Здравейте. Няма да ви отегчавам с подробна автобиография. Накратко историята е такава. Дебела съм от 8 год възраст та до днес. С изключение на един период преди 6-7 год, когато бях отслабнала с Мазиндол и задържах ефекта около 3 год. Тогава работех във фитнес и спортувах много. Тренирах всеки ден по 2-3 часа, ходех отвреме на време на плуване, обожавам зимни кънки, тичах и т.н. Преди това никога в живота си не бях спортувала. И от тогава също не съм. Тогава обаче се чувствах прекрасно. Много ми се иска пак да спортувам. Децата вече поотраснаха, мога да намеря време. Обаче ме е срам. 
На фитнес и на плуване ме е срам да отида. Сега покрай децата ужасно ми се кара колело и ролери, обаче само като си представя гледката 110 кг/35 год на ролери и ми иде да потъна в земята. На народни танци бих ходила с кеф, но по същата причина се въздържам... Изобщо тъжна работа. Та въпросът ми е има ли дебели жени които спортуват и ако да какво, къде, как се чувствате и как се справяте с насмешливите погледи и не дай боже коментари? Имате ли проблеми с хорското мнение? Говоря за истински дебели, не просто малко пълни.
На фитнес и на плуване ме е срам да отида. Сега покрай децата ужасно ми се кара колело и ролери, обаче само като си представя гледката 110 кг/35 год на ролери и ми иде да потъна в земята. На народни танци бих ходила с кеф, но по същата причина се въздържам... Изобщо тъжна работа. Та въпросът ми е има ли дебели жени които спортуват и ако да какво, къде, как се чувствате и как се справяте с насмешливите погледи и не дай боже коментари? Имате ли проблеми с хорското мнение? Говоря за истински дебели, не просто малко пълни. 
Мими, ти къде ходиш? 
