първи или последен етаж?

Ние сме на първи висок.
- Дразни ме постонното блъскане не входната врата
- Токчетата
- Отварянето и другите шумове от помещенията под нас
- Тропането на тъпите съседи от горе
- за сметка на това, ние си скачаме колкото си искаме
- апартамента ни е много светъл и просторен
- срещу нас няма кой да ми наднича в прозореца
- влиза ли са през терасата да тарашат, но пък същата вечер са влезли и в съседката на 6 -тия етаж, така че за крадците и на луната да си , все тая
Случвало се е вече в изблик на гняв да се ровя за мезонети на последни етажи или каквото е там.
- Не понасям обаче скосени тавани. Имам чувството, че ме смачкват.
- Жегата е голяма.
- Ако асансьора не работи - кофти.
- Тавана е поправим, това не е проблем
- Сутрин няма кой да ми тропа, ама знам ли пък тези  дето са отдолу дали не са идиоти
С две думи и горе, и долу, и по средата да си , все тая. Трябва да случиш на добро строителство и свестни съседи, което в България е трудно изпълнимо желание.

Съдейки от 35 годишния си опит с живеене не 1-ви етаж, мога да кажа, че се аз бих предпочела да живея на 1-ви етаж.
Но, ако човек е живял на по-горен етаж, вероятно опцията да слезе на 1-ви му се вижда по-неприятна от тази да се качи на последен.

От целокупния ми живот се случи така, че само 4 г. живях на първи етаж. И тогава разбрах, че без да го осъзнавам, но съм имала голяма фобия от високо. Просто като заживях на ниското, се почувствах удобно, уютно и сигурно като в майчина утроба.
Ако сградата е малка кооперация и има вътрешен двор, то тези от партера всъщност единствени ползват двора.
За последен етаж - в момента живея на последен, четвърти. Миенето на прозорци /понеже имам неотваряеми крила/ за мен е живо изпитание. Друго предимство на последния етаж е, че може да се разшириш нагоре. Но не бих взела апартамент, над който няма тавани! Разни въздушни възглавници, или още по-зле - самият апартамент да е в т.нар. подпокривно пространство, няма такава гадост.
Всъщност изборът изцяло зависи от жилищната сграда, от типа строителство, от етажността, от обкръжаващата среда. За някои ситуации е за предпочитане последния, а за други - първия етаж.

Последен!
До преди 2 год. през целия си живот съм била на ниски етажи (все 2-ри, 3ти), но сгеашния апартамент търсихме с изричното условие да е САМО! последен етаж и сме много доволни с мъжа ми. Водещите мотиви бяха липсата на токчета над главите ни и нуждата от повече въздух и небе. Преди ми беше някак запушено и клаустрофобично.
Скосяванията не ми пречат, "усвоихме ги" със шкафчета по поръчка. Минус обаче е, че капандурите много трудно се задържат чисти по обясними причини.
А за горещините - има климатици.
Истината е, че ако имате шумни съседи отдолу, пак ще ги чувате, но аз и сега да търся, пак бих предпочела последен етаж.

Успех!

Аз също съм живяла винаги на първи етаж. Е, стига толкова! Със съпруга ми бяхме категорични, че искаме новото ни жилище да е на последен етаж. Да, малко ще ми се вие свят като погледна надолу, може и да направя големи прасци, докато се качвам до 7-мия етаж пеша (което едва ли ще се случва често). Климатик имаме и в момента, макар и да сме на първи етаж, но се топлим с него, че ми измръзнаха кокалите. Сложихме шумоизолация на пода, отгоре ОСБ плоскости, върху тях паркет, така че няма да пречим на съседите отдолу. Но спокойствието ми е най-важното.

В панелката, в която живеем в момента на първи етаж, е страхотен студ въпреки изолацията на пода, вътрешна и в последствие външна на стените. От югозападната страна черешата толкова дръпна за последните години, че стигна до третия етаж (по принцип ми харесва зеленината, но у нас е пълен мрак). От югоизточната страна построиха един чудничък блок, който тотално ми спира светлината и гледката скрива.
Сега да не изреждам това което ме вбесява, но в общи линии: блъскането на входната врата, после на асансьорната, изтупването на обувките по стъпалата през зимата, слизането и качването по стъпалата (всичко до тук е денонощно), ежедневните сбирки на пенсионерите на площадката пред вратата ми и под прозореца ми, тропането отгоре, като портиер съм (ако не отворя започват да ми хвърлят камъчета по прозореца, защото нали съм с малко дете и съм си вкъщи)...
Дълго стана. Сигурно съм прозвучала като някоя невротичка, но до сега се обяснявах на една глуха баба, че на домофона бутон 3 означава апартамент 3, а не трети етаж, както тя си мислила...

