Раждане в къщи 13-съдбовна тема

Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може спокойно да прави
цял куп забранени неща.

...вместо баналното запис

с поздрав за  всички малки, големи и още по-големи таралежи!

Включвам се, за да отговоря на Flip, за каквото ме беше попитала.

Исках да ти отговоря в предната тема, но докато бързах да напиша отговора  вечерта, пуснаха нова тема.....
Днес тук е официален празник /Възнесение/ и имахме отдавна планирана семейна  програма, нямаше как да отговоря веднага, защото трябваше да излизам. После пък ми трябваше  време да потърся линковете.
В профила си в Родилница нямам желание да влизам. /пък и не знам с достъпа до тези си публикации как съм, понеже ме държат "под карантина"./

не ми се искаше да пиша в новата тема, неимоверно се натоварвам от спорове.

Някой реши ли да убеждава, винаги може да изрови от 100 кладенеца вода за каузата си.
 За абсолютно всяко нещо могат да се намерят доводи, аргументи, убеждения.
Сега доминира предимно  това: двустранно се убеждаваме, гарнирано с нападки.  

Аз каквото мислех, че имам да кажа, казах. Участвала съм в темата и преди случката. И ми е била полезна.
Едва ли ще участвам отново. /рядко, предимно я следях, иначе залагах на Родилница/

Докато търсех, се  ужасих....оказах се в океан от страшни разкази и съобщения за трагедии и  починали при домашни раждания деца.  
Сякаш напоследък много се е нароила такава инфо.........или може пък и аз да съм била сляпа за нея....  
Поне мисля, че успях да намеря точно този линк, на който бях попаднала и пуснала навремето в Родилница.

Ето на кратко:
Понеже исках да разбера как така има "удавени" бебета , родени във вода, бях попитала в Родилница за подобни случаи .
не получих адекватен отговор/ беше  по - скоро заяждане и подигравка/ и аз се сетих, че бях чела за този случай
Исках да разбера за рисковете.

Знаех вече ,че Мишел Оден препоръчва водното раждане и се бях спряла на този вариант за себе си. Понеже Гая беше раждала именно във вода /бях чела разказа й няколко пъти/, се надявах да сподели какво е чела за рисковете.
Стана нещо като конфронтация , и намерих  линк на английски. В него имаше инфо за asphyxia. Нещо от типа на това.Тогава прокоментирахме за риска от асфиксия.

Помня,че Меги много ми помогна да се доориентирам в избора си, когато обясни, че енергийно водата понася различно на бременните. И че за някои може да не е добре, понеже би могло да им отнема енергия. Тогава усетих, че  варианта с водно раждане едва ли е за мен. /отчетох също и цялата хамалогия по подготовка./ И започнах да чета повече за раждане извън вода.

realist, в линка, който бях пуснала за бебето, починало след водно раждане, пишеше за резултатите от аутопсията и анализа им
предполага се, че при бебето не е сработил ларингсовия рефлекс (съжалявам за лаишкия превод - така е буквално от текста) и затова се е нагълтало с вода

което поне за мен значи, че никога не се знае при кое бебе този рефлекс дали ще сработи или не

annie2002:

Трябва да ти кажа, че е редно да се чувстваш щастлива, че си имала добър и спокоен престой в болницата, наистина.

Нашите болници и лекари имат МНОГО да учат и МНОГО да се мотивират, а условията да се подобряват. Не го казвам ей така, а за съжаление от горчив опит.

По твоята логика, въобще е лиготия и човек да иска да роди и в частна болница, защото там може да няма всичкото оборудване което има в Току да примерно.

За мен всеки има право на избор, не се чувствам  не балансирана жена, а нормален човек. И повярвай ми в момента,ти ми изглеждаш много по нестабилна, само културата ми не позволява да отида да ти кажа да си пиеш хапчетата. Нападаш постоянно и обясняваш, че хората говорят глупости. Обикновен но когато човек няма аргументи започва да напада - лично и арогантно, както за мен правиш ти.

Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но раждането за мен трябва да бъде хубав спомен, освен всичко останало. Лично мен не ме притеснява дали ще си деля стаята с 5 души и дали имам една тоалетна или стените са бели или розови. Това което не ме кефи на част от държавните болници и лекари е липсата на грижа, това, че не изпитват нужда да ти казват какво правят, това, че ти правят разкритие ръка за по бързо, това, че те шият на живо само защото си попитал нещо, това, че те блъскат с окситоцин, дори и когато не се налага, само и само да се приключи с раждането, това, че санитарките крещят когато човек прокърви на леглото - все едно цял ден си се мъчил това да направиш, няма спокойствие, няма усещане за сигурност, няма усещане за подкрепа. Затова разбирам жените които искат да родят вкъщи, аз лично не бих се съгласила, страх ме е, но ги разбирам. Аз лично мисля за частно медицинско заведение. Но не е редно да си плащам, при условие, че съм здравно осигурена, само и само за да си купя спокойствието, не лукса, а спокойствието и доверието.





Раждала съм в частна болница (там можеше да ме оперира лекарят, който бях избрала), бях там и преди раждането след изкървяване, сега ми правиха абразио в държавна.
Ако изобщо има някаква разлика в отношението на санитарките и акушерките или в това какво или до каква степен обясняват тя е в полза на сегашния ми престой.
За разликата в санитарно- битовите условия изобщо няма смисъл да говоря, разбира се.
М/у другото, лекарката, която ме прие, първо взе да ми се кара, когато си мислеше, че предния ден съм си тръгнала самоволно (не бях - просто тогава лекарят, който ме прегледа, не намери за нужно да ме задържа в болница в почивните дни, това, което той видя, беше съвсем леко зацапване и слабо отлепване; прегледа ме само през корема, предполагам, а да не предизвика допълнително нещо с манипулациите - но както казах, това, което той видя тогава, беше незначително зацапване с тъмна кръв - не бих казала, че действията му не са били правилни въз основа на наблюдаваните факти), а като разбра, че съм следвала инструкциите почна да ми се извинява, че трябва да ми каже, че бебето в мен не е живо... не и в правилния смисъл... едва ли не тя е виновна за това, което ми се е случило. Поне 20 пъти ми обясни колко съжалява, че трябва да ми каже това. Беше ми странно. Обясни ми и как мога да се подпиша и да си тръгна и да отида после в която болница си искам, но няма как да избегна това... и т.н. ... и че вероятно ще прокървя силно до нощта, със съсиреци и т.н. - и беше абсолютно права, аз си изливах кръвта като през развален кран...


С други думи казано, лекарите - и тези в държавните, и тези в частните болници - се дразнят, когато някой, "дошъл от пътя", прочел нещо в интернет, вземе да ги учи как да си вършат работата.
И това е напълно, напълно обяснимо и резонно.
Когато влезеш в кабинета на лекаря, манипулационната, операционната и т.н., лекарят е този, който отговаря за твоя живот - а в случая с раждане - и за живота на бебето ти. Не ти. Той. Носи и юридическата, и моралната, и всякаквата отговорност. И когато някоя пикла (в случая нямам предвид конкретно теб,  която и да е), дето ражда за пръв - или дори за 3-ти - път вземе да го учи и да се опитва да разбира повече от него, а той първо 10 години е учил само докато получи правоспособност, после е работил това... 10, 20, 30 години... и ежедневно среща по 10 такива случая... ами, дразни се. Логично. Всеки би се подразнил. И реагира остро. Логично. И напълно предвидимо.

Аз не знам дали раждането трябва да оставя хубав спомен.
Това, лично според мен, спада към принцеските изпълнения.
Все едно да ми кажеш, че ваденето на зъб трябва да оставя хубав спомен.
Важно е да не оставя кошмарен спомен, да не прави трайна травма... от там насетне - ами, това не е точно като ходене на бал. И който си въобразява, че трябва да бъде, греши. По какъвто и начин да бъде извършено, това е просто една крайно неприятна необходимост, за да се случи нещо хубаво и желано.  И колкото по- малко спомени оставя, толкова по- добре. Също като ваденето на зъб.

