Тревожност, която не ми дава покой

Професията ти свързана ли е с поемане на отговорност за другите? 

Мишелин, защо се страхуваш от лекарства? Преди 2 години и аз изпаднах в дупка. Без причина уж. Всичко ми е наред, проблеми нямам, пък една тревожност ме е обзела...не минава. Отивам при личния лекар и споделям: всичко ми е наред, пък нещо ме тревожи. Правих изследвания за проблеми с щитовидната жлеза- всичко окей. Обаче аз инат- не може всичко да ми е наред, пък да страда качеството ми на живот. Пих един месец лекарства, препоръчани от ендокриноложката и досега съм си добре. Решиха, че е от преумора и да почивам повече.
Абе с две думи- погрижи се за спокойствието си .
Обаче аз не съм имала задух.

Саморая, по-скоро не. Работим в екип, където задачите се разпределят от прекия началник.

kikaha1, мисля, че ключето е накъде далеч в детството. Още от малка имам разни тревожни мисли. Още помня ужаса, който ме е обвземал при определени ситуации.

Мишелин,
 влязла си в затворен кръг - тревожността ти е накарала тялото ти да реагира чрез чисто физиологични симптоми, а сега тези симптоми засилват тревожността.

Има и вариант да имаш проблем с щитовидната жлеза. Колкото и да е клиширано вече, това трябва да се отхвърли. Така че няма начин, при джипката и от там с направление на ендокринолог. Трябва да минеш през това просто.

Междувременно пробвай билкови неща за успокояване. Аз се кълна в две неща Есберикум и Седакур. Не става веднага, но за седмица нещата значително се подобряват.

Страдаш ли от безсъние?

Ее, по-чувствителните натури сме така!   И аз помня такива моменти от детството си. Намираш начин да се успокоиш- случвало се е дори определена фраза, казана от някой, да ме успокои. Ама си има специалисти и ако не успея да се справя , бих се обърнала за помощ към тях. В никакъв случай не се оставяй да си страдаш.

schreier, освен задуха, който получавам от време на време, другото нещо, което ме притеснява много е че заговоря ли, имам чувството, че се изчервявам. Омотвам се като обяснявам нещо, ако е нещо смешно го претупвам и звучи адски тъпо. 

Пробвах преди време с жълт кантарион, но пък него май го пиех, защото имах много дразнители около мен и се нервирах страшно много. Май не усетих да помага с нещо и го зарязах.

От безсъние не страдам. Лягам и заспивам. Единствено при задух се будя и се въртя час-два. "Страдам "от трудно ставане сутрин. 

Иначе, имам записан час при психолог утре

  Трябва наистина да си провериш щитовидната жлеза. И да не те плаша, но май трябва да свикнеш с идеята, че  си по-емоционална и притеснителна. Аз направо си се тревожа цял живот. Мина ми задуха и сърцебиенето, нямам паник-атаки след операцията на щитовидната, но все така си се тревожа за щяло и нещяло. Свикнала съм с идеята, че тревогата е едва ли не част от мен. Може би с лекарства ще стана непукист, но и аз не искам по този начин.

А смяташ ли че тревожността ти е необоснована и пресилена? Питам защото аз също съм имала много тежки кризи съпроводени със задух и болка в гърдите, дори мислих че получавам инфаркт при най тежката и се наложи да си направя изследвания, но се оказа,че е на нервна почва.Но тогава имах изключително тежки преживявания, та не мисля, че човек в тогавашното ми състояние би останал безчувствен и да не реагира организма му по някакъв начин.От тогава ми се случва при някакви по тежки обстоятелства и притеснения да ме натиска задуха, но съм си изградила вече навици да мога да дишам по добре и да се успокоявам. Както ми каза тогава един лекар, моето момиче, лекарството за твоя случай е лек и безгрижен живот.  Тъй, но когато не всичко върви по мед и масло се налага да прибягвам до тактики да излъжа организма. Не виждам и защо се притесняваш от това, че се изчервяваш при по силно вълнение, това значи че си чиста душа. С времето човек става все по голям непукист и дори циник, но на почти 38 години все още има неща от които се изчервявам, но смятам,че в това ми е чара ( мъжете много се кефят    ).

Намери си нещо, което можеш да правиш и се отпускаш напълно, да нямаш никакви задръжки, за да можеш да си почиваш, когато имаш по натоварени дни или нещо, с което трябва да се справяш.Просто трябва да се изключваш от време на време съвсем съзнателно и нищо около теб да не е от значение.

Щом си си записала час при психолог, една голяма крачка към преодоляване на трвожността е направена. Не се притеснявай, решение има.

Имам такъв задух още от ученическите години. Напоследък се проявява по-рядко. Преди 14г. в МА ми правиха кардиограма и изследване на вместимостта на белите дробове. И заключиха, че е на нервна почва. Посъветваха ме в такива случаи да вземам лексотан, да си пия пиенето и да не се стряскам от нищо. Обясних, че въобще не пия. А тази моя позната лекарка ми отговори, че трябвало! Е, не се получи. Алкохолът ми е противен. Предпочитам кола и и сокове.
Първо можете  да опитате с валериан, глог, мента, маточина. Ако не се получи, тогава лексотан, транксен, ксанакс, диазепам и др. Без нищо едва ли ще стане. Но тези лекарства са със зелена рецепта и трябва да Ви ги изпишат. Диазепам е най-неприятен. По-добре да не стигате до него. Личните лекари също могат да изписват такива. Те имат зелени рецепти. Ако не успеете с валериана или друго, не се наказвайте с години! "Не е хубаво с лекарства, но ако не върви без тях?"-Това пък го казваше моя близка, лекар в ИСУЛ. Тоест ако Ви изпишат нещо за успокоение, започнете курс с него. Той няма да бъде с години. Някоя седмица или някой месец.

Мишелин имаш нужда от помощ, не е нещо трудно преодолимо, но трябва да поработиш с психолог. Имаш панически атаки придружени със задух - това  вероятно е от подтиснат проблем или неосъзнати страхове, които без искаш излизат на повърхността чрез физическите ти реакции на тялото. Направи първо консултация с ендокринолог просто профилактично и после се консултирай и с психолог. Най-вероятно няма да ти се наложи да пиеш кой знае какви лекарства, т.е. не лекуващи лекарства. Тук адекватна помощ няма  получиш - само предположения. Моят съвет е да не подминаваш проблемът, защото той се задълбочава и тялото ти реагира вече. Няма нищо страшно, успех!

Била съм с години с подобни симптоми. Пила съм успокоителни. Понякога и те не помагат. Но трябва да си абсолютно сигурна дали задухът е на психическа основа. Защото аз на стари години се оказах с диагноза астма и на инхалатор.
И задухът и изчервяването се дължат на вегетативната нервна система, която не можем да контролираме съзнателно./и аз се изчервявам /

Най-добре е да не им се обръща много внимание; много хора са имали един-два такива инцидента и периода в живота си.

Лошо е, ако се превърне в синдром - ПА синдром - тогава вече качеството на живот се прецаква. Няма никакво значение каква е причината, при всеки е различна, но е някакъв тип стрес. Най-опасното е, че организмът може да се "тренира" да разпознава опасност в обикновени ситуации - сред тълпа хора, пазаруване, в транспорта... Така че, дори и психолога да изрови някаква неотработена травма или емоция и човек да я преживее, спонтанната физическа реакция остава и наистина става гадно.

Затова, според мен, най-важно е човек да стисне зъби и да продължи както досега (ако трябва с малко помощ от някакви успокоителни, но малко), да не избягва ситуациите, които са го предизвикали, за да не успее подсъзнанието му да се тренира, че те са опасни. Отвличане на мислите, хоби, комедии, положителни мисли. Знам, че е много трудно да се игнорира такава реакция, тя си е страшна и стряскаща, но е по-добре да я игнорираме, отколкото да и се отдадем...

Кривошапкова на така описаното състояние на авторката определено трябва да се обърне внимание. Това не е момент от живота и това си е хронично състояние , което я залива на вълни, пак повтарям консултация с лекар , след това ендкринолог и посещение при психолог-терапевт - не психиатър/трябва да се прави разлика, има специфика в работата им/.
Така че стискането на зъби не е вариант при такива сериозни позиви. Едно са паниче8ските атаки, друго е когато те са придружени с физическа реакция на организма- т.е. задуха. Въбоще не е добре да се експериментира в този случай със стискане на зъби в очакване да премине лошият период.

И при мен понякога се появяват тези пристъпи на тревожност.Само,че аз имам потвърдено заболяване на щитовидната жлеза.Но аз въпреки сичко не мисля,че е от нея.
Забелязала съм след много самонаблюдение,че пристъпите са свързани с желанието ми да угодя на всички.И най-вече когато за да не разочаровам семейството си,правя неща,от които аз не съм щастлива.И в тези моменти въпреки,че не съм дете се чувствам като такова.Все едно ще разочаровам  било -мама,баба или няма значение кой.Знам,че звучи глупаво и инфантилно.Всъщност то не е осъзнато усещане,просто с годините и опита за себе си разбрах защо се чувствам така.Според мен всичко идва от детството наистина.Аз например имам много властна майка.Първо дете съм и винаги са очаквали от мен да съм перфектна.Но тази перфектност много изморява,това натоварване с големи очаквания за Идеалното.
И до ден днешен ,когато направя нещо ,с което знам че семейството ми няма да са много съгласни.Въпреки,че смятам,че за мен е най-доброто изпитвам едно такова вътрешно безпокойство.Все едно съм сгафила и мама няма да ме гушне.
Съжалявам ако написаното звучи объркано,но аз така усещам нещата за себе си  

Тревожните разстройства, в това число и паническото разстройство се лекуват от психиатър. Има си отделна тема в този подфорум. А това "не искам лекарства" е ужасно несериозно. По-добре е да се взимат съответните медикаменти, ако специалист е преценил, че са необходими.

Fortune, не бих си позволила да давам съвети по такива сериозни теми, ако не бях убедена в написаното. Мишелин току що си е потопила ръката в едно гадно и неприятно езеро. Не и е харесало. Аз съм виждала дъното му; в пъти по-гадно е. Опитвам се да я предпазя от това да влиза вътре, въпреки че знам колко е трудно. Но знам и че това е единствения начин човек да се справи, без значение дали след първата атака, след Х месеца или след Х години.

Не съм казала да не ходи на лекар - да, пълни изследвания, за да се убеди, че е здрава. ОК, психолог, но само за да разбере откъде по дяволите се е натрупал този стрес и да се научи да го отработва по-здравословно.

А дали ще остане момент от живота или ще се превърне в хронично състояние, зависи от нейното отношение и това на лекарите. Много хора са имали такива инциденти в живота си и те са си останали инциденти. Изключително важно е след пълните изследвания, ако това са наистина са панически атаки, а не здравословен проблем, да не дълбае, да не мисли, да не чете форуми, да не се самоанализира и наблюдава. С думите на Дъглас Адамс - "Да пропусне земята". С моите - да игнорира проблема, въпреки че е ужасно трудно, почти нечовешко, да игнорираш задушаване или чувството, че умираш или имаш инфаркт. Трябва ти цялата ти воля и смелост, че и отгоре. Тогава лекарствата помагат за известно време. Важното е да знае, че паническите атаки отминават и са просто усещания, нищо не я заплашва. Разбира се, трябва да се храни и почива добре, да спортува и да се забавлява, по възможност. Разговори и четене за болести, проблеми и смърт са последното, което и трябва.


Това ти изречение ме кара да си мисля, че нямаш представа какво са ПА (и това е чудесно). Те СА физическа реакция на организма, включително задух. Съгласна съм, че не е добре да се експериментира, но много от психолог-терапевтите правят точно това. Иначе нямаше да има хора, които живеят в този ад десетилетия, въпреки, че ходят на терапия. Дано не го приемеш за заяждане, единствената причина да пиша е, че се опитвам да помогна на авторката. Има много хора, които са преодоляли състоянието, но малко от тях пишат именно по тази причина - опитват се да не четат, мислят или говорят на тази тема, понеже тези мисли "хранят" тревожността.

  Кривошапкова е напълно права. Това и за мен е  правилното решение. Не трябва да се гмурваш надълбокото. Защото наистина излизането е трудно и с психолози , и с лекарства. Не обръщай внимание на задуха. Свиква се и с него, като престанеш да му обръщаш внимание ,отминава. Просто наистина си провери щитовидната, да нямаш проблем там. Но и да го разбереш ,не е много по-различно. Аз уж си я лекувах и пак си имах пристъпите на задух и сърцебиене. Когато свикнах с мисълта, че ще си карам с него, започна да се проявява много по-рядко. И не чети много по форумите.

Мишелин, какво стана с консултацията с психолог? Не че от едно посещение ще има кой знае какъв ефект... И аз дълго време се колебаех дали да използвам услугите на подобен вид специалист, но се реших и не съжалявам. Определено има ефект... при мен. Успех, защото знам колко е гадно!

Благодаря на всички включили се. Хвърлям по едно, но за съжаление нямам никакво време да пиша.  Но скоро ще се включа по-подробно. При мен не е само задухът проблемът. Но за това ще пиша по-късно.