Живях на 5/последен етаж с чуден изглед към Витоша !
По мое настояване и причините изброени в постовете ,но най-вече панорамата - красота !
Но само това не е достатъчно :покрива протече,ремонта го поехме ние,асансьор - пак ние и др.
Разликата със съседите под нас беше около 5 градуса !Зимата студ - лятото пек.
Наложи се да го продадем,клиентите започваха с това "много е хубав,но последен етаж,краен ..."
На първи не съм живяла,но го предпочитам пред последен и поради ЕГН-то !

Бих избрала последен етаж. Ниските етажи ме потискат, искам небе над главата си. А и винаги би могло да се мисли за изолация. Но ти не казваш кой точно е последния етаж - не е едно и също пети-последен и 14-последен.

Точно за студа през зимата щях да питам. Щото пека вече го установих.    Етажа е 6  и не е баш под покрив. Отгоре има още един, но   покрива апартамента наполовина,  архитектурата е стъпаловидна.  Иначе гледка и въздух.. мммм.
Този на първия също е супер, само дето половината е над  ... въздух.  Не е захлупен, пак има много въ;зух и слънце.   

Имаш предвид, че под апартамента има проход? Това е малко кофти. И нашият беше така - голям студ беше. На тялото е добре, ама копитцата ни мръзнеха яко. А ние сме свикнали все боси да ходим, да чуеш само как крещях "Обуй пантофиии!". Ама накрая сложихме една външна изолация на пода /откъм прохода/ и проблемът отпадна автоматично.

Шести етаж е супер. И ние сме на последен/четвърти/ и над нас има тераса и тавански стаи. Наистина през лятото е горещо, но все пак и съществуват вътрешни, външни изолации и климатици.   /ние живуркаме без тези екстри /

Да, входа е отдолу, по-навътре.  А от копитцата най-се усеща студа и настива.  

От 15 год живея на първи етаж. Не бих избрала по-висок, ако имам избор. Тук съм близо до земята и природата, имам огромна тераса, която гледа към много зелена тревна площ и съм почти като на двора на село. Ако си с малки деца спестява драмата количка (камиони, колелета)-асансьор. Спестява проблема мебели (едри доставки)-асансьор. Спестява ходенето пеша, когато асансьора не работи. По-малко вероятно е да ви оберат, защото непрекъснато има движение. Единственият недостатък е, ако асансьорната площадка е на етажа, а не между етажите, че е по-шумно. Проблемът почти напълно се решава с качествена и добре изолирана врата.
Последен етаж не бих избрала никога. Освен че лятото като напече става голяма жега, проблемът с протичането на покрива и ремонтите е голям. Ако входа не е малък и задружен (което рядко се среща) пари за ремонт се събират трудно и бавно, а през това време течовете и поразиите си остават за твоя сметка.

първи етаж естествено - от тук нататък ще се трупат все повече календари на гърба ми и стълбите ще стават все по стръмни, а торбите все по тежки. При добър късмет може и абонатната да е отдолу и да се пести от топло.
Но пък предимството на горния етаж е че с кеф изхвърляш боклука през балкона без да го виждаш повече. Да му мисли оня на първия етаж - както е при мен.

Ние сме на последен етаж и имаме само плюсовете - разкошна гледка, спокойствие, никой не ти тропа над теб, таванът и таванското ни помещение са много близо, ако трябва да качваме и сваляме нещо от там, по-уединено е. Но не става дума за много висок етаж, така че не са много стълби за качване - точно достатъчно за тренировка  Определено бих предпочела последния етаж пред първия, но ще направя цялостна преценка, защото понякога последният етаж може да има повече минуси, отколкото плюсове. Това са разсъждения, ако говорим за блок или жилищна кооперация. Ако е къща, бих предпочела стаите на втория етаж 

Зависи колко високо е последният етаж. Цял живот живея на втори и определно в бъдеще ще предпочета 6-7 етаж. Ако се падне последен ще е още по-добре. Като ви чете човек ще каже, че сменяте мебели на всяко тримесечие...