Момиче, сигурна ли си, че си наред? Честно те питам.
Ами питаш ме,защото явно не си преживял/а нищо подобно,но историята е по-дълбока.Майка ми е малтретирана от него,Веднъж ни разби апартамента,само за да ни уплаши.Сряза и четирите гуми на колата.Не знам какво да очаквам.Затова много се изплаших при милълта,че е дошъл да е потърси.
От друг форум е. Но като прочетох поста на това дете, за миг се поставих на нейно място. Да, аз бях малко по-голяма, помня баща си, макар и смътно. Но и аз не знам как ще реагирам ако недай си боже случайно реши, че трябва да ме вижда. Сега ми е все едно де. Аз съм голяма жена.
Знам, че не е искал да ме вижда, или поне така ми казваха. Но дали пък мама не е трябвало да иска да имаме срещи м/у нас двамата.
Ако днес го срещна, едва ли ще го позная. Не си спомням какви бяха чувствата ми като ученичка. Понякога ме беше яд, че съм различна от повечето ми приятели (дете на самотен родител, но затова пък казвах имам 2ма бащи и 2 майки, т.е. баба ми и дядо ми ги причислявах кат родители), понякога го мразех, понякога не ми пукаше, понякога изпитвах ненавист (че даже се плашех от това чевство).
Времето излекува абсолютно всичко. Сега баща си го възприемам като някой, който изобщо не е съществувал в живота ми, като "семепроизводител" (искам да се извиня за израза).
Но и аз като това дете не знам как бих реагирала ако случайно реши, че трябва да ме види.