- Публикувана: 13 апр. 2011, 16:03 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2011, 12:38 ч.
"Как се справям с мислите за бебе , преди то да се появи
за темичката ! Здравейте! И аз започнах да се замислям за някакво занимание-основно за 2-ра работа че отскоро съм в чужд град със съпруга си и почти нямам познати и разнообразие в ежедневието си и мислите за бебе ме влудяват-вече 7 -ми месец правим опити и нищо. Мисля че от голямото желание страдам от синдрома -фалшива бременност. Още от първия месец на бебеправенето ми закъсня;прокърви(като за имплантация), наедрях-откъм гърди и корем-най-много, и след няколко дни ми дойде цикъла. И от тогава съм с корем-като 6-ти месец и симптоми като бременна. Ходих 2 пъти на преглед - но бебе няма. Да спомена и че и същия месец когато започнахме моя колежка и приятелка сподели че е бременна и то нежелано,след 2 месеца и друга моя приятелка ми сподели същото. Първата го задържа ,но втората направи аборт. 
svetllla като гледам резултатите от анкетат досега наистина явно работата е най-ефикасното средство за спасяване от непрестанните мисли около бебеправенето..така че смело се впускай в работенето пък било и втора работа!!!!успех -дано е похвалиш с двете чертички съвсем скоро!!!!
Само една опция има в анкетата, а мисля, че се справяме комплексно с мислите, с няколко занимания 
.
Jan, аз съм в подобна ситуация на изчакване, но пък ние никога не сме пробвали, засега просто искаме. Една голяма част от мислите ми са свързани и с това, че винаги си мислим, че не това е точният момент. Имам да доучвам, нямаме собствен дом, но на мен все ми е в главата, че времето си минава, или сега, или кой знае кога и дали...
.Jan, аз съм в подобна ситуация на изчакване, но пък ние никога не сме пробвали, засега просто искаме. Една голяма част от мислите ми са свързани и с това, че винаги си мислим, че не това е точният момент. Имам да доучвам, нямаме собствен дом, но на мен все ми е в главата, че времето си минава, или сега, или кой знае кога и дали...
момичета не отлагайте с много във времето-ей на ако не бяхме си направили дете преди 10 години а бяхме почнали чак сега -вижте вече колко време се бави пък не се знае и още колко можеше да се забави и занапред и отпреди това....не ми се мисли просто!сега съжалявам искренно че профуках тези 10 години докато гледахме първото да не направим второто-да си купим жилище да се изуча....и то времето мина!
Страхотна и полезна тема
Относно бебеправенето когато започнахме за първи път тоест преди близо 4 год. бях доста глупава,което сега много ми пречи имам предвид,че тогава си мислех че ства от първия път.НО уви!Сега от 2год. и половина сме в чужбина работим около мен всички са бременни или с деца,дори вече в къщата в която живеем с още едно семейство имат бебе-това е най-голямата мъка за мен може би.Всеки ден да гледаш тази прекрасна рожбичка станала от първия път,а ти все още си чакаш 4-та година!Е,определено не се справям и незнам как.А и ежедневието не ми помага тъй като тук е едно и също работа в къщи и това е няма забавления,няма нищо,единствено чакаме почивката ни от 3 седмици да си отидем до БГ.Всичко ни е нормално,здрави сме,млади сме,но не става и това е.Изпадам често в депресии,от които и сама си излизам ,но просто не мога да ги изгоня нацяло.Просто ми е като някакъв гаден сън,от който чакам да се събудя и се питам ''Господи защо ме наказваш,какво направих''.Надявам се поне някой ден да намеря начин да спра да мисля за това!
Извинявайте за доста дългия пост,имах нужда да споделя с момичета в такова положение
Успех на всички
Относно бебеправенето когато започнахме за първи път тоест преди близо 4 год. бях доста глупава,което сега много ми пречи имам предвид,че тогава си мислех че ства от първия път.НО уви!Сега от 2год. и половина сме в чужбина работим около мен всички са бременни или с деца,дори вече в къщата в която живеем с още едно семейство имат бебе-това е най-голямата мъка за мен може би.Всеки ден да гледаш тази прекрасна рожбичка станала от първия път,а ти все още си чакаш 4-та година!Е,определено не се справям и незнам как.А и ежедневието не ми помага тъй като тук е едно и също работа в къщи и това е няма забавления,няма нищо,единствено чакаме почивката ни от 3 седмици да си отидем до БГ.Всичко ни е нормално,здрави сме,млади сме,но не става и това е.Изпадам често в депресии,от които и сама си излизам ,но просто не мога да ги изгоня нацяло.Просто ми е като някакъв гаден сън,от който чакам да се събудя и се питам ''Господи защо ме наказваш,какво направих''.Надявам се поне някой ден да намеря начин да спра да мисля за това!
