз я питам, не е като тя да ми се бърка...и в един момент се замислих, сигурна в очите на много жени и аз съм мамин син
А всъщност не е никак така - аз го наричам уважение и любов.Не я слушам сляпо, нямам нужда да се вкопча в полата й, нито да изисквам от нея, но и не мога да я пренебрегна, заради някоя жена. Слава Богу, тя не никога не ми се е бъркала във връзките и за лични решения винаги е адски деликатна, но това не означава, че има нещо, което да не мога да обсъдя с нея.
А обратното, от моите жени-познати (такива приятелки НЕ мога да имам) чувам предимно как мъжът е пълен пухъл, ако не постави съпругата на единствен и висок пиадестал. Майкта, кучета я яли, имала е своето време...
Това е грозно според мен, и неправилно. Когато човек създава семейство, той не престава да е нечий син/дъщеря, просто защото вече е съпруг/съпруга.
Как ги виждата вие нещата?
. Не мисля, че родителите трябва да се уважават винаги и на всяка цена, а само ако наистина са го заслужили. 
. Такъв мъж направо се сгромолясва в очите ми, който и да е.