Не е важно лекарят да ти обяснява какво и защо прави. Това не е едно от онези научно популярни, документални и пр. филмчета. Това е нещо, което се случва на живо, в реално време. Важно е да си избереш лекар, за който вярваш, че знае - той, не ти - какво прави. За да може изхода - за теб и бебето ти - да е благополучен, с минимално странични последици.

Да, интересно наистина, но майката природа всячески успя да ме накара да забравя за раждането. Щом самата природа носи забрава, кои сме ние, че да се опитваме да градим спомени от такова събитие?

Затова пък щастливите спомени от гледане на здраво дете се трупат и са дълготрайни и забавни.

Мислех си тия дни как домашното раждане без упойка напомня за церемонните по инициация. Преживяваш нещо болезнено, което споделяш с другите членове на групата и вече може да ти се вярва. Това се дължи на малка особеност в човешкото мислене- ако сме инвестирали много от себе си, е по-малко вероятно да сменим рязко мисленето и поведението си.

Тоест, ако години си се навивал за великото си раждане, след това ще си разказваш истории, ще се самозаблуждаваш и е много малко вероятно да напуснеш племето от майки.

Колкото до разказите- човек получава чувство за емпатия от слушането на истории и си прави изводи, че щом други хора така възприемат реалността, значи това е реалността. Само че не е така- затова до седма тема историите бяха вредни.

Realist, исках да те попитам някой агитирал ли те е да раждаш у дома или пък да избереш водно раждане?
Понеже такива тези се спрягат тук, с обвинението, че хората които пишат за домашното раждане са виновни, защото зарибявали наивни жени и пр.

Според мен последната част от цитата е доста показателна, че обвиненията към Мег са неоснователни, а извадените от контекст думи "БЕЗ риск", които се цитират на всяка втора страница след трагедията с Цвети (независимо от обясненията за смисъла им) се търлкуват погрешно.

Да разбирам ли, че според тебе: РАЖДАНЕ е равно на вадене на зъб? вадене на бебе ?

п.п. Падането на всеки млечен зъб ми е оставил прекрасен спомен в детството. Смятам и при децата ми да е така.

Бащатко, по обясними причини няма как да разбереш, че в раждането наистина има моменти, които напомнят не ваденето на млечно зъбче, а справянето с упорит мъдрец. Не всичко е цветя и рози, не всяка болка е билет към майчинство- някои моменти просто ги мразим, но понякога не си признаваме.

Има прекалено силен мит колко е ценна родилната болка и как ни променя преживяването. Понякога това не е полезно за жените.

Няма как да го разбереш. Шокът може да е голям, дори когато всичко е нормално и леко.

 

Мрази каквото намериш за добре,.. само не знам защо настояваш, че всички щат не щат трябва да го приемат така.

Аз не си спомням всеки паднал млечен зъб. Всъщност май помня само един и то само понеже е свързан с друга забавна история от детството ми. Слава Богу, имам достатъчно прекрасни неща, които да помня от детството си (а имам много подробни спомени от него, при това започващи от много ранен момент, още преди годинка), че да помня падналите зъби. Това е просто нещо скучно и досадно, което ти се случва покрай другите прекрасни неща. И се моля същото да се случи и на сина ми.

От друга страна, помня всички зъби, които са ми били извадени. Нито едно от ваденията не помня с умиление. Просто... ами, силата на спомена избледнява и се превръща в още едно нещо, което ти се е случило. Но пък помниш много прекрасни неща, които са ти се случвали СЛЕД това.

Същото е и с ражданията. Дори и най- добре протеклите няма как да са нещо приятно. Понеже не са. Не и за нормалните хора. Е, имало било и такива, дето изпитвали оргазъм по време на раждане - ама има и такива, при които се предизвиква от камшик и едва ли тъкмо това са примерите, към които следва да се стремим.

Това, което следва да се помни, е животът с детето след това... който оправдава преживяването на не особено приятното приключение, наречено раждане.