Извинявайте за доста дългия пост,имах нужда да споделя с момичета в такова положение
Успех на всички
ми то зависи и от приятелите-да не те натоварват с въпроси пак за бебета и бебеправене че става страшно!
Само една опция има в анкетата, а мисля, че се справяме комплексно с мислите, с няколко занимания .
Jan, аз съм в подобна ситуация на изчакване, но пък ние никога не сме пробвали, засега просто искаме. Една голяма част от мислите ми са свързани и с това, че винаги си мислим, че не това е точният момент. Имам да доучвам, нямаме собствен дом, но на мен все ми е в главата, че времето си минава, или сега, или кой знае кога и дали...
.Jan, аз съм в подобна ситуация на изчакване, но пък ние никога не сме пробвали, засега просто искаме. Една голяма част от мислите ми са свързани и с това, че винаги си мислим, че не това е точният момент. Имам да доучвам, нямаме собствен дом, но на мен все ми е в главата, че времето си минава, или сега, или кой знае кога и дали...
Не отлагайте повече. Нещата не винаги се развиват по план. При нас всички тези неща,които изброяваш се наредиха, но после пък се появи нов проблем... радвам се,че все пак не отлагахме до безкрай и в момента съм на 28...
ето пример за справяне макар и за момента-та значи събудих се мерих БТ -то пък паднало стремглаво-36.3 а вчера сутринта беше 36.7- че като се вкиснах-реве ми се направо-отписвам го този месец и като взе да ме души гърлото....оф много гадно и детето покрай мен и то се плаши не смее да гъкне -пък на мен ми е лошо....и тогава станах -отидох до тоалетната видях че пералнята и тя изпрала -облякох се че хладно излязох да простра-ей светна ми малко -после полека лека други битовизми и разговори с детето -иначе не ми се и говори даже но се налага и така се разчупва лошото настроение...лошото е че мъжа ми го няма и това допринася още за депресията....но все пак дори и да ви е много скапано и лошо -станете излезте на терасата дори да е хладно и хванете някаква домакинска работа -помага макар и малко...ох като цяло е много трудно а вече имам едно дете и се скапвам че второто не става....а ако беше за първо...наистина момичета трудно е....понякога и думите не помагат нито пък съветите но пробвайте и така а и писането и споделянето във форума е незаменимо.... 
а и писането и споделянето във форума е незаменимо....
Определено писането и споделянето донякъде помага,но аз стигнах до извода че помага само ако споделяш с хора ,които са го преживели!В другия случай постоянно слушаш утешителните и банални изрази от сорта на "спокойно ще стане;спри да мислиш за това и т.н.".Но когато се бориш за първото си дете е още по трудно!Близначе и другите момичвта,които имате вече рожби радвайте им се и всяка минута им повтаряйте колко много ги обичате,защото е още по тежко да се бориш за първа рожба (Надявам се да ме разберете правилно.Дано Бог е с всички нас!
ми то зависи и от приятелите-да не те натоварват с въпроси пак за бебета и бебеправене че става страшно!
Момичета, толкова свои мисли прочетох в тази тема... 
Омагьосания кръг от единия до другия цикъл - аз лично винаги съм сигурна, че е станала работата, убеждавам и приятеля си и накрая... Да не говорим колко ми тежи да се срещам с бременните си или току що родили приятелки, братовчедки и колежки. Вече не мога да преброя колко са, даже утре съм пак на бебе и трябва и подаръче да избера и после да се правя на безкрайно щастлива. Осъзнавам колко гадно звучи, но какво да направя като всичко в мен крещи колко много искам и аз... и не мога наистина не мога да се почувствам щастлива, не искам да играя и театър, мразя това, а нямам друг избор, защото момичетата са ми близки и искам това да си остане така. Просто не знам как да си отвлека мислите от всичко това и да се концентрирам върху определени моменти.
Омагьосания кръг от единия до другия цикъл - аз лично винаги съм сигурна, че е станала работата, убеждавам и приятеля си и накрая... Да не говорим колко ми тежи да се срещам с бременните си или току що родили приятелки, братовчедки и колежки. Вече не мога да преброя колко са, даже утре съм пак на бебе и трябва и подаръче да избера и после да се правя на безкрайно щастлива. Осъзнавам колко гадно звучи, но какво да направя като всичко в мен крещи колко много искам и аз... и не мога наистина не мога да се почувствам щастлива, не искам да играя и театър, мразя това, а нямам друг избор, защото момичетата са ми близки и искам това да си остане така. Просто не знам как да си отвлека мислите от всичко това и да се концентрирам върху определени моменти.