 

Кривошапкова, нещо не си ме разбрала добре. Паническите атаки са физическият отклик на организма породен от съществуващ психологически проблем, който съзнателно е подтиснат. Тези атаки се отключват на определен етап, момент и възраст, мога още да  пиша. Обаче въобще не смятам да изнасям лекция по когнитивно поведенческа психотерапия.  Личният ти опит по темата не дава никакво решение на жената, тя продължава да има задух и тревожност, която си я води към дълбокото. Този проблем се преодолява, с много воля и работа със специалист обаче/само със стикне на зъби и лична борба не става/, сами на себе си можете да помогнете, но трябва да бъдете водени по пътеката обективно. Хората са различни по душевност и възприятия, затова споделен опит в тази насока не е помощ. Ти си го преживяла по определн начин, дали тя ще се справи като теб или дали тя ще стигне дъното като теб на въпросното езеро, можем само да гадаем. Често атаките вървят и с фобии и други такива "екстри" , които не всеки може да превъзмогне сам без помощ на лекар. Пак повтарлям трябва да се работи с психолог-терапевт. По темата не пиша просто ей така не се заяждам, жената има нужда от помощ. 

Уикенда ще пиша по-подробно. Сега само да се включа във връзка с фобиите. Мисля, че имам и социална фобия. Уж съм усмихнат, ведър човек, а имам всички тези симптоми:

Психически симптоми

    *        Страх от това да не получиш негативна оценка. Да не станеш обект на присмех или критика от страна на другите
    *        Страх да не станеш за смях, негативни мисли като: "Ще започна да пелтеча и няма да мога да кажа нищо", "Сигурен съм, че изобщо не съм интересен на другите"
    *        Убеденост, че всички са втренчили погледи в теб
    *        Усещане за нереалност и изолация
    *        Убеденост, че изглеждащ страхлив, болен, глупав и луд в очите на другите
    *        Страх при среща с непознати
    *        Убеденост, че не вършиш нещата така, както трябва
    *        Избягване на всякакви обществени изяви
    *        Интензивен страх, ако трябва да се изправиш пред група хора
    *        Страх да показваш  симптоми на ярост и агресия


Има друго АЗ в мен, което се чувства като в клетка.

Мишелин, можеш да пишеш имейл или по телефон да се консултираш за цени, услуги и пр.

http://cbt-bg.com/index.php?m=1&ws_m=2281


ето тук най-обща информация за въпросната терапия : http://cbt-bg.com/index.php?m=1&ws_m=2324&gpage=2317-2

Успех!

И при мен са налице няколко от тези симптоми, които си изброила... 

Ето това имах предвид, като написах по-горе, че от опит и казал рекал, справил се не може да лекува и прецени.  
desin4o, тези симптоми сами по себе си нищо не значат, те са придружени от други фактори и това само психотерапевт може да определи дали имаш описаната фобия или не... всичко друго е пълна глупост на малки ли се правите или наисина не разбирате?!?
Как смело сами си самоопределеяте фобии си е най-малкото смешно, големи хората сте , ако осъзнавате ,че имате проблем обърнете към специалист. Потърсете съвет или информация тук, но да търсите начин да се самолекувате чрез форума ... е безотговорно към вас самите.
Мишелин, надявам се да се да намериш правилният път за себе си и да се справиш успешно с проблема.

МИшелин, при мен са налице абсолютно същите симптоми. Особено страх да не се изложа ид да съм перфектна в нещо си. За първи път се замислих за паник атаки, когато получих такава в самолет. Мислех, че получавам инфаркт, защото освен задух, имах и голямо сърцебиене. Цял час стоях с кислородна бутилка и като кацнахме, ме изнесоха на носилка. Преди това съм летяла много пъти, без да съм имала такива оплаквания.


Ходих на изследване на щитовидната и на сърцето. Излязоха добри.

Сега при силно притеснение, стрес или системно недоспиване получавам задух и сърцебиене, но общо взето гледам да се контролирам. Спортуването много помага. Има една дихателна гимнастика със задържане на въздуха, която също ми действа много добре.
 

Внимавай, неглижирането на проблема ми досене 7 години, стоене в къщи и невъзможност да излизам до където и да било,така наречената агорафобия и още куп други неща, внимавайте,внимавайте много.

Мишелин, надявам се да се почувстваш по-добре.
Чакаме новини и то добри.

Вероятно имаш нужда да споделиш с психолог / аналитик...

Oх, обещах да пиша, пробвах два-три пъти, нищо не излезе и се отказах.
Ходя на психолог. В началото на юли ще ходя за трети път.

А положението все още не е приятно. Искам да ходя на фитнес. 3-4 пъти минавах покрай фитнеса и не се осмелих да вляза да поразпитам.  Е, миналия петък се престраших. Разпитах за каквото ме интересуваше. Сега остава да си стегна екипчето и в залата, ама ... 

Всъщност, ако можех да пиша анонимно, щях да си позволя да напиша нещата, които ме тормозят, ама ... 

 

Ти на нас недей споделя, ама на психолога си кажи всичко, че на него това му е работата.