Привързаното родителство (Attachment Parenting)

  • 22 029
  • 366
  •   1
Отговори
  • Русе
  • Мнения: 276
Видях, че има постната подобна тема преди години, но за съжаление е само три страници и работата приключва до там. Имам желание да преведа и публикувам статии от сайта на Сиърс за привързаното родителство, защото след пореден разговор с позната днес установявам, че тази тема е прекалено малко известна, наред с кърменето на поискване, носенето в слинг и като цяло, естественото родителство. Искам да попитам, има ли други, които желаят да помогнат да популяризираме идеите на Сиърс и подобните му?  Peace


КАКВО ОЗНАЧАВА ПРИВЪРЗАНО РОДИТЕЛСТВО – СЕДЕМТЕ БУКВИ „B“ НА БЕБЕТО

Привързаното родителство е стил на грижа за бебето, който изважда наяве най-доброто от бебето и родителите.

7 ИНСТРУМЕНТА НА ПРИВЪРЗАНОТО РОДИТЕЛСТВО:

СЕДЕМТЕ „B“ НА БЕБЕТО:

1.

Свързване от раждането (Birth bonding)

Начинът, по който бебето и родителите започнат взаимоотношенията си, помага за развиването на ранното привързване.

Дните и седмиците след раждането са чувствителен период, през който майките и бебетата са уникално програмирани да искат да са близо един до друг.

Силното привързване след раждането и след това позволява на естественото биологично поведение, в което е заложена привързаността на бебето и интуитивните, биологични, грижовни качества на майката да се срещнат.

И двамата членове на тази биологична двойка започват с правилното начало, когато бебето има най-голяма нужда да суче и майката е най-готова да кърми.

http://www.askdrsears.com/html/10/T101100.asp

„А ако се случи нещо, което да попречи на нашето свързване непосредствено след раждането?“

Понякога медицински усложнения мога да Ви разделят от бебето Ви за малко, но тогава наваксайте, когато това се случи, като започнете колкото се може по-рано.

Когато концепцията на свързването беше представена на родителската сцена преди двадесет години, някои хора я разбраха погрешно.

Концепцията на свързването между хората никога не е била създавана с цел да определи някакъв критически срок или връзка тип „сега или никога“.

Свързването след раждане не е като секундно лепило, което циментира връзката между майка и дете завинаги.

Свързването е последователност от стъпки по време на Вашият живот, развиващ се заедно с детето Ви

Свързването веднага след раждане просто дава на родителя и бебето едно много добро начало.

 

2.

КЪРМЕНЕ (Breastfeeding)

Кърменето е упражнение по разчитане на нуждите на бебето.

Кърменето Ви помага да разчитате сигналите на бебето, неговият език на тялото, което е първата крачка в опознаването на бебето.

Кърменето дава на майката и бебето лесен старт в живота.

Кърмата съдържа уникални съставки, които помагат в изграждането на мозъка и не могат да бъдат произведени или купени.

Кърменето подпомага за правилния химичен баланс между майката и бебето, като стимулира Вашето тяло да произвежда пролактин и окситоцин, хормони, които подсилват майчинското Ви чувство.

3.

НОСЕНЕ НА БЕБЕТО (Babywearing)

Бебето научава много в ръцете на заетия човек, който се грижи за него.

Носените бебета плачат по-малко и прекарват повече време в тихо състояние на будност, състоянието, в което бебетата научават най-много за заобикалящата ги среда.

Носенето на бебето подобрява чувствителността на родителите.

Вие ще опознаете бебето си по-добре, тъй като то е толкова близо до Вас.

Близостта спомага за истинската връзка между бебето и майката.

http://www.askdrsears.com/html/5/T051100.asp

4.

СПАНЕ СЪВМЕСТНО С БЕБЕТО (Bedding close to baby)

Най-доброто съчетание е това, което носи на Вашето индивидуално семейство най-добрия нощен сън за всичките му членове.

Съвместното спане добавя среднощни щрихи, които помагат на заетите през деня родители да се свържат отново с тяхното новородено през нощта.

Тъй като нощта е плашещ период за малките хора, спането в близък допир и на достатъчно разстояние за кърмене намалява изключително много безпокойството от отделяне през нощта и помага на бебето да се научи, че сънят е приятно състояние, в което може да потъне без страх.

http://www.askdrsears.com/html/7/T071000.asp

5.

ВЯРА В ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАЧЪТ НА ВАШЕТО БЕБЕ (Belief in the language value of your baby’s cry)

Плачът на бебето е сигнал, който е създаден да спомогне за неговото оцеляване и за развитието на родителите.

Отговарянето на плача на Вашето бебе с чувство изгражда доверие.

Бебетата вярват, че хората, които се грижат за тях, ще отговорят на нуждите им.

Родителите постепенно се учат да вярват в способността си, че могат да отговорят на нуждите на тяхното бебе.

Това издига общуването на родителите с детето на ново ниво.

Малките бебета плачат, за да общуват, а не за да манипулират.

http://www.askdrsears.com/html/5/T051200.asp

http://www.askdrsears.com/html/5/T051200.asp

6.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ СЪВЕТНИЦИ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА БЕБЕТО (BEWARE OF BABY TRAINERS)

Привързаното родителство Ви учи как да се разграничите от съвети, особено от тези строги и крайни стилове на родителска грижа, които Ви учат да следите часовник или график, вместо собственото Ви бебе; познат такъв метод е т.нар. „оставяне на бебето да се наплаче“ (Cry-it-Out).

Този „удобен“ родителски похват носи краткотрайна ползва, но дългосрочна загуба и не е добра инвестиция.

Тези по-отдалечени стилове на родителство създават дистанция между Вас и Вашето бебе и Ви пречат да станете експерт по характера на Вашето дете.

7.

БАЛАНС (BALANCE)

Във своя стремеж да дадете толкова много на Вашето бебе е много лесно да пренебрегнете собствените си нужди и брака си.

Ще научите, че ключът за постигането на баланс в родителството е да се отзовавате правилно на бебето си – да знаете кога да кажете „да“ и кога – „не“ и да имате мъдростта да кажете „да“ на себе си, когато имате нужда от помощ.

ПОВЕЧЕ ЗА ПРИВЪРЗАНОТО РОДИТЕЛСТВО

Привързаното родителство (ПР) е просто начало.

Може да има медицински или семейни причини, поради които да е невъзможно за Вас да практикувате всички тези препоръки.

Привързаното родителство внушава първо разтваряне на ума и сърцето Ви за индивидуалните нужди на Вашето бебе и накрая Вие ще развиете мъдростта да взимате решения на място, които работят най-добре както за вас, така и за Вашето бебе.

Правете най-доброто, което можете с ресурсите, с които разполагате – това е всичко, което детето Ви, някога ще очаква от Вас.

Тези препоръки помагат на родителите и бебето да започнат с правилно начало.

Използвайте ги като начални препоръки, които да разработят Вашия собствен родителски стил – такъв, който пасва на индивидуалните нужди на Вашите дете и семейство.

ПР Ви помага да развиете свой собствен стил на родителство.

ПР е по-скоро подход, а не строг набор от препоръки.

Това всъщност е стила, който много родители практикуват инстинктивно.

Родителството е прекалено индивидуално и бебето е прекалено сложно, за да има само един начин.

Важното е да се свържете с бебето си, а горните препоръки на привързаното родителство помагат.

След като един път се свържете, придържайте се към това, което работи и променете това, което не работи.

Накрая ще развиете свой собствен родителски стил, който помага на родителя и бебето да намерят начин да си паснат – тази дума, която с толкова малко описва връзката между родител и бебе.

ПР е отговорно родителство.

С превръщането си в чувствителен към сигналите на бебето си родител, вие се учите да разпознавате степента на нуждата на бебето Ви от Вас.

Бебето вярва в способността си да дава сигнали, тъй като вярва, че нуждите му ще бъдат посрещнати и езикът му ще бъде разбран.

В резултат на това, бебето става все по-добро в подаването на сигнали, а родителите стават по-добри в разпознаването им и така цялото общуване между родители и деца става по-лесно.

ПР е инструмент.

Инструментите са нещата, които Ви помагат да свършите дадена работа.

Колкото по-добри са инструментите, толкова по-лесно и по-добре ще свършите работата.

Забележете, че използваме по-скоро понятието „инструмент“, а не „стъпки“.

С инструментите, които избирате, определяте своята собствена връзка родител-дете.

Стъпките внушават задължение да преминете през всички тях, за да свършите работата си.

Мислете за привързаното родителство, като за свързващ инструмент, взаимодействие с бебето, който Ви помага да се свържете с детето си.

След като един път сте свързани с детето, цялата връзка (дисциплина, грижа за здравето и просто забавлението с детето) става по-естествена и приятна.

Приемете привързаното родителство като инструмент за дисциплина.

Колкото по-добре познавате детето си, толкова повече то ще ви вярва и Вашето дисциплиниране ще е по-ефективно.

Ще усетите, че е по-лесно да дисциплинирате детето си и то ще бъде по-лесно за възпитаване.

От сайта на д-р Сиърс: http://www.askdrsears.com/default.asp


Какво означава „привързаност”



Преди да разгледаме основите на привързаното родителство, бихме желали да разберете какво означава да си „привързан”.
РАЗБИРАНЕ НА ПРИВЪРЗВАНЕТО
Често ще срещате понятието „привързаност” в този сайт, защото най-кратко казано, това е може би най-важния термин в родителството. Fill in below what becoming „attached” to your child means to you.
Привързването е специална връзка между родител и дете; чувство, което ви привлича като магнит към Вашето бебе; връзка, която, когато е почувствана в най-дълбоката си степен, кара майката да чувства, че бебето е част от нея. Това чувство е толкова силно, поне в ранните месеци, че привързаната майка се чувства завършена, когато е с бебето си и непълна, ако са разделени.
Често ще използваме понятието привързаност между майка и бебе, не защото изключваме бащата, а защото поне в ранните месеци в повечето семейства тази връзка е по-очевидна. Това не означава, че бащата не може да стане дълбоко привързан към детето, но по-често представлява друг тип привързване – не по-лошо или по-добро от това на майката, просто по-различно.
Привързването означава, че майката и бебето са в хармония един с друг. Да си в хармония с бебето си е едно от най-изпълващите чувства, които майката може някога да се надява да изпита. Наблюдавайте майка и бебе, които са привързани (в хармония) един с друг. Когато бебето даде сигнал, като например плач или гримаса, които означават, че се нуждае от нещо, майката, тъй като е отворена за сигналите на бебето, отговаря.
Първоначално нейните реакции може да са малко принудени и не винаги да са това, от което бебето се нуждае. Но с репетирането на тези отговори на сигналите стотици пъти от двойката майка-бебе, след няколко седмици или месеци тази връзка сигнал-реакция става по-естествена и хармонична. Бебето започва да очаква реакцията на майката и става все по-мотивирано да ѝ дава повече сигнали, защото се научава, че ще получи предвидим отговор.
Двойката майка-бебе започва да се наслаждава един на друг повече, тъй като бебето и майката създават обратна връзка, която показва, че нейната грижа е оценена. Те свикват един с друг.
Една привързана майка ни каза: „Чувствам се абсолютно пристрастена към нея.” – което означава, че майката се чувства добре, когато е заедно с бебето си и обратно – не се чувства добре, когато са разделени.
Ще разберете, че сте привързани към бебето си. Когато бебето Ви плаче и Вие му отговаряте с естествена и непринудена реакция от сърце, Вие се привързани. Когато Вашето бебе Ви даде сигнал и Вие му отговорите със усещането, че реагирате правилно, Вие се движите в посоката към превръщането си в привързан родител.
Периодично проверявайте Вашите показатели за чувствителност Ако вашата чувствителност към бебето Ви се повишава:
Ако плачът на бебето Ви притеснява. Ако съчувствате на бебето си по време на неговите колики. Вие се привързвате.
Ако сте решени да работите върху развиването на утешаващия подход, когато бебето Ви е нервно. Вие се привързвате.
Ако се учите да предвиждате нуждите на бебето си. Изражение на лицето, например гримаса, която предхожда плач. Отговаряте на гримасата, преди бебето Ви да трябва да изплаче. Вие се привързвате.
Вашите отговори стават по-естествени; те идват интуитивно. Вместо да превръщате в наука разчитането на бебешкия плач и да се впускате в умствена гимнастика (Разглезвам ли го/я? Манипулира ли ме?), Вие действате естествено и чувствате, че реагирате правилно. Вие се привързвате.

От сайта на д-р Сиърс: http://www.askdrsears.com/default.asp

Последна редакция: сб, 07 май 2011, 15:53 от AnMary

# 1
  • Мнения: 1 669
Честно... Embarassed, не съм наясно, но ще ми е интересно да науча...

# 2
  • Мнения: 141
С радост бих чула повече!

# 3
  • Мнения: 116
Може да е срамно,но и аз не съм на ясно.Ще ми е много интересно да науча.Ще чакам с интерес да публикуваш нещо.  Wink

# 4
  • Мнения: 1 590
може ли линк към старата тема?И на мен нищо не ми говори,аз Сиърс с друго го свързвам

# 5
# 6
  • Мнения: 3 092
И аз с радост ще чета повече за привързаното родителство
Искам да помогна , но не знам английски  Embarassed немски съм учила .( и вече позабравила)
Постоянно се интересувам за излезли книги на български на доктор Сиърс , но няма ..

# 7
  • Русе
  • Мнения: 276
Здравейте! Ще се радвам и на повече коментари, за да избутаме темата нагоре Grinning Това също е помощ. А иначе за привързаното родителство - ето първата статия. Ще гледам да съм чевръста, но и аз съм с бебе и времето е разтегливо понятие. Wink

# 8
  • София
  • Мнения: 2 484
Фокусирането изцяло, пълното и безусловно отдаване и привързване- направо физически към бебето как се отразява на връзката с партньора? Имам предвид на връзката между майката и бащата?

# 9
  • Русе
  • Мнения: 276
Честно казано, и аз се притеснявах за това. Мога да ти дам пример за самите Сиърс - имат 8 деца, явно, че бракът им върви поне във физически аспект, нали? Simple Smile
А иначе, ако говорим като цяло, мисля, че първите месеци така или иначе е трудно усамотяването, дори и за необезпокояван разговор, освен ако не си дарен с извънредно кротко дете. В следващите месеци всичко е въпрос на навик и желания - бебето свиква с този свят и родителите си, а те с него и с режима му и всичко тръгва по някакъв канален ред.  Mr. Green
Като родител на привързано бебе мога да кажа, че в един момент до толкова се свиква с това отношение (особено, ако и бащата се включи), че родителите, познавайки детето си безусловно, могат да кажат кога ще имат спокойствие и кога не и да си планират нещата. А и мисля, че този въпрос е по-маловажен, що се отнася до добруването на детето. Не казвам, че не е важно или че този начин е напълно безпроблемен и лесен, но получаваш толкова много в замяна! Peace

# 10
  • Мнения: 10 547
Според мен много майки практикуват този вид родителстване без и да подозират за това.

"Когато бебето даде сигнал, като например плач или гримаса, които означават, че се нуждае от нещо, майката, тъй като е отворена за сигналите на бебето, отговаря." - интересно колко ли не откликват и бебето им плаче с часове- гладно, мокро и изнервено?

Чела съм доста по темата и имам особено мнение. Крайностите не са ми по вкуса, не се вписват и в начина ми на живот. Има аспекти от ПР, в които откривам себе си, но неща като носене на ръце/слинг/кенгуру почти през 100 % от будния период на детето са ми далечни и излишни. Спането с малкото също, но контактувайки със себеподобни, установявам, че съм по-скоро изключение.

В дадения от вас линк към втората тема, изброяваща седемте стъпки на привързаното родителство, след първите шест препоръки, седмата поражда снизходителната ми усмивка.
 

# 11
  • Русе
  • Мнения: 276
Мисля, че точно във втората статия се посочват отговорите на повдигнатите от Вас въпроси. Привързаното родителство е подход, а не определен набор от стъпки, с който се отчита индивидуалността на детето. Никой не казва (мисля, че е лудост) да се носи детето през 100 процента от будното му време, а напротив - подчертава се, че трябва да се отчете неговата индивидуалност - някои деца нямат нужда от толкова внимание, както други, съответно, ако детето няма нужда от Вас, защо да го откъсвате от заниманията му, защото някой Ви е казал да го носите. По-внимателният прочит на втората статия, а и на тези, които ще я последват, ще ви покаже, че ПР страни от крайностите, а се фокусира върху уникалността на всяко дете. Целта на Сиърс е по-скоро да покаже на родителите да не се страхуват, например, от носенето на детето на ръце, защото ще го разглезят, а не да ги убеди да го размъкват със себе си през цялото време като предмет.
В края на втората тема Сиърс казва и че много родители несъзнателно практикуват същия подход. Това ме навежда на мисълта, че не сте вникнала в същността на привързаното родителство, както и че не сте прочели темата докрай. Така или иначе, всеки има мнение и подход. Щом Вашия работи, значи е най-удачния. Лично аз намирам и баланс, и спокойствие с детето си.

# 12
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 964
Хубава тема. От гледна точка на това, че би могла да даде по-добра ясното относно това що е ПР. Защото масовата представата за него е, че е "крайност", изкискваща стриктно спазване на "набор от правила". А ПР е философия, чиято същност е много простичка и интуитивна: да не се страхуваш да се довериш на бебето си и на инстинктите си.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 687
и аз се записвам тук   bouquet Много хубава тема, дано да се развие  Hug

# 14
  • Русе
  • Мнения: 276
В момента превеждам другата статия. Може би утре следобед ще успея да я кача. Радвам се, че Ви е интересна! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт