Когато бях активно кърмеща, винаги споделях, че целият свят ще научи, когато децата ми се отбият. Нещата обаче се случиха толкова плавно и естествено, че дори аз самата не разбрах кога точно стана това. И все пак, от началото на март вече съм екс-кърмачка. Или по-скоро не кърмя, защото винаги ще си остана кърмачка в съзнанието си.
За протокола:
Дъщеря ми е кърмена до 1г и 11м, отби се сама през 6-ти месец от втората ми бременност. След като се роди бебето имаше епизодични кърмения (случваха се в разстояние от 2-3 месеца и всеки път с учудване откривах, че не е забравила как се суче), някъде до около 3 години и половина.
Синът ми също се отби сам на 3г и 1м.
От шест години бях в един безкраен цикъл от бременност, кърмене или и двете едновременно.
С двете кърмения съм опитала почти всичко. Хранене на тричасов режим и хранене на поискване, ранно захранване и късно захранване, кърмене по време на бременност, кърмене в тандем, кърмех навън без притеснение, кърмех децата, въпреки че те посещаваха ясла и детска градина, бях работеща кърмачка, избрах естественото отбиване и то се случи. За себе си знам, че съм дала най-доброто начало на децата си. Знам, че много черти в характерите им, на които се радват хората, се дължат точно на кърменето. Личният ми опит обори много от митовете за кърменето - децата ми са уверени, самостоятелни и понякога с плашещ околните добър апетит.
Като изключа магарешкия си инат, всичко останало дължа на този подфорум. Тук за първи път прочетох за дете над 1 година, което още суче. И признавам си - бях шокирана. Не толкова заради възрастта на детето, колкото от факта, че е въобще възможно майката да има толкова дълго време кърма. Дните и месеците се превръщаха в години и навъртях солиден кърмачески стаж.
Съпругът ми, Бу и още няколко бременни кърмачки бяха единствените, които ми вдъхнаха кураж да продължа да бъда бременна кърмачка. И не съжалявам, че им се доверих, дори напротив - благодарна съм им!
А как се случиха отбиванията? Лесно! Ето още един мит. Не е вярно, че големите кърмачета се отбиват трудно. Когато детето е готово, майката почти не разбира, че се е случило. При дъщеря ми имаше подпомагащ фактор. От пристрастено и сучещо по 20-30 пъти на ден дете, за две седмици сведе кърменията съвсем сама до нула.
Със синът ми реших да си направя експеримент. Доста често американките прилагат "тържествено отбиване". Избира се дата с обещание за купон, до която детето да суче. Реших, че наближаващия му РД е подходящ. Три месеца му разказвах как "амите" след рождения ден няма да имат мляко, защото вече ще е голям, ще ходи на детска градина и разни други подобни. Една приятелка ме предупреждаваше "Нали ти е ясно, че най-вероятно след тортата ще си поиска да суче?!" Отбиването наистина не се състоя, не точно по този начин. Но още от началото на януари намали драстично кърменията, дори започна да пропуска задължителното сукане за приспиване. Около месец и половина сучеше само нощем, при това в просъница. Последните две седмици започна да пропуска, а дори и да дойдеше да суче само дръпваше 2-3 пъти и се отказваше. Така и на разбрах кога за последно сука. Една вечер си говорехме нещо със съпруга ми и осъзнах, че всъщност синът ми не е идвал да суче повече от седмица.
И така, поне засега, минавам в редиците на запасните кърмачки. Защото, въпреки, че се отказах от плановете си за трето бебе, никога не се знае.
За протокола:
Дъщеря ми е кърмена до 1г и 11м, отби се сама през 6-ти месец от втората ми бременност. След като се роди бебето имаше епизодични кърмения (случваха се в разстояние от 2-3 месеца и всеки път с учудване откривах, че не е забравила как се суче), някъде до около 3 години и половина.
Синът ми също се отби сам на 3г и 1м.
От шест години бях в един безкраен цикъл от бременност, кърмене или и двете едновременно.
С двете кърмения съм опитала почти всичко. Хранене на тричасов режим и хранене на поискване, ранно захранване и късно захранване, кърмене по време на бременност, кърмене в тандем, кърмех навън без притеснение, кърмех децата, въпреки че те посещаваха ясла и детска градина, бях работеща кърмачка, избрах естественото отбиване и то се случи. За себе си знам, че съм дала най-доброто начало на децата си. Знам, че много черти в характерите им, на които се радват хората, се дължат точно на кърменето. Личният ми опит обори много от митовете за кърменето - децата ми са уверени, самостоятелни и понякога с плашещ околните добър апетит.
Като изключа магарешкия си инат, всичко останало дължа на този подфорум. Тук за първи път прочетох за дете над 1 година, което още суче. И признавам си - бях шокирана. Не толкова заради възрастта на детето, колкото от факта, че е въобще възможно майката да има толкова дълго време кърма. Дните и месеците се превръщаха в години и навъртях солиден кърмачески стаж.
Съпругът ми, Бу и още няколко бременни кърмачки бяха единствените, които ми вдъхнаха кураж да продължа да бъда бременна кърмачка. И не съжалявам, че им се доверих, дори напротив - благодарна съм им!
А как се случиха отбиванията? Лесно! Ето още един мит. Не е вярно, че големите кърмачета се отбиват трудно. Когато детето е готово, майката почти не разбира, че се е случило. При дъщеря ми имаше подпомагащ фактор. От пристрастено и сучещо по 20-30 пъти на ден дете, за две седмици сведе кърменията съвсем сама до нула.
Със синът ми реших да си направя експеримент. Доста често американките прилагат "тържествено отбиване". Избира се дата с обещание за купон, до която детето да суче. Реших, че наближаващия му РД е подходящ. Три месеца му разказвах как "амите" след рождения ден няма да имат мляко, защото вече ще е голям, ще ходи на детска градина и разни други подобни. Една приятелка ме предупреждаваше "Нали ти е ясно, че най-вероятно след тортата ще си поиска да суче?!" Отбиването наистина не се състоя, не точно по този начин. Но още от началото на януари намали драстично кърменията, дори започна да пропуска задължителното сукане за приспиване. Около месец и половина сучеше само нощем, при това в просъница. Последните две седмици започна да пропуска, а дори и да дойдеше да суче само дръпваше 2-3 пъти и се отказваше. Така и на разбрах кога за последно сука. Една вечер си говорехме нещо със съпруга ми и осъзнах, че всъщност синът ми не е идвал да суче повече от седмица.
И така, поне засега, минавам в редиците на запасните кърмачки. Защото, въпреки, че се отказах от плановете си за трето бебе, никога не се знае.
Страхотен разказ! И браво на Ачо, вече е голямо момче! 
Дохранвала съм една седмица дъщеря ми и за мен по-голяма хамалогия от това няма. Учудвам се, когато някой каже, че кърменето му тежи, защото за мен това беше най-лесния и удобен начин да отглеждам децата си. Няма шишета, няма топли води, няма грамажи, часовници, няма неудобно време и място, бързо и лесно приспиване (а сега, едно безкрайно четене на тази приказка, после на още една и още една 
)...
. Не мога да взема решение изобщо и още повече се натоварвам. Той толкова обича да тоци, и всеки път ми го казва, и така лесно се успокоява/заспива/укротява, че просто на знам какво друго би действало така.
.......
Решена съм обаче да кърмя дъщеря си поне до навършването на 1-та й годинка 
Моята дъщеря - 2г. и 7м. я кандардисвам да спира, но не иска и се разстройва, а по няколко пъти се буди нощем, суче вечер, нощем и сутрин рано. Аз се изморих много, не мога да се наспивам и лелея момента, когато ще се отбие