а да знаете бебата я е страх от центрофугата на пералнята голям купон бяга и се крие в мене хахахахаха
- Публикувана: 30 ноем. 2005, 13:25 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2005, 16:48 ч.
Имате ли "плашила"?
Аз не плаша Ралица ,защото е страхлива и после по цяла нощ скача с рев и ми сочи нещо в леглото.Веднъж занесох в яслата много картички с животни,защото се оплакаха,че нямат и госпожите незнам какво са им казали ама вечерта Рали като скача и вика "игуаната ме ухапааааа" и сочи ,че е в леглото и.После се оказа ,че госпожите незнаели какво яде и....сигурно са измислили някоя страхотия,за да слушкат децата. 
Никога и за нищо на света не бих ползвала плашила, за да накарам малките да направят или да не правят нещо. Мен навремето ме плашеха с тъмното и с това, че ако ровя в гардероба, от там ще ме вземе една страшна баба. Дори и сега, когато напълно осъзнавам нереалността на подобни глупости, изпитвам неистов ужас от тъмнина (стигала съм до там веднъж ми прилошее, когато бях сама и токът спря,а азнеможах данамеря фенерче), а ако съм сама до преди няколко години проверявах каквоима в гардероба. Пълна лудост, но обикновено детските страхове се изкореняват най-трудно, а опасността да се превърнат във фобии е огромна.
Ако се наложи, плаша децата с абсолютно реални и наистина опасни неща: не отивай на улицата - ще те бутне кола, не слизай сама по стълбите - ще паднеш, не пипай печката - ще се опариш, не играй с ножа - ще се порежеш, не бягай от мен - ще се удариш, не бутай сестра си - ще те ухапе, не разливай нарочно сока - няма да ти дам дап иеш и т.н. Опитвам се да им говоря и обяснявам кое е редно и кое не. Ако пък вече наистина съвсем няма друг начин да ги спра (особено да късат разни неща) - ги плесвам лекичко по ръчичката (повече от това не бих си позволила, защото не вярвам, че боят е най-доброто възпитателно средство).
Всички възможни плашила показвам внимателно и се опитвам да им обясня, че не са страшни. Еса е доста смела и обикновено почти всичко й е интересно, но Киса е ужасно страхлива и от най-малкото започва да хълца и не може да спи няколко нощи (буквално бяга и се крие от една кола с дистанционно, от един пеещ пингвин и др. подобни) - не виждам смисъл да я травмирам допълнително.
Искам дъщерите ми да растат уверени и със самочувствие, а не неуверени и параноични.
Понякога моята баба се опитва да използвамен като плашило: не прави нещо си, защото мама ще дойде... След един разговор на по-висок тон обаче разбра, че не е това начинът.
Ако се наложи, плаша децата с абсолютно реални и наистина опасни неща: не отивай на улицата - ще те бутне кола, не слизай сама по стълбите - ще паднеш, не пипай печката - ще се опариш, не играй с ножа - ще се порежеш, не бягай от мен - ще се удариш, не бутай сестра си - ще те ухапе, не разливай нарочно сока - няма да ти дам дап иеш и т.н. Опитвам се да им говоря и обяснявам кое е редно и кое не. Ако пък вече наистина съвсем няма друг начин да ги спра (особено да късат разни неща) - ги плесвам лекичко по ръчичката (повече от това не бих си позволила, защото не вярвам, че боят е най-доброто възпитателно средство).
Всички възможни плашила показвам внимателно и се опитвам да им обясня, че не са страшни. Еса е доста смела и обикновено почти всичко й е интересно, но Киса е ужасно страхлива и от най-малкото започва да хълца и не може да спи няколко нощи (буквално бяга и се крие от една кола с дистанционно, от един пеещ пингвин и др. подобни) - не виждам смисъл да я травмирам допълнително.
Искам дъщерите ми да растат уверени и със самочувствие, а не неуверени и параноични.
Понякога моята баба се опитва да използвамен като плашило: не прави нещо си, защото мама ще дойде... След един разговор на по-висок тон обаче разбра, че не е това начинът.
Тц 
Не виждам смисъл на детето да му се насаждат изкуствени страхове. Всяко дете е в различна степен чувствително, едно повече, друго по- малко и не се знае как би възприело плашещия субект- дали с насмешка или ще го кара да изтръпва от ужас.
Мен като малка ме плашеха с Бармалей, Торбалан и милиционер. Докъм 4-ти клас изпитвах неистов ужас от униформени, само като ги видех и ме втрисаше
.
Надявам се да бъда авторитет за дъщеря си и да не ми се налага да използвам "плашила".
Не виждам смисъл на детето да му се насаждат изкуствени страхове. Всяко дете е в различна степен чувствително, едно повече, друго по- малко и не се знае как би възприело плашещия субект- дали с насмешка или ще го кара да изтръпва от ужас.
Мен като малка ме плашеха с Бармалей, Торбалан и милиционер. Докъм 4-ти клас изпитвах неистов ужас от униформени, само като ги видех и ме втрисаше
.Надявам се да бъда авторитет за дъщеря си и да не ми се налага да използвам "плашила".