Не казвам за всички- но трябва да се признае, че не за всички майки родилната болка е хубаво нещо. Нали не обичаме акушерките да подмятат- лесно се мама не става? Особено след като примерно може и да е лесно, ако има квалифициран анестезиолог. Да, ама това е част от моралния модел за жената, описан дори и в Библията. Забравихме бързо теоложкия спор дали кралицата е жена като всички и може ли да ражда с упойка.

Да напомня за природната амнезия и че контракциите ми останаха в миналото. Сега ако искам мога да ги величая, да си казвам каква природна мощ са били и колко е била сладка болката, но си давам сметка, че на 14 април 2009 не мислех така.

Не искам нито акушерки, нито естественички да настояват, че някое преживяване е хубаво или лошо. Жената трябва сама да може да прецени. Свободата й може да се отнеме с настояване да се обезболи, но и с настояване да си я боли, защото това е естествено, морално и не знам още какво.

Не знам дали пишем и четем на един и същ език.
като казвам приятен спомен, нямам в предвид, да ми е токова гот, че да го повтарям всеки ден, само така защото ми е приятно. Имам в предвид, че това не трябва да е травмиран спомен, не трябва агресия, ако тя не се налага.

Като казвам, че искам да знам какво прави лекаря имам предвид следното: искам да му имам доверие, не планирам да оспорвам това което прави, но когато го попитам какво следва, какво ще се случи или защо смята, че трябва да ми сложи конкретно лекарство, да ми отговори простичко.
Не се смятам за лекар, освен ако е напълно безумно, не мисля да го уча какво да прави, защото мнение 234 от темата на бгмама са прочела, но е редно да има диалог и това не е прищявка или принцеска работа.
Момента в които всички го разберем, то тогава и нещата ще започнат да се променят.

Кати, не разбрах мого каква ти е позицията от поста. Последно зле ли са медицинските работници или добре? И хубаво лекарят ще го избереш, ама мед. сестрата и санитарките, които се държат с теб като с престъпник, тях как ще ги избереш? Има едно волско търпение в българските пациенти и това няма нищо общо с раждането вкъщи или в болница.


Много съжалявам за случилото се. Надявам се всичко да се нареди както го искаш.

Може да има единични болници/лекари/отделения, където проблем няма.
Аз не съм раждала в БГ Слава Богу и ако пак забременея ще направя всичко възможно да не раждам в БГ. Лежала съм с детето 4 пъти в 4 различни болници в страната и два пъти за мен в Германия. Такава травма ми е останала от БГ, че сама се усещам колко много ненавиждам лекарите, мед. работниците и болниците в БГ.
Шокирам се от изказвасния, че било тъпотия и глезотия на бременните и който и било пациент да им се обяснява какви процедури ще им правят   В повечето случаи това не отнема повече от 5мин., дори и по-малко.
На 4годишната ми щерка правиха ЕКГ на сърцето, ултразвук и мерене на кислородно насищане наскоро в Германия. Преди всяка процедура й обясняваха с детски думи какво ще й правят. Според мен изискванията на българският пациент към медицинския персонал са твърде занижени. И тук въобще не става въпрос за лукс в болниците, а за нормалното човешко отношение.
Повечето хора си казват дай да си налягам парцалите и да търпя, защото съм им в ръцете. Има един доцент, завеждащ в детското гастро отделение в Педиатрията в София. Той например пушеше цигара, докато минаваше на визитация Честно, умът ми не го побира как е допустимо такова нещо и как този човек не е уволнен.
В трите болници, където сме лежали смърдеше на цигари от стаята на сестрите в детското отделение. Айде пак ми кажи колко всеотдаен бил персонала.
Няма смисъл да се впускам в други подробности за мизерното отношение.


И да, понякога се налага да ги подсещаш за нещо, защото или са некадърни, или ги мързи да си размърдат мозъка. Имам пресен пример затова от частен преглед в Токуда. А съгласи се, че никой не му се иска да обикаля по трима лекари, докато най-накрая изкопчи цялата инфо или се постави диагноза.

realist, благодаря.

Бащатко, да говориш какво било раждането е все едно аз да ти обяснявам какво е да те ритнат в топките.