Публикувана: 30 ноем. 2005, 23:37 ч.
Последно мнение: 5 дек. 2005, 14:48 ч.

И мен започна да ме изнервя това детенце!

4 472
41
1

Отговори

# 30 2 дек. 2005, 18:00 ч.

Мнения: 8 769

Спасчо, и ти ли, бре, вагабонтино? Ще лудваш майка си? Ами давай, това ти е работата сега! Mr. Green

Поля, виждам,че вече идваш в нашите редици-на лудващите мами Crazy

Честито! Така ще е, споко! При нас ситуацията е усложнена-ревящо бебе, искащо на момента каквот там му е набебшкия ум и дърдореща непрекъснато госпоИца, която не спира, докато не й се позволи/направи/даде нещо..... Crazy

Акшън!

# 31 2 дек. 2005, 18:14 ч.

Мнения: 1 042

Поля, все някак ще изтърпим този период!
Колкото и да се ядосвам сега с малкия и да ми идва на моменти мисълта да го изхвърля през терасата Embarassed

, пак не може да се мери с батко си по номера!
На Стефан му говоря на "български" и уж ме разбира, а си прави каквото си знае!
Чудя се това дете мое ли е, или не! Аз ли съм го възпитавала?! Дали не му липсват "първите 7"!

# 32 2 дек. 2005, 23:24 ч.

София
Мнения: 18 679

Ааааа, не било само Никито откачило бе Mr. Green

Как ме зарадва тая темичка Hug

Ние хората сме странни същества - реално не ми става по-добро положението като знам, че и Поля сдава багажа, но на душицата ми някак по-леко стана, че не съм сама в борбата Joy

# 33 3 дек. 2005, 14:16 ч.

Мнения: 418

Апък аз си мислех , че бабата има пръст в цялата работа . Не , че няма и тя принос за кратките си прибивавания Rolling Eyes

.Направо незнам то едното обличане за разходка е борба голяма и обратното също.Днес като и обличах якето така се дръпна , че си заби физиономията с трясък в стената. Дай-дай е любимата дума повтаря се до откат и е придружена с неистов вой ако и откажеш . #Crazy

# 34 3 дек. 2005, 15:12 ч.

Мнения: 918

Поля, много е пораснал Спаската и тоя дяволит поглед и аз ша са предам Laughing

И Явор де има копче, там го търси........по 100 пъти обяснявам да не пипа дистанцията, накрая му я взимам, той ме изглежда като малоумна, отива и изгася ТВ-то от копчето. Запълваме дупки всякакви, онзи ден ме води гордо до тонколоните и кво да видя то хляб, камъчета, книжки
Sick

, запълва човека. Абе да са живи и здрави и тоя период ще мине, по добре да си е с характер детето и да отстоява своето, отколкото да е като прекършено цвете със страх в очите. Whistling

# 35 4 дек. 2005, 03:24 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Ох, ние сме отдавна така и няма изгледи за оправяне Rolling Eyes

, вече нерви нямам и все по-рядко се карам, само го гледам от беснотиите да не се утрепа... Просто в главата са му само щуротии и все мисли и мисли и все някакви пакости ги докарва Crazy

Прави нещо удря се, боли го, реве, ееееее няма като другите деца да се замисли и втори път да не го прави, както му помине, айде пак същото - то печката ли не включва, изгори се на няколко пъти, то ръцете си ли не прищипа, щото отваря и затваря вратите със замах, скача по меката мебел и се опитва да се метне с главата надолу Shocked

(на три пъти го хващам на косъм ooooh!

), то контакти ли няма да пипа, те са обезопасени, ама има един скътан зад ТВ-то, дето много неща са включени на него и като почва да изключва и да се опитва да включва (знае, че е забранено), тръшка ми се по улиците, въргаля се в калта - хората глееедат ... ужас... Ама вече не се ядосвам, даже ми е смешно понякога Wink

Гледай да го обръщаш на майтап и не се ядосвай, щото само нерви - няма смисъл, тепърва предстоят изненадите Crazy

# 36 4 дек. 2005, 08:34 ч.

Туй, за тръшкането много мами се оплакват.Преди няколко дни ми легна на тротоара за една количка, дето същата си я имаме вкъщи. Ама не, друго си е да си я поиска отново, и като залегна... Сраам... Минават едни познати...

Цитат на: Поля в пт, 02 дек 2005, 01:51

Мани, бегай, у нас всичко е вдигнато и пак мъкне се столове да се катерии по секциите. Да му падне си дито, усилвателя, телевизора, колкото повече копчета и светлинки, толкова по-добре.

И ние сме така. Че и пада от секцията, и отново се качва там бе...
Тоз "период " бил до около 3г възраст. /не знам къде съм го чела/.Така че скъпа, въоръжи се с доста търпение . Имало затишие от около година, до 4-та г и отново се започвало...
Абе, да са живи и здрави, ще ги търпим, какво ще правим. Hug

# 37 4 дек. 2005, 13:47 ч.

Мнения: 1 089

аз пък си мислех, че само ни сме така. Ох, малко ми поолекна

# 38 4 дек. 2005, 19:30 ч.

Мнения: 955

Пишете ни и нас в клуба на психясалите майки с инатлийските деца. Аз обичам да си признавам, че Жорко е инат, обаче много мразя и се обиждам, когато свекървата или зълвата го кажат. Тогава им затварям устите на секундата. Така де, в крайна сметка това им е работата на подрастващите - да опознават света. Обаче това не означава, че няма да го пошляпвам по ръцете и да го гледам страшно, когато съм му казала нещо 68 пъти. А на мен нервичките ми съвсем пърхат, а като си помисля, че с двете лудницата ще е пълна и се замислям дали да не почна да пия успокоителни ли, що ли?

# 39 4 дек. 2005, 20:29 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

И аз много се дразня, когато някой изкоментира поведението му #Cussing out

Слава Богу, бавачките не се впечатляват и даже ме успокояват, че това поведение е нормално за целеустремено дете. Естествено, че има каране и лош поглед, който го кара да се смръзне, от моя страна, но това е защото съм се поизнервила. Може би, защото вече година и половина съм си вкъщи и чакам да започна работа от Нова година, правя си планове, а положенито е още старото. Дано като се върна на работа да си намеря друг отдушник на напрежението Mr. Green

# 40 5 дек. 2005, 10:27 ч.

до Бургас
Мнения: 100

Цитат на: tan в нд, 04 дек 2005, 13:47

аз пък си мислех, че само ни сме така. Ох, малко ми поолекна

А, не сте само вие. Laughing

Ние винаги сме били така, вече сме на 5 и няма изгледи да се оправим. Не стига че е абсолютен бяс, за 1 мин. не седи мирна, постоянно ходи с обелени колена и ръце, ами е и такъв инат. Когато не стане нещо на нейното все още има моменти в които започва да се тръшка по земята. Вашите деца са поне все още малки, ами преставяте ли си 5 годишно дете да ти се затръшка в някой магазин. Срам... Иди разправяй после, че си обяснявала поне 1000 пъти, че е вече достатъчно голяма, за да прави така и единственото, което може да постигне е да не и купя нищо, пък да не говорим за неудобното положение в което ме поставя, като се държи като бебе. И естествено коментарите после са, че аз съм виновна, защото я глезя и съм и отпуснала края, което въобще не е вярно. Просто тя е много буйно и своенравно дете и явно се е метнала на майка си. Mr. Green

Аз съм била същата като малка, направо съм побърквала моята майка. Ген, какво да правиш... Crazy

# 41 5 дек. 2005, 14:48 ч.

Мнения: 1 840

Детето сега е в етапа, в който пробва докъде може да стигне. Затова трябва да си твърда, защото колкото повече отстъпваш, толкова по ще ти се трашка следващия път. Отстъпваш ли, детето решава, че номера минава и че когато иска нещо, това е начинът да го получи. Затова не трябва да отстъпваш, детето трябва да свикне да му се отказва. Ако трябва дори, леко ще го пляснеш по дупето (целта е не да го заболи или да си изкараш яда, а да разбере кой кара влака). Номера с отвличането на вниманието не е решение, защото то трябва да разбере къде е границата и да не саучи да приема "не" за отговор. Пак повтарям - леко шляпване, а не бой. Желая ти успех. Това е един от най-трудните периоди, поне за мен е така - възрасктта от 1 до 2 години ми се видя много страшна. След 2 години вече е доста по-леко.

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: