Нямам никакви интереси, това нормално ли е?

  Как ще е нормално, не е... ако не е следствие на извънредна глупост... ама и тогава пак все нещо ще ти е интересно...
  Освен да се присъединя към съвета за мотиката.

Мммм, чудно - кажи откъде си, да те вземем в партията, даже и шеф ще те направим - да слушаш, да си гледкаш сериалите, пък ние ще видим какви решения ще вземаме. На ЛС... 

Все едно чета една моя приятелка, само че тя и мъж няма. Познавам я от дете - никога не е имала интереси и хобита. За мен не е нормално, а и зле влияе на контактите. Темите й за разговор са ограничени до нещата от всекидневието и живота като цяло, което е доста... досадно за мен. Всеки път като се виждаме е отегчена, скучно й е, не знае какво да прави, инертна, няма ентусиазъм и плам в нея... Абе натоварващо си е за околните. Надявам се при теб да не е такъв случаят. При нея е въпрос по-скоро на темперамент (и отчасти на възпитание и презадоволеност) и не вярвам някога да се промени. Ще следя темата за съвети де.

Сигурно, ако имаше хоби градинарство и всеки път те занимаваше с ашладисването на стайните лимони, щеше да ти е много интересно и забавно.
Разговори за ежедневни неща и за ЖИВОТА КАТО ЦЯЛО ми изглеждат съвсем в зоната на спокойното, ненатоварващо общуване. Може и обогатяващо вълнуващо да е дори.

КЛОНКА, по принцип си права, но в конкретния случай обсъждането е все в черни краски и съчетани с цялостно недоволство от живота и постоянна неудовлетвореност, оплакване от този и оня, издребняване и т.н. Само това, всеки път. Освен това, мисля, че има неща от живота, които по-скоро трябва да се изживяват, не толкова да се дъвчат, говорят и да се човърка по тях. Не е хубаво, когато човек губи способността си да се вълнува и да се зарадва безрезервно на нещо (било то и стайни лимони ) или някой. Това е и свързано с липсата на хобита и интереси към каквото и да било.

Градинарството е далече от моите интереси действително, но не бих имала нищо против да слушам за него от време на време. Имам доста приятели, които имат коренно различни интереси от моите, но ми доставя удоволствие да слушам за тези неща (наистина - и за математика съм слушала, и то така ми говореше човекът, че ми беше кеф, а това е трудно постижимо за мен в тази област ). Не само заради новите неща, които научавам, но защото е истинско удоволствие да стои срещу тебе човек, който знае какво иска, обича това, което прави, пълен е с ентусиазъм и добро настроение.

Кофти ще прозвучи, но от известно време гледам да намаля общуването си с тази приятелка, защото усещам как и на мен ми се отразява този негативизъм, освен това разговорите са всеки път едни и същи. Жалко, защото се познаваме от повече от 10 години, привързана съм към нея, а освен това е интелигентен човек с много качества... 

Малко дълго стана, но от доста време ме човърка въпросната тема и ме гложди едно чувство за вина, задето се опитвам да се дистанцирам и си мисля всички тези